Георги Н. Николов

web | Морето в българската периодика XIX-XX век

Оцеляването на море и спасяването на човешки живот в кипежа на стихията са сред вечните проблеми на корабните люде. На пътешествениците, въобще на хората, свързани със синята реалност и с капризите на мощта й. А при грешка разбунените вълни рядко дават шанс за корекция и това правило е потвърдено от стотици и хиляди биографии, приключили съществуването си на по-спокойното дъно...

Все пак, както научава българският читател в три последователни броя на вестник "Дунав" от 1875 г., има кой и с какво да се опълчи на морето: "Един Американец Пол Пойтон... спечелил юз-башийски степен по причина че изнамерил едни дрехи, с които да ся плава в морето, и който на двадесет и шестата година на възрастта си ся отличавал с остроумие и с съвършенна сила, до сега избавил от опасност около седемдесет души. Преди три години макар и да зеха Европейците сведения за дрехите, които изнамерил Американецът Мериман, и които ся употребиха за преплаванието на Ламанш между Франция и Англия, нъ тия дрехи понеже не са усъвършенствовани, неможя да ся сполучи направеният с тях опит".

С това богато на предварителна информация встъпление към текста, вероятно заимстван от английската преса, българският преводач кани съвременниците си да вникнат в екстрите на т.нар. "морски дрехи". Но преди това от редовете става ясно, че Пойтон главно е усъвършенствал изнамереното от сънародника му Мериман, като в поредица от опити е жертвал живота си "до сто пъти... а речените дрехи ще принесат големи заслуги на человеците". Те трябва да се обличат лесно, да се произвеждат с малко разноски, но най-вече: изпадналият в беда крушенец да се носи по морето, без да потъва. Без да се намокри в тях и без да изстива, да може да поема храна и да се ориентира за вярната посока към сушата. Както научаваме и днес, от позицията на отминалите доста години, Пол Пойтон се е справил успешно с практическите изисквания и е създал предпазно облекло от ластична материя в две части, непропускащи вода.

Как е изглеждало то според вестник "Дунав"? Първата част "състои от една качулка, която има минтан, ръкави, ръкавици, и която ся затваря твърде здраво като остаят отворени очите, челото, носът, и устата. Втората част състои от едни панталони и чизми направени от ластик. Тия дрехи са направени така щото да ся прилепят най добре на человешкото тяло; те имат твърде много набирки свързани с един стоманен опас за панталони на широчина от двадесет сантиметри. Освен това полите на минтана са широки до двадесет и пет сантиметри и имат набирки, които ся свързват твърде здраво с стоманения опас на панталоните. Тази част на минтана ся завързва с стоманения опас на панталоните, щото горните и долните набирки ся свързват най добре едни с други. В тия дрехи неможе да влезе вода. Освен това тий поимат воздух от пет страни, които ся намират зад главата, на гръба и на гардите, а двете ся намират на коленете. Тия издихателни места имат по една дълга тръба с похлупка, която достига до устата на оногози, който е облечен с такива дрехи. Издихателните места могат ся напълни с воздух за две три минути, и никак не може да потъне человек в водата, нъ напротив плува над нея и може да си легне на гърба или на корема. Тия дрехи имат и един телескоп, а на бутушите има по един джеб, над когото ся намира един малък дирек за да ся отваря ветрило. С една реч онзи, който е облечен с тия дрехи, има покачена при краката си по една лопата, която никак не ся отделя от ръцете му. Такъво е устройството на морските дрехи." Такава е и офертата към възрожденския българин за спасителни одежди, ако се плаши, че падайки в близката река, или вир, непременно ще се запознае с тинята им.

Като изобщо не твърдим, че така премененият крушенец повече мяза на извънземно, с доверие приемаме продължението на разказа за Пойтон. След описанието на водния костюм той се спира върху редица изпитания на дрехите пред погледа на наблюдатели, очевидци и впоследствие - на почитатели. Действието се пренася в открития океан на седем хиляди мили от ирландското крайбрежие. Пътувайки към него, откривателят по време на буря се хвърля от борда на кораба, въпреки протестите на "капитанина", и се носи над вълните цели дванадесет часа. В споменатата буря, както бегло се споменава, потънали близо шестдесет кораба. Следва опит във водите между Англия и Франция, на който присъстват братът на откривателя, лекар, множество журналисти и просто надошли наблюдатели. Любопитни са подробностите за здравословното състояние на Пол Пойтон през дългия му престой в студените води, за телесната му температура, равняваща се на "деветдесет и седем градуси", за моментната му слабост и връхлитаща сънливост. За потребността му да запали цигара и да изпие малко вино. Естествено, пак сред вълните. По-късно, "понеже захвана да ся разсъмнува, плавачът отвори едно малко ветрило, като чевре на което дирекът беше привързан на краката му. Това ветрило ся употребляваше с ремиците, които бяха привързани такожде към дрехите".

Не липсват и драматични ситуации, когато Пойтон попада в кипежа на водата между два кораба, когато е отклонен от основната посока поради силно течение, но всичко завършва с добър резултат: шестнадесет часа плуване, изминати петдесет морски мили и триумфално стъпване на твърда почва при Булон. Оттук е изпратена благодарствена телеграма до кралицата за оказана помощ при провеждане на опита в Ламанш за човечеството и науката. Явно, дрехите за времето си задоволяват очакванията с многостранните си предполагаеми възможности. Още с встъпителния материал в "Дунав" разбираме, че те са утвърдени като желана новост в родината на изобретателя. Можем да определим "Морски дрехи" като тематично преплитане от технически сведения, мореплаване, метеорология и изводи за човешкия предел в необичайната екстремност на дълъг престой във водата. Дори до международен отзвук от разказаното, защото "француското общество, което ся е съставило да ся грижи за избавлението на ония, които би пострадали от морски случки, даде на Пол Потона една златна медаля".

Достойнството на публикациите е в любопитните, вече вехти "новости", както в многото разностранна информация, поднесена наведнъж. И тук разказът за морските дрехи приключва. За времето си, не и за нас. Наистина колкото повече разгръщаме пожълтелите страници на възрожденската ни периодика, толкова повече се питаме: "какво не е било поднесено на нашенеца като актуално, любопитно, навременно четиво за морета и океани?" Разбира се, за четящия и интересуващия се тогавашен българин. Факт е темата за характерните душевни контури на морския труженик. Факт - и беглата информация с какъв хляб е най-удачно да се храни. Налице е преводът от гръцки на български език на актуалния за 60-те години на XIX в. търговски морски кодекс. А към него и в отделни други четива - корабните поздрави и ритуали. Пристанищните митнически разпоредби. Разписанията с имената на портове и плавателните съдове, отправящи се към тях. Новостите във военноморското дело и в корабостроенето по света. Запасът от морска терминология на автори и преводачи - причудлива смесица от английски, руски, турски, гръцки и нашенски побългарявания. Не е останал без внимание дори китоловът като професия и какви суровини доставя тя на брега. Опитите за полагане на подводни съобщителни кабели и идеята да се разставят осветителни плаващи фарове от Европа до Америка на равни разстояния през целия океан. Навлизането на електричеството... Т.е. практически всичко, свързано със Световното море в онова вече поотдалечено столетие. Тук юз-башията, както нарича вестник "Дунав" Пол Потон, е само малко допълнение към твърденията, че просветеният българин никога не си е взимал "сбогом" с примамливия син безкрай. Дори да е било, е било за кратко, по принуда. А когато принудата вече я няма, идва любопитната информация като куриоз: "Един лондонски шивач е измислил едно непромокаемо облекло - тръби Илюстрация "Светлина" във вече новия 20-ти век - Състояще се от жекет напълнен с въздух, и за краката гети умно нагласени, с които всеки може да ходи в водата без да потъне." Морето винаги е необходимо на онзи, който го търси: от брега, от борда на кораба, дори от четива като споменатото тук. А още повече за хората, които го обичат и са му верни посвоему... Та, да престанем с цитати и примери и да прозрем - ние търсим морето. То, във вековното си съществуване - нас... не непременно.

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ

Един Американец Пол Пойтон... // Дунав (Русчук), ХІ, 1875, № 977, 4 юни; № 979, 11 юни; № 986, 6 юли.

Един лондонски шивач е измислил едно непромокаемо облекло. // Илюстрация Светлина, ХІІІ, 1905, № 10, с. 30.

© Георги Н. Николов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2010
Георги Н. Николов. Морето в българската периодика XIX-XX век. Варна: LiterNet, 2009-2010