Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЧОВЕКЪТ ЧЕСТО РАЗСМИВА МОРЕТО...

Георги Н. Николов

web | Морето в българската периодика XIX-XX век

В стремежа си да доминират над природните стихии, с които съжителстват от време оно, людете търсят пътища към тяхното трайно подчинение. И, естествено, за собственото си оцеляване, когато попаднат в действителната им мощ. Морето пък винаги е привличало хората с безразличието си към усилията им, с дребни изключения, щом може да се посмее върху практическия им вид. Поводи за това има не един и два, но нека се спрем върху няколко, съвсем "сериозни"...

Тайната върху тях открехва "Светлина. Журнал за наука, искуство и индустрия" от крайните години на XIX в. Факт е, че изданието никак не е чуждо за новости в мореплаването, за военни действия и катастрофи на море, за маринистична лирика и също така маринистични белетристични фрагменти. В тази тематична разнопосочност идват и информации, които са актуални, поне според програмата "Дискавъри", и днес: "Това е една лодка с платна поставена върху четири колелета, която чрез подействуванието на вятара се поставя в движение на равна земя. Такива лодки са се биле употребявали още в по стари времена в Китай, а по после в Испания; нъ най голямата си сполука са постигнали в Холандия, според както пише Епископа Вилкинс в своята "Matematical Madic" (Лондон, 1684 год.), гдето е надминавала скоростта на най бързите кораби и в късо време е превозвала от шест до десет лица..." Което, както споделя списанието, я прави сериозен "амфибий".

Това обаче е само нещоказано мимоходом пред наученото в статията "Морско-масленна гъба". Изнесеното по редовете е наистина изстрадана практика, когато върху връхлитащите вълни се изсипва нефт, петрол, даже зехтин, за да убие силата на ударите им. Но това е вече минало и морето ще има да взема. Защото "на последне време е измислена от г. Е. Деброс, француски капитан за далечни плавания и Геррие, Хаврски пилот една гъба, с дървенно масло, която представлява изряден спасителен снаряд при нещастие в морето. Распръсванието на маслото има за главна цел да препятствува на образуванието въртежи от големи вълни; за това ако се располага с една гъба така направена, щото да може да пуска по малко дървенно масло на около си, то тя би била голяма помощ за един человек паднал в морето, както и за лодките които би отишли на негова помощ. Един път човека прибран и лодката в безопастност, защото благодарение на разсипаното масло, тя ще бъде изложена само на действието на вълните нъ вече не тъй опасни корабът ще може да маньоврира и отиде да ги прибере и сам ще бъде закрилян на вдиганието на лодките си."

Морско-"масленната" гъба не е нещо случайно, поне за този, който я предлага. Тя въвежда заинтересования бъдещ крушенец в техническите задачи как да борави с "хуниите за обслуживание", как да отпушва и запушва медните тапи за тръбите с животоспасяващо масло и как да натиска от време на време гъбата, та да пуска тя маслен живот. Но в устрема на техническия напредък трябва "течението на маслото да става автоматически, пред вид че человека натоварен да хвърли гъбата в морето в бързината си може да забрави да отвинти медните запушалки и разиграе глисиерите". Не е упоменато присъствието на съпровождащ танкер, който да кваси с петролено масло гъбата, ала това е малка техническа подробност. Пък и кому ли е нужна тя в общата изобретателска еуфория?

И ако спасилият се от вълните особняк се измъкне от прегръдките на животворната гъба, може да яхне морски "велоципед". Но, успокойте се, морски компании, във вашите комерчески щения, защото "велоципедът почва да ходи и по вода, не с цел обаче да конкурира с параходните дружества и тия последните могат да бъдат спокойни... Новийт морски велоципед неможе да пренася пътници, и затова вероятно, няма да бъде употребен в съобщенията между Европа и Америка през изложението в Чикаго. Нъ това което е лесно да се предвиди то е, че надеждата за досгиганието до полюсите на земята се увеличава твърде много и ако един ден науката тури ръка и крак въз полюсите, то безсъмненно палмата за тази услугаще бъде грабната от троица велосипеди сухопътен, въздушен... и морския".

Та, това е... Идеи за овладяване на морето има много - те са обект на самостоятелно изследване, без да се повтарят вече известните. Тук маркирахме няколко, без по никакъв начин да се шегуваме със сериозните намерения на откривателите им. Какъв е бил и си остава ефектът обаче, решава комисията от сини вълни. Провалилите се изобретатели във вид на материализирани открития, пък и персонално, лежат в архива на морето: на дъното, сред любознателните раци, където им е мястото... Впрочем има място и за други.

 

 

© Георги Н. Николов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.04.2010
Георги Н. Николов. Морето в българската периодика XIX-XX век. Варна: LiterNet, 2009-2010