Георги Н. Николов

web | Морето в българската периодика XIX-XX век

Независимо от историческите превратности в нашата история някои от поминъците на предците ни, макар скромни по мащаб, са свързани и с водната стихия. Става дума за гемиджийството по морето и по река Дунав, за рибарството, за соларството... Как българинът е възприемал тези занаяти, ясно личи от фолклорната традиция с описаните там, освен гемии, още кальони, корабари, корапчии, лодкари и мрежи, с вятъра дели пуряз и т.н. Но през XIX в., особено след втората му половина, интересът към морето, корабоплаването и новостите, свързани с него, се засилва. Този интерес е провокиран от българското Възраждане, широко отворено за знанията на цивилизования свят, като сред тях много често срещаме и информации за морето. Текстовете във възрожденския печат са основно преводни, с достоверна за времето си фактология. Но за да бъдат разбрани от читателя по онова време, трябва да бъдат и достъпно разказани. Тук възниква необходимостта от българска морска лексика, заедно с корабната и навигационна терминология с холандски, английски, руски, турски, гръцки, арабски и пр. произход. Която няма как да не бъде създадена във време, предлагащо на новата наша икономическа, търговска и културна аристокрация да поеме и по сините пътища на планетата. Всяка със своите специфични дейности и задачи...

И по страниците на периодиката се появяват корабли - юч диреклии, параплови, пароплуви, вапори, пароплувни корита. По талази и вълми те развяват своите хоругви, стягове, пантиери, пряпорци, бандери и флагове, плющящи на самия верх на диреците, мачките, боровете, стълповете. Тези морски съдове се командват от корабленачалници, капетани, кораблеповелители, а в отделни случаи: от првокорабленици... Под тях в йерархията се намират маренарите, кораблениците, морците, кормчийте, наричани още дюменджии, гребачите, лопатарете (също гребци - б.а.)... всеки със задълженията си. Те вдигат и спускат желязото, или котката в някое престанище (лиман), обслужват платната, както и макината (машината), хвърлят лага, отчитат левгите път и обслужват песъчливий часовник. "Съживен от едно силно духане вятър, корабът, с грабнакат си, както с палешникът от едно орало, уработева млогоприлично морското поле", отбелязва нашенското списание "Книговище за прочитане" от 1874 г. А в крайморието скромно битуват по-малките в размерите си каици, фелюки, трати, варки, ладии, йакти (яхти), които лесно могат да станат жертва на мореразбойниците и на пиратерията.

Иначе, как изглежда в очите на възрожденския българин една корабна маневра? Отговор дава Петко Славейков-Медникаров в своя пътепис от Цариград до Варна от 1868 г.: "Намусеното небе ся по разведри, дъждът посякна, вятърът потихна, намръщеното чело на своенравната черноморска пачина ся позаравни, зашаваха кораберите, задими ся параходното димилище, затътнаха котлите, зацапаха перките на колелата и пароходът привечер ни понесе към Варна...".

Предложените тук словни примери са от "Цариградски вестник", "Български книжици", "Македония", "Зорница", от географски пособия и актуални в 19-то столетие документи по пристанищно и митническо дело. Те могат да бъдат допълнени многократно, но по-важното е друго. Че поставят сериозна основа за следосвобожденската ни лексика в мореплаването, като и тя на свой ред започва да се развива и обогатява с нови понятия заедно с развитието на световното мореплаване. Научаваме за хвърчилоносачи с по десет хвърчила, за хвърчаща лодка и оръдиеносци, нарочни наливни кораби - танкери. Но отдавна добилите световна приложимост чуждици все повече тревожат радетелите за чист български език на борда. Не твърдим, че са последователи на Александър Теодоров-Балан обаче: "Застъпниците на побългаряването... имат на своя страна правилността и истината, без да говорим и за непоруганата святост на майчината реч, въпреки това те са в неблагоприятно положение, защото са по-малобройни от своите противници и защото са носители и проповедници на нови истини. А пътят на всички новатори е осеян с тръни", твърди талантливият публицист, поет и белетрист Крум Кънчев във вестник "Морски преглед" от 1938 г. и ни предлага "къса редица чужди думи, сполучливо заменени с наши": ватерлиния - водолиния, вахта - стража, вимпел - косица, шпигат - водосток, клюз - гърловина, кнехт - дънер, кранец - предпазител, лаг - бързомер, люк - входник, светлик, лот - дъномер, дълбокомер, перископ - мореглед, румпел - поврътник, рея - напречник, рул - кърмило, трюм - усойник, командант - корабоначалник, боцман - корабник, бушприт - стърчило, шамандура - плавник, мачта - стожер, фалшборд - лъжестена. Към тях добавяме платнен кораб, младик (юнга), наклонник, мореплавство... Кънчев, безспорно не сам, е готов за сериозни дебати с опонентите на навигационните замени в терминологията: "Думата трюм е заменена с усойник - откъде накъде, що за измишльотина? Провиква се с възмущение член от висшата обслуга на търговски кораб. Впрочем кои са основанията, та да бъде недоволен роптаещият господин? Щом като той бездруго приема в съзнанието си условното значение на думата трюм, защо пък не приема думата усойник?... Всъщност думата усойник е предостатъчно изразителна, изтъкваща влажен, тъмен, необитаем и неприветлив кът, точно каквото представлява праздното пространство на най-долната част на кораба, непосредствено над гръбнака".

Този спор, останал вече десетилетия назад, е разбираем, а резултатът от него - известен. Всичко, което в световното корабоплаване е добро за отделните страни, е добро и за България. Много от поднесените тук "понятия" извикват неволни, но не и иронични усмивки. Защото те са търсени в услуга на възраждащото се наше присъствие на море и, без да бъдем максималисти - и по пътищата на Световния океан. Повечето думи днес са само с архаично познавателно значение. Но всяко начинание, включително и българското присъствие в навигацията, логистиката, морската търговия от XIX в. насам, имат първи корени. Така е и с морските ни слова през Възраждането и първите години на XX век. За жалост, голяма част от речниковия фонд за този период е или забравена, или почти изтрита във времето. Така е и със словесния набор в делника на такива други морски поминъци, като крайбрежното рибарство с таляни, аламани и грибове, с меримета, сулинарството, соларството, строителството на лодки. Не са ли и те част от нашата морска история? Защо ли ни е такъв спомен? А защо пък не в тези наши европейски времена?...

© Георги Н. Николов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.10.2009
Георги Н. Николов. Морето в българската периодика XIX-XX век. Варна: LiterNet, 2009-2010