Георги Н. Николов

web

Хрониката на новобългарската печатна книжнина и създаването на национална литература у нас са проучвани в различно време, от достатъчен брой изследователи. Както сочи Петър Динеков в статията си "Развой на българската книга" (Динеков 1943), от "Кириакодромион, сиреч Неделник" на Софроний Врачански до Освобождението излизат около 1700 български печатни книги, повечето от които със светско съдържание. В същата статия авторът поднася и статистически данни къде и колко на брой са били тези издания: "В Цариград са отпечатани най-много български книги - 430... В пределите на турската империя са печатани български книги още в Смирна. Български книги се печатат в Букурещ (188), Браила, Римник, Гюргево, Плоещ и Брашов. Книги се печатат в Белград (121), Крагуевац, Земун, Нови Сад. В Русия се явяват български книги в градовете Москва, Одеса, Киев, Петербург, Болград. В Австрия Виена заема второ по броя на отпечатаните български книги преди Освобождението - 319... В Будапеща са отпечатани 39 книги, в Прага - 13, в Загреб - 2. Твърде любопитно е, че български книги са печатани и в по-далечни градове като Лайпциг, Париж, Страсбург, Лондон и Ню Йорк... Ето одисеята на българската книга преди Освобождението."

Всеизвестно е, че след тази историческа граница в пределите на свободната държава печатното дело получава динамични измерения. Но войните и икономическите трусове се превръщат в механизъм за изпращане на групи българи в трайна емиграция по разни краища на света. Знае се, че българска група се заселва в САЩ веднага след първата половина на 19. в. А в последвалите десетилетия на 20-то столетие наши колонии възникват и в Канада, Латинска Америка, Австралия и пр. Заедно с тях в диаспората продължават да съществуват различни като обем струпвания в пределите на бившия СССР, на Румъния, Сърбия, Чехия и в други страни на Стария континент. С постепенното си имуществено стабилизиране сред тях възниква необходимостта от учредяването на землячески клубове, на периодичен печат и на книги: "Предвид обстоятелството, че в Южна Америка до сега не са издавани български книги и предвид нуждата от българско четиво - информира вестник "Народна трибуна" (1938) - която нужда се чувства сред емиграцията, "Народна трибуна" се натоварва с тежка задача - отдел Издателство, като си поставя за цел да издава периодически интересни и съдържателни книги на български език... Първата книга, която е вече под печат и наскоро ще излезе, е "Великият океан" (роман) от нашия сътрудник Тодор Ценков, когото емиграцията добре познава чрез неговите фейлетони, разкази, статии и пр., печатани в "Народна трибуна".

Този процес кристализира в няколко посоки. Част от писателите-изселници, или пък с българско потекло, успяват по няколко пъти да посетят нашата страна, а някои и окончателно се установяват в пределите й: Мишо Хаджийски, Иван Сулаков, Тодор Ценков (след двата си определено изстрадани, но ползотворни аржентински периода)... Други - Стефан Кинчев, Самуил Стрезов, Петър Моллов, Стоян Христов, Тодор Колев, Стоян Данев - повече не се завръщат. Съществува и трета група автори: Страшимир Кринчев, Матвей Вълев, Иван Аржентински, Борис Шивачев, Александър Карпаров, които напускат родината и бродят по света като работници-скитници, а после, завръщайки се, създават своите творби, но те са обект на други изследвания. Още по-странична е историята - житейска и литературна на Тръпчо Дорев в Македония, на легионера в Алжир и Мароко, поетът Георги Волокин, и т.н.

Художественото наследство на авторите, живеещи извън България, но изповядващи българско самосъзнание, е представено с почти всички литературни жанрове. В Таврия и Бесарабия се раждат лиричните песни (по определение на автора им) "В ритъма на дните" (Марков 1941) от Димитър Марков, "На позлатената земя" - роман от Никола Фуклев, военните разкази на Александър Власов, Иван Гедиков - сборниците "Стихове" (1934) и "Чудесен остров" (1938), Георгий Журжер - "Подем", Иван Мавроди - разказният сборник "На пълен ход" (1934), комедията "Димчо Царвуланът" (1941) и т.н. Почти всички заглавия са отпечатани в Издателство на националните малцинства - Укрдържнацмениздат - Киев, и в харковския му филиал.

В Румъния издава сборниците си с разкази "По пътя на профетите (пророците) - 1916 г.", "Старите грехове" и "Окото на дявола" Киро Нанов; Стоян Тудор - романа "Хотел Мегдан", Йоан Сулаков - романите "Студентът от Буджак" (1940) и "Бележките на един гладен човек" (1938) и новелата "Ренащеря ("Възраждане") - 1931, а до тях - поезията на Панайот Станчов-Черна (1910)¹ заедно с творбите на Мария Радианов, Антон Лебанов, Васил Агура, Ана Булгаре, Никифор Крайник, Йон Добри, Владимир Каварнали...

За пръв път Сърбия вижда обнародвани през 1898 г. ранните разкази на Борисав Станкович в сп. "Искра" с издател Ристо Одавич. След тях бял свят виждат разказните сборници "Из старото евангелие" (Станкович 1899), "Божи люде" (Станкович 1902а), "Стари дани" (Станкович 1902б), повестта "Кощана" - 1902, по-късно преработена в пиесата "Драмска прича" (Станкович 1905) и романът "Нечиста сила" - 1911 г., Белград. В Аржентина Самуил Стрезов издава романа си "Анга" (1929) заедно с пътеписите "От Атлантическия до Тихия океан" (Стрезов 1937б: 4-6 (с продължение) и "Из планините на Аржентина" (Стрезов 1937а: 144-148). Пак там бял свят вижда сборникът с разкази "Изоставените" на Стоян Данев. Между две последователни и дълготрайни пребивавания на латиноамериканския континент Тодор Ценков успява да отпечата в България романите "Кокичето сред тропиците" (1934) и "По света за хляб" (1932), а през 1947 г. пак в Аржентина се появява преработеният вариант на "Великия океан" - "С превързани очи". За 30 години творческа работа в Бразилия Стефан Кинчев поднася на португалски трилогията "Странната идея на един момък" (Кинчев 1960), "Вестоносци - живи и мъртви", "Поезия от всичко по малко" - лирика, 1970, стихове и епиграми, пръснати из периодичния печат. В САЩ Стоян Христов написва романите "Герои и палачи" (1934), "Една българка" (1937), "Али паша Янински"... Списъкът от имена и заглавия може да бъде продължен, но по-важното е друго: да бъде възкресен в литературната ни история и обособен неин самостоятелен дял, обогатяващ се и в наше време от произведения на български автори по света.

Тази необходимост се подкрепя както от очевидно българското съзнание на писателите, така и от тематичния им подбор. Художествено се интерпретират факти от историята на България и от самото преселение. Възраждат се съществували някога личности, каквито са солунските атентатори в романа "Една българка". Описват се митарства на самите писатели и нерядко мемоарното начало доминира в общия сюжетен развой. Отделено е място и за синдикалните борби. Когато спомените от старата родина са още пресни, повествуването напомня за една малка България, пренесена в другия край на света: безимотни селяни, авантюристи, градска беднота, интелигенти-мечтатели мислят и действат като у дома и носят манталитета на социалната си принадлежност и мястото, което са напуснали завинаги. И трябва време, за да се извърши преливане в художествените търсения на тези наши автори с новата действителност, с непознатите традиции и всичко останало, с което ги чакат странстванията.

Много от създалите този дял в литературната ни история не са "професионални" писатели, включително до 30-40-те години на миналия век. Те започват с публикации в емигрантската периодика, преминават през художествени опити и фрагменти, докато дойде ред на самоподготовката им за книга. Затова в част от произведенията се усеща суховатост и декларативност, а творецът казва, вместо да показва привляклата вниманието му ситуация. Но този извод се отнася далеч не до всички имена и заглавия, споменати тук, като отбелязаните книги имат не само познавателна, но и доказана художествена стойност във времето. Затова и читателската публика, и критиката ги отбелязват по достойнство. Създаденото от Стоян Христов търпи няколко преиздания в САЩ и Великобритания, а у нас "Една българка" (1942) излиза в поредицата "Световни автори" на издателство "Смрикаров", София. Стефан Кинчев е премиран за цялостното си творчество и за личен принос в бразилската литература. През 1934 година Владимир Каварнали получава премията на румънското Министерство на просветата за поезия, а сборникът му е издаден от фондация "Крал Карол ІІ". Почти единодушни в оценките си за "Анга" на Стрезов са аржентинските списания "Ла Насион", "Ла Критика" и "Носотрос", сочейки, че романистът притежава лирически замах, че говори със собствен език и обещава собствен стил, като се доближава до майсторството на Панаит Истрати. Като изключим нашите творци в бившия СССР, част от които са репресирани и после реабилитирани посмъртно, в останалите държави творчеството на сънародниците ни се възприема, оценява и съхранява редом със заглавията от местните национални литератури и като принос в тях, което пък е илюстрация за толерантното отношение към тях по света. Но веднага трябва да уточним, че пак те са правили опит да поддържат по-тесни връзки с България, печатайки свои литературни портрети за съвременни им латиноамерикански автори, както и пътеписи и рецензии, намерили място в периодиката у нас - "Литературен глас", "Развигор", "Вардар"... "Български турист", "Новис" и т.н.

За литературата ни, създавана зад граница, у нас отзиви публикуват Кръстю Мирски, Николай Дончев - "Българската литература и външния свят", сп. "Отец Паисий", 1928 и в "Литературен час" - статията "Българската литература в чужбина", 1935, Мишо Хаджийски - "Българската литература в Таврия" - сп. "Просвета", 1941-1942, Петър Атанасов - "Българи в чуждите литератури", сп. "Отец Паисий", 1937; след години към тях се присъединяват Христо Гоневски, Георги Тамбуев, Пирин Бояджиев и още изследователи. Това обаче не е достатъчно, независимо че днес свободно можем да говорим за творците от диаспората не като за "родоотстъпници", а като за създатели на художествени ценности. Защото все още част от авторите са известни само като имена и чрез заглавията на книгите си, недостигнали до нас. Част от творбите не са преведени на роден език. Необходима е продължителна издирвателска работа, за да заеме този дял полагаемото му се място сред българската книжнина. Още повече че е роден от българи, вградили ценностите на културната ни традиция далеч зад пределите на старото си, ала незабравено отечество...

БЕЛЕЖКИ

1. Изданието от 1910 г. съдържа 37 стихотворения, а второто издание от 1914 г. съдържа още 14 нови стихотворения. [обратно]

ЛИТЕРАТУРА

Гедиков 1934: Гедиков, Иван. Стихове. Киев - Харков: Укрдържнацмениздат, 1934.

Гедиков 1938: Гедиков, Иван. Чудесен остров. Киев: Укрдържнацмениздат, 1938.

Динеков 1943: Динеков, Петър. Развой на българската книга. // Съдба, ХІV, 1943, № 7-8.

Кинчев 1960: Кинчев, Стефан. Странната идея на един момък. Корнелио Прокопио. Парана: Маривал, 1960.

Мавроди 1934: Мавроди, Иван. На пълен ход. Киев: Укрдържнацмениздат, 1934.

Мавроди 1941: Мавроди, Иван. Димчо Царвуланът. Киев: Укрдържнацмениздат, 1941.

Марков 1941: Марков, Димитър. В ритъма на дните. Киев: Укрдържнацмениздат, 1941.

Народна 1938: Народна трибуна (Буенос Айрес), бр. 50, 15 април 1938.

Станкович 1899: Станкович, Борисав. Из старото евангелие. Белград, 1899.

Станкович 1902а: Станкович, Борисав. Божи люде. Нови Сад, 1902.

Станкович 1902б: Станкович, Борисав. Стари дани. Белград: Србската книжевна задруга, 1902.

Станкович 1905: Станкович, Борисав. Драмска прича. Сремски Карловац, 1905.

Станчов-Черна 1910: Станчов-Черна, Панайот. Поезия. Букурещ: Минерва, 1910.

Стрезов 1929: Стрезов, Самуил. Анга. Буенос Айрес: Самет, 1929.

Стрезов 1937а: Стрезов, Самуил. Из планините на Аржентина. // Български турист (София), г. ХХІХ, 1937, № 5.

Стрезов 1937б: Стрезов, Самуил. От Атлантическия до Тихия океан. // Българска мисъл (Буенос Айрес), г. VІІ, бр. 140, 31.08.1937.

Сулаков 1938: Сулаков, Йоан. Бележките на един гладен човек. Букурещ: Шантиер, 1938.

Сулаков 1940: Сулаков, Йоан. Студентът от Буджак. Букурещ: Сочек, 1940.

Христов 1942: Христов, Стоян. Една българка. София, 1942.

Ценков 1932: Ценков, Тодор. По света за хляб. София: Библиотека "Нова литература", 1932.

Ценков 1934: Ценков, Тодор. Кокичето сред тропиците. София: Комитет "Българска литература", април 1934.

© Георги Николов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.08.2009, № 8 (117)