"ЕВРОПА. КОНТИНЕНТ С ГЛОБАЛНА МИСИЯ" ОТ ХАРИ САЛМАН

Ерика Лазарова

web

Д-р Хари Салман е изключително интересен автор, когото съм щастлива, че открих чрез издателство “Кибеа”. Той постига плодотворен синтез между културфилософия и история на културата, между социология и политология, социална психология и глъбинен психоанализ, история на религията и навлизане в дълбочина на духовните проблеми в един впечатляващ мащаб, отвеждащ към херменевтичния принцип за единство на микро- и макрокосмическо.

Той ме завладя окончателно, когато прочетох неговата интерпретация на богомилството и определянето на проблема за Доброто и злото като “български въпрос”. Както и признанието му, че все още търси в себе си българския богомил, т.е. съвършения човек!

В днешния супермаркет на културата не са малко изданията, профитиращи върху езотериката и откровено злоупотребяващи с понятия и тези, които са заучили, но не са преминали през сърцето и ума им... и затова, вместо да показват реални пътища към духовно пробуждане и просветление, внушават опасната илюзия, че човек може да постигне всичко чрез воля и мантри... и най-вече - материално благополучие и власт върху другите.

Този феномен аз наричам “синдромът Клигзор”, по името на Черния магьосник, чиято роля в културната история на Европа Хари Салман толкова добре е разкрил в новата си книга, която сега вече е в ръцете на българските читатели, а издателство “Кибеа” има ексклузивни права не само върху изданията на английски език, но и върху всички бъдещи издания в “добрата стара Европа”.

Това, което ме порази при първата среща с Хари Салман като добър “вътрешен читател”, за когото контекстуалността е истинската красота на текста, беше усещането за иновативност в най-добрия смисъл на думата. Естествено, бях завладяна от тезите на “Изцелението на Европа”, понеже самата аз съм повече от убедена, че Европейският съюз трябва да съществува не като икономически съюз и квази-културна общност, а му предстои да се превърне в една наистина хомогенна хуманистична култура, за да изпълни своята мисия - да бъде културен авангард на човечеството, поело към глобализацията като състояние на културен и нравствен просперитет, в който и Източна Европа има да изпълни своята много важна задача. Понеже тук е започнал процесът на самосъзнание на континента.

Но за първи път се срещах с автор, който изцяло се опира на духовната мъдрост, за да преосмисли реалиите на 42 века европейска история. И в началото на ХХІ век вече доказателствено обуславя постановката на Новалис за възкресението на Европа като сътворяване на една нова хуманистична култура, която ще промени самото разбиране за човек, човешки и божествен свят, за морал, религия и културно творчество, и като съзряване в движение към интелектуална зрялост.

Хари Салман е издал десет книги, включително споменатата вече “Изцелението на Европа”, представена на български от издателство “Кибеа”, и първия по рода си труд на автор от Западна Европа, посветен на историческата мисия на руския народ и култура - “Историята на духовността в Русия”. Той е виден специалист по европейска история, като познава отлично и Източна Европа. И то не само понеже е преподавал в Карловия университет в Прага или понеже чете лекции в руски университети. За него много по-важно в мирогледно отношение е общуването с творчеството на Петър Дънов, когото възприема като Учител на Новото време. Огромно значение за интелектуалното му формиране има и школата, която преминава по антропософия, израствайки като най-интересния днес ученик и интерпретатор на Рудолф Щайнер.

Но авторът не остава до епигонския коментар. Той творчески чете и анализира най-новата история на Стария континент, за да може, преосмисляйки я чрез миналото, да разкрие смисъла на духовната мисия на Европа. В този смисъл книгите на Хари Салман са наистина необходими на постмодерния човек. В тях липсва заиграването с наукоподобието, жонглиращо със сложни термини и спекулативни конструкции, зад които нерядко се крият рехави мисли. Чуждо му е и ефектното за немислещите със собствените си умове любители на цитатите, прекланящи се пред авторитети всякакви и страхуващи се в дъното на душата си от пионерите на духа. На литературния сноб и философа-педант, на догматиците и фанатиците от всякакъв цвят ще са необходими доста усилия, за да вникнат в същинските му послания. Но за мислещите със собствения си ум и за терзаещите се от нравствените дилеми на постмодерното битие те са откровение, подтикващо ги към четене-сътворчество и четене-медитация.

И съм уверена, че общуването с “Европа. Континент с духовна мисия. Илюстрована духовната биография на Европа” ще се превърне за читателите в креативен импулс за промяна на света, в който живеем, но - и това е най-важното - в стимул за променим позитивно себе си, превръщайки се от социални атоми и манипулируеми обекти на съвременните свръхагресивни средства за масова информация в хора, позволили да се прояви, израсне и укрепне истинското им духовно Аз, тяхната божествена същност в онзи смисъл, в който богомилите говорят за раждане на Бога в човека, а гениалният български поетХристо Ботев изразява в брилянтни стихове в своята поетична изповед и символ-верую “Моята молитва”. Става въпрос не за антропоморфния Бог на класическото християнство или за метафизична божествена йерархия, а за бога на разума, “комуто ще празнуват деня скоро народите”. И този бог в “сърцето и душата” е етически коректив и вдъхновител на Доброто и Красивото като пътеводители на човечността. Неговият ден наближава според Хари Салман, също вярващ в способността на човека да променя положително света, и най-вече себе си, да стане достоен за мисията да твори хуманна култура за всички и да бъде активен субект на историята и собствената си еволюция.

А именно това е нужно в един свят, в който главни герои са Мадона и Лейди Даяна, Дейвид Бекам и “Спайските”, всевъзможни миски и старлетки - от “мис Тутракан” до “мис Охайо”, телевизионни говорителки и говорители, сричащи или несричащи по айкюто, бизнесмени с изразителни имена като Компира, Клюна, Пора и т.н., а Пиночет е цитиран като модел на политик. В такъв свят не може да се говори за духовен елит. Повечето от елитите - а всъщност просто “демимонд” структури с претенции за величие - убиват самата представа за елитарност и духовна мисия на културата и човека.

Преуспелият човек - и то често преуспелият на всяка цена - се дава за пример от средствата за масова информация от София до Момбай и от Кейптаун до Новгород. Резултатът е, че нормални хора стават терористи за 1000 долара, а средностатистическите момичета мечтаят да бъдат манекенки или попзвезди. Добродетелта става излишна. Да бъдеш морален, е старомодно, а да се стремиш към съвършенство, е нещо отживяло. Моралът се релативизира. Да бъдеш добър не се вписва в ничии ценностни стандарти. И съответно в деетизирания свят перверзията - от сексуалната до нравствената - става норма. Любовта губи значението си за сметка на оголеното желание, водещо нерядко до психическа и физическа импотентност. Смъртта е новата порнография. И най-страшното е, че показването на страданието вече не буди съчувствие, а само любопитство. Намесваме се в генните механизми на битието и се спасяваме от болести и изпитания тук и сега. А още братя Гонкур са казали точно, че щом настъпи този момент ”Свети Петър ще подрънка с ключовете си, като стара френска портиерка, заявявайки: “Настъпва дванадесетият час и е време да затваряме, господа!”

Разбира се, изкушението да бъдеш щастлив на всяка цена, е човешко, твърде човешко, ако перифразираме Ницше. Но разликата между временните решения и духовната свобода е в това, че човек трябва да надживее изпитанията и да излезе като победител от изкушенията. Другото е бягство от отговорност в човешки и космически план. Подобни хора смятат, че могат да си купят всичко, включително щастие и здраве. И им е безразлично, че продължават живота си например с новия бъбрек, получен от бедно пакистанско дете, което родителите продават, за да изхранват още дванадесет гладни гърла вкъщи.

Не знаейки или забравяйки, че животът е училище, и ако кармата те кара да научиш някой урок, ти неоминуемо ще се сблъскаш с него - ако не в този живот, все някога. Защотоадът е на земята, както са казвали богомилите и техните западни братя катарите. Достатъчно е да си роден в Сомалия, където гладът мори децата, докато средноевропейските родители ще дадат поне по 1000 евро за подаръци на отрочетата си. Или да живееш в страна, където дори гледането на телевизия или компютърът се считат за престъпления против човечеството, но не и принудата хиляди семейства до поемат пътя на чергарството и деца да израстват върху одеяла, дарени от Червения кръст като тяхна единствена движима собственост.

Европа има стародавна културна традиция, която отново ще направи континента духовен водител на човечеството, внушава Хари Салман в новата си книга. Той изследва духовната биография на континента, на който именно по българските (тогава тракийски) земи и в земите по днешна Гърция се е зародила цивилизацията, дала облика на съвременното човечество. И постига това чрез осветляване на нейната екзотерична и езотерична история. За първи път в историята на хуманитаристиката един учен се опитва да проследи парадигмата на духовното развитие на Европа и на културата въобще, показвайки, че само чрез хората европейската култура ще се роди за трети път.

Според новаторската теза на Хари Салман досега Европа се е родила два пъти - 2100 години преди раждането на Христос и в последващите 2100 години, когато човешкото съзнание се усъвършенства. Във физически план 2100 години преди Христа са били нужни за появата на истинската Европа с физическите й граници. Преди Иисус Христос континентът е бил населяван от индоевропейски племена и от тях именно в началото на новата ера са се оформили народите. Следващите 2100 години са били потребни, за да се изгради нейната суша. Сега Европа е на 42 години, понеже според автора един век европейска културна история отговаря на една година от живота на човека. Континентът, подобно на всеки човек, преминава през различни възрастови стадии, траещи съответно седем години или седем века - детство, пубертет, юношество, младост, духовно съзряване и утвърждаване.

Х. Салман подробно и задълбочено се спира на различните етапи от европейската история и различните цивилизации, започвайки от нейната предистория, която наброява 12 000, а според духовни източници - и 40 000 години. В своя труд той подчертава, че същинската й история започва на остров Крит с неговата мирна, матриархална култура, залагаща на женските качества като доброта, мекота, миролюбие, толерантност.

Тези качества отново трябва да бъдат култивирани в постмодерното човечество, понеже съвършеният човек - а съответно и европейската култура като духовен идеал - съчетават всички положителни мъжки и женски качества. Подобно на първия човек, Адам Кадмон, който е синтез между мъжкото и женско начало, тоест, на пълнотата на човешките творчески способности.

Съвременната култура, според културолога Хари Салман, е загубила именно женските благородни свойства, които трябва да бъдат отново постигнати в ерата на Водолея. Затова съвременната патриархална култура е толкова агресивна, материалистическа и меркантилна. Тя залага върху пазара като универсален регулатор на обществения живот в стила на “чикагските момчета” и с това внася черната сянка на отрицание на етическите стойности. Неговата критика на капитализма е особено интересна днес във връзка с краха на долара, зад който внимателният читател и познавач на историческата еволюция ще открие закономерностите, свързани с победата на хуманизма в едно глобално общество, където човекът на духовните стойности е върховна ценност.

Авторът предупреждава и за опасностите от окултно манипулиране на политическия живот - една твърде опасна тенденция, която е видима само за духовно пробудения човек. А той познава възхода и падението на окултните центрове, залагайки само върху онези духовни мистерии, които имат за цел пробуждане Висшето Аз на човека и процеса на индивидуализацията му.

Но за хубавите книги не бива да се говори дълго. Тяхното представяне трябва само да събуди у бъдещия читател предвкусването на интелектуалната радост от общуването с духовната рожба на автора. И в този смисъл аз съм убедена, че “Европа. Континент с духовна мисия. Духовна биография на Европа” ще намери своите многобройни читатели-съавтори.

© Ерика Лазарова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.12.2008, № 12 (109)