Драгомира Вълчева - Преводачът Константин Фотинов (В светлината на нови данни за гръцките източници на списание "Любословие")

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРЕВОДАЧЪТ КОНСТАНТИН ФОТИНОВ
(В светлината на нови данни за гръцките източници на списание "Любословие")¹

Драгомира Вълчева

web

Историята на първото българско списание "Любословие" (1844-1846) може да се сведе до кратък списък на хора, места и обстоятелства: набор кирилски букви, любезно предоставен от протестантски мисионери от Британското библейско общество; гръцка печатница в Смирна, процъфтяващ град в Османската империя с преобладаващо гръцко население; гръцки печатар, който работи само "когато му е волно"; родолюбивите иждивения на Рали Хаджи Мавриди, български търговец от Шумен със саморазорителни представи за парична възвръщаемост; визионерското упорство и безвъзмездните усилия на Константин Георгиев Фотинов, български учител от Самоков (облечен алафранга).

Петдесет години след появата на "Любословие" издателят Константин Фотинов е почти напълно забравен. През 1894 г. неговият първи биограф Иван Шишманов е принуден да възстановява образа му от "пръхкав" и "скъден" материал: донякъде според запазената преписка и малкото свидетелства на съвременници и роднини, донякъде въз основа на книжовното му дело, в което главно място заема "Любословие". Иван Шишманов изказва съжалението си, че очеркът му ще си остане само "опит, градиво за бъдъщия биограф на Фотинова", но и надеждата, че времето ще извади на бял свят нови факти (Шишманов 1894: 592). Сто години по-късно това пожелание е сбъднато от книгата на Надя Данова "Константин Георгиев Фотинов в културното и идейно-политическото развитие на Балканите през XIX век" (Данова 1994). Макар и да изглежда, че в този колосален труд е казано всичко за Фотинов, не би било излишно да се добавят някои щрихи към портрета на възрожденеца като преводач. Списание "Любословие" предоставя изобилни възможности за тази цел.

Отдавна е известно, че "Любословие" е замислено и изпълнено по образеца на гръцкото списание "Хранилище за полезни знания" (Αποθήκη των ωφελίμων γνώσεων), издавано в Смирна през периода от 1837 до 1844 година ². За шест от публикуваните текстове преводачът Фотинов сам е указал, че са заимствани от гръцкото издание. Иван Шишманов, който е разполагал само с петата годишнина (1841 г.) на Αποθήκη των ωφελίμων γνώσεων, посочва съответствието между две двойки текстове: Должност за отечество и Τα καθήκοντα του πατριωτισμού; Арабин цар и стихотворец и Ο Άραψ βασιλεύς και ο ποιητής (Шишманов 1894: 684-685). През 1927 г. Васил Пундев успява да идентифицира първообразите на още 17 статии и една илюстрация, а за други два материала изказва предположението, че са преведени от същия гръцки източник (Пундев 1927: 151-153). В цитираната книга на Надя Данова са споменати и други 10 прототипа на статии от "Любословие", без да се подчертава експлицитно, че става дума за новооткрити съответствия. Благодарение на базите данни, достъпни в интернет, имах възможността да довърша този списък, допълвайки го с още 111 превода (вж. Приложение).

Установяването на тези нови съответствия хвърля светлина върху поне едно обстоятелство, свързано с биографичния Фотинов. Един кратък текст в "Любословие" със заглавие "Величашее добро", привеждан от изследователите като аргумент при опитите за уточняване на възрастта на издателя, тъй като се смята за написан от него, се оказва преводен (табл. 1). Следователно той не може да служи за опора на твърдението, че през 1844 г. Фотинов е бил надхвърлил шейсетгодишна възраст.

Таблица 1

Величашее добро

Познах и придобитоци и ползи на тоя живот, и най-чувствителни наслаждения, които происхождат от умна сила; и сос сичкий опит, колкуто придобих в разстояние повече от шеесет години, уверявам ви, че големо добро е здравие, големо добро самоволство и удоволство с чест придобиенно, и големо добро е благосклонни, милостиви, верни и любезни приятели и сродници; но най-големо добро и най-големо преимущество помежду человеците е да е человек воистинну Христианин, сиреч да има совершенно Христианските добродетели.

(Любословие 1844: 129)

[Το μέγιστον αγαθόν]

Εγνώρισα και τας απολαύσεις και ωφελείας της παρούσης ζωής, και τας λεπτοτέρας ηδονάς τας εκ μαθήσεως και νοεράς δυνάμεως προερχομένας· μ’ όλην δε την πείραν, όσην απέκτησα εις διάστημα πλέον παρά εξήκοντα ετών, σας δηλοποιώ (και δέομαι εις το εξής να ζήτε ως να επιστεύετε τους λόγους μου), ότι μέγα καλόν είναι η υγεία, μέγα καλόν η αυτάρκεια, εντίμως αποκτωμένη, και μέγα καλόν οι ευμενείς, πιστοί και αγαπητοί φίλοι και συγγενείς· αλλά μέγιστον όλων των αγαθών και υπέρτατον όλων των προνομίων, στοχάζομαι το να ήναι τις τω όντι Χριστιανός.

(Αποθήκη των ωφελίμων γνώσεων 1838: 190).

Със своето количество (149 текста) и тематично разнообразие материалът, зает от "Хранилище за полезни знания", позволява да се направят някои наблюдения върху особеностите на преводния процес, който се разгръща в условията на изграждане на книжовния език през нашето Възраждане. Като оставям задълбочения анализ за друго изследване, тук ще разгледам само една малка мостра: статията за слона, която се появява за първи път като кратко рекламно четиво в пилотния брой на списанието (Любословие 1842: 31), а по-късно и в цялостен превод (Любословие 1844: 22-23). Съпоставката с изходния гръцки текст позволява да се проследи как възрожденският преводач съвместява функциите на "преводител", словотворец, учител и редактор.

Както би следвало да се очаква, основните техники на превода се диктуват от стремежа към превръщане на новобългарския език в пълноценен интелектуален инструмент. Като главен способ се очертава разширяването на оригинала, което се проявява по различни начини, тръгвайки от просто удвояване и стигайки до многословно разпростиране. Преди всичко удвояването се прилага на ниво отделна словоформа. Проблемната книжовна дума се пояснява чрез поставен в скоби синоним, който може да бъде заемка от турски или гръцки, но и българска дума, в повечето случаи народна:

ελέφας - слон (фил);
κλίματα - места (клими);
σώμα - тело (снага);
μηρούς - бедра (бутове);
βλαστάρια - младоковци (властаре);
έκπληξις - ужас (удивление);
ποιοτήτων - качества (различни турлии);
του κάστορος - бобрат (кундусат);
του πιθήκου - обезяна (маймун);
του λέοντος - лва (асланат);
πύργον - башна (кула);
Ινδίας - Индиа (Аджемат);
ο κύριός του - господарьо му (сейбиата му);
σκεύος - сосуд (сад);
τρόπον - начин (колай).

Друг вид удвояване представлява въвеждането на синоним чрез съчинителен съюз, като по този начин могат да се редуплицират различни части на речта или цели фрази. Тази техника Фотинов използва съвсем съзнателно - с цел да избягва чуждите думи, както сам е написал в един от своите програмни текстове: "за отбегуване на чуждите речи ще употреблявам тождезначителните, сиреч ако да не разумева читательо первата реч, от втората да познае, което не е чинно и порядочно" (Любословие 1844: 21). В бележка под линия авторът е обяснил, че "тождезначителни речи" са например "чинно" и "порядочно" в цитираното по-горе изречение. Ето някои примери за реторични дублети от статията за слона ³:

(а) удвоени съществителни;

προσοχήν - внимателно пригледуване и любопитство
υπηρεσίαν - слугуване и работене
μορφήν - образ и вид
αιώνας - векове и времена
αξίαν - достойнство и дарование
νόησιν - понятието и разумието
προτερήματα - преимущества и дарования
ανδρίαν - мужество и юнаство
εντελεστάτην υπακοήν - мироване и точно послушуване
φίλους - добродетели и приятели
μέσον - средство и колай
ηδονήν - услаждение и благодарение

(б) удвоени прилагателни;

ωφέλιμον - полезен и потребен
παχύ - тлъсто и дебело
αυθεντικά - вероятни и истинни
πανούργον ζώον - хитрио и лукавио добиток

(в) удвоени глаголи;

να διδάσκεται - да се поучава и научава
να τον αποδώσωμεν - да му воздадеме и да му присвоиме
σαφηνίσωμεν - известиме и покажеме
εσήκονε - дигаше и държеше
να εργασθή - да слуша и да работи

(г) удвоени наречия;

δικαίως - достойно и праведно

(д) удвоени фрази.

τόμους ολοκλήρους - распространни списания и големи книги

До още по-голямо разширяване се стига, когато Фотинов преценява, че е необходимо да предостави допълнителни разяснения на четящата аудитория. В такива случаи неясната дума се илюстрира с добавени от преводача примери: така "овошките" (οπώρας) се превеждат като "рожби, каквото са ябълките, крушите и пр.". Там, където в гръцкия текст направо се преминава към описание на функциите на слоновия хобот, учителят Фотинов вмъква цяло изречение, с което предварително въвежда анатомичния орган, за който иде реч: "От челото има спуснато нещо, като едно дебело чрево дълго, което се назива хобот." Същата дидактична нужда довежда до обстоятелствено изброяване на действията, извършвани от хобота: "тоя хобот с пречудна леснина употреблява Слоно за ядене, за пиене и в секакви работи, които може рука человеческа да прави и да работи: с него се храни, с него лочи (сърба) вода, с него отдиша и пр. и пр.". В гръцкия оригинал е казано само, че слонът "използва хобота си за всичко, за което ни служи ръката" ("μεταχειρίζεται την προβοσκίδα του δι’ όλα, εις τα οποία μας χρησιμεύει η χειρ").

Учителят преводач прибягва и до други техники. Прототипът се преиначава, за да бъде нагоден към познат за читателите зоосвят. В българския превод кожата на слона се оказва "църна почти като биволска", а "зъбите му са като на свиня". Когато информацията в текста-източник надхвърля рецептивните възможности на целевата публика, тя се спестява: изпуснато е например указанието на оригинала, че се цитират думи на френския биолог Бюфон ("λέγει ο Βυφφών").

Това произволно надникване в инструментариума на преводача Фотинов показва, че ролите, с които по принуда се нагърбва възрожденският книжовник, предопределят и неговите преводачески стратегии. Последните могат да бъдат означени - за по-голяма терминологична плътност - като амплификация, експликация, адаптация и цензура. В ролята си на словотворец преводачът изпитва възможностите на езика да бъде средство на една по-издигната книжовност и оплождайки черковнославянския със заложбите на просторечието, множи вариантите му; в ролята на учител - обяснява и приспособява; в ролята на редактор - цензурира.

ПРИЛОЖЕНИЕ⁴

Земледелание

1842, с. 25-28

Γεωργία: - Περί αλλεπαλληλοσπορίας

1838, τ. 2, αρ. 24, 185-6

Кости за гной (гюбре)

1842, с. 28-29

Κόκκαλα

1838, τ. 2, αρ. 18, 84

Издание на полезни списания периодически, които се издават в Лондин град Инглески

1842, с. 29

Ο περιοδικός τύπος του Λονδίνου

1838, τ. 2, αρ. 15, 44

Слон (Ελέφας фил)

1842, с. 31

Ο Ελέφας

1837, τ. 1, αρ. 12, 183-186

Месяц Априлиа

1844, ч. 1, с. 1

Ο Μην Απρίλιος

1838, 2, 16, 55

Потоп; Месяцословие летно на потопа; Баснословний (лъжесловний) потоп

1844, ч. 1, с. 2-4

Ο Κατακλυσμός

1839, 3, 35, 173-174

Язици

1844, ч. 1, с. 6

Περί διαλέκτων

1844, 8, 85, 16

Железний пут

1844, ч. 1, с. 7

Περί σιδηροδρόμων

1842, 6, 67, 97-98

Соломоново увещание к юношем

1844, ч. 1, с. 11-13

Σολομώντος νουθεσία προς τους νέους

1840, 4, 40, 63-64

Народни книгохранителници

1844, ч. 1, с. 15

Δημόσιαι βιβλιοθήκαι

1837, 1, 6, 96

Повседневници, книги и книгохранителници в Россиа

1844, ч. 1, с. 15

Εφημερίδες, βιβλία και βιβλιοθήκαι εις την Ρωσσίαν

1837, 1, 2, 32

Месяц Маии

1844, ч. 2, с. 17

Ο Μην Μάιος

1838, 2, 17, 70

Пародвижни махини

1844, ч. 2, с. 20

Ατμοκίνητοι μηχαναί

1837, 1, 6, 96

Слон (фил)

1844, ч. 2, с. 22-23

Ο Ελέφας

1837, 1, 12, 183-186

Безопасност грома, сиреч за да се учува человек като гръми

1844, ч. 2, с. 27

Ασφάλεια εν καιρώ βροντής

1844, 8, 88, 64

Училища и ученици в Галлия (Франца)

1844, ч. 2, с. 29-30

Παιδεία εις την Γαλλίαν

1840, 4, 40, 64

Книгоиздания

1844, ч. 2, с. 30

[Βιβλία, τα εν Παρισίοις εκδοθέντα το 1836]

1837, 1, 11, 175

Книгохранителници в Россиа

1844, ч. 2, с. 30

[Βιβλιοθήκαι εις Καζάν]

1838, 2, 17, 80

Мнение целителное

1844, ч. 2, с. 32

[Υγεία, τα της αυτής απαιτούμενα]

1837, 1, 12, 186

Месяц Юний

1844, ч. 3, с. 33

Ο Μην Ιούνιος

1838, 2, 18, 96

[Понеже сичките Христиане...]

1844, ч. 3, с. 40

Αμοιβαία χρέη των χριστιανών

1842, 6, 66, 90

Пословици арабийски

1844, ч. 3, с. 41

Παροιμίαι Αραβικαί

1839, 3, 27, 47

Египет

1844, ч. 3, с. 41-44

Περί Αιγύπτου

1839, 3, 27, 39-41

Περί Αιγύπτου

1839, 3, 28, 60-61

Лев (аслан)

1844, ч. 3, с. 44-46

Ο Λέων

1839, 3, 27, 33-35

Хавяр

1844, ч. 3, с. 46-47

Χαβιάριον

1839, 3, 27, 46

Месец Юлиа

1844, ч. 4, с. 49

Ο Μην Ιούλιος

1838, 2, 19, 100

Потреба и небрежение добраго воспитания

1844, ч. 4, с. 57

Ανάγκη και αμέλεια της χρηστής ανατροφής (Κοραής)

1840, 4, 42, 88

Возраст овча

1844, ч. 4, с. 58

Ηλικία των προβάτων

1840, 4, 42, 96

Пословици

1844, ч. 4, с. 61

Συλλογή παροιμιών, εκ των «Ατάκτων» του Κοραή

1840, 4, 48, 183-185

Месяц Аугуст

1844, ч. 5, с. 65

Ο Μην Αύγουστος

1838, 2, 20, 125

[Пословица] Който не говори закопуват го

1844, ч. 5, с. 65

Συλλογή παροιμιών, εκ των «Ατάκτων» του Κοραή

1840, 4, 48, 183-185

Синовна любов

1844, ч. 5, с. 70-71

Υιική αγάπη

1838, 2, 19, 106

Послание Евгениа Болгарина. За ради що е Рай и що Пакло (вечна мука)

1844, ч. 5, с. 71-73

Επιστολή Ευγενίου του Βουλγάρεως περί του τι παράδεισος και τι κόλασις

1843, 7, 77, 72-73

Месяц Септемвриа

1844, ч. 6, с. 81

Ο Μην Σεπτέμβριος

1838, 2, 21, 144

Месяц Октоврий

1844, ч. 7, с. 97

Ο Μην Οκτώβριος

1838, 2, 22, 159

От Америка многоценна руда (метал)

1844, ч. 7, с. 101

Τα εξ Αμερικής πολύτιμα μέταλλα

1838, 2, 21, 144

Щетина (четина) свинска

1844, ч. 7, с. 108-109

Χοιρότριχες

1838, 2, 20, 128

Месяц Ноемврий

1844, ч. 8, с. 113

Ο Μην Νοέμβριος

1838, 2, 23, 176

Различни разуми

1844, ч. 8, с. 113

[Δέκα βιωτικοί κανόνες] Θωμάς Ιεφφερσών

1837, 1, 2, 29

Отеческо поучение

1844, ч. 8, с. 113-116

Πατρική διδασκαλία

1837, 1, 6, 89-91

Злощастие

1844, ч. 8, с. 116

[Δυστυχίαι και θλίψεις, περί αυτών]

1838, 2, 21, 136

Соновидение

1844, ч. 8, с. 116-117

Το όνειρον

1837, 1, 6, 91

Секо начало мъчно (Кораиево речение)

1844, ч. 8, с.117

[Αποτυχίαι εις των καλών την εκτέλεσιν] Κοραής

1837, 1, 6, 91

Благороден некий приказува сонозрението си (Ритор Вамва)

1844, ч. 8, с.117

Ο ευγενής νεκρός,

Βάμβας

1837, 1, 6, 91

Доброумножение (Веккариа)

1844, ч. 8, с. 120

[Επιστήμαι, αποτελέσματα της διάδοσης αυτών]

Βεκκαρίας

1837, 1, 6, 95

Земледелание (орачно работене) за непрестанносеяние

1844, ч. 8, с. 120-121

Γεωργία: - Περί αλλεπαλληλοσπορίας

1838, 2, 24, 185-6

Камилопард

1844, ч. 8, с. 126-127

Η καμηλοπάρδαλις, με εικονογραφίαν

1837, 1, 6, 92-93

Многоценни приятели;

Благостроение

1844, ч. 8, с. 127

[Φίλοι, παρατήρησις περί αυτών],

[Γεωργοί, περί της ευδαιμονίας αυτών]

1837, 1, 11, 174

Царска типография в Парис;

Птичета

1844, ч. 8, с. 128

[Τυπογραφείον, το εν Παρισίοις],

Αμερικανά πτηνά

1837, 1, 6, 96

Месяц Декемврий

1844, ч. 9, с.129

Ο Μην Δεκέμβριος

1838, 2, 24, 190

Величашее добро

1844, ч. 9, с. 129

[Το μέγιστον αγαθόν]

1838, 2, 24, 190

Наставление полезнаго прочтения

1844, ч. 9, с. 129-130

Μέθοδος του επωφελώς αναγιγνώσκειν, Κούμας

1837, 1, 5, 74

Земледелание (Следование на 120-та стран.)

1844, ч. 9, с. 130-131

Γεωργία: - Περί αλλεπαλληλοσπορίας

1838, 2, 24, 185-6

Паун (сос образоописание)

1844, ч. 9, с. 132-133

Ο Ταώς

1838, 2, 20, 123-124

Изступлен ум (ενθουσιασμός)

1844, ч. 9, с. 133

[Ενθουσιασμός, περί αυτού]

Κοραής

1838, 2, 20, 116

Карла (малораслий человек, джудже по Тур)

1844, ч. 9, с. 133

Νάννος

1837, 1, 6, 96

За осуждение (одумуване),

(Теоток)

1844, ч. 9, с. 137

Περί κατακρίσεως,

Θεοτόκης

1838, 2, 24, 188

[Добротворение], Златоуст;

[Невозможност]

1844, ч. 9, с. 137

[Αρετή και κακία, περί της προόδου αυτών]; [Αγαθοποιΐα και κακοποιΐα, παρατήρησις περί αυτών] Χρυσόστομος

1837, 1, 11, 169

Учение и неучение

1844, ч. 9, с. 143

Γνώσις και άγνοια

1837,1, 5, 74

[Прочтение]

1844, ч. 9, с. 143

[Ανάγνωσις] Βάκων

1838, 2, 20, 120

Търговиа

1844, ч. 9, с. 144

Περί εμπορίου

1838, 2, 22, 150

Желудок (стомах)

1844, ч. 9, с. 144

Ο στόμαχος

1838, 2, 20, 119

Питателно и наситно вещество, сиреч кое ястие има повече храна и сила

1844, ч. 9, с. 144

[Αναλογία θρεπτικής ύλης εις τας κοινοτέρας τροφάς]

1838, 2, 22, 160

Месяц Януарий

1845, ч. 10, с. 145-146

Ο Μην Ιανουάριος

1838, 2, 13, 12-13

Младенец (дете в пелени) младок (момок). Каспар Осер

1845, ч. 10, с. 146-147

Κάσπαρ Άουσερ

1837, 1, 65-68

Нравност (обикновеност) арабийска

1845, ч. 10, с. 147

Ηθική των Αράβων

1838, 2, 13, 4

Дом

1845, ч. 10, с. 149

Οίκος

1838, 2, 13, 16

Развалини на Вавилон град

1845, ч. 10, с. 151-153

Τα ερείπια της Βαβυλώνος

1842, 6, 70, 154-156

Гозба Валтасарова

1845, ч. 10, с. 153

Το συμπόσιον του Βαλτάσαρ

1842, 6, 70, 157-158

[Прошение на Бога] (Соломон);

[Рожби];

[Угнойоване]

1845, ч. 10, с. 160

[Αυτάρκεια, Σολομώντος δέησις υπέρ αυτής] Σολομών

[Οπώραι, παραγγελίαι περί αυτών]

[Κόπρισμα]

1838, 2, 13, 12

Месяц Февруарий

1845, ч. 11, с. 161

Ο Μην Φεβρουάριος

1838, 2, 14, 20

Благодарение и утешение сиромашко

1845, ч. 11, с. 161-162

Ευχαριστήσεις του πτωχού

1838, 2, 14, 20

Каспар Осер

1845, ч. 11, с. 162-164

Κάσπαρ Άουσερ

1837, 1, 65-68

[Злоби];

[Советование]

1845, ч. 11, с. 165

[Κακά, περί της αρχής των μεγάλων] Κοραής

[Συμβουλή, παρατήρησις περί αυτής]

1837, 1, 5, 71

Советованиа к матерем

1845, ч. 11, с. 165

Συμβουλή προς μητέρας

1844, 8, 94, 160

Повседневници

1845, ч. 11, с. 166

[Δανία, εφημερίδες αυτής]

1838, 2, 22, 160

[Книги];

[Праведно приношение];

[Гнусота пред Бога] (Златоуст)

1845, ч. 11, с. 166

[Βιβλία, περί αυτών]

Δίκαια προσφορά

[Προσευχή, περί αυτής] Χρυσόστομος

1838, 2, 22, 148

Войни Наполеонски (Бонопартски)

1845, ч. 11, с. 166

Πόλεμοι του Ναπολέοντος

1844, 8, 94, 154

Жена неразумна

1845, ч. 11, с. 166

[Ωραία, περί της άφρονος] Σολομών

1838, 2, 13, 10

Петруполска книгохранилница; (Панепистим в Казан)

1845, ч. 11, с. 166

[Βιβλία εις Ρωσσίαν]

1838, 2, 22, 160

Книги Германски за прочитане

1845, ч. 11, с. 167

Βιβλία εις την Γερμανίαν

1838, 2, 14, 20

[Угноюване за благоплодие]

1845, ч. 11, с. 167

[Κόπρισμα]

1838, 2, 14, 20

Святий Антоний и сапожник (чижмеджия)

1845, ч. 11, с. 171

Ο Άγιος Αντώνιος και ο υποδηματοποιός 1837, 1, 5, 76

Муж и жена

1845, ч. 11, с. 174

Ανήρ και γυνή

1838, 2, 15, 40

[Дело и реч]

1845, ч. 11, с. 174

[Διαλογισμοί, λόγοι και πράξεις]

1838, 2, 24, 180

О вере (Митрополит Платон)

1845, ч. 11, с. 174-175

Περί πίστεως, Μητροπολίτης Πλάτων

1837, 1, 5, 76-77

Месяц Март

1845, ч. 12, с. 177

Ο Μην Μάρτιος

1838, 2, 15, 43-44

Каспар Осер

1845, ч. 12, с. 177-178

Κάσπαρ Άουσερ

1837, 1, 65-68

Валтасарова гозба

1845, ч. 12, с. 180-181

Το συμπόσιον του Βαλτάσαρ

1842, 6, 70, 157-158

[Благодарен]

1845, ч. 12, с. 191

[Ευχαρίστησις, περί αυτής]

1838, 2, 22, 148

Година, или Лето

1846, ч. 13, с. 1-2

Περί έτους

1837, 1, 1, 12-13

Утешение от Святое писание

1846, ч. 13, с. 3

Η εκ της Αγίας Γραφής παρηγορία

1838, 2, 23, 172

[Пут]

1846, ч. 13, с. 3

[Ουρανός, δρόμος εις αυτόν]

1838, 2, 23, 162,

Матерное влияние

1846, ч. 13, с. 3-4

Μητρική επιρροή

1838, 2, 23, 174

Коварноубиение Каспар Осер

1846, ч. 13, с. 5

(Κάσπαρ ΄Ωσερ, δολοφονία αυτού)

1837, 1, 6, 83-84

Типографийский изобретател

1846, ч. 13, с. 5-6

Τυπογραφίας εφεύρεσις

1838, 2, 23, 170

Священници, учители, жени

1846, ч. 13, с. 6

Αι γυναίκες, ο κλήρος και οι διδάσκαλοι

1838, 2, 23, 172,

Богато художество

1846, ч. 13, с. 8-10

Πλουτισμού μέθοδος (Βενιαμίν Φραγκλίνος)

1838, 2, 13, 9-10

Человеческий живот

1846, ч. 14, с. 21

Ο ανθρώπινος βίος

1838, 2, 23, 162

Богато художество

1846, ч. 14, с. 26-27

Πλουτισμού μέθοδος (Βενιαμίν Φραγκλίνος)

1838, 2, 13, 9-10

Πλουτισμού μέθοδος (Βενιαμίν Φραγκλίνος)

1838, 2, 14, 30-32

Советование за млад търговец

1846, ч. 15, с. 33-34

Φραγκλίνου συμβουλή προς νέον πραγματευτήν

1838, 2, 15, 37

Полза за учение

1846, ч. 15, с. 34

Ωφέλειαι της παιδείας

1837, 1, 8, 128

Святаго Григория размишления за Себе си

1846, ч. 15, с. 35

Αγίου Γρηγορίου σκέψεις περί εαυτού

1838, 2, 22, 146

Суета земна (Св. Ефрем)

1846, ч. 15, с. 35-36

Ματαιότης των επιγείων (Αγ. Εφραίμ)

1838, 2, 22, 159

Беда от богатство (Хрисостом)

1846, ч. 15, с. 36

Ο κίνδυνος του πλούτου (Χρυσόστομος)

1838, 2, 14, 27-28

Бивайте же творци слова

1846, ч. 15, с. 36

Γίνεσθε δε ποιηταί λόγου

1837, 1, 11, 173

Богато художество

1846, ч. 15, с. 42-43

Πλουτισμού μέθοδος (Βενιαμίν Φραγκλίνος)

1838, 2, 13, 9-10

Πλουτισμού μέθοδος (Βενιαμίν Φραγκλίνος)

1838, 2, 14, 30-32

Богобоязност (страх Божий) (Теоток)

1846, ч. 16, с. 49

Θεοφοβία (Θεοτόκης)

1837, 1, 1, 15-16

Многоценни камение. Предание Раввинско

1846, ч. 16, с. 53

Οι βαρύτιμοι λίθοι. Παράδοσις των Ραββίνων

1837, 1, 1, 6

Воспитание женско

1846, ч. 16, с. 53

Ανατροφή γυναικεία (Κοραής)

1838, 2, 13, 12

Смирна

1846, ч. 16, с. 60-63

Η Σμύρνη εις την πρώτην εποχήν της (Οικονόμου)

1844, 8, 89, 69-70

Благороден и священноистязател

1846, ч. 17, с. 66

Ο ευγενής και ο ιεροδικαστής

1837, 1, 8, 119

Точна похвала

1846, ч. 17, с. 68

[Έπαινοι, οι προς τους ζώντας και οι προς τους νεκρούς]

1837, 1, 5, 71

За праведно управление

1846, ч. 17, с. 69-70

Ορθής διοικήσεως αποτελέσματα

1837, 1, 5, 79-80

Полза от неприятели

1846, ч. 17, с. 70

Η εκ των εχθρών ωφέλεια

1844, 8, 89, 68

[Ум неулучшен]

1846, ч. 17, с. 70

[Καλλιέργεια νοητική, το αναγκαίον αυτής]

1837, 1, 1, 16

Смирна

1846, ч. 17, с. 74

Η Σμύρνη εις την πρώτην εποχήν της (Οικονόμου)

1844, 8, 89, 69-70

Палата от лед в Петербург (Из сокровища полезних знаний, том е-ий)

1846, ч. 17, с. 77-79

Το εν Πετρούπολη εκ πάγου παλάτιον

1841, 5, 59, 161-163

Долговечност

1846, ч. 18, с. 86

Μακροβιότης

1837, 1, 8, 118

Должност за Отечество

1846, ч. 18, с. 92-94

Τα καθήκοντα του πατριωτισμού (Κρεατσούλης)

1841, 5, 59, 168-169

Арабин цар и стихотворец

1846, ч. 18, с. 94-95

Ο Άραψ βασιλεύς και ο ποιητής

1841, 5, 59, 169

Памучно заносене во Англиа

1846, ч. 19, с. 98

Εισαγωγή βαμβακίου εις την Αγγλίαν

1837, 1, 1, 15

Анекдот за цари Прусиански

1846, ч. 19, с. 99

Ανέκδοτα περί των βασιλέων της Προυσσίας 1837, 1, 1, 2

Нощ бедственна

1846, ч. 19, с. 99-100

Νυξ επικίνδυνος

1837, 1, 11, 161-163

[Глух и нем]

1846, ч. 19, с. 100

[Ιστορία, ορισμός αυτής]

1837, 1, 11, 176

[Светило]

1846, ч. 19, с. 101

[Δίκαιοι, περί αυτών] Σολομών

1838, 2, 15, 36

Дервишин и палата

1846, ч. 19, с. 102

Ο Δερβίσης και το Παλάτιον

1837, 1, 11, 166

[Бръснач]

1846, ч. 19, с. 102

[Ξυράφιον, περί αυτού]

1838, 2, 14, 29

[Управление]

1846, ч. 19, с. 102

[Κυβέρνησις, περί αυτής] (Σολομών)

1838, 2, 14, 29

Порядок занимателний

1846, ч. 19, с. 106-110

Μέθοδοι ενασχολήσεως

1838, 2, 14, 22-23

Μέθοδοι ενασχολήσεως

1838, 2, 15, 35-36

[Невоздержание]

1846, ч. 19, с. 110

[Ακρατείς, παρατήρησις περί αυτών]

1837, 1, 1, 15

Нощ бедственна

1846, ч. 20, с. 117-118

Νυξ επικίνδυνος

1837, 1, 11, 161-163

Клевета

1846, ч. 20, с. 118

Συκοφαντία

1837, 1, 11, 176

Поучение детско

1846, ч. 20, с. 118

[Παίδες, περί της διδασκαλίας αυτών]

1837, 1, 11, 166

Воспитание детско

1846, ч. 20, с. 118

Ανατροφή τέκνων

1838, 2, 15, 40

[Не е возможно...]

1846, ч. 20, с. 118

[Αγαθοποιΐα και κακοποιΐα, παρατήρησις περί αυτών] Χρυσόστομος

1837, 1, 11, 169

Кинский разум

1846, ч. 20, с. 118

Κινική γνώμη

1837, 1, 1, 3

Невидимое промишление

1846, ч. 21, с. 129

[Αόρατος πρόνοια] Κοραής

1837, 1, 1, 6

[Родиха се...]

1846, ч. 21, с. 132

[Αθήναι, γεννήσεις και θάνατοι εις αυτάς]

1838, 2, 15, 36

Обучение ума (Сенек)

1846, ч. 21, с. 132

[Καλλιέργεια νοητική, το αναγκαίον αυτής]

Σενέκας

1837, 1, 11, 166

Возобразование женскаго пола

1846, ч. 21, с. 143-144

Ανατροφή των κορασίων (Π. Ζωντανός)

1837, 1, 5, 78-79

Ανατροφή γυναικεία (Κοραής)

1838, 2, 13, 12

БЕЛЕЖКИ

1. Текстът е разширен вариант на доклад, представен на Международната научна конференция на тема "Култури и религии на Балканите, в Средиземноморието и Изтока", В. Търново, ноември 2009 г. [обратно]

2. "Случаят ми даде да видя преди няколко време едно гръцко периодическо списание, издавано преди години в Смирна, което по външната си прилика с Любословието изведнаж ме порази. Това списание, издавано още от 1836 година насам, носи заглавие: Αποθήκη των ωφελίμων γνώσεων (Хранилище за полезни знания). Имах прилеж да видя само петия том от 1841 година, но и от него вече се убедих, че Фотинов е искал да подражава във всичко своя Смирненски оригинал, даже в най-малките подробици. Форматът на Любословието и на Αποθήκη, надписите на броевете по №, година и дата, даже до някъде и мотата, разделението на материала на стълбци, общият характер на съдържанието са едни и същи. Освен това и двете списания са илуструвани" (Шишманов 1894: 684). [обратно]

3. Използването на съчинително свързани синонимни двойки е обичаен преводачески способ през Възраждането и може да се наблюдава още у Софроний Врачански, първия новобългарски преводач на светска литература (за добавянето на синоними в Софрониевия превод на Езоп вж. Ничев 1963: 30; 1964: 70-71; за реторичните дублети у Пандели Кисимов вж. Вълчева 2009). Същата техника е засвидетелствана и в българските преводи на дамаскинска книжнина от XVI-XVIII в. (Велчева 2003; Велчева, Костов 2002: 86-87). Би могло да се твърди, че тази техника е вид преводна универсалия, тъй като се открива в различни епохи и културни ареали: от античните римски преводи на старогръцки автори (вж. напр. за Авъл Гелий Бийл 1997: 221-222) до предренесансови и ренесансови преводачи като Джефри Чосър и Жак Амио (Борнстайн 1978: 239-240; Дентън 1998: 71). [обратно]

В българската традиция синонимното удвояване присъства като реторична фигура още в старобългарската литература под влияние на т.нар. библейски стил (за новобългарските преводи на Новия завет вж. Иванова 2003: 128-129), но е характерна и за песенното народно творчество (Костов 1958), а също и за стила на най-ранните възрожденски автори (за словесните двойки в "Историята" на Паисий и "Житието" на Софроний вж. Костадинова 2007).

4. В лявата колона на таблицата са изредени заглавията на текстовете от "Любословие" в хронологичен ред (пробен брой от 1842 г., първа годишнина от 1844-1845 г. и втора годишнина от 1846 г.), следвани от година на издаване, номер на числото и страница. В дясната колона са заглавията на установените първоизточници от "Αποθήκη των ωφελίμων γνώσεων", следвани от година на издаване, номер на годишнината, номер на броя и страница. В квадратни скоби са поставени заглавията, които не са поместени при самите статии, но фигурират в съдържанието на съответните броеве. [обратно]

БИБЛИОГРАФИЯ

Бийл 1997: Beall, Stephen. Translation in Aulus Gellius. // The Classical Quarterly, New Series, Vol. 47, 1, 1997, с. 215-226.

Борнстайн 1978: Bornstein, Diane. Chaucer’s "Tale of Melibee" as an Example of the Style Clergial. // The Chaucer Review, Vol. 12, 4, 1978, с. 236-254.

Велчева 2003: Велчева, Боряна. Една стилно-синтактична особеност на езика в книжнината от XVI-XVIII век. // Актуални проблеми на балканското езикознание. Аспекти на изследването на общобалканската лексика. Доклади от международна научна конференция, София, 30.09.-01.10.2002 г. Велико Търново: Faber, 2003, с. 69-75.

Велчева, Костов 2002: Велчева, Боряна, Костов, Кирил. Книга Естир и нейният славянски превод. // Palaeobulgarica, XXVI, 1, 2002, с. 78-92.

Вълчева 2009: Вълчева, Драгомира. Модуси на пренаписването: Пандели Кисимов като преводач на Лукиановия диалог "Токсарис, или приятелството". // LiterNet, 15.03.2009, № 3 (112) <https://liternet.bg/publish23/dr_vylcheva/modusi.htm> (28.05.2010).

Данова 1994: Данова, Надя. Константин Георгиев Фотинов в културното и идейно-политическото развитие на Балканите през XIX век. София, 1994.

Дентън 1998: Denton, John. Renaissance Translation Strategies and the Manipulation of a Classical Text. Plutarch from Jacques Amyot to Thomas North. // Ballard, Michel (éd.). Europe et traduction. Artois Presses Université, 1998, с. 67-78.

Иванова 2003: Иванова, Диана. Езикът на Библията. Български синодален превод 1925 г. (върху материал от Евангелието). Пловдив, 2003.

Костадинова 2007: Костадинова, Петя. Словесните двойки в началото на новобългарския книжовен език. // Българска реч, XIII, 3, 2007, с. 42-44.

Костов 1958: Костов, Кирил. Един случай на синонимични двойки в народните песни. // Български език, VIII, 4-5, 1958, с. 444-448.

Ничев 1963: Ничев, Александър. Софрониевият превод на Езоповите басни. // Годишник на Софийския университет. ФФ. Т. 56, 1963, с. 1-121.

Ничев 1964: Ничев, Александър. Софрониевият Езоп. // Език и литература, 1964, 3, с. 61-74.

Пундев 1929: Пундев, Васил. Гръцко-български литературни сравнения. // Списание на БАН, 1929, 38, с. 145-223.

Шишманов 1894: Шишманов, Иван. Константин Г. Фотинов, неговият живот и неговата дейност. // Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. 11, 1894, с. 591-763.

СТАРОПЕЧАТНИ СПИСАНИЯ

Любословие (обявление). Смирна, 1842.

Любословие или периодическо повсемесячно списание. Смирна. В типографии А. Дамианова, 1844-1845.

Любословие или повсемесячно списание. Смирна. В печатарница А. Дамианова, 1846.

Αποθήκη των ωφελίμων γνώσεων. Εν Σμύρνη, 1837-1844.