Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НАЦИОНАЛНИЯТ ЛИТЕРАТУРЕН МУЗЕЙ КАТО МЕДИЙНО-КОМУНИКАТИВЕН ЦЕНТЪР

Стефанка Кръстева

web

1. Проблеми, модели и тенденции в актуалната музейна култура

1.1. Съвременният музей осъществява дейността си в условията на икономическа и културна глобализация и масмедийна агресия. Съдържателното му участие в културния процес все по-настойчиво изисква разнообразна общотеоретическа и теоретикоприложна работа, чиято свръхзадача е изграждането на действащ модел, който структурира неговото поле на въздействие и реализация като културен център и акцентира върху силовите линии, които го свързват с обществения и икономическия интерес.

По своята структура и функции този модел е екологически проект, който има основата си в съществуващите традиции и същевременно е иновационен проект, основаващ се на търсения и постижения на световната музеология в разработката на нови форми на дейност, съответстващи на съвременните явления в социалния живот, икономиката, науката и технологията.

1.2. Модерната музеология вижда музея като активна институция на културата с точно формулирана мисия. Франк Опенхаймър, основател и директор на научния музей “Експлораториум” в Сан Франциско и автор на концепцията за развитието му, я определя по следния начин: “Главното за “Експлораториум” е да убеди хората, че те са способни да разберат заобикалящия ги свят” (Халеви 1996).

Така формулираната мисия дава отговор на най-насъщните въпроси: Защо музеят се е появил в културното пространство?; Какви са неговите амбиции?; За кого е предназначен”; и т.н. Тоест, залага в образа на музея и принципите на неговото планиране, обозначава основните теми на неговите експозиции (изложби), както и информационата му насоченост и начините за реализацията й, като предопределя и набора от дейности, критерии и оценки, които произтичат от този образ и същевременно го формират.

1.3. Изграждането на новия образ на музея изисква вярна оценка на актуалните тенденции на развитие на обществото като цяло и на неговото отношение към музейната система като динамичен сектор на културата в условията на масово потребление. Очертаването на специфичните музеоложки проблеми е невъзможно без обвързването им с демографските, социологическите, социалнопсихологическите, педагогическите и пр. аспекти на средата, в която се осъществява (ще се осъществява) дейността на музея, с действащото законодателство, включващо перспективите за неговото изменение (защото съвсем не е без значение например законодателното стимулиране на спонсорирането на музейните дейности или неговото отсъствие).

1.4. Нарастваща тежест в съдържанието на музейната дейност придобива преструктурирането на културното пространство на потребителя на музейния продукт. Принципите на компютърната технология въздействат цялостно върху комуникативния процес и влияят епистемологично и етично, когнитивно и естетически върху формирането на съвременната музейна публика. Това става предимно по “немузейни пътища”, поради което се наблюдава изравняване на хоризонтите на очакване на публиката в различни по стандарт държави, свързано не толкова с регионалното, колкото с професионалното й типологизиране.

Днешният “зрител” е под непрекъснатото въздействие на масмедиите, които променят собственото му концептуално и визуално пространство и му налагат определен тип мислене и общуване. Обвързвайки типологията на музейно общуване с публиката, Девеле отделя “три типа представяне, които могат условно да се нарекат педагогическо, културно и научно, в зависимост от това, дали е адресирано преди всичко към децата, широката публика или специалистите” (Лозанова 1999). Активно мислещият музеолог обаче не може да пренебрегва и наличието на коренно противоположни тенденции, противопоставящи се на унификацията. По-значимите факти в тази област са свързани с процесите на повишаване на интереса на една част от обществото към автентичното и уникалното в историята и средата и със стремежа към самообразование и саморазвитие. Заявяват за себе си обществени потребности, които в определена степен може да удовлетвори именно музеят, но едновременно с това се успоредяват и процесите на “груповото”, “масовото” посещение, свързано главно с развитието на туризма. Те предявяват различни претенции към пространственото структуриране на музейните експозиции, поради което съвременните тенденции в музейното изграждане са свързани и с осигуряването на специални зали, оборудвани за преподаване, научна дейност и за индивидуална и групова работа с образци. Като допуска изучаването и боравенето с обекти от своите колекции, музеят, чрез досега с артефактите, материализира усещането за изкуството, науката и историята.

Важно условие за успешна реализация на музейната мисия е диференцираният подход към конкретните групи, съобразно техните социално-демографски особености (възраст, степен на образование, професия и т.н.), условията за което трябва да бъдат заложени още в разработката на модела.

Движението, стремежът да се види и опознае светът, е първичен импулс у човека, който смесената капиталистическа икономика стимулира и превръща в основен фактор в общуването със средата и културната инфраструктура. Разширявайки и масовизирайки потреблението на културни ценности, масовият туризъм внася в тази сфера нови изисквания и предпочитания, които нито една културна институция, чиито ценности се реализират чрез контакта с потребителя, не може да пренебрегне без риск за себе си. Дори най-големите съвременни музеи от ранга на “Лувър” и “Ермитаж” търсят по-агресивни форми на маркетинг, съобразяват своята дейност с потребностите на пазара.

1.5. Питания от типа: “Какво общо има между музейната реалност (музейния продукт) и комерсиалната експлоатация на музея?”, са анахронизъм в условията на пазарно стопанство. То изтиква на преден план не въпросите за това, какво се съхранява и защо, а как по-точно и с какви средства актуалното битие на културното наследство да се управлява и финансира в условията на всеобща комерсиализация. Самото вътрешно възпроизводство на музейната реалност предполага използването на пазарни подходи и механизми. Последователно и естествено, социално-икономическото движение и собствената логика на предмета на музеологията1 включват музейния маркетинг като задължителен и формиращ дейността на институцията елемент.

Съвкупност от средствата, с които разполага музеят, за да създаде, съхрани и разшири своя пазар и своята публика, музейният маркетинг съсредоточава вниманието в музейния продукт, респективно в условията и възможностите за неговото създаване, предлагане и потребление. Съвременната му реализация се осъществява във възможно най-широка макросреда, каквато е бизнес средата, създадена от всеобщия пазар като форма на общуване и съществуване. Тоест, този продукт трябва да има подчертани свойства на пазарен обект, за да участва реално в стоковия пазар. Мениджърските умения и маркетинговите усилия са насочени натам: обществото да прояви интерес към продукта, да ангажира и използва музейните ценности във все по-широки граници - както за научни и образователни цели, така и за задоволяване на любопитството и за наслада. Проучването на пазара и адекватната реакция на неговите нужди е задължително условие за създаване на търсения образ на музея (без да се забравя обаче, че става дума за предлагане на автентични ценности, ценности сами за себе си, чийто живот - като правило - е значително по-дълговечен от която и да е потребност на обществените групи и обществото във всеки отделно взет момент от неговото развитие).

Както показват анализите на Нюисън и Хорн (Хаттън 1991), музеят, включен в пазарните потоци, може да се окаже не само потребител, но и генератор на икономически изгоди - не толкова пряко, колкото като специфично звено в общ процес. Техните изследвания (и други подобни на тях) акцентуват върху все по-ясната ориентация на съвременните музеи към отделния човек - потребител на музейния продукт, на неговата индивидуализация в комплекса от демографски и туристически движения в текущия момент и в перспектива.

1.6. От съществено значение за осъществяването на културната мисия на музея е целенасочената и ефективна реализация на дейностите, свързани с оказваните от него информационни услуги. В допълнение към своите временни и постоянни изложби, към своята база данни и публикации, той разполага с екип специалисти, в чиито задължения влиза обработката и предоставянето на широк набор културна информация. Утвърдена практика е оформянето й в специализирани периодични издания, справочници, каталози, изследователски трудове или общи гидове за различните аспекти на дейност.

Съдържайки колектив от специалисти в съответната област на знанието и професионалната практика, съвременният музей е и научен център за експертиза на предмети, произведения и текстове, съобразно своя профил. Идентификацията им конкретизира и обогатява информацията за културните богатства на обслужваната от музея територия и има съществен принос в изграждането на нейната културна специфика и облик.

1.7. В бързо изменящите се условия на социална реализация възможности за участие в културния процес получават само онези модели на дейност, които се насочват към интерпретация на културното наследство от позицията на значими политически, социални, екологически и технологически проблеми, вълнуващи съвременния човек. Това изисква не само отказване от традиционни решения и стереотипи, но и, преди всичко, внимание към разкриването и развитието на интелектуалните възможности и резерви на уредниците, мениджърите и сътрудниците, без което е невъзможно утвърждаването и приложението на нови форми и теми на културно-исторически диалог. Сама по себе си тази съвременна практика не напуска очертанията, маркирани от вековната история на музейното строителство. Достатъчно е да си припомним, че създатели и радетели на първите музеи са най-изтъкнати учени и творци на своето време - от Аристотел и Адриан, през Лок, Ломоносов, Дидро и Гьоте, до авторите на музея на Сдружението в Англия или на музея “Саскачуан” в Канада. В известен смисъл тя се връща към изконните си ценности - привличане на най-изтъкнати специалисти в различни области на живата култура в оценката и актуализирането на ценностния потенциал на опредметените в историческия процес предшестващи етапи на духовно и технологическо развитие. За да бъдат потенциал за днешното й обогатяване! При тези условия от съществено значение е творческата изява и участието както на самия музеен колектив, така и на посетителите, на специализираните общества, клубове, формации, форуми. Това превръща стремежа към съхраняване на културно-историческото наследство и неговото формиращо въздействие в позитивна провокация, стимулираща съзидателно и творческо отношение към явленията в културата и живота.

Основополагащата цел - да съхрани и пренесе във времето богатството на опредметените съзидателни потенции на обществото и личността в процесуалното осъществяване на музея - се разкрива чрез конструирането на нова реалност, която е актуална и значима за днешния ден. Тоест, съвременен и работещ музей е не този, който се стреми преди всичко към натрупване и обогатяване на колекциите, а този, който чрез подходяща визия ги включва да работят за бъдещето, да съучастват в изграждането на бъдещата култура.

1.8. Процесът на модернизация на съвременния музей е многопосочен. Той по парадоксален начин търси своите основания и хармония в “живата архаика”, т.е. в елементите на миналото, които, по една или друга причина, съхраняват своята актуалност в настоящето - фундаменталната категория на музейната поетика. Резултативните отражения на социоикономическите и масмедийните въздействия върху масовото съзнание налагат да се преосмисли отношението към културното наследство, да се преосмисли историята и да се намерят нови ценностни и светогледни ориентири в обществото като цяло. Именно тук творческото музейно мислене открива своите съвременни цели, своята свръхзадача, далече надхвърляща участието в културните инициативи, културния туризъм и класическата документалистика (без да пренебрегва нито една от тези дейности).

1.9. Развитието и мястото на конкретния музей в системата на научната и културна дейност в обществото е в пряка зависимост от изследователските му постижения.

1.9.1. В областта на профилните науки - от особено значение тук са връзката му с научните институти и организации, с които работи в една и съща проблемна област, и осъществяването на межудисциплинарни научни изследвания, обезпечаващи комплексното изучаване на музейните предмети и колекции. Съхраняването на музейната специфика на изследване при това изисква по-широк и разностранен поглед към артефактите на миналото и средата, отколкото която и да е от профилните науки. Това е така, защото музейната научно-изследователска работа обхваща предмета като културно-исторически феномен в неговата цялост, а не от гледна точка на някоя от неговите страни - естетическа, функционална, технологическа и т.н.

1.9.2. В специфично музейните области - документална ценност и съхраненост на музейните предмети; обем, характер и типологична характеристика на музейния фонд; социокултурни разработки и концепции за реализация на културната мисия на музея; проекти на експозиции и изложби; приложни социологически и социално-психологически изследвания на музейната аудитория и пр.

1.10. Крайният резултат на съдържателното концептуално мислене е конкретно технологическо решение, ефективна форма, в която музеят ще бъде полезен за обществото, в комплекс с методите на работа, които й прилягат. От заложения във формата ресурс за обновяване и развитие в съответствие с промените в културния и обществения живот зависят стабилността и авторитетът на институцията, нейната жизненост.

2. Литературните музеи - общото и особеното в този вид музейна дейност (в исторически план и в актуалния процес)

Литературният музей е специализирано и високо индивидуализирано единство на общото и особеното в музеологията.

2.1. Основните тенденции в съвременното развитие на музеите във висока степен отразяват и съответното движение в литературните музеи - профилна група, чиито колекции документират историята и съвременното развитие на литературата. Исторически техните функции са се формирали като:

2.1.1. Културна канонизация на писателя чрез съхраняване, презентация и интерпретация на автентичната среда и материални свидетелства за неговия живот и творчество;

2.1.2. Аксиологическа функция, насочена към създаване на естетически еталон за възприятие както на класическото наследство, така и на съвременния литературен процес, към осъществяване приемствеността на естетическите ценности на миналото по отношение на настоящето и формирането на естетически идеал и естетически вкус;

2.1.3. Интерпретационна (херменевтическа) функция, поставяща автора в контекста на създадения от него литературен свят (респективно - литературния факт или процес), чрез синтез на литературно-критическите, историческите и мемориалните източници;

2.1.4. Комуникативна функция (по същество “метакомуникация”), която носи вторичен характер не само по отношение на художествените текстове, но и по отношение на литературно-критичните изследвания, отнасящи се до тях;

2.1.5. Синтезираща функция, чрез която съдържателните характеристики на личността и литературния процес, съществували не само като потенция, но и като иманентна същност на творческата личност, получават ново единство.

2.2. Бъдещето на литературния музей е в неговата откритост. Бидейки банка, съхраняваща уникална културна информация, той ускорено се преобразява в съответствие с изискванията на компютърната цивилизация. Популярният израз на извършваните трансформации ги обозначава като “общ кризис на коментатора”. На мястото на традиционния музеен интерпретатор и “законодател” по историята на литературата идва моделът на разностранно партньорство с аудиторията. Музеят не толкова ръководи комуникативния контакт на потребителя, колкото показва как хората са разбирали и могат да разберат литературата. А практическата реализация на неговите функции и културната му мисия зависят от равнището и съдържателността на това партньорство не по-малко, отколкото от навлизането на нови медийно-комуникативни форми във възприемането на тези “наследствени информационни банки” (определение на проф. Шола - вж. Международная 1991). Определянето на най-жизнеспособните форми на съхранение, показ и популяризиране на литературната памет е активен процес в съвременната литературна музеология и едва ли възстановяването (или съхранението) на “външната обложка” на всекидневния живот на отделния писател, или на отделния литературен факт, явление, процес, ще се окаже адекватна на съвременната музейна парадигма за изразяване съзидателната духовна същност на литературата. Съмненията в това отношение през последните десетилетия на ХХ век въведоха в научното пространство на музеологията въпроса за “легитимността” на музеите. Разнообразието от гледни точки в анализите на музеолози като Делош, Каванъф, Лейтън, Найджъл и Менш се свежда до три основни модела:

2.2.1. Музеят да съхрани традиционния си образ, който още по определението на Хумболд, за разлика от университета, посветен на истината, фокусира вниманието си върху представянето не само на истината, но и на красотата;

2.2.2. Въз основа на спецификата на своя обект, музеят да работи и с ценности, които не са в “изкристализиран вид”, и при които предметната даденост е само в потенция, в енергията на живата дейност, в “обложката” на културните начинания. На базата на интерпретации на същата структурна категория, зад която стои традиционният музей, да се изгражда образът на един новаторски музей - клуб за творчески срещи и естетическо съпреживяване на литературната история и - чрез нея - на историята и културата;

2.2.3. Съвременният литературен музей да се развие като “отговарящ” тип музей, който предусеща и реагира своевременно на актуалните нужди на обществото, където ключовите идеи - еманципацията, справедливостта, безпристрастието и участието - идват от литературата и са вид модели на поведение.

Въпрос на интелигентност, прозорливост и далновидност е да се избере най-подходящият тип музей за определената социокултурна среда, ситуация и време.

3. Националният литературен музей на България - структура, характеристика, постижения, проблеми и нерешени въпроси

3.1. Националният литературен музей на България е създаден с Разпореждане на МС № 231 от 16.06.1976 г. и включва мемориалните музеи “Иван Вазов”, “Петко и Пенчо Славейкови”, ”Никола Вапцаров”, “Пейо Яворов”, “Христо Смирненски”, “Димитър Димов”, “Николай Хрелков”. По-късно към тази структура се добавят мемориалните музеи “Елин Пелин” в с. Байлово, “Емилиян Станев” във Велико Търново, “Панчо Владигеров”, “Георги Караславов”, “Владимир Башев” и мемориалните кабинети, посветени на Стилиян Чилингиров и на Иван Богданов. Като национална институция музеят (по замисъл) трябва да работи в две приоритетни направления: първо, проучване, събиране и музейно представяне на националното литературно наследство; и второ, методическо ръководство на литературните музеи в страната, невключени в неговата организационна структура.

3.2. НЛМ е изграден като колекционен тип музей - в основата му лежат традиционните сбирки от музейни предмети: вещеви, изобразителни, писмени, кино-, фото-, фоноизточници, съответстващи на профила му. Освен това, поради сложната си структура НЛМ притежава и характеристиките на ансамблов тип музей - в състава му са включени ансамблови паметници на архитектурата, интериори, природна среда и т.н. (музеите “Иван Вазов” в София, “Елин Пелин” в Байлово, “Емилиян Станев” във Велико Търново и др.).

3.3. През изминалите години НЛМ е извършил значителна по обем дейност за издирването, документирането и представянето на националното литературно наследство и памет, която представлява солидна основа за осъществяване на изследователска, експозиционна и образователно-възпитателна дейности.

Със съдействието на изтъкнати дейци в други области на културата - режисьори, художници, архитекти и т.н. - са направени успешни опити за модерно и въздействащо представяне на жизнения и творческия път на отделни автори и периоди от националната литературна история (музеите на Емилиян Станев, на Никола Фурнаджиев, на Теодор Траянов, Литературно Хасково и др.).

Научно-изследователската и творческата дейност на музейните специалисти, насочена преди всичко към проучвания в областта на литературата или литературната история и критика, има свое защитено място в науката.

Съхранявайки традиционните си характеристики, НЛМ постига определени успехи в културната канонизация на изтъкнати български творци и формирането на етични и естетически ценностни ориентации на основата на тяхното творчество и живот.

3.4. Основните проблеми, пред които е изправен НЛМ днес, са заложени още при създаването му, осъществено без цялостна концепция за ролята и мястото му сред останалите музеи, научни и културни институти, за връзката му с творческите съюзи и с цялостния живот на обществото, без собствена сграда, без утвърден статут в документирането, обработката и репрезентацията на културно-историческото богатство на страната.

Изменените социални и обществено-политически условия изискват по новому да се видят и нерешени проблеми като:

3.4.1. Липса на промислена реакция на предизвикателствата на пазарната икономика, масмедийната агресия, протичащите процеси на глобализация и отваряне на страната към света в условията на трудно осъществяващо се преустройство и демократизация на политическите и икономическите отношения.

3.4.2. Липса на научно обоснована, творчески защитена и обществено приета мисия на музея, което се отразява на определянето на актуалните цели и динамиката на социалните функции на музея.

3.4.3. Липса на програма за по-широко участие в социокултурната комуникация с различни възрастови, културно-образователни, етнически и пр. групи от населението.

3.4.4. Изолиране на музея от важни аспекти на обективно присъщата му културна територия, свързани с музейното изследване и представяне на българската писменост и литература като национално достояние и исторически значим елемент в културното развитие на Европа и света. Значими богатства на националната литературна памет, които музеят може да актуализира в съучастие с Народната библиотека, Държавния архив, научните, религиозните и др. институции, остават извън обсега на проявяваната културна активност.

Тези проблеми се отразяват на авторитета на институцията и на нейните връзки и взаимодействие с партньори и попечители. Утвърдилите се стереотипи и неефективните решения пораждат и други, по-частни, но съвсем не незначителни трудности:

3.4.5. Съвременната музеоложка наука и новите явления в световната литературно-музейна практика рядко се търсят, изучават и прилагат в дейността на музея;

3.4.6. Собствената културна практика, постижения и проблеми не са станали предмет на творчески търсения и решения, което води до професионална стагнация;

3.4.7. Фондовата дейност - най-формализираното направление на музейната дейност, с времето се е превърнала в своего рода бюрократична технология, стеснена до определен сбор от стандартни операции, изпълнявани в съответствие с нормативните разпоредби и инструкции. Всяко нововъведение в тази област е съпроводено със сериозни трудности и изисква задълбочено внимание, оценка и научно обоснована стратегия. Въпреки направените опити, тя не е изградена досега и това се отразява както на собствено фондовите дейности, така и в реализацията на цялостната дейност на музея. Липсата на стратегически виждания за събирателската дейност на музея води до хаотичност при търсенето на музейните ценности, до безцелното разрастване на едни колекции за сметка на други и до излишно пренатоварване на фонда на музея;

3.4.8. Поради липса на достатъчна експозиционна площ НЛМ е ограничавал формите на активно предлагане на музейния продукт до изграждането на постоянни, временни и преносими изложби, при които интерпретацията е сведена до вижданията на уредниците за автора или литературния процес с оглед на образователно-възпитателната роля на музея.

Традиционни и статични, те не провокират достатъчно интереса на публиката, поради което музеят не се радва на широко обществено внимание.

3.5. В резултат досегашното състояние на НЛМ може да се охарактеризира преди всичко като период на относителна стагнация и ограничаване на потенциите за саморазвитие в резултат на изоставането му от съвременната музеоложка наука и практика. Реализирането на неговата естествена съзидателна мисия в културното пространство на българското общество, както и намирането на партньори и покровители, изисква активна преориентация към нови форми на дейност и участие в културно-комуникативния процес.

4. Решаването на тези проблеми определя целта и съдържанието на необходимата за развитието на институцията концепция:

4.1. Тя трябва да представи мисията на музея като система от взаимосвързани дейности, които осигуряват реализацията на неговата специфична културна роля, своего рода катализатор на самоопределението и саморазвитието му;

4.2. Да утвърждава и доразвива позитивните тенденции в досегашната дейност, като изхожда от новите елементи в социокултурната ситуация;

4.3. Да създаде необходимите ориентири за самореализация на колектива, стимули за творческата му активност и благоприятен вътрешен климат - задължителни условия за участието му в процесите на обновяване на моделите на музейна дейност;

4.4. Да провокира към по-динамична работа и постоянно съизмерване на усилията на уредниците със система от цели, произтичащи от мисията на НЛМ - да изучава, осмисля и презентира с музейни средства българския национален модел на света, изграден и защитен от хилядолетния писмено-литературен процес в България, да бъде проводник на добротворство и сътрудничество в процесите на глобална комуникация със средствата на словото;

4.5. Да бъде иновационен проект, основаващ се на световния опит и на собствени експерименти и търсения в разработката на принципно нови форми на дейност, мениджмънт и маркетинг.

Разглеждано обобщено, в контекста на модерните тенденции в музеологията, подобно концептуално виждане, изхождащо от системен исторически анализ на възникването и развитието на литературните музеи в България (Кръстева 1993), моделира тяхното бъдещо развитие в съответствие с изискванията на съвременния културен диалог.

5. Конкретизацията на задачите и целите на НЛМ в този диалог изисква провеждането на:

5.1. Специализирани социологически изследвания, чрез които да се определи реалното присъствие и степента на легитимност на НЛМ:

5.1.1. Като част от системата на културните и научните институти в България;

5.1.2. Като обществен интерес и внимание сред различните възрастови, социални, етнически, образователни, икономически активни (и неактивни) групи от населението;

5.1.3. Като част от информационната система на обществото;

5.1.4. Като интерес и внимание на масмедиите към неговата маркетингова дейност.

5.2. Вътрешно-институционален анализ, ориентиран към точно фиксиране на предпроектното състояние на музея “ин витро”:

5.2.1. Фондови потенциал и работа с фонда;

5.2.2. Експозиционна и изложбена дейност - тематика, организация, оценка на пазарния потенциал;

5.2.3. Организационни и икономически условия и управление;

5.2.4. Кадрови потенциал - характеристика, досегашна дейност, научно-творчески и лични интереси.

Осъществяването на тези анализи създава необходимите ориентири за действителната социализация на музея и се явява основа за изграждане на действащ модел в съвременните пазарни условия.

Обобщеното виждане на този модел се характеризира с ново концептуално мислене за писателя, за отделния литературен факт, за националния литературен процес и историческите явления в него.

Националният литературен музей трябва:

  • не само да информира, но и да внушава;

  • да създава дидактически възможности в конкретната си дейност;

  • да прави музеен показ - провокация за превръщане на пасивния наблюдател в читател;

  • да създава на посетителя възможности за контакт с явленията в сферата на литературата в широк диапазон - от непосредствени усещания, досег и съпреживяване на факти, личностни и творчески прояви до внушения за същността и характера на историко-литературния процес и глобалните взаимоотношения в обществото и природата;

  • да търси своето място в потока от информация, който залива съвременника и непрекъснато да обогатява и разнообразява методите и формите си за контакт с него;

  • да изгражда пълнокръвно експозиционно послание, като не смесва канонизирането на творческата личност с ограничени представи за ценности, идеи и идеологии и се старае да предложи на посетителя възможно най-голяма свобода в общуването;

  • да създава своите послания в сътрудничество с творци от различни области на изкуството, педагогиката и психологията, с дизайнери, архитекти и сценографи, за да привлича не само любителя на книгата и автора, но и случайния екскурзиант;

  • по-добре, отколкото досега, да използва собствения потенциал на литературните произведения и събитийното богатство на националния литературен процес за утвърждаване на българския национален образ на света и присъщите на нашата литература импулси за добротворство и сътрудничество между хората и народите;

  • да обогатява своя фонд, като използва най-съвременни методи за неговото изучаване и съхранение;

  • да участва и да инициира форми на общуване с българската литература и нейните творци, осъществявани съвместно с научните, културните и образователните институции в страната;

  • да създава възможности за творческа изява на посетителите чрез конкурси, игри, викторини, рецитали и пр.;

  • разширявайки формите и интензифицирайки международните си контакти и сътрудничество, да съдейства за утвърждаване на мястото на българската литература и българската литературна музеология в международната културна комуникация в светлината на членството на страната в НАТО и ЕС;

  • да прилага принципно нови форми за обществено присъствие, като формира кръг от специалисти и любители, обединени от темата на музея или личността на патрона, явявавайки се за тях “клуб по интереси”;

  • да се утвърждава като “национална информационна банка” за литературното наследство, осъществявайки дейността си в тясна връзка с останалите институти, в чийто предмет на дейност влиза литературното и писмено наследство - архиви, библиотеки, други музеи и пр.;

  • да се изгражда като музей-медия с разширяващо се присъствие в сферата на обществената комуникация и дискурс;

  • да се утвърждава като активен център за съвременна културна дейност и общуване като:

    - стимулира участието на посетителите в осъществяването на музейната програма, осигурявайки им необходимата свобода на действие и методическа подкрепа;

- предлага на децата музейни игри, а на тийнейджърите - възможността сами да изграждат музейната среда и да отстояват своите виждания по темите и съдържанието на изложбите и експозициите;

- на хората с физически проблеми - социализация, чрез създаване на условия за тяхната изява и развитието на творческите им интереси;

- провокира изяви и диалог на социални и етнически различия и възгледи, като подкрепя правото на хората да бъдат различни;

- чрез промислен и всестранен показ на творческата лаборатория и личността на писателя се стреми да изгражда активно и творческо социално поведение, позитивни естетически и етически виждания и нагласи.

5.3. Постепенното осъществяване на така очертаните цели е ориентирано към изграждането на нова медийно-комуникативна институционална форма за съхраняване и музейна презентация на националното литературно наследство.

Реализацията на предлагания модел изисква съвкупност от свързани дейности с ясно дефинирана пространствено-времева характеристика и крайни резултати:

5.3.1. Проекти, ориентирани към концептуално представяне на значимите духовни ценности на българската литература;

5.3.2. Създаване на съответен набор от експозиционни програми и услуги;

5.3.3. Развитие на знаковата структура и езика на НЛМ, съответни на постиженията на музеоложката наука и световната практика;

5.3.4. Изграждане на система за непрекъснато изучаване на посетителите и туристическите потоци;

5.3.5. Преосмисляне и адаптиране на традиционните функции на НЛМ;

5.3.6. Прилагане на ефективни съвременни форми на мениджмънт и маркетинг.

Осъществяването на тази съвкупност от дейности, обвързани в конкретни програми и планове, осигурява пълноценното участие на НЛМ в разкриването на човешката същност и отношенията личност - общество - природа, минало - настояще - бъдеще, представяни чрез литературата и културата и пресъздавани от тях. И доколкото обективно всички други взаимоотношения - междунационални, междуетнически, групови и пр. - в своите първични равнища са съотносими с взаимоотношението човек - природа, дотолкова литературният музей има своята свръхзадача да улавя и експлицира това историческо движение. Възможностите за постигане на подобно равнище на музейно пресъздаване са резултат от големите теоретични и практически натрупвания в музеологията през последните две столетия, чието овладяване и практическо приложение от музейния колектив е задължителната първа стъпка към изграждането на новия облик на НЛМ.

Съществен акцент в бъдещото развитие на музейната система е защитата на екологическите ценности. С присъщите си средства и форми НЛМ трябва да участва и да има своя роля и позиция по съхраняването на културното разнообразие в епохата на глобализация, в изграждането на съвременната визия за културата като духовна цялост, като жив организъм, в който с равни права съществуват материални и духовни потенции и ценности.

Литературният музей по принцип има иманентно присъщи предимства в тази насока на дейност, тъй като документира, изучава и презентира творческите усилия на личности и общества, които неизменно са се стремяли към постигането на хармония и красота.

Практическата реализация на тези предимства и постигането на нова легитимност и имидж на музея изисква активното изучаване и прилагане на най-съвременни модели на организация и управление на музейната дейност, известни в науката като:

  • интеграционен модел, при който музеят не отделя себе си от своето обкръжение, от реалния контекст на дейност, а се стреми да включи в своята тъкан разнообразни проявления на културната активност на населението, придавайки им устойчив характер, т.е. да стане елемент от реално действащата комуникационна верига;

  • корпоративен модел, при който дейността обединява усилията на щатни сътрудници, заинтересовани обществени групи, меценати, колекционери, близки и родственици на музейните патрони, хора, които търсят социална реализация в сферата на литературата и музеологията. Съгласно изискванията на бизнес средата, която лимитира и този род взаимоотношения, корпоративният модел предполага изграждане на договорни отношения и взаимни ангажименти между участниците. Това създава възможности за компенсиране на недостига на професионални специалисти в музея и заедно с това - за изграждане на микросреда, натоворена с реални очаквания и задължения;

  • динамичен модел, ориентиран към качествено нови характеристики и насоки на дейност, свързани с участието му - на базата на интегративните и корпоративни решения - във формирането на активна бизнес среда за сътрудничество с галерии, аукционни къщи, арт дилъри, автори. Моделът предполага изграждането на фонд, предназначен за потребители срещу заплащане. Първоначалната финансова поддръжка и привличането на спонсорски капитали са необходими в началния период от прилагането му, но световната практика показва, че при умел мениджмънт и подходящ маркетинг вложените финансови средства имат висока възвръщаемост;

  • превантивен музеен модел, който отдавна е утвърден в световната и българската литературна музеология и означава по същество политика на поддържане и съдействие, на защита на социокултурната среда и охраната на предметите с музейно значение в средата на битуване на бъдещия патрон на музея. Това дори не е музеефикация, а по-скоро култивиране на средата, преход от присвояване на форми за “музейно стопанисване” към произвеждане на бъдеща музейна среда. Исторически пример за това са музеите на Гьоте, Зола или Ив. Вазов, грижливо подготвени приживе на авторите от Екерман, Толуз и Ив. Шишманов. Пропуските на НЛМ в превантивната музейна работа с Елисавета Багряна, Дора Габе, Христо Фотев, Станислав Стратиев, Николай Хайтов и с още редица съвременни творци на българската литература без съмнение се отразиха и ще се отразяват на възможностите за съхранение и представяне на националното литературно достояние. Дълг на ръководството на музея и на уредниците е да инициират възможно най-скорошна и радикална позитивна промяна на отношението на всички обществени, научни и културни институции в страната към националната литературна памет;

  • виртуален музеен модел - резултат от появата на електронните технологии в масмедийното пространство. Потребителят на музейната услуга (експозиция, данни за конкретна среда, факти и произведения) чрез своя компютър и интернет получава информация по интересуващите го теми. Няма съмнение, че този модел има блясково бъдеще, включително до изграждането на бъдещ “планетарен” виртуален музей. За участие на НЛМ в този процес обаче е необходимо отсега да се обоснове стратегия за изграждане на виртуални колекции и тяхното попълване, технологична и техническа подготовка за създаване на виртуално музейно изворознание, проекти за стандартизация в научната обработка на колекциите и пр. Виртуалният музей е нова комуникативна страница в процеса на глобализацията и фактор в бъдещия диалог на културите “чрез остойностените произведения в музеите”. Пътят минава през изучаването, осъзнаването на достойнствата и предимствата и фактическата подготовка на музейния колектив за новия етап на развитие.

Натрупаните сведения за социокултурната среда чрез прилагането на тези модели и развитието на система за разпространение на иновации създават богата база данни - толкова ценни, колкото и музейните предмети. Разумната и перспективна стратегия предполага още в концептуалната разработка да присъства идеята след време в музея успоредно с колекциите да се формира и информационен фонд със собствена тежест и значение в културния процес.

Приложението на посочените модели е ориентирано към преодоляване на институционалната ограниченост на традиционния музей и създаване на възможности на модерния музей да осъществява комплексна политика в сферата на културната комуникация. По такъв начин НЛМ ще бъде открит за всяка проява на културна активност и в него не толкова ще гледат, колкото ще действат, т.е. в съответствие с модерните тенденции в световната музеология той ще бъде по-скоро действащ организъм в системата на културния живот, отколкото традиционен културен институт. НЛМ няма да търси форми за демонстрация на готова културна продукция, а ще показва проблеми, ще съдейства за тяхното решаване и сам ще бъде форма за активно движение в културата и литературата.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Авторката на тази статия приема за предмет на музеологията ценностния потенциал на артефактите на социокултурния процес за разкриване на историческия и постигане на актуалния идентитет на общността - обществото - човечеството. [обратно]

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Кръстева 1993: Кръстева, С. Становление и развитие болгарских литературных музеев (Дисертационен труд). Москва, 1993.

Лозанова 1999: Лозанова, В. Динамика на съвременния музей. София, 1999.

Международная 1991: Международная летняя музеологическая школа. Москва, 1991.

Халеви 1996: Халеви, М. Научният музей Блумфилд в Ерусалим. // Музи, 1996, бр. 1.

Хаттън 1991: Хаттън, А. Музеи и наследие: есть ли между ними реальное противоречие? // Музеи мира. Москва, 1991.

 

 

© Стефанка Кръстева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.03.2008, № 3 (100)

Други публикации:
Известия на Националния литературен музей, 2003, т. 1, с. 14-34.