Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МУЗЕЙНАТА РЕАЛНОСТ И НЕЙНИЯТ ПЕДАГОГИЧЕСКИ АСПЕКТ

Стефанка Кръстева

web

Проблемът за изучаване на музейната аудитория не съществува от днес. Почти цял век е изминал, откакто Б. Гилмън е фотографирал посетителите и по снимките се стремял да определи кога настъпва умората им по време на екскурзия, до каква степен са възприели експозицията, кои моменти от нея са най-вълнуващи... Тук са важни два аспекта:

  • чрез изучаването на посетителите музейните работници определят изискванията на обществото и се стремят да не изостават от тях;
  • музеят съдейства за възпитанието и образованието на това общество.

През 1952 г. ИКОМ при ЮНЕСКО започна теоретико-приложна дейност в тези направления, защитавайки мнението, че музеят има съществена роля в развитието на историческото съзнание и съдейства за правилното възприемане и осъзнаване на историята, литературата и изкуствата.

По-късно, през седемдесетте години, се чуха гласове за необходимостта от музейна педагогика, която би обезпечила научния подход при интерпретацията на колекциите на основата на съзнателното използване на законите на педагогиката и психологията. Изясняваха се педагогическите проблеми във връзка със специфичните възможности и се насочваше училището как да използва образователните и възпитателните възможности на музея.

Осемдесетте години определиха, че създаването на научна дисциплина като музейната педагогика се намира на такова място на допир с цял комплекс от науки, че вече не е някаква далечна перспектива, а насъщна практическа задача. Но през цялото това време понятието, което активно се разработваше в Германия, Чехословакия, Румъния, Австрия, САЩ и Япония, в Русия оставаше пожелание, а в България съвсем плахо се употребяваше.

Активна позиция имаха само някои учители-педагози. Но като се има предвид, че литературното музейно дело в България въобще не е било предмет на специално изследване, споделеният опит остана без анализ и научно осмисляне. Не се отличават по стойност и проведените няколко национални съвещания. Това е може би една от причините темата напълно да замре. Налага се ограниченото разбиране на понятието музейна педагогика, свързано само с взаимоотношението музей-училище. Сред многообразните причини, към които се отнася, меко казано, нашата неосведоменост за задгранична музеография, главното вероятно е все пак нежеланието на музея да встъпи в диалог с педагогиката. За много музейни работници терминът “педагогика” се асоциира с реда и дисциплината при посещенията.

Музеят, бидейки просветно учреждение, се намира ако не в конфликт, то във всички случаи в хладни отношения с педагогиката. Терминологията, свързана с осъществяването на образователно-възпитателните му функции - “политико-просветна”, “културно-масова”, “научно-просветна”, “идейно-възпитателна” - се оказа исторически най-неустойчива. Това особено ясно проличава в преходни периоди, когато една система от културни ценности се заменя с друга. Изменят се определените социални задачи, които обществото предявява. Изследователите стигат до извода, че образователно-възпитателната функция на музея зависи от господстващите идеологически постановки и в частност от измененията в системата и съдържанието на образованието. Същевременно обаче тук се разкрива и една същностна задача на музеезнанието - да изследва образователно-възпитателните цели на обществото и специфичните форми на музейна комуникация. Подценяването на тази социална функция неминуемо води до “смъртта” на музея, независимо от това какви ценности се съдържат в неговите фондове.

Още при създаването на първия литературен музей в България проф. д-р Иван Шишманов изхожда от схващането, че литературният мемориален музей не е просто физически обект или историческа реликва, а носител на особена социокултурна ценност с комплексно интелектуално и естетическо въздействие и е фактор в културното развитие.

Благодарение на своята специфика музеят се противопоставя, от една страна, на монопола на вербалността, т.е. преодоляване на словото в образованието, а от друга - акцентува на непосредствения контакт с предметния пласт на историко-културното наследство. “Музейното съзерцание”, “диалогът в музея”, “въздействието на музейната среда” ни водят директно към музейната педагогика, но този директен път много трудно се извървява от българските музейни специалисти и педагози. Изследователите отбелязват, че въпросът за това “какво” и “как” си остава най-малко разработен в музеезнанието. Нашата наука все още не разполага с данни как различните видове експозиции са въздействали и въздействат на посетителите с различна възраст, образование и музейна подготовка. Дори литературни експозиции, където е нарушено традиционното деление на битови и документални части - например музеят на Емилиян Станев във Велико Търново и музеят на Гео Милев в Стара Загора, където автентичното и неавтентичното създават единен образ - остават без всякакъв отзвук в науката. Не се оценява, че времето бавно и мъчително извайва своите нови форми и е недостойно те с лека ръка да се погубват. В преходни периоди, когато отношението към определени исторически паметници е нееднозначно, приобщаването на населението към историческото културно наследство придобива особена актуалност. Нихилизмът към миналото води до нихилизъм и в настоящето, и в бъдещето.

Популярността на музеите продължава да спада. Тяхната посещаемост особено в последните няколко години показва, че те не са намерили и афиширали своето място в обществото. Това води до нарушаване на съдбовно важни аспекти на връзката на съвременника с миналото.

Повече от очевидна е необходимостта музейната реалност да се усвои в нейния педагогически аспект. Осъзнаването на дейността на музея от позициите на педагогическите потребности и теоретичната разработка на проблемите на образователно-възпитателните му функции е културна и научна задача, която не търпи отлагане дори в условията на трудностите, които изпитваме в продължителния преход към пазарно стопанство. Нещо повече, струва ми се, че реалното развитие има възможности за собствен принос в преодоляването им, за защита и изява на присъщите на нацията ни достойнства и добродетели.

 

 

© Стефанка Кръстева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.12.2007, № 12 (97)

Други публикации:
АзБуки, бр. 2, 1994, с. 11 (вариант).