Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юни  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЕВНУХ - НИКОЛАЙ АТАНАСОВ

Петър Михайлов

web

Николай Атанасов - Евангелие от евнухВ края на 2017 на книжния пазар у нас се появи тази трета1 по ред стихосбирка на Николай Атанасов, който от години вече живее и работи в САЩ. Ала далечното разстояние - и географско, и политическо, не пречи на вече зрелия поет2 да следи с жив интерес случващото се в родината ни и да дава своя успешен словесен принос.

И преди съм изтъквал, че лириката му е съществен тласък в еволюцията на родната литература3. Не само по посока на различието, хомосексуалното, ала и политическото, социалното, народопсихологичното.

"Органични форми" и "Манифестация" (кон)текстово присъстват и в "Евангелие от евнух". При първия бегъл преглед си казах, че това е просто подборка от познати неща. Подвеждащо е и паратекстовото определение - избрани стихотворения. Но при краткия чат с автора по месинджъра той ме накара да прочета по-задълбочено книгата.

Самият поет особено държи на тази своя текстова изява. Някаква болезненост и нервност се усеща от постовете му във фейсбук. Искал е тази литературна продукция да бъде в и д я н а, забелязана, прочетена адекватно. Още повече, че някои от героите в томчето са все още действащи управленци - Волен Сидеров и Бойко Борисов - през последните 10 години са наистина сред водещите политически фигури у нас. Тъжно, нали?

Тъга лъха и от текстовете на Н. Атанасов. Особено от последните. Убедих се, че тази словесна игра е подредена по строги правила и има своя ясна концепция. Кое да е отпред, в началото, кое да е в средата и кое да е в края - всичко е обмислил.

Трябва да изтъкна и впечатляващата графична оформеност на "Евангелие от евнух". Красив дизайн! С митологичен летящ еднорог на корицата4, който присъства и като маркер за номерацията на книгата. Този нов Пегас стремглаво препуска - чисто физически ефект (технологичен, механичен), когато се разгръщат страниците. Относно тази аранжираност Н. Атанасов впечатлява още в "Органични форми", където страниците бяха обратни5.

 

Според митологичните справки Еднорогът няма крила, а Пегас - пък няма рог. Но коричното изображение съчетава тези несъвместимости, т.е. имаме еднорог-пегас или пегас-еднорог. Идеята е ясна - не само създаването на извори, ала и лечебната, пречистващата сила се съчетават в едно. Създаването, полетът, фантазията и устремът в творчеството. Белият цвят на това същество контрастира с черния, галопиращия из разлистените страници. Определено постигнат е естетически ефект и същевременно - много добър експеримент. Може би още оттук трябва да започнем и прочита на този том на Н. Атанасов. Идеята и разказът за новото, за познато-непознатото, за различното започва още от тези изображения6. Така всичко се превръща наистина в т е к с т!

60 стихотворения са разположени на около 80 страници. Така томчето е по-обемно от предните две. Едното от 2007 г. се състои от 33 лирически текста, а второто от 2011 - 43. Следваща отлика е, че този път няма текстов редактор. (Предполагам сам Н. Атанасов си е такъв).

Стихосбирката започва с творбата "Манифестация". Конструкцията му е колажна. Паратекстовият белег също потвърждава това наблюдение: из българския печат 1989-2009.

Другият, съпътстващ основния текст елемент, е мотото от рап изпълнителя Мишо Шамара: "От педеруги ше бегам в Украйна". Каквато му граматиката, такова му и мисленето на позабравения днес посредствен изпълнител. Та с подобно смислово съдържание е и тази текстова композиция. Агресията, заклеймяването, обидното - това са комплексарските отношения спрямо хората с различна сексуална ориентация.

Сензационното, дискриминантното, мачисткото като тонове преобладават. Но съществено място заема и мотивът за с т р а х а. Уплахата да не би и аз самия да стана такъв. Диагнозата-обвинние, че за всичко едва ли не са виновни хомосексуалистите - такива са/или не: политиците, футболистите, военните (казармата).

При по-задълбочено вглеждане и размишление ще се установи, че Н. Атанасов е уловил един народопсихологически комплекс на българското общество - постоянното търсене на в и н а у-някого-другиго, но никога у себе си. За огромно съжаление комай целият политически и икономически Преход от 1989 г. насам се приплъзва по тая плоскост: те са виновни, не ние. Едно удобно, но безотговорно мислене и поведение.

Самата лексема, упомената в разгледаното вече мото ще срещнем в стихотворението "Хетеруги". Друга артистична творба. Очертава се твърде интересен междутекстов диалог, отпочнат от класика Яворов, продължен от Ани Илков и завършил при Н. Атанасов. Тук почитателите на Жерар Женет с възторг могат да проиграят неговите идеи за хипо- и хипертекста. Добре познатото стихотворение "Теменуги" се оказва вдъхновяващо не само за Дора Габе в далечната 1908 г., в края на 90-те на същия век се по-роди цяла литературна дискусия или експеримент около тази творба (Теменуги 1998). Известният 60-годишен днес доц. Ани Илков по онова време създава своята игрова "Педеруги" - където цитира Яворовия текст и променя съществителното теменуги с тази странна лексема. И стотина години след оригинала на една от най-изследваните и най-канонични литературни фигури у нас се появява отново този текст. Само заглавието е ново - ХЕТЕРУГИ. По подобие на пейоративното назоваване на гей-хората се създава този неологизъм. Подобно случване в прочита, а и в живота на тази цветна Яворова пиеса е уникално в/за родното литературно пространство. Предполагам, че е радващо. Все пак промените, заиграванията на Н. Атанасов не са чак така брутални, каквито са у останалите автори. Чудно ми е какво ли ще е тълкуванието на това художествено произведение след още век.

Артистизмът е сред отличителните стилови характеристики в творчеството на Н. Атанасов. Заиграването с думите. Създаването на различни асоциативни връзки, комбинаторните промени у тях, неологичният принцип. Някак в сравнително кратки текстове като АМИГДАЛА се случва чудото на думите. Подобни експерименти карат читателя да се замисля много върху словото, функционирането, смисловото обвързване, развързване или скъсване с всички тях. Така сякаш се снема онова напрежение, породено от политическите дискриминанти и семейните брутализми над Различния. Този поетичен герой, Различният, е сякаш смазан, измъчван, разкъсван от тези две сили. Но оцелява именно в полето на играта със словото и смисъла. А сетне израства във философско-етичен план.

Към междинното поле попадат великолепни постижения като "Татуировка", "Най-сините ние", "Пръснато", "Мъртвеят немите уста", "Речник на чуждите думи". Сякаш това е центърът на книгата. Любовта, обичането, болката. Преклонението пред Николай Лилиев, Александър Вутимски, Георги Мицков, Георги Рупчев. Вдъхновението, което пораждат техните текстове и отиването към една обратна естетика, близка до тази на скандалния Жан Жьоне.

Доколкото съм запознат, този френски поет, белетрист и драматург все още не е изследван щателно от наш колега литературовед (т.е. в България). Към неговото творчество обаче интересът е показателен. Наложи се преиздаване на изчерпаните тиражи на опуси като "Света Богородица на цветята", "Реквием", "Убиецът от Брест", "Дневникът на крадеца". Което си е събитие. За жалост, подобно нямаме в тая посока относно прозаичния том от Александър Вутимски, чиято вековна годишнина отмина съвсем скоро7.

Та този автор-новатор, попаднал в затвора, че развращавал френската нация, преоткрит някъде през 70-те на ХХ век от същата тая френска нация, днес е познат и на българските читатели. Като изключим необичайната персонажна система и отношенията помежду им, които определено са доста разкрепостени, може да се разчете основното послание: не хомосексуалистите са заплаха, а фашизмът като идеология и терористична система.8

В това оформило се средоточие любовта, обичта, интимността, пък и виртуозността - изпъкват.

Началният дял е политико-семейният. Онова пространство, което е заплаха за Различния поетически герой на Н. Атанасов. Мъжкарският комплекс на политиците ни, на обществото ни като цялост, някак странно се отразява в микротопоса на семейството. Там обаче имаме друг комплекс, породен и свързан от/с обществения - изнасилената майка, нежеланото дете, различното дете.

В тази сюжетика особено място заема творбата "Баща ми в мен". Култовото заглавие на Пенчо Славейков тука е пародирано до неузнаваемост. Не духовната свързаност между баща и син е представена. А чисто сексуално-физическата: бащата-насилник на(д) сина. Покъртителна история! Бащата, видян не като опора, а като заплаха. Злото, което похищава невинния. Далечна митологична препратка с Урано-Кроносовото поглъщане, похищаване на децата. Деянието на лирическия баща е обаче смразяващо по-зловещо от поведението на боговете.

Имаме и обяснение на въпросното стихотворение. Похват, срещан и в "Органични форми". В стихосбирката отпреди десетилетие заглавията са обаче "Глътки въздух" и "Стихотворение за стихотворение - за Баща ми в мен". Това обяснително стихотворениее изключително важно не толкова с автобиографизма си, колкото с идеята за не-прошката. Насилието е "ограбило" героя и го е направило неспособен да обича. Само в рамките на текста, само в тази условна словесна естетика Бащата-насилник-субект може да живее и да общува със сина.

Няма как хомосексуалната тема да подмине явлението травестия. Мъжът, който играе жена-та. Нещо не така чуждо за световната литература - "Дон Кихот" има блестящи примери в тази посока9. А от българската класика бих припомнил "Немили-недраги", където Бръчков играе страдаща девойка. А в "Под игото" също имаме мъжко-женско преобразяване.

Присъстват и такива творби в книгата: "Корони" и "Мис Америка". Травестията е по-скоро онази условност, при която ние знаем, че мъжът-си-играе-на-жена. Преправянето. Но не толкова забавлението е разгледал Н. Атанасов. Колкото съзнателната воля за промяна, личността, която е травестит. Именно личността - това е важното. Не как изглежда човекът е важно, а каква е същината му. Далечна връзка с нашенското обяснение кой кого по какво посрещат и изпращането му според умствените заложби.

Последната част е философска. Изцяло е ориентирана към библейската тематика. Цитатите, тълкуванията на конкретни фрагменти от Светото писание.

Този дял се оформя от новото стихотворение "Необичаен обир", поместено към края на книгата. Така се обособява и този последен тематичен кръг. Темата за евнуха е положена именно в този текст, създаден в странство.

 

Трите финални творби носят значещите заглавия за цялостната композиция на книгата: "Евангелие от евнух", "Евнух - Дух - Бог - Еднорог" и "Jsus Christ gay super star". По този начин се структурира рамката: първото стихотворение е манифестно, а последното е такова по ред и в "Манифестация" (2011). Т.е. книгата е манифест на различното, било то тематика, сюжетика, персонажна система.

Предпоследното "ЕВНУХ - ДУХ - БОГ - ЕДНОРОГ" е сякаш естетическата платформа на книгата. Едно от най-красивите стихотворения, писани от Н. Атанасов. Всемогъщ владетел е изключен като създател на една хаотична вселена. Умирайки, лирическият герой на Н. Атанасов жадува да прегърне цялата Вселена и да я стопли със себе си, да се разтвори в нея10. Огромна обич носи този лирически страдалец! Автобиографичното, което пронизва почти цялата книга, и тук е изплакано - нежеланата майка, нежеланият син, поради своята различност.

Вярата в Бога е крепена от евангелските думи на свети Матей, посветени на евнуха. Сетне сме свидетели на едно брилянтно учение на кабалистиката - цифрите, свързани с рождението на автора - 1 и 8.

Насилието над евнусите - от страна на обществото, е метафорика за смазването на всеки различен. С тази идея започва и първият текст от стихосбирката. Отказът на самото общество да приеме Другия, Различаващия се от него. Ако не настъпи промяна във възприемането на този Друг, Вселената е обречена на изчезване и смърт. Друга метафорика, изказана в края на творбата.

Първоначално разчетох този финал като песимизъм. След кратък, но напрегнат размисъл по-късно прозрях, че това е именно предупреждение. И оттука иде и болката на говорещия - ако няма промяна в мисленето и отношението, ако срещаме все още не-разбиране, ще загинем всички заедно. Едно послание, което споделяха отчасти и едни от големите интелектуалци на отминалото столетие (Тодоров 1998).

Този текст е в явна връзка с "Евангелие от евнух", чиято първа редакция е позната от "Манифестация" (2011) и там е със заглавието "Гневният евнух". Между първия и втория вариант има леки лексикални промени. Смисълът е запазен същият и за двете. Гняв няма, има по-скоро б о л к а. Особено важно място заема мотото, цитат от Евангелие от Матей: трите породи евнуси11 - така родените, принудително кастрираните и самоскопилите се, които търсят и копнеят Небесното царство. Лирическият герой вероятно съчетава у себе си и трите вида, като, разбира се, ритуалното действие на последния вид е онзи знак на личния избор и свободата, която има човекът (бил той лирически, или не).

Предполагам така се проблематизира фигурата на Евнуха в тази книга. Не сексуалното е толкова важно, а по-скоро духовното, мистичното. Все пак една от основните роли на разглеждания персонаж е охраняващата, опазващата функция, защитаващата.

Лишеният от външните белези на пола, атрибутивността си, е останал истински мъж - пазител. Самата етимология на думата, идеща от старогръцки, означава: "охраняващият ложето; безопасният".

Освен това евнусите са се ползвали с голямо доверие, когато са властвали, защото се е вярвало, че за тях няма изкушения, т.е. те са предани на идеята, безкористни са.

Та неслучайно някои от жреците на Кибеа12 в древна Елада също са били евнуси. Сякаш тук провиждаме идеята, че мъжът е такъв в мисленето си. Истинският мъж, силният мъж не насилва, а пази и защитава. Бащата не руши създаденото, а го съхранява - ако проследим митологичните модели13 в тая посока: Уран - Кронос - Зевс, ще видим, че последният бог всъщност опазва децата си. Не ги насилва, не ги поглъща, с едно изключение, родило се сетне от главата му. Ала нека припомним и фигурата на Егей. Този праобраз на библейския Йосиф. Та митологичният цар съзнава, че може и да не е биологичен баща на Тезей, ала той го отглежда, възпитава, тренира като м ъ ж. И когато славният победител забравя да смени платната, старият баща се хвърля от скалите. Ето го образа на истинския, достойния - бащата, готов да жертва живота, царството и короната си само-и-само СИНЪТ му да е ж и в.

Подобен пример липсва в християнската митология - там бащата е готов по-скоро да жертва сина си, а не себе си - Авраам, самият Бог - също. Да ми е простено богохулението, ала аз в момента разглеждам литературен, митологичен, културен модел. И образът на Евнуха се доближава най-много до този на съвършения баща Егей.

В графично отношение книгата е доста по-подредена от предходните две. Строфите са ясно обособени. Паратекстовите елементи личат ясно. Шрифтовата хомогенност е запазена. Сега е ясно, че "Евангелие от евнух" не е експеримент. А съвсем целенасочено композирана и структурирана цялост.

При детайлен и щателен прочит се установява великолепна балансираност: 25 стихотворения са от първата стихосбирка, 25 - са от втората, 1 - е от дебютната "Ябълка"14 и 9 са написани в периода 2011-2017 г., т.е. създадени са наскоро.

Освен с тази красива балансираност, "Евангелие от евнух" се отличава и с ясна сюжетика. С политическа ангажираност, която се стреми към осмислянето на хомосексуалното като някакъв вид ценност15, като част от същността на света, а не като негова маргиналия и изключение. Не хомосексуалното е плашещото. Не то е злото, срещу което да се обединява обществото - ето я онази странна естетика на френския хуманист Жан Жьоне. А да разбере същото това комплексирано общество, че имаме, налична е една частна проява на някои от представителите на общността, които нито с поведението си, нито с мисленето си могат да застрашат нейната цялост. Няма как това явление да бъде изкоренено. То трябва да бъде ако не разбирано, то поне приемано. Защото богатството на нашия свят е в различието. Предполагам именно тази пъстрота, която е част от хармонията и това разбиране за Вселената и света за различното, се стреми да разкрие Н. Атанасов в своите 60 майсторски акорда.

01.2018, Васильовден

 

 

Необходим послепис

Тази кратка студия писах малко след появата на "Евангелие от евнух" преди повече от две години. Помня как Николай публикува тогава във фейсбук корицата на книгата, част от стиховете. Настоя да си я намеря и да я купя. Изненадах се от тази негова устременост. Имах предните му две книги - "Органични форми" и "Манифестация". Бях направил за всяка отделна студия, едната дори беше качена в сайта "Пъблик репъблик". Интересуваше ме авторското мнение. Това беше един от първите живи автори, с които работех, т.е. можех да представя написан за тяхното творчество текст и можех да получа отговор. Преди години същото направих с Радой Ралин, Валери Петров, Недялко Йорданов, Иван Динков, ала те всички са доста по-възрастни от мен, докато Ники е почти връстник, само година е по-голям.

В рамките на седмица след прочита на представителното томче със синьото конче успях да сглобя и своя анализ. Изпратих го, като той много внимателно насочи вниманието ми към образа на евнуха. Оказа се, че в нашия превод има разлики относно думите скопец и евнух. В този случай Ники Атанасов е наистина филолог. Останах приятно изненадан от такта, вниманието и съсредоточения коректив. И именно тогава изпитах радост, че е жив и може да бъде питан! Защото самият автор най-добре може да каже какво е изразил в своята книга. Студията до днес никъде не е публикувана, освен в личния ми профил във фейсбук. Но имаше интерес към нея от Силвия Чолева - друг различен поет и критик, слава Богу, все още сред нас, и дай Боже пò за дълго да е! Покрай трагичната му загуба с мен се свърза господин Виктор Лилов и ми предложи анализа за "Евангелие от евнух" да има своята публичност чрез съдействието на господин Георги Чобанов. Благодаря и на двамата за отзивчивостта. Вярвам, че Николай би се радвал и на тази публикация. Мисля, че му я дължим и че я заслужава.

С интерес следях постовете на Ники. Той сам ме насочваше и ми казваше, че пише роман. Предизвикателство за него - все пак имаше четири поетически книги. Но той оставя и един корпус от друг вид текстове - статии, публицистични материали, есета, които, да, посветени са на гей-темата, но са и общочовешки. Защото той не е ексцентрик. Той е добър човек в своята природа. Той е различен, но не натрапва същността си. Страда, че не е разбран. Страда, че има такава злоба, агресия и лицемерие. Накара ме да погледна с друг поглед на значими наши литературни фигури, които до момента просто подценявах или не познавах - Марин Бодаков, Георги Мицков, разбира се, Вутимски и Жан Жьоне, към чието творчество още от студентско време бях изкушен, ала Ники Атанасов ме накара да ги възприема дълбинно, чрез неговата лична поезия, чрез неговото лично отношение към тях.

Никога не го срещнах реално. Разменяхме имейли по електронната поща, или чрез месинджър. Но обикнах неговата поезия и личността му. Задочно, дистанционно - ето предимството на виртуалната епоха, в която живеем и чезнем. Все си мислех, че някой ден ще се срещнем и ще поговорим пред чаша кафе, или обсъждайки романа му... тия дни ми стана много тъжно от новината. Сам. В настъпващата студена есен. Почувствах се глупаво и се упрекнах - последно сме си писали за имения му ден миналата година... пропуснал съм рождения му ден, пропуснал съм Великден. Изобщо не съм предполагал, че е в криза, че е самотен, че се нуждае от внимание! А, мамка му, уж го анализирах в стихосбирките му, уж и аз това отчасти изтъквам - стремежът на Николай да е част от общност, част от семейство... Разплаках се, просто човешки... Бог да те прости, Ники! Прости ми и ти на мен... Сега! Сега, едва сега, разбирам онова твое предчувствие, че това е най-важната ти книга... Оказа се последната... Но, обещавам, ще пиша пак за тебе. Две свои студии включих в авторската си книга с критики, есета, студии, исках да я видиш, да я прочетеш... Прегръщам те, поете, евнухо, ангеле... Дано сега летиш сред другите серафими!

С обич: Петър
28.12.2019 г., гр. София

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Всъщност 4, ако броим и "Ябълка". [обратно]

2. На 08.01.2018 г. Николай Атанасов навършва 40 години, ала от 1997 г., когато печели наградата "Веселин Ханчев" - до 2017 г. - това са си две пълни десетилетия осезателно присъствие в родната литература. [обратно]

3. Виж статията ми: "Органични форми" от Николай Атанасов - оформянето на една друга лирическа традиция - от 12.02.2012 в eлектронното списание PUBLIC REPUBLIC (ред. Н. Николаева). Това е и причината да не се задълбочавам анализационно по-детайлно в лирическите текстове - просто правил съм го по-рано, в настоящия текст по-скоро маркирам и обобщавам наблюденията си. [обратно]

4. Колажът е работа на Исмаил Инджеоглу, а графичният дизайн е на Мария Вълкова. [обратно]

5. Графична, дизайнерска подредба при шрифтовия набор - цифрите са огледални, "завъртени". [обратно]

6. Непосредствено преди финала е разположено стихотворението "ЕВНУХ - ДУХ - БОГ - ЕДНОРОГ" - ето го това събиране на текста, за което говоря. [обратно]

7. Имам предвид Александър Вутимски (2002) - прозата на този автор. Особено повестта "Очите, които плачат" - едно от художествените произведения събития в началото на 40-те години на отминалия век. [обратно]

8. Виж за повече статията на Клаус Мюлер (2016). Още през 40-те години на ХХ век в някои от романите си Жан Жьоне разработва именно тази тема. [обратно]

9. В първия том сме свидетели как девойка се преобразява на мъж, за да не бъде омъжена силом. А едни свещеници се преобразяват на жени, за да избегнат злополука. Епизоди, подминавани без коментар от колегите. Повече по въпроса съм писал в отделна статия, посветена на Програмата по литература за 10. клас в средните училища (вж. Михайлов 2015). [обратно]

10. Намереното тяло на Н. Атанасов на брега на океана силно дублира литературната фикция. За съжаление, авторовата смърт е налична. Текст-предслучване - бихме могли и така да погледнем на тази творба днес - пророкуваща (предсказваща). [обратно]

11. Благодарен съм на Н. Атанасов за направената бележка: "На български език Евангелието от Матея глава 19, стих 12 е с друг превод - евнусите са наречени скопци. В този евангелски текст Иисус Христос защитава евнусите". Т.е. скопените не са с л а б и, а помазаници Божии. Те са със статута на избрани. Сякаш именно за да се потвърди древното, предхристиянското - някои евнуси са ставали жреци на боговете. [обратно]

12. Кибела е фригийска богиня-майка. Гръцкото ѝ съответствие е Рея. Интересното при това божество е, че се е приемало, че то обединява двата пола, затова и жреците ѝ са се самоскопявали (повече виж в: Батаклиев 1992). [обратно]

13. По-рано в текста ми са споменати. Тук просто ще дообясня наблюдението си. [обратно]

14. През 2000 г. книгата му донася наградата "Южна пролет". Тази дебютна проява веднага е отразена в българската литературна критика, а това е безспорен успех. Почти две десетилетия се изпълват оттогава, което говори за едно устойчиво присъствие. [обратно]

15. В естетически план - все пак става въпрос за литература. [обратно]

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Батаклиев 1992: Батаклиев, Георги. Антична митология. София, 1992.

Вутимски 2002: Вутимски, Александър. Синьото момче разказва... София: УИ "Св. Климент Охридски", 2002.

Михайлов 2015: Михайлов, Петър. От крайност в крайност: проследяване на женския образ и проблема за различието в културните епохи и направления, представени в програмата по литература за Х клас на СОУ. // Български език и литература, 2015, кн. 4.

Мюлер 2016: Мюлер, Клаус. Мъжете, маркирани с розов триъгълник: преследване без край. // Електронно списание LiterNet, 29.11.2016, № 11 (204) <https://liternet.bg/publish27/klaus-muler/myzhete.htm> (08.01.2020).

Теменуги 1998: Теменуги. Другият роман на Яворов. София: Литературен вестник, 1998.

Тодоров 1998: Тодоров, Цветан. Живот с другите. София: Наука и изкуство, 1993.

 

© Петър Михайлов
=============================

© Електронно списание LiterNet, 08.01.2020, № 1 (242)