Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ИМАМ СИ РОДИНА
web
Имам си родина и над нея
денем грее синьото небе.
Вечер светят звездни полюлеи
и гаси ги сутрин светъл ден.
Но когато нощем се завръщам
на стрехите тъмното поел,
чувствам как до родната ми къща
дебне враг в ръката с парабел.
Учеше ме, майко, ти със притчи
да обичам всички като теб.
Бих обичал, майко, бих обичал,
но ми требва свобода и хлеб.
© Никола Вапцаров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.06.2011, № 6 (139)
|