АСЕН, УБИЕЦЪТ НА ИВАНКО

Неда Антонова

web

Действащи лица:

Николай - актьор

Александър - актьор

Димитър - актьор

Меги - актриса

Краса - актриса

Венера - актриса

Янев - режисьор

Коко - сценичен работник

Царски трон с короната на Второто българско царство.

До трона водят стъпала, разделящи цялата сцена на три нива. От двете страни - на всяко едно от нивата - пано с образ на владетел от династията на Асеневци.

През цялото време всички актьори са на сцената, освен в случаите, когато някой от тях излиза за смяна на костюма.

Часът е около девет сутринта - малко преди началото на репетицията. Някои от актьорите вече са тук, други тепърва идват.

Александър се е разположил в подножието на трона - почти излегнат на стъпалата.

Николай седи до него и пие кафе.

На едно от по-долните стъпала Венера прелиства списание.

Александър: Искам проститутка!

Николай (Поглежда си часовника.): Нощната смяна вече е приключила, а дневната още не е застъпила.

Влиза Краса.

Николай: Но има дежурни на повикване.

Краса: Здравейте.

Отива в противоположния ъгъл и се заема с грима си.

Венера (На Александър.): Ако те чуе Сузане...

Александър: Идеята е нейна.

Венера: Вие да не би пак...

Александър: Не пак, а вече. Окончателно.

Николай (На Александър.): Каква я искаш? (Хвърля поглед към Краса.) За еднократна употреба или по абонамент.

Александър: Искам да ми роди дете.

Влиза Меги.

Меги: Добро утро.

Сяда възможно най-далече от трона и пише есемеси.

Венера: Здравей, Меги.

Николай (На Александър.): По сезонен договор значи. Но имай пред вид, че весталките на Ерос нямат право на отпуск по майчинство.

Александър: Аз ще изляза в отпуск по бащинство.

Влиза Димитър.

Димитър: Шефът още ли го няма?

С жест му отговарят "Не".

Николай (На Александър.): Не е ли по-лесно да си осиновиш...

Александър: Не съм сигурен, че ще го обичам.

Венера (Следила е разговора.): А може би някъде по света расте твой син...

Александър: Няма такъв свят.

Влиза Янев.

Янев: Добро утро, колеги.

Коко (Носи папка, малка масичка и стол за режисьора): Извинете за закъснението. Задържаха ме на срещата в ИКП (и-ка-пе).

Краса: Бе-ка-пе ли? Или нещо не дочух?

Димитър: Инициативен комитет по посрещането.

Николай: И какво каза и-ка-пе-то: ще има ли материално измерение тяхната признателност или ще ни благодарят само чрез президентски указ?

Янев: Спектакълът ще бъде откупен за доста добра сума. Ще се гледа предпоследната вечер от пребиваването на високия гост в София - сиреч - в неделя. В залата ще присъстват само 20 души: самият гост плюс деветнайсетте членове на и-ка-пе.

Краса: Бе-ка-пе ми е по-лесно за произнасяне.

Янев: Хонорарът ще бъде изплатен още на следващия ден след представлението.

Николай: А ние в какво качество се явяваме? Набързо сформиран състав за еднократна употреба... Или ще заформим нещо като представителна гвардейска рота?

Янев (Оглежда актьорите.): Предупредих, че днес репетираме с костюми! Мисля, че предупредих!

Александър и Николай неохотно се надигат от местата си и тръгват към паната.

Александър: (Спира при Меги.): Как си?

Меги: (Натрапва му щастлива усмивка.) Не ми ли личи?

Александър излиза.

Коко с кофа и метла ръси пода, което принуждава актьорите мълчаливо да сменят местата си по сцената. Стига до Николай. Гледа го.

Николай: Не ме гледай с тези очи.

Коко (Съблазнително.): Нямам други!

Николай излиза.

Венера (На Янев.): Май не си добре...

Янев: Не мога да спя.

Венера: Вземай лексотан.

Янев: Не помага.

Венера: И на мене не ми помага. Три нощи не съм мигнала.

Янев разгръща папката и търси нещо в нея.

Коко (На Венера.): Извинявай за онази вечер. Знаеш го Ники какъв е... - хвана ме за слушател и... отиде нощта.

Венера: Знам го Ники... какъв е...

Коко продължава да ръси.

Краса (На Янев.): Маестро, вие сигурно ще присъствате на приема, който гостът дава по случай първото си идване в родината след толкова дългогодишно изгнание...

Янев (С досада.): Налага се.

Краса: И поканата ви сигурно е за две персони...

Янев: Не знам. Сигурно.

Краса: Колко вълнуващо!

Янев продължава да прелиства папката.

Димитър (На Янев.): Какви са новините от горе?

Янев: Никакви. Въобще не са обърнали внимание на нашето възражение. Има там някакъв французин... българин-емигрант във Франция... Казват, че бил вариететен режисьор в Марсилия. Сигурно той е измислил цялата тази... простотия... Простотия!!!

Димитър: Направо идиотщина. Идиотщина!!! Но нямаме избор. И като нямаме избор - каквото ни свирят, това ще играем.

Янев: Щем не щем... Щом веднъж сме се хванали... (Примирен.) Започваме, колеги! "Иванко, убиецът на Асен" - първо действие, първа сцена!

Краса: Можехме да представим "Иван Шишман".

Венера: Да бе! Още веднъж падане под турско робство!

Димитър: Неведението не е порок, затова ще ви обясня: изборът на пиесата е направен горе.

Излиза.

Краса (На Венера.): Този кога успя да се преориентира! Няма пари да черпи едно кафе, а се тика в хайлайфа. Сигурно и смокинг ше облече...

Венера: Остави човека! Не му е лесно...

Краса: Виж ти! Аз пък кой знае защо си мисля, че няма нищо по-лесно от това да бъдеш хамелеон!

Венера: Стига, Краси!

Димитър (Подава глава из-зад паното, докато събува панталона си, за да облече сценичен костюм.): Чухте ли! Уволнили Лорда. Уволнили го.

Николай: Защо?

Димитър: Заради моноспектакъла му "Пристигане". Уж че Ачо бил използвал сцената на общината, за да клевети мафията. Местният тартор на мутрите се засегнал на чест. Щото той за едната чест живеел. А пък наш Ачо му я накърнил. Честта, де. И кметът на града подписал заповедта! Без грам колебание! И от вчера е уволнен дисциплинарно!

Краса: Кметът? Кметът ли е уволнен?

Димитър: Не, бе! Твоят състудент Ангел Аргиров Лорда!

Николай: Новата Света Троица: бог, кмет и градският мафиот! (Кръсти се.)

Коко (На Янев.): Да избърша ли праха от трона? Или няма да трябва?

Янев: Не знам дали ще се стигне до възцаряване... но избърши го за всеки случай.

Коко забърсва праха.

 

Първо действие, първа сцена

Градината на царския дворец в Търнов. Мария и Тодорка току-що са набрали цветя и Мария вие венец. Хайде, момичета!

Излизат Николай и Александър, облечени в костюмите съответно на българска княгиня и на византийска аристократка. Момичетата се смеят. Тодорка малко насила.

Николай-Мария: Но ти май не се много веселиш,Тодорке?! Не се ли радваш на утрешния празник?

Александър-Тодорка въздъхва.

Николай-Мария: Какво ти е, Тодорке?! Защо въздишаш?

Александър-Тодорка: Какво да ми е, царкиньо! Радвам се. И като се радвам - въздишам.

Николай-Мария: Всички боляри и всички велможи ще дойдат. И сред тях най-първият ни военачалник... Иванко... (Унася се.)

Янев: Стоп! Тодорка, моля те, опитай да се съсредоточиш! Моля те!

Александър-Тодорка явно няма желание.

Янев: Щом чуеш името "Иванко", ти трепваш. Дай на публиката да разбере, че това име за тебе има необикновено значение. Съдбовно!

Останалите актьори - без Димитър, окуражават Александър и Николай да се съпротивляват на режисьорското решение.

Янев: Дай от края на Мариината реплика. Готови! И-и!

Николай-Мария: Баща ми много го обича. Иванко...

Тодорка прекалено явно реагира.

Янев: По-деликатно! Дай вътрешно трепване! Все едно нещо те удря в слънчевия сплит! Там те удря!

Александър-Тодорка не реагира. Янев отива при него.

Янев: Тодорка, моля ти се, братче! Опитай се да си спомниш какво си усетил, когато някой е споменавал името на твоя любим!

Николай-Мария: Уау!

Александър-Тодорка: Маестро, аз съм хетеросексуален макар и полусемеен...

Николай-Мария (Към жените.): Полусемеен? Има ли такава диагноза? Все едно да кажеш полубременен.

Краса реагира иронично, Меги изглежда притеснена.

Янев: Извинявай! Не правя никакъв намек! Само те моля да си спомниш какво точно си усещал, когато... когато например си решил да се ожениш?

Александър-Тодорка: Ожених се пиян. На сутринта видях,че жената до мене е хубава. Това е. Нямам други усещания!

Янев: Щом нямаш усещания, продължаваме нататък!

Мария и Тодорка сядат на стъпалата. Мария продължава да вие венеца.

Николай-Мария: Мила Тодорке! Ей става година откак си в царския палат, а никогаш тъй кахърна не съм те виждала. Що става с тебе, Тодорке?

Александър-Тодорка: Нищо царкиньо... нищо... (Въздъхва.)

Янев: По-иносказателно, Тодорка! По-загадъчно! Казваш "нищо", а си мислиш нещо точно определено.

Александър-Тодорка: И какво да бъде то?!

Янев: Няма значение! Земя и небо, звяр и природа... каквото искаш, това си мисли! Хайде!

Александър-Тодорка: Нищо, царкиньо, ни... (Към Янев.) А има ли значение звярът?

Янев: Кой звяр? А, да. Няма значение! Звяр - и толкова! Давай!

Александър-Тодорка: Нищо царкиньо, нищо... (Рязко дръпва едната обица.) Без мене!

Другите актьори застават зад Александър, готови да го подкрепят.

Янев (Оглежда ги въпросително.): Какво има, колеги? А? (Отново ги оглежда.) Доколкото разбирам... май никой от вас не е гладувал достатъчно напоследък... (Втренчва се в Краса.) Или греша?

Краса: Кой не е гладувал? Аз ли? Аз? Моля ви, не се гаврете с усилията ми! (Нервно.) Понеделник: минерална вода с резенче лимон. Три чаши за целия ден. Вторник: сок от червено цвекло без захар. Сряда: супена лъжица покълнало жито. Четвъртък: купичка пилешки бульон. Малка. Петък: половинка авокадо. Събота: чай без захар. Неделя: парче шунка и листенце маруля!

Николай: Горкичката! Ще взема да те осиновя! Временно, докато те поохраня. Ти само чуй какъв пир те очаква! Слушай и си представяй! Понеделник: филия с маргарин! Вторник: филия с маргарин и шарена сол! Сряда: филия с маргарин и чубрица! Четвъртък: филия с маргарин и лютеница! Петък: филия с маргарин и кръгче домат! През уикенда - празнично меню: филия с маргарин и... кренвирш! Цял кренвирш!

Венера: Но само последния уикенд на месеца!

Пауза.

Янев (Все по-примирен.): Хайде, колеги! Имаме само два дни и половина. Приятелю Тодорка... (Отива при Александър и му обяснява нещо.)

Краса (Към Николай.): Този пък откъде го изкопаха?!

Николай: Яки връзки със семейството на госта.

Краса: Че то семейството му не е ли ликвидирано отдавна?

Николай: Баща на нашия човек навремето бил писал псалми за бащата на гостуващата особа...

Краса: Баси изкопаемото!

Александър-Тодорка (Защипва обратно обицата, кима на Янев в знак на съгласие.): Откъде?

Янев: Момент. (Прелиства папката с текста.) От Мариината реплика "Тодорке, ти криеш нещо от мене". (Дава знак на Николай.)

Николай-Мария: Тодорке, ти криеш нещо от мене!

Александър-Тодорка: Ох, царкиньо! Аз съм злочеста, защото съм безумна! Имах злочестината да си помисля, че Иванко е влибен...

Николай-Мария: Влибен?! В кого?

Александър-Тодорка: В мене.

Николай-Мария: В тебе?! Влибен?! (Развълнувано довършва виенето на венеца.) Да, Тодорке, ти си млада, ти си хубавица, той сигур те либи...

Александър-Тодорка: Ох, светла царкиньо... Може ли царски велможа да либи клета робиня... Ех, де да си бях в Константинопол... Но той либи друга...

Николай-Мария: Друга? Коя? Кажи, Тодорке! Коя? (Възлага на главата й венеца.)

Александър-Тодорка: Тебе, светла царкиньо... тебе. Щото си царева щерка. Щото ще му дадеш царство, трон, корона... А какво мога му дадох аз! (Прокарва ръце по снагата си.) Само мене си... (Изтичва разплакана навън.)

Николай-Мария (Мислейки за Александър.): Иванко..., мили ми Иванко...

Янев: Стоп, Мария! Ти обичаш Иванко повече, отколкото го обича Тодорка. Твоето чувство е истинското. Затова произнеси името на любимия с нега. Не-га! Изпитвала ли си това чувство?

Николай-Мария стои в неведение.

Янев: Сняг виждала ли си, Мария?

Николай-Мария: Да. Всяка година.

Янев: Сняг, хижа..., приказна бяла гора... И пламтяща камина... вечер... пред камината разстлана меча кожа... Музика... и момиче... любимо... много любимо...

Наблюдаващата сцената Венера реагира на спомена.

Николай-Мария: Чакайте! Царкинята лесбийка ли е?

Янев: Моля ви се! Нека да не изпадаме в отклонения! (Звъни мобифонът на Янев.) Да... добро утро... ами работим... Добре... добре върви... Мисля, че ще успеем до неделя... Благодаря. (На Николай-Мария.) Продължаваме!

Николай-Мария: Г-н Янев...

Янев: Слушам те, Мария.

Николай-Мария: Не че възразявам срещу вашия така да се каже... авангарден прочит на текста... Напротив. Приятно ми е да се чувствам принцеса, особено когато поданиците на царя го псуват (Обяснява на другите.) Щото той е вдовец и могат да го псуват само на дъщеря... (Пак към Янев.) Но в цялата тази обратност има нещо... И не защото аз съм княгиня, а Венерка е византиец. А защото настоявате да звучи драматично, както си е по автор, а всъщност излиза тъкмо напротив... Малко така на гавра ми блъска... или на шизофрения... Все пак тук е театър. Театър, а не психиатрична клиника!

Меги: А каква е разликата?!

Актьорите са възмутени от Меги и са готови да настояват за промяна.

Янев: Голяма горещина... (Вее си с папката, рови из нея. Измъква листове, слага очила. Дава знак на Коко. Жужи климатик.)

Александър (На Меги.) Толкова си се променила, че не мога да те позная...

Меги: И аз не мога да се позная. (Загърбва го.)

Янев: Все си мисля, че добрият актьор, от Бога белязаният, никога не избира роли... Той може да изиграе всичко...

Николай: А белязаният от дявола?!

Янев: Обаче, щом настоявате... (Говори като държавник.) По-миналия понеделник на заседанието си и-пе-ка реши... Ще ви прочета откъс от стенограмата... (Чете.)

" ... и първите три главни роли да се поверят на известните актриси Меглена Стойчева, Красимира Тодорова и Венера Райчинова." (Очаква реакции.) А първите три главни роли според автора Васил Друмев са: цар Асен, велможата Иванко и византийският пленник Исак.

Александър: Допусната е грешка при стенографирането. Сигурно са искали да кажат "първите три женски роли!"

Янев: Мога да си позволя да тълкувам Васил Друмев, Самуел Бекет или дори Шескпир. Но не и г-н Сливаров... Тоест... Свиларов... Прочетох ви откъс от неговото изказване. Ще добавя, че той... точно той... движи цялата културна програма на госта, а и твърде... твърде щедро - както сами ще се уверите - я спонсорира...

Краса (Щастлива.): Милият Прасчо! И този път - на върха! Както винаги!

Актьорите са смутени.

Димитър (На Янев.): Шефе, дай да караме направо. (Към актьорите.) Златното правило гласи: който плаща, той поръчва не само музиката, но и баядерките. Принцип на пазарната икономика в изкуството! От нас се иска само едно: да слушаме свирката и да играем по нея! При това без да нарушаваме такта!

Димитър излиза.

Краса: Тоя пък откога стана... Нали до вчера беше партиен секретар... (Скандира.) Бе-ка-пе! И-ка-пе!

Янев (Не й обръща внимание.): Така. Мисля, че изяснихме случая. Да продължим.

Краса (Скандира.): Бе-ка-пе! И-ка-пе!

Венера: Краси, престани!

Краса: О, синдикалистката...

Янев (Към Николай-Мария.): Хайде, Мария, дай от репликата "Иванко, мили ми Иванко"!

Останалите актьори се отдалечават и сядат по стъпалата.

Николай-Мария: Иванко, мили ми Иванко... не само корона, сърцето си... сърцето си ще ти дам...

Янев: Баба Кера! Влиза дойката баба Кера!

Влиза Димитър. Облечен е в черни бабешки дрехи, със забрадка и смачкани домашни пантофи.

Николай-Мария (Хвърля се към баба Кера.): Бабинко мила, драгостна съм...

Баба Кера: Чух, царичке, чух...

Янев: Стоп, моля! Баба Кера защо не си е обраснала мустаците?

Димитър: Имам причини.

Янев: Твоите лични причини не ме интересуват!

Димитър: Причините ми са височайши. Аз също посещавам онова място.

Меги: Поправиха ли клекалото?

Димитър: Викаха ме да ми съобщят, че...

Николай: ...че когато не кърми, дойката на княгиня Мария може да носи мустаци!

Димитър: ...че нашият скъп гост много харесвал моето изпълнение на епичната поема "Крали Марко и три синджира роби" и лично разпоредил да бъда включен в делегацията по посрещането.

Янев (Въздъхва.): Щом е така... Но може ли, кажи ми... може ли дойка с мустаци!

Николай: Ами ако бабата е травестит!

Димитър: Ти кажи може ли! Хем виждаш, че се отличавам с ярко изразена мъжественост... (Жените иронично реагират.) ...хем ме разпределяш на бабичка. Защо мене - бабичка! Значи Сашо ще играе Тодорка - гъркиня, хубавица, хетера и прочие Атина Палада... (Възхищава се на вида на Александър.) Ники ще играе Мария - царкиня, княгиня, принцеса и въобще - лейди Даяна. А аз - бабичка!

Янев: Ще си обръснеш мустаците, а за Крали Марко ще ти залепим изкуствени.

Димитър: Аз тези мустаци си ги отглеждам три години. Три години, дълги като три синджира роби. И никой да не ги пипа, щото ще играе ятаганът!

Янев (Оглежда се безпомощно.): Какво е това! (Сочи пода.) Люспи! Люспи от слънчоглед! Докато интерпретирате историята, любите семки! Това храм на изкуството ли е, или автобусна спирка! Храм ли е това, или автогара! Питам! (Коко притичва с метла и лопатка и смита семките.)

Александър (Към Меги.): Отбягваш ли ме?

Меги: Доколкото мога.

Александър: Трябва ли да знам причината?

Меги: О! Дреболия. Но все не мога да я преодолея... Имам вина към тебе...

Александър: Не знам каква е вината ти, но смятай, че съм ти я простил.

Меги: Ох... камък ми падна от сърцето...

Коко приключва с метенето.

Янев: Продължаваме! Баба Кера и Мария! Значи, Мите, прикриваш мустаците със забрадката, все едно, че те боли зъб. Дори можеш да вмъкнеш нещо в този смисъл.

Димитър-Кера: В кой смисъл?

Янев: За зъба. (Плясва с ръце.) Срещата на Мария с дойката. Хайде, Мите! И-и!

Димитър-Кера: Чух, царичке, чух... (Придърпва забрадката.) Въх, как върти таз пущина... Всичко чух, що ти рече Тодорка.

Николай-Мария: О, бабо, то е тъй сладко...

Димитър-Кера: Сладко е, чедо, но е лъжовно... Щото е Тодорка мома византийка и щото ката вечер двамата с татка си ходят у Иванкови...

Николай-Мария: Ката вечер?! И що дирят те там? (Осенена от прозрение.) О, бабинко, зле ми е...

Баба Кера я прихваща през кръста и я отдалечава.

Александър-Тодорка (Сваля от главата си венеца и му говори.): Тя го либи... (Гледа към Меги.) Боже, либи го! И не може да скрие! Готова е да му даде всичко и той ще приеме, щото той либи мене, но повече иска да стане цар... Що ли послушах онзи извертял дъртак, баща си! (Влиза Венера-Исак, облечена в костюма на византийски севастократор, но без отличителните знаци.) Ти всичко обърка! Ти, първи братовчед на василевса! Велик началник на непобедимата ромейска войска! Роб! Роб в палата на българския цар!

Венера-Исак: Търпение,Тодорке! Скоро всичко тук ще стане прах и пепел и всички тук ще станат наши робове!

Александър-Тодорка: А Иванко?

Венера-Исак: От скалата - та вдън Янтра! Той е средството, дъще!

Александър-Тодорка: Колко си лошав, тате!

Венера-Исак: Ш-ш-шт! Ей го, иде!

Венера-Исак се отдалечава. Александър-Тодорка се прикрива зад едно от паната. Влиза Краса-Иванко в костюма като велможа и с меч на кръста.

Краса-Иванко (Доста неуверено.): И защо ида сега тук? (От смущение актрисата повтаря репликата.) И защо ида сега тук...

Янев (Дава знак за спиране на репетицията.): И аз това се питам, мила. Питам се: защо идваш ти сега тук?! (Сяда заедно с актрисата на едно от стъпалата.) Помисли и ми кажи: каква е сценичната задача на Иванко в този епизод?

Краса-Иванко (Като на изпит.): Ами... той трябва да иде при Тодорка, защото я обича и защото бащата на Тодорка, византиецът Исак, непрекъснато нашепва на Иванко, че той трябва да стане цар и това му е много приятно...

Янев: Кое?

Краса-Иванко: Ами... това...

Янев: Добре, мила. Кой според тебе е Иванко?

Краса-Иванко: Ами убиецът на Асен.

Янев: Но той става убиец едва накрая. Преди това какъв е бил?

Краса-Иванко: Ми сигурно не е бил убиец, щом е още на свобода...

Янев: Миличък Иванко, ти си велможа и пръв военачалник... Нещо като военен министър днес. Виждала ли си военен министър? (Краса-Иванко изразява все по-нарастващо объркване.) А генерал поне виждала ли си?

Краса-Иванко: Свако ми.

Янев: Чудесно! Значи имаш си жив прототип подръка! Виждала ли си го как ходи?

Краса-Иванко: Как да ходи?... Като всеки мъж. Виждала съм го. По малка нужда - прав, по голяма - клекнал.

Янев: Страхотно! Хайде сега, моето момиче, опитай се да си представиш, че ти си свако си генерала, свако ти пък е генерал Иванко, което значи, че Иванко си самата ти! Виждаш ли колко е просто! (Красимира едва се сдържа да не се разплаче.) Искаш ли време за размисъл? (Тя кима.) Десет минути за размисъл на Иванко.

Краса изтичва при групата на актьорите и пада върху гърдите на Димитър.

Янев излиза. Актьорите седят по стъпалата.

Николай: Венера, вярно ли е, че напоследък Павел Янев прекарва доста време в психиатрията?

Венера: Защо питате мене?

Александър: Защото си била женена за него.

Венера: Отдавна не съм женена за него.

Димитър: Но пребивава в психиатрията, нали?!

Меги: И какво от това?! Всеки има право на гастрол! На Бог и на театъра може да се служи навсякъде!

Венера: Да. Става дума за медицински експеримент със световно значение.

Димитър (Подозрително.): И как върви... експериментът?

Венера: Вестниците писаха.

Димитър: Четох нещо... в смисъл че... Абе - ясно!

Венера: Западните вестници писаха. Нашите още мълчат!

Димитър: Вместо да ги чакаме да ни обяснят случая... Всичко е ясно, но въпреки това няма нищо страшно! Човекът не е виновен - болестта го кара. От този момент аз поемам отговорността за спектакъла и лично ще обясня на спонсора причината... Защото, ако режисьорът е лице, което знае, но не може, актьорът и само актьорът е този, който и знае, и може! Продължаваме репетицията в духа на стенограмата! Докъде бяхме стигнали?!

Краса: До сцената, където Иванко тръгва през нощта към покоите на Асен, за да го убие, но среща по коридора Мария.

Димитър дава знак на сценичния и той му носи папката с текста. Прелиства я.

Александър (На Меги.): Не разбрах какъв беше камъкът...

Меги: Дребен. По-скоро камъче в обувката.

Александър: Меги, будалкаш ли ме нещо?

Меги: Как бих могла! Всъщност... дължа ти една малка сума... беше нещо като заем...

Александър: О, имало е време, когато съм бил и заможен? И кога това?

Меги: Доста отдавна. През осемдесет и осма...

Александър: Осемдесет и осма... Тогава цяла година снимах сериала в Германия...

Меги: Нещо такова...

Александър: Наистина доста отдавна...

Димитър: Така. Дайте сега сцената с колебанието на Иванко.

Краса-Иванко: Момент! Има две колебания. Първо той се колебае, коя от двете да обича: Мария или Тодорка. После пък се колебае, дали да убие Асен, или да му стане зет?

Димитър: Колебание второ. Бъдете готови, колеги! (Актьорите отново са готови за съпротива.) Хайде, Иванко! Иванко!

Краса-Иванко (Влиза в ролята доста неубедително.): Корона... царска корона! Как би приличала тя на Тодоркината глава! А Мария? (Мисли.) Мария също ме обича. (Пак мисли.) Царски зет! Каква мисъл!

Димитър: Полет! Ликуване! Това искам от тебе, Иванко! Открила си спасителния изход! Открила си го!!!

Краса-Иванко (Прекалено ободрена.): Не е ли по-лесно на царския зет да се качи на трона, като действа чрез любовта си, нежели на един велможа, който играе с меча си?

Димитър: Стоп, моля! Самодейност, Иванко! Самодейност, сестро! Ти трябва да оцениш двете възможности, които случаят ти предлага. Първата възможност е за предпочитане: вместо да убиваш царя, ти се жениш за дъщеря му, за година-две я докарваш до самоубийство...

Николай: Разумно!

Димитър: И като се увериш, че е мъртва, плачеш и я погребваш с почести. Баща й Асен не може да понесе загубата и мъката отнася в гроба и него.

Краса-Иванко: Ами ако не умре?

Димитър: Как тъй няма да умре! Умира си човекът като едното нищо! Оплакваш и него и го погребваш с почести. Следваща сутрин се събуждаш цар по закон и по право. С мирни средства.

Николай: Супер!

Димитър: Това е съвременният прочит на Иванковата драма. Защо му е на момчето да става убиец, щом може да преуспее като зет! Хайде сега, представи си как се жениш за Мария, самоубиваш я, после за стареца - я инсулт, я инфаркт... Ти знаеш как стават тези работи!

Краса-Иванко (Крещи.): Не мога повече! Не мога повече да понасям това! Не съм виновна! Не съм го докарала до инфаркт! Не съм! Той много пиеше... Много пиеше и много ревнуваше!... Не съм виновна!

Избягва зад едно от паната. Неловко мълчание.

Димитър: Тук май наистина се превърна във филиал на 4-ти километър...

Никаква реакция от страна на актьорите. Димитър не знае как да продължи.

Александър (На Меги.): И ти повярва, че наистина съм забравил! (Опитва се да я погали.) Всичко помня. Обикновен плик за писмо, най-обикновен наистина, но запечатан с целувка...

Меги: И оставен на портиера.

Александър: Бързах за летището.

Меги: И нито дума... за кураж... за съчувствие...

Александър: Но и от тебе след това нито дума!... Потъна някъде из провинцията... Какво прави там толкова години?

Меги: Учих се да плувам.

Александър: И научи ли се?

Меги: О, да! Дори спечелих специално организирано състезание за...

Александър: За хора с увреждания?

Меги: ... за жени с имплантация... Питай Краса.

Александър: Чакай! Какво се е случило? Какво са ти имплантрали?

Меги: Чувства.

Димитър (Към Николай-Мария.): Да не губим време! Ники, дай твоя монолог. (Взира се в страницата.) Значи, нощ, покоите на Мария, тя е облечена в бяла нощна риза, боса, с разплетена коса. Силно се терзае, че е дала на Иванко ключа от бащините си покои и тръгва да предупреди баща си, но среща Иванко. Давай, Мария!

През това време Николай-Мария с помощта на другите актьори е свалил горните дрехи и е останал само по риза, с разплетена плитка и по чорапи. Сваля и диадемата.

Николай-Мария (Нервно се разхожда.): Но защо съм тъй безпокойна! Татко - видях го - и той безпокоен. Става нещо в Търнов! А ключът от татковата стая е у Иванко... Трябва да предупредя татка...

Изтичва. Срещу нея трябва да влезе Краса-Иванко, но някъде зад трона се чува хлипането на актрисата.

Димитър: Влиза Иванко! Убиецът на Асена! (Чака.) Казах да влезе убиецът!

Краса (С вопъл.): Оставете ме!

Влиза Янев.

Янев: Барчето не работи. (Към Коко.) Може ли чаша вода?

Димитър с жест заповядва на сценичния да донесе вода.

Александър (Към Венера.): Какво й става на Мегата? Много така... преуспяващо... го раздава!

Венера: Време й е... След всичко, което преживя... Сама жена... А и майка й почина.

Александър: Всички сме бивали сами и сме преживявали по нещо...

Венера: Ти пък от какво се оплакваш! До вчера играеше в Народния, снимаше в чужбина, почиваше с жена си в Алпите...

Александър: Знаеш, че Меги беше любимка на професора ни. Предричаха й блестяща кариера... Какво й попречи?

Венера: Сигурно нещо, което е обичала повече от кариерата. А и не мисля, че й е попречило.

Александър: Не мога да повярвам...

Венера: Ами попитай я!

Александър: Не сме толкова близки.

Венера: Да... И тя така казва...

Янев връща чашата на Коко и заема мястото си до режисьорската маса.

Янев: Край на почивката!

Димитър: Маестро, докато вие отдъхвахте, ние тук свършихме малко работа... И мисля, че добре я свършихме.

Янев: Дано да не сте се трепали напразно... Моля всички на сцената! (Идват всички без Меги.) Преди малко ми позвъниха от централния комитет...

Димитър: Инициативния комитет!

Янев: Да, да. Лично нашият спонсор г-н Сливаров...

Краса: Свиларов, моля!

Янев: Да, да... Членовете на и-ка-пе са забелязали допуснатата... неволно допуснатата грешка... с трите женски роли..., извиняват се най-сърдечно и ни пожелават успешна и ползотворна работа по осъществяване на класическата трактовка... Меги!

Венера: Облича се!

Янев: Да дойде необлечена!

Влиза Меги-Асен от кръста надолу полуоблечена, а нагоре само по сутиен. В дясната ръка държи короната, а в лявата - царския жезъл.

Янев: Моля за внимание! Връщаме се към оригиналната идея на автора. (Изчаква реакции, но реакции няма.) И така: ролята на Асен се изпълнява от досегашната Мария, на Мария - от досегашния Асен. Иванко се играе от Тодорка, Тодорка - от Иванко. Исак - от баба Кера, баба Кера - от Исак. Важното е да забравите какви сте били като бивши герои и да се вживеете в новите обстоятелства! Успех!

Меги отива при Янев и удря с жезъла като харолд.

Меги: Била съм курва! Ах, каква сияйна курва съм била, маестро! Хай клас! Деветдесет и осем пъти. Била съм и кралица. (Нахлузва короната.) Елизъбет дъ Фърст! "Позор, милорди!" (Подава на Димитър ръка за целуване, той всячески й партнира.) Била съм и звеноводка - светла душа, станала престъпничка от любов... В областта на селското стопанство. Била съм масажистка, лавкаджийка, Дездемона! Играла съм куче, хълм и дори ролята на морски прибой в радиопиеса... Но цар... цар никога не съм била! (Докато Меги-Асен говори, актьори й помагат да облече останалата част от костюма на царя.) Вижте ме! Погледнете ме и ме вижте! Може ли такъв цар да бъде абдикиран!

Янев: Волята на и-ка-пе за мене е закон и аз изпълнявам този закон, без да го коментирам!

Смут сред актьорите.

Венера (До Янев.): Чух, че ще водиш твоите... в Швейцария.

Янев: Идея на Международния Червен кръст.

Венера: За колко време?

Янев: Не знам.

Венера: Май не се радваш?

Янев: Напротив! Умирам от радост! (Към актьорите.) Повтарям и показвам! (Към Меги.) Ела, Асене! (Към Ники.) Ела и ти, Мария! Отсега нататък ти, Асене, ще бъдеш вече Мария - царска дъщеря, влюбена в Иванко. Играеш любов и трагедия, защото той не те обича, а те превръща в средство за пъклените си цели. (На Ники.) Ти, Мария, се превъплъщаваш в Асен - миролюбив човек и цар, който много обича дъщеря си. Това е дъщеря ти, Асене (Сочи на облечения в нощница и с разплетена коса Ники, облечената в доспехи Меги.) Това е баща ти, Мария, ела и сложи глава на рамото му! (Хваща облечената в доспехи Меги и я води към облечения в нощница Николай.) Така. Вас ви оправих. Сега Иванко и Тодорка. Елате тука. (Хваща облечената в костюм на велможа Краса и я води при облечения в женски дрехи Александър.) Значи ти, Иванко (На Александър.), обичаш Тодорка (Сочи Краса.), но повече обичаш властта и короната. Безскрупулен и енергичен като всеки властолюбец. Всичко в името на властта и кариерата, докато се изкачиш на върха. А ти, Тодорка (На Краса.), трябва да забравиш, че досега си била Иванко. Ти също мечтаеш за корона и власт, но и Иванко не ти е безразличен. Погледни го! Погледни любимия: левент, неуморим, бъдещ цар. Нищо, че е малко простак! (Взема ръцете на Александър-Тодорка и на Краса-Иванко и ги свързва в нещо като брачен обет. Вика с жест Венера-Исак и Димитър-Кера, взема забрадката на Димитър и я дава на Венера, а наметката и пояса на Венера дава на Димитър. Венера остава по риза и ботуши. Димитър - с пояс и наметка върху бабешката фуста. Оглежда ги, остава доволен.)

Александър (На Краса.): Защо мразиш Мегата?

Краса: Ако се обичахме, щяха да ни обявят за обратни.

Александър: Разбрах, че вие двете нещо сте воювали. Заради кого се бихте?

Краса: Алекс, ти поне знаеш, че всяка своя битка аз посвещавам на нещо, а не на някого.

Александър: И какво е нещото, заради което...

Краса: Дебело, плешиво, но - слава богу! - стерилно.

Александър: С колко нули след цифрата?

Краса: Според мълвата - с шест.

Александър: Но както изглежда... май си загубила битката.

Краса: Но спечелих войната.

Александър: А Мегата?

Краса: Присъдиха й служебна победа. От състрадание. Самотна майка все пак...

Янев: Готови за новия подход към текста!

Венера (Близко до Янев.): Имам една лична молба... много лична... Ние с Коко... може би си чул... А младите са така жестоки и неделикатни...

Янев (Дава знак, че е разбрал за какво става дума.): Внимание! Малка промяна! (Актьорите реагират възмутено.) В новата интерпретация дойката на княгинята няма да се казва вече баба Кера, а...

Николай: Лейди Керъл!

Янев: Може и така. Може. Вече всичко може... (Венера-Кера прави от забрадката тюрбан.)

Меги (На Янев.): И няма ли да се преоблечем за новите роли?

Янев: Нямаме време за преобличане. Спонсорът каза, че по някое време ще мине да ни види.

Димитър: Така ли?

Краса-Тодорка също дава ухо на новината.

Янев: Сега е важно да изградим мизансцен и да затвърдим текста. Костюмите нямат значение.

Николай: Важното е не как изглеждаш физически, а какъв си по душа. Душата е по-висша инстанция от природата!

Александър (На Краса.): Не знаех, че Меглена има дете. Как е станало?

Краса: На всички казва, че го е взела от детски дом... Но аз лично съм я виждала да ходи леко бременна...

Александър: Кога това?

Краса: Лятото на осемдесет и осма... Тъкмо бяхме завършили.

Александър: А кой е бащата?

Краса: И ти ли не знаеш?

Янев: Десет минути за пренастройка.

Николай: Перестройкааа!

Актьорите се опитват да се съсредоточат, ходят по сцената, шепнат си текста, имат вид на леко смахнати.

Александър (На Меги.): Криеш ли нещо?

Меги: Вече не.

Александър: И въпреки че ме засяга... кръвно... аз последен го научавам!

Меги: Не мисля, че те засяга.

Александър: Колко е голям?

Меги: Носи обувки трийсет и шести номер.

Александър: На колко години е?!

Янев: Хайде, колеги! Сцената с Мария и Иванко преди убийството на Асен. Покоите на Мария. (На Меги.) Ела, Асене, и запомни, че ти сега си Мария. (На Александър.) А ти, Иванко, запомни, че вече не си Тодорка.

Мария - бивш Асен - все още е облечена като цар. Иванко - бивша Тодорка - продължава да носи дамския костюм.

Янев: Нощ. Покоите на Мария. Хайде, Асене, ти сега си Мария!

Меги-Мария: Не знам текста.

Янев: Момент! (На Николай.) Понеже ти преди беше Мария и знаеш текста, помогни сега на Мария, щото тя преди беше Асен и не го знае.

Николай-Асен шепнешком суфлира текста.

Меги-Мария (Повтаря.): Но защо... защо Иванко тъй много ми приръча да не казвам на татко за ключа?

Янев: Стоп! Не така повелително! Ти вече не си цар! Ти си Мария. Сама в покоите си и по нощница. Виж ризата на Асен. Ето в нея си облечена ти, нищо, че още не си облечена... Значи: нощ, Мария сама и облечена в нощницата на Асен! Давай!

Меги-Мария (Вслушва се в суфлирането на Николай-Асен и повтаря.): Защо съм тъй безпокойна! Тук става нещо... Става нещо в Търнов! Ще иде да събудя татка. (Тръгва.)

Янев: Хайде, Иванко, влизай!

Влиза Александър-Иванко, бивша Тодорка, облечен в дамския костюм.

Александър-Иванко (Като вижда короната и жезъла на Мария.): Аз дойдох за короната ти, Асене!

Янев: Каква корона, Иванко! Какъв Асен! Защо изпреварваш събитията! Това е Мария! Мария! Виж нощницата на Асен (Сочи Ники-Асен.) и си представи, че Мария е облечена в нея, защото е нощ, защото е сама и е царска дъщеря! (Александър-Иванко разбиращо кима и се връща, за да започне сцената отново. Влиза пак.) Поклон! Дай поклон! Ти си по-низш по ранг. Макар че нощем всички сме равни. Поклон!

Александър-Иванко (Бивша Тодорка.): Ох, светла царкиньо... (Покланя се.), прости клета Тодорка... (Въздиша.)

Янев: Стига, бе братче! Докога ще я бълнуваш тази Тодорка! Ама няма да намесвате в работата личните си отношения!

Александър (Притеснен, че му приписват нещо с Краса.): Какво искате да кажете, маестро! Какви лични отношения?

Янев (Разбира, че е сгафил.): Никакви. Никакви лични отношения! Само обществени такива! Труд и капитал! Това е! Нататък!

Александър-Иванко (Малко неуверено.): Може ли още веднъж... Значи, в погрешния вариант аз бях... (Сочи Краса.) След като грешката беше осъзната, аз се превърнах в... (Сочи себе си.) Аз съм значи... (Гледа диплите на полата си.), а тя... (Сочи облечената в доспехи Меги.) е Асен...

Янев: Бивш Асен, Иванко! Бивш! Царете също могат да бъдат бивши. Асен със задна дата. И този заден Асен сега е вече Мария. Не цар, а царкиня!

Александър-Иванко (В неведение.): Някак си... не ми ляга!

Янев: Какво не ти ляга, клети Иванко! Кое не ти ляга! Толкова ли е сложно да излезеш от кожата на един герой и да влезеш в кожата на друг! Нали това е истинския професионализъм, за който всички претендирате!

Александър-Иванко (Отпаднало.): Добре, ще вляза! Дай кожата! Коко, дай кожата! Влизам! (Сяда.)

Венера (На Димитър.): Как е Лъчко?

Димитър: Не знам... Не знам... И няма как да науча.

Венера: Още ли е в Мадрид?

Димитър: И това не знам... Съобщиха ми, че е бягал два пъти от комуната... после се връщал... те пак го приели... Не дават гаранция за лечението... Щом няма гаранция... Искам да отида и да го доведа... и майка му плаче и иска да го доведа... Но знаеш как е с визите...

Венера: Може би някой от онези горе ще помогне...

Димитър: И аз на това се надявам... Защо мислиш, че се накиснах в тази боза... Ако не беше надеждата... Намекнах им... кимат разбиращо..., но нищо повече. Нищо повече!...

Александър-Иванко: Маестро, честна дума, не разбирам каква е моята сценична задача в момента? Убивам ли Асен (Сочи Меги.), или се побратимяваме с цел да му стана зет и така да го унищожа безкръвно и по естествен път?

Янев има вид на човек, който едва не полудява.

Янев (Взема под ръка Меги.): Мария, за да не става объркване въз основа на външния вид, моля те, свали костюма на Асен. (Другите актьори й помагат. Отново остава полугола до кръста - само по сутиен.) Извинявай, мила, но в облика ти трябва да има нещо, което да те прави противоположна на онова, което Сашо мисли за тебе.

Меги: А какво мисли Сашо за мене?

Янев (Разбира, че е навлязъл в личните им отношения.): Това е друга тема... друг спектакъл...

Меги: Искам да знам, какво мисли Сашо за мене! (Мълчание. Актьорите с жест молят Александър.) Искам да знам! (Александър прекосява цялата сцена, прегръща Меги и твърде дълго я държи в прегръдките си. Леко негодувание сред другите поради бавенето. Целува я нежно и с много любов.)

Янев: Да... (Търси начин да преодолее положението. Дръпва Меги малко по-далече от Александър и й шепне поверително.) Виж сега, мила... Иванко мисли, че ти си Асен, но ти знаеш, че не си Асен, защото си Мария. Дай му съответните основания! Просто се опитай да го убедиш! (Маги сваля и сутиена.) Отлично! Гледай сега, Иванко! Гледай и реагирай! (Александър-Иванко се приближава до Меги.)

Александър: Защо разправяш, че е осиновен!

Меги: За да може сам да си избере баща.

Александър: Кастинг? А не е ли по-добре тест за бащинство?

Янев (Към Александър-Иванко.): Гледай, Иванко, гледай, за да разбереш - Асен е Мария, а ти не си Тодорка!

Александър-Иванко (Трескаво съблича горната част на женските дрехи.): За да сме съвсем наясно и да няма объркване! (Остава по голи гърди, дамска фуста, татуировка на гърба и кок.) Ето ме!

Янев: Отлично, Саше! Дай сега сцената с Мария!

Александър-Иванко: Още не съм научил текста, нали досега бях... За следобед ще съм готов.

Янев: Тогава отиваме на сцената с убийството на Асен. Асене - на трона! (Николай-Асен все още е облечен в дамската нощница, с разплетена коса и бос. Сяда на трона.) Дреми, Асене! Защото е нощ и защото чакаш Иванко да дойде и да те убие. (Николай-Асен се обляга на ръката си и дреме. Шум от стъпки. Влиза Иванко - все още с кок и фуста.)

Николай-Асен: Каква си хубавица, Тодорке...

Янев: Асене! Събуди се, Асене! Събуди се, царю! Това е Иванко, нищо, че е Тодорка. Виж му гърдите! (Опипва плоските гърди на Александър.) Това е Иванко и той идва за короната ти.

Александър-Иванко: Аз дойдох за короната ти, Асене!

Николай-Асен (Става от трона.): Българската корона би приличала на достоен човек, а не на изменник!

Янев: Дайте им мечове!

Александър (На Меги.): На кого прилича?

Меги: На папата.

Коко донася два големи меча. Дава ги на Асен и Иванко.

Александър-Иванко: Ти ще умреш, царю! (Вдига меча и пристъпва напред.)

Николай-Асен (Слиза от трона.): Как ми е жал за тебе, Иванко!

Вдига меча и също пристъпва напред. Двамата се бият.

Александър (Отпуска меча. Към Янев.): Сега ли да го убия, или има още действие?

Звъни мобилния телефон на Янев. Той се отдалечава малко и говори.

Александър (На Меги.): Искам да го видя!

Меги: Ще го видиш.

Александър: Кога?

Меги: Днес. След репетицията.

Янев (Говори по мобилния.): Да... да... разбирам... жалко... Не..., не че съжалявам... Да... разбира се... Да. (С дълбока въздишка.) Промяна, колеги.

Ропот сред актьорите.

Николай: Писна ми!

Венера: Стига вече! Не съм съгласна!

Димитър: С какво не си съгласна?

Венера: С всичко!

Димитър: Например?

Венера: С тебе? С онези горе! С всички останали! Със световната революция! С произхода на видовете! Със скоростта на светлината! С целия този... разкапан, мръсен, зъл живот... Вапцаров го е казал.

Пауза.

Венера: Това тук не е театър!

Николай: А кой твърди, че е?!

Венера: Това тук е телефонна централа! По-лошо!

Николай: Жалка група еквилибристи!

Венера: Метеорологична станция, където на всеки петнайсет минути някой ти съобщава посоката на вятъра и следи дали точно изпълняваш ролята на ветропоказател. И ти..., ти - българският артист, дето си от Бога избран...

Николай: И Бог понякога греши!

Пауза.

Янев: От центъра на и-ка-пе смятат..., че сцената с убийството на Асен - цар, тоест държавен глава... а Иванко е един вид... военен министър... Подобна развръзка може да бъде изтълкувана като намек за конфликт между днешните ни държавни мъже...

Николай: И какво прайм сега? Свирката ли сменяме, или обръщаме резбата... свирнята имам предвид...

Янев: Решението е предоставено на нас, но внушението е, че би било добре нещата така да се подведат, че Асен да убие Иванко...

Мълчание.

Николай: Но в такъв случай възниква конфликт с историята. Щом Асен остава жив, това значи, че той продължава да управлява България и след пиесата. Какво се случва следващите години с българската държава?

Димитър: Нищо особено не може да се случи, защото ще умре.

Николай: Държавата?

Димитър: Ами както е тръгнало... Но първо умира царят. Я по време на лов, я по време на пир. Негова работа. Аз мисля, че нашата мисия днес се състои в това, да спасим цар Асен от меча на Иванко, а по-нататък той да се спасява сам.

Усещане за задънена улица. Актьорите се събират около Янев.

Янев: Коко, донеси кафе на хората. (Дава му пари.)

Пауза.

Венера (На Янев, но достатъчно високо.): Говори се, че последната постановка, която си подготвил с пациентите от 4-ти километър, ще участва в световния фестивал "Изкуството като терапия". Кога заминавате?

Меги: На седми.

Всички са изненадани.

Меги: Какво ме гледате!? Гастрол. Двамата с Ицо Пантев гастролираме в театралния състав на психиатрията. Аз играя Крюела. "Сто и един далматинци" - сценична адаптация и режисура маестро Павел Янев! (Ръкопляска.) Аз вече дадох на един готин сърбин... (Усмивки.) Ох, когато се вълнувам, винаги изяждам думите... Младок, журналист... Казах му "Сине сладък, изкуството е като въздуха - ако е чист, лекува, ако е мръсен - трови!" А той ме пита, вярно ли, че в България на глава от населението се падали равен брой ловни резервати и лудници, само че лудниците били по-пренаселени...

Янев: Какво става с това кафе, бе!

Димитър: Докато чакаме кафето, аз смятам да изясня своята концепция, във връзка с настъпилата промяна...

Меги: Не, колега! Този път аз изяснявам! Казах му: така е, сине... Защото лудостта е изход. Всеки човек, наречен от нас психопациент, е всъщност индивид, на когото му е омръзнал собствения му живот, в собствената му държава, в собственото му време... И като не може да промени ни държавата, ни времето, опитва се да промени себе си. И става я Наполеон, я Христофор Колумб... я два пъти героя на социалистическия труд...

Димитър: Меги, бъди си лудичка колкото искаш, но твоето хоби няма никакво отношение към посрещането на...

Меги (На Димитър.): Признай си, сине майчин, че и ти самият не веднъж си искал да напуснеш кожата си и да станеш друг... Друг, друг, друг... Все едно какъв, но различен! И понеже те е страх да полудяваш в самота, ти отиваш на театър. Само театърът ти дава свободата да бъдеш образа на своята мечта и на своя страх... Тайно от другите да се преродиш в някого, от когото се нуждаеш или се боиш. И то без последствия. Затова мъдрите са казали: "Театърът лекува душите". И макар да не ме питаш, сладък мой, ще ти призная: там, където са празни театрите, пълни са лудниците!

Димитър театрално ръкопляска.

Коко носи кафето, раздава го, пият в мълчание.

Звъни мобифонът на Янев. Всички скачат.

Янев: Да... Грешите номера...

Пауза.

Димитър: Времето лети, ние седим, а следобедът наближава... (Към Янев.) Свиларов каза ли към колко часа ще мине?

Краса: Господин! Господин Свиларов, моля!

Янев: Не. Каза само "по някое време".

Димитър: Може и всеки момент... Ставаме!

Николай: На крак, о, парии презрени! (Стават, зарязват чашите по стъпалата, Коко минава и ги събира.) Имам идея и моля за внимание! Предлагам ви съвсем нов прочит на текста, при това щастливо увенчан с хепиенд! (Мълчание, придружено с умора и вяло любопитство.) Никой никого не убива! Ни Иванко - Асен, ни Асен - Иванко. Двамата се побратимяват, споделят престола и в страната настъпва мир за всички българи и византийци! (Търси подкрепа у актьорите, не я намира.) Вижте колко е просто! На репликата "Аз дойдох за короната ти, Асене!", царят се събужда... (Димитър изтласква от трона Николай-Асен и играе така лелеяната от него роля.), усмихва се и казва: "Аз те чаках, Иванко! Чаках те, за да ти дам половината от властта, защото короната започва вече да ми тежи..."

Николай: Нищо подобно! Короната въобще не тежи!

Димитър (Продължава.): "Стар съм, момко, а ти си млад. Нека двамата застанем на върха в този съдбовен за държавата момент. Аз - опитът и мъдростта, ти - силата и храбростта... Ела, приятелю - на българския трон има място за двама." После Асен целува Иванко по челото, двамата сядат на трона и започва финалната музика... Ясно, нали! Дай сега мизансцен! Без реплики!

Димитър се вживява в ролята на режисьор. Янев уморено го гледа - оставя го да изразходи енергията си.

Димитър: Двамата претенденти за престола - Александър-Иванко и Николай-Асен захвърлят мечовете, стискат си ръцете, сядат, но тронът е тесен.

Димитър очаква коментари. Актьорите мълчат.

Краса (При Димитър.): Страхотна идея! Направо върхът!

Димитър: Ако знаеш какво ми струва... Но трябва да успея! Длъжен съм!

Краса: Не бива да се изморяваш толкова. Чакат те толкова официални срещи и вечери... Мога да препоръчам на жена ти моята фризьорка.

Димитър: Няма нужда.

Краса: В случай като този е задължително...

Димитър: Жена ми лежи с навехнат крак.

Краса: Колко жалко! Но поканата е за две персони, нали?

Димитър (Заинтригуван.): Зависи.

Краса: Ако зависи от мене...

Венера: Мите, мисля, че такова решение би прозвучало антиконстутационно. Двама държавни глави едновременно... това може да се изтълкува като намек за някакви претенции на... някого...

Димитър: Ти, Венерче, откакто взе да контактуваш отблизо с момчетата от техпера (Оглежда се за Коко.), взе много да разбираш от конституция...

Двамата на трона са се изморили и Асен сяда в коленете на Иванко.

Янев няма търпение цялата тази неразбория да свърши час по-скоро.

Янев: Внимание! Отиваме към финал! Моля за още малко усилия! Да дойде Мария! (Меги-Мария - все още от кръста нагоре гола, но с корона - отива при Янев.) Слушай сега, Мария! Докато онези двамата тук се бият, ти изкрещяваш: "Не го убивай, Иванко!" Но сърцераздирателно. Иванко за секунда се обръща по посока на твоя глас и тази секунда му коства живота! Да дойдат двамата - царят и претендентът! (Николай-Асен и Александър-Иванко слизат от трона.) Значи, Мария, викаш, за да привлечеш вниманието. А ти, Иванко, имай готовност да бъдеш привлечен! На живот и смърт, Мария! Дайте сцената с дуела. (Асен и Иванко вземат мечовете и заемат местата си.) От репликата "Ти ще умреш, царю!"...

Александър-Иванко: Ти ще умреш, царю! (Стои неподовижен.)

Янев: Замахни с меча!

Александър-Иванко: Нали ни спуснаха решение да не го убивам!

Янев: Няма да го убиваш. Само ще замахнеш, колкото да предизвикаш ответния поразяващ удар.

Александър-Иванко: Ти ще умреш, царю! (Замахва с меча.)

Янев: Асене! Включи се, Асене!

Меги-Мария (Бивш Асен, като си мисли, че репликата се отнася до нея, крещи.): Не го убивай, Иванкооо!

Янев: Не ти бе, Мария! Действащият Асен трябва да се включи, за да убие Иванко! Крещи, Мария!

Николай-Асен (Все още е в костюма на Мария - крещи.): Не го убивай, Иванкооо!

Янев (Отчаян.): Не! Спрете! Моля ви, спрете! Моля ви! (Хваща се за главата и сяда. Александър полага меча в подножието на трона.)

Александър (На Меги.): Къде ще го видя?

Меги: Долу пред служебния вход.

Александър: Как ще го позная?

Меги: Той ще бъде в колата. С баща си.

Александър: Какъв баща?!

Меги: Най-добрият!

Александър: Как се казва?!

Меги: Асен Свиларов.

Александър: Синът ми как се казва!!!

Меги: Александър.

Александър: Ще го убия! Ще те убия, Асене! Ще те... Мечът! Копеле гадно! Ще те унищожа! Дайте ми меча! Ще те размажа! Смърт за Асен! Смърт за копелето Асен! Смърт! Смърт!

Янев: Дайте му меча! (Димитър му го дава.) Браво, Иванко! Браво! Много силно! Много органично! Включи се и ти, Асене! Двубоят е на живот и смърт! Давайте!

Двамата се бият.

Александър (Бие се като за последно!): Умри, Асене! Умри! Умри! Умри! Убих те, Асене! Убих те! Зачеркнах те!... Няма те вече! Няма те! И аз съм... Аз съм...

Александър-Иванко леко се олюлява, опира се на своя меч, а после се свлича на пода в подножието на трона. Остава да лежи по лице.

Янев: Рано падна, Иванко! Нищо. И така може. Ранен си смъртоносно... добре, щом искаш - убит си! (На другите.) Иванко е убит! Да влязат византийците! Влизате и викате! Византийците!

Влизат Димитър-Исак и Краса-Тодорка. Викат: "Да живее Иванко! Да живее цар Иванко!" При този възглас Александър-Иванко се опитва да се надигне.

Янев: Не се надигай, Иванко! Не слушай клакьорите! Те не са наясно със ситуацията!

Втори опит на Александър-Иванко, който се опитва да даде знак, че е жив.

Янев: Не ги слушай! Ти си мъртъв! Паднал си от меча на Асен! Мъртъв си! Иванко е мъртъв! (Към византийците.) Викайте "Да живее цар Асен!" (Към тях се присъединява и Венера-Кера. Тримата викат "Да живее цар Асен!") Асене! На трона, царю!

Николай-Асен, макар и все още в нощна риза и дълга разплетена коса, прекрачва лежащия Иванко и тържествено заема престола... Всички без Янев и Коко коленичат в подножието на трона.

Тих верноподанически възглас:

"Царю!" Благоговейно мълчание, озвучено от много тих напев "На многая лета"...

В този момент звъни мобифонът на Янев.

Чува се женски глас:

"От офиса на Инициативния комитет.

Поради промяна в програмата посещението на театрален спектакъл се отменя. Високият гост ви благодари и ви желае приятен уикенд."

Отчаянието е общо и пълно. Гледката е като при стоп-кадър.

Истеричен - до крясък - смях на Николай.

Коко го смъква от трона и внимателно го извежда.

Венера се опитва да вдигне почти припадналия Янев и го помъква навън. Димитър тръгва сам, Краса го настига и го хваща за ръка.

Последна тръгва Меги. Преди да напусне сцената, се обръща да види Александър. Той лежи точно там, където лежеше в началото. Но този път - по лице.

Меги бързо се връща и се опитва да обърне тялото на Александър. Крещи "Помощ". Многократно. След всеки нейн вопъл на сцената става все по-тъмно.

Накрая само блед зрак ни дава възможност да видим как Меги държи главата на Александър на коленете си, приведена над лицето му.

Завеса

© Неда Антонова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.07.2011, № 7 (140)