ПЕРИОД ПЪРВИ (864-1393 Г.)

Моско Москов

web | История на българската литература

[Ползата от изучаването на литературата; Делението литературата на периоди; Литературата до нашето покръстване; Истор. обстоятелства, при които се явява нашата литература; Какъв характер е имала старата българска литература от покръщаването до възражданието ни?; Животът на Кирил и Методий; Литературните трудове на св. Братя; На кой език са превеждали св. Братя?; Литерат. деятелност у България след Кирил и Методий; Климент; Симеон и неговия век; Епископ Константин; Презвитер Григорий; Черноризец Храбър; Йоан Екзарх; Литературата след Симеон; Богомилството; Религиозното и политическото учение на богомилите; Литературата на богомилите; Деление на богомилската литература по съдържание; Козма Презвитер; Евтимий, патриарх Търновски]

Думата литература е латинска и произхожда от litera - буква. В сегашно време под тая дума разбират сбора на всички словесни произведения, в които се изказва духовният живот на един народ, без да се гледа на тяхната форма на изложението и съдържанието.

Литературата се дели на частна и обща; обща литература се казва тази, която се занимава с умствените произведения на няколко народа, а частна - само на един народ. В историята на българската литература ние ще разглеждаме в хронологически ред произведенията само на нашия народ.

Ползата от изучаването на литературата. Понеже в литературните произведения се изказват идеалите, стремленията и особеностите на един народ, то при изучванието [на] литературата ще можем да проследим умственото му развитие; това, което го е въодушевлявало и възхищавало; това, което е пречело или спомагало на неговия прогрес или упадък. При изучванието на литературата на един народ ние ще можем да се запознаем какво положение заема той между другите народи в умствено отношение.

Деление литературата на периоди. Умствените произведения на един народ нямат еднакъв характер през различните периоди на неговото развитие. Всяка една нова епоха от человеческата история носи нови идеали, нови мисли, които, вследствие развитието на езика, се изказват в по-художествена форма. Историческото развитие на нашия народ има няколко епохи, които са влияли върху умствените му произведения и затова тези произведения могат да бъдат разделени на няколко периода по характера си. Първият период на българската литература се начина с появлението на християнството и се продължава до падането на България под турското иго; вторият период - от нашето възраждане (1762 г.) до политическото освобождение; третият период - от политическото ни освобождение (1877 г.) до днес. Тъй щото историята на нашата литература има три периода в своето развитие.

Литературата до нашето покръстване. Интересно би било да се знае дали сме имали литература до нашето покръщвание и какъв характер е имала тя. Никакви паметници не са останали от това време и не са могли да останат. Християнството е изкоренило всичко езическо, идолопоклонско, което народът по-рано е създал и което му е напомняло неговата стара религия. Но има основания да заключаваме, че е съществувала литература до нашето покръщвание. До 864 г. българският народ е живял самостоятелен политически живот, живял е като отделно организовано господарство със закони и наредби. Не може да се мисли, че Крумовото царуване е било без писменост, без управление. Славянското племе от Азия е донесло някаква писменост, с която си е служило. Черноризец Храбър, като говори за произхождението на азбуката в своето съчинение “О писменех”, казва, че българите имали по-рано някакви си черти и рези, като погани. Възможно е, щото тези черти и рези да са били някаква си писменост, от които Кирил да се е възползувал при съставянето на своята азбука. Във въпросите, които Борис изпраща до папата, се говори, че имало някакви си книги сарацински и иска съвет как да постъпи с тях. Тези книги не са били на чужд език, защото те тогава не щяха да бъдат опасни за народа и нямаше повод да се унищожават. Има народни песни у сборника на Верковича с митическо съдържание, у които се споменува за някакви си божества, които учили хората на четмо и писмо. Като се вземат горните сведения във внимание, може да се дойде до заключение, че славяните са имали някаква си азбука, писменост и литература. Славянското племе като води потеклото си от люлката на цивилизацията - Индия, като част от народа, който е владеел най-богатата санскритска литература, е отнесло със себе си поне писменост. Но тази стара славянска литература, която била основана върху езическата религия и езическия възглед на природата, трябвало да изчезне; християнското духовенство изкоренило всичко от езическите времена и литературата, която не била достояние на целия народ, а само на аристократите, богатите, вещиците и гадателите, не могла да остави следи в новия исторически живот на народа ни. Тази част от славяните, които се намервали под владенията на гърците, не познавали тази стара писменост и Кирил е бил заставен да изнамери нова азбука, с която да преведе свещеното писание.

Исторически обстоятелства, при които се явява нашата писменост. Когато римската държава почнала да отслабва, съседните народи от север хванали да нахлуват в нейните предели и да грабят владенията й. Като се почне от трети чак до седми век тези преселенци - славяните - безпокоили римската държава. Благодарение на миролюбивия характер, тези преселенци не били толкова опасни за империята. Но когато около средата на седми век минала Дунава една дива войнствена орда - българи под водителството на Аспарух и дала строга организация на разпокъсаните славянски племена, то империята била длъжна да употреби всичките си сили да се запази от това ново опасно господарство. От Аспарух до Борис, българският цар, е имало непрекъсната враждебна борба между българската и гръцката държави. Византийците употребили всевъзможни хитрости само да могат да спрат постоянните набези и крамоли на своите съседи, но не сполучили. Най-после се заели сериозно да разпространят християнството между тях, да смекчат техните нрави. И това сполучили да направят във времето на цар Борис. Християнството било въведено в България в 864 г. Заедно с това се въвежда и славянската азбука, изнамерена от Кирил, и се начева писмената литература.

Какъв характер е имала старата българска литература от покръстването до възраждането ни? Това време, в което българите приеха християнството от гърците, беше векът на религиозните разпри и борби в християнска Европа. Гръцката литература бе изгубила своя народен характер и се бе предала изцяло да служи на религията, на догматиката. Най-добрите умствени сили, най-способните литератори се бяха отвлекли от чисто литературната почва и се бяха забъркали в лабиринта на религиозните и чисто догматическите въпроси. Нямаше ни едно произведение, което да напомняше златните векове на старата гръцка писменост. Нашата литература, като се появи заедно с християнството, била длъжна да черпи съдържание и сила от Гърция, гдето се било вече почнало упадък и разлагане и за това не срещаме ни едно произведение да има светски характер, което да описва живота, бита на тогавашното наше общество. Всичките въпроси, които се разглеждат в тогавашната наша писменост, са религиозни. Повечето от писателите и учителите са били духовни лица, които са разглеждали всички въпроси от религиозна гледна точка, училища са били манастирите и черквите. Така щото, нашата литература през първия период е имала религиозен характер. Иначе не е могло и да бъде. Езичеството се било вкоренило между народа и да може да се изкорени, трябвало е религиозни книги, проповеди и житиета. Новите обстоятелства изискваха и ново направление в литературата.

Освен това нашата литература през този период няма и самостоятелен характер, тя е била копие от гръцката. Всичките проповеди, книги и сборници са преведени от гръцки и имат своя оригинал в литературата на този народ. Старите български литератори са само превеждали съчиненията на известните гръцки религиозни писатели, без да се потрудят да съставят самостоятелно, взето из живота и поставено на чиста народна почва. Иначе не можеше и да бъде. Гръцката литература е била доволно богата с научни религиозни съчинения, необходими за новопокръстения български народ и нужна е била само една добра воля от страна на българските учени мъже да се преведат тези книги на новата българска литература. Повечето от нашите учени мъже не са били толкова вещи в догматите на християнската религия и затова с охота са прибягнали към превод. Вънкашният блясък, надут стил на тогавашната гръцка литература е правил силно впечатление на българските литератори, те са се пленявали от него и се превеждали без разбор. Тъй щото, старата българска литература, освен че е имала религиозен характер, но е нямала и народен характер - била е преводна или подражателна.

Животът и трудовете на Кирил и Методий. Кирил и Методий са първите, които положиха основата на нашата писмена литература, те са, които стъкмиха славянската азбука и дадоха първата писменост на славянското племе, като го отделиха с това от другите племена и му оздравиха бъднината в политическата история.

Константин - наречен в монашеството Кирил, и Методий, двама братя, синове на военачалника Лев, са родени в Солун от славянски родители. Ако не бяха славени тези двамата славянски просветители, те не би имали такава обич към тази народност, не биха залегнали тъй самоотвержено за нейното просвещение и не биха знаели тъй основателно славянската реч, за да могат да стъкмят азбуката и да преведат свещеното писание. Методий, като получил домашно възпитание, бил назначен като управител на една област, гдето преседял десет години. Но когато Теофилакт почнал да преследва иконопочитанието, Методий напуснал мира и се уединил в един манастир на Олимп. Константин, който се родил в 827 г., бил изпратен в Цариград, гдето при Фотий получил бляскаво философско образование и назначен за професор по философията. Но той бил малко привързан към светските почести, като че бил назначен за по-важни дела и затова напуснал бляскавия мирски живот и се присъединил при брата си Методий. Но св. Братя не останали дълго време у манастира; те били повикани в Хазарската земя, гдето проповядвали св. Слово. След завръщането им от там, заминали за славянските земи. Минали през България, кръстили Борис и отиват при Моравския княз Ростислав да учат и проповядват по славянски. Но западните калугери не останали благодарни от тях и ги наклеветили пред папата, като ги представили за разпространители на някаква си ерес. Кирил и Методий били принудени да отидат сами пред папа Николай да се оправдаят. Но докато те достигнат в Рим, Николай умрял, а неговият наследник Адриан ги срещнал много тържествено, одобрил им евангелието на славянския език и им позволил да отслужат литургия на този език. И когато се готвели да се върнат, Кирил умрял, а само Методий се върнал сам, ръкоположен за епископ. Но немските проповедници не били доволни от това и наклеветили св. Брат пред немския император Людвик и той го изпраща на заточение, гдето престоял две години. Още един път бил обвиняван за еретик, ходил при папата да се оправдава. Методий умрял след дълги трудове в 885 г. във Велеград - столицата на Моравия.

Литературните трудове на двамата св. Братя. Главната заслуга на св. Братя състои в изнамерването на азбуката и разпространението на християнството между славяните. Но с това не се изчерпва тяхната заслуга; те са превели и дали на новопокръстените най-необходимите св. книги за извършване на богослужението. Няма останали пълни исторически данни, по които да можем напълно да определим деятелността на двамата братя, но може да се каже, че те са дали най-необходимите книги и наставления, от които са имали най-голяма необходимост новокръстените славяни.

На Кирил се приписват следните трудове.

1) Той е превел Евангелието, което е било нужно при Богослужението. Нямало е още нужда от превеждането на цялото Евангелие. Достатъчно е било за първите времена това.

2) Апостолът или деянието на св. Апостоли, който се чете през празниците господски и неделни.

3) Псалтир - избрани места из Псалмите на Давид за четене вкъщи и в черква.

4) Служебник, Требник, Осмогласник и Миней. Че тези книги са били преведени, се вижда от едно панонско житие, което говори, че Кирил научил моравците на “утреня”, “вечерня”, “повечерка” и “тайната служба”, а затова са необходими горните книги. От друго свидетелство се знае, че когато отишли Братята в Рим, те отнесли вече с себе си тези книги, като ги представили на папата и извършили Богослужението по тях. Преписва се Кирилу и преводът на книгата “О правой вере”, която се делила на три части: в първата се говорило за догмата на вярата, във втората - за въплъщението, в третата - за почитанието на иконите.

Методию се приписва да е превел:

1) По голямата част от каноническите книги на Ветхия завет.

2) Номоканонът или законното право на църквата.

3) Патерик или кратки биографии на св. Отци на Вселенската църква. Тази книга е била високо назидателна за първите благочестиви християни: тя е била пълна от образци за подражание.

На кой език са превеждали св. Братя? Някои от западните славяни, като се основават на някое си житие на Кирил и Методий, твърдят, че книгите на св. Писание първом са били преведени на тяхното наречие, понеже преводът станал в Моравия. Но историческите обстоятелства ни навеждат на противната мисъл: Кирил и Методий са родени в Солун, познавали своето наречие по-добре от другите наречия. Колко да е било близко моравското наречие с южно-македонското, имало е някоя разлика. Преводът на книгите на св. Писание е станал най-напред в Южна Македония, когато братята са се готвили за обществено служене, след връщането им из Хазарската земя. Те са гледали, че много славяни, които се намервали под властта на Византия, приели християнството, но четат и пишат по гръцки и за тези славяни са готвени първите литературни християнски наши паметници. Може ли да се предположи, че Кирил и Методий, преди да почнат да проповядват християнството и да кръщават славянството, не са имали готови необходимите св. книги? А те, преди да тръгнат за другите словенски земи, са живели в Южна Македония, след[ователно] на нейно наречие са преведени книгите на св. Писание.

Освен това, ако сравним старовременските ръкописи със сегашна жива реч в Ю. Македония, ще се убедим в поразителното им сходство, което съществува и до сега още. Това южно-македонско наречие стана после официално и общославянско, когато литературата ни се обогати в Симеоновото царуване и се разнесе по другите славянски земи. Това наречие влия върху другите славянски наречия и създаде много форми у тях; то дълго време е било общо славянско литературно наречие, което постепенно е отстъпвало мястото на новите наречия, които са се развивали.

Литературната деятелност у България след Кирил и Методий. Политическите обстоятелства у Моравия и другите славянски земи се бързо изменили. Ростислав, защитникът на славянството, бил свален от престола от Светополк, ослепен и хвърлен в тъмница. Открило се ново гонение против славянските учители. И когато тези последните победили в препирните си по въпроса за произхождението на св. Духа католическото духовенство, трябвало да напуснат немските владения и да се завърнат в България, гдето Борис ги приел гостолюбиво и ги разпратил из владенията да утвърдяват между новопокръстените словото Божие. Тези нови учители се заловили ревностно да учат, да проповядват и да превеждат книги, да готвят младото поколение в черковите, манастирите и училищата. Тям се дължи тази обширна, плодотворна литературна деятелност, която се разви в царуването на Симеон и направи неговият век златен.

Климент. Между тези учители български е известен Климент, Епископ Величкий. Той бил изпратен от Борис в Кутмичевската област да учи и проповядва словото божие, след като дошъл в България от словенските области. Климент се трудил извънмерно: учил, наставлявал, правил храмове, събирал младежите и ги упътвал в благочестието, живял крайно скромно и никога не стоял празен.

Симеон, Борисовият син, като забелязал голямото усилие, което употребявал Климент за просвещението на народа, го назначил за Величкий епископ. В тази област той работил да повдигне благочестието и умственото развитие със слова и съчинения. Климент живял богоугоден живот и, според думите на неговия биограф, той се славил с чудесата си. Умрял в 916 г., 27 юли.

Тялото му било погребано в Охрид, в манастира, който сам той съградил. От литературните му трудове са останали следующите:

1) Проповеди за неделните и празнични дни през годината, написани на прост и народоразбираем език.

2) Похвални слова за св. Богородица, през всичките й празници.

3) Похвала на Йоана Кръстителя.

4) Живота на много пророци и апостоли.

5) Жития и подвизи на мъчениците.

6) Тъй наречената Цветна Триода.

Симеон и неговият век. След трийсет и пет годишното си царуване, Борис се отказал от престола си и го дал на сина си Владимир. Но понеже този му син се оказал неспособен да управлява царството, Борис се връща от манастира, сваля сина си и дава престола на другия си син, Симеон. Този му син се показал достоен наследник и през неговото царуване България достигнала бляскавия период на своето съществувание и литературата ни е била тогава най-плодотворна. Симеон искал да постави България на еднаква степен, ако не по-високо, с Гърция не само в политическо, но и в литературно отношение. Той, като человек възпитан в Гърция, познавал гръцката литература, обикнал просвещението и искал да присади в България гръцкото образование. За да може да постигне своето желание, той събрал забележителните тогавашни наши литератори, насърчавал ги, заставлявал ги да работят, като работел и той сам, когато си почивал от политическите си залисии. Благодарение на Симеоновата любознателност и неуморимо залягане нашата литература никога не бе вече достигала до такова развитие до падането на България под турците, както при Симеоновото царуване. От Симеоновия век са останали най-много литературни трудове, които после минаха у другите славяни и послужиха за основа на техните литератури.

Симеон, според летописите, бил человек набожен, благороден и умен, той по своето образование стоял на еднаква степен с най-образованите гърци в това време. За неговия изтънчен вкус и образование го нарекли половин грък. Той, когато бил у Гърция на учение, се запознал с гръцките философи и оратори и знаел като грък Аристотел и Демостен. Като цар, той е имал постоянни войни за разширението на господарството си, а като любител на книжнината превеждал в свободното си време. Нему се отдава преводът на 135 слова от Йоан Златоуст под надслов “Златоструй”. Симеон се поминал в 927 г., 27 май.

При всичко и да е залягал Симиеон за развитието на българската литература, той не е можел да й даде самостоятелност и да я извади от онова мъртвило, от подражателния й и религиозен характер. Българската литература при Симеон е била длъжна да черпи сила и съдържание от Византия, гдето се било вече почнало разлагането и отпадъкът на всичко; българинът се възпитаваше от такава литература, в която не било останало никакъв дух, никаква оригиналност и самостоятелност, а сбор от известни фрази без мисъл и връзка. Това византийско направление се проникнало и в България във времето на Симеоновото царуване. Българската литература е била чужда за народа и лишена от истинска поезия, която да може да стопли народната маса. Литераторите са гледали на своето дело като на нещо богоугодно, нещо религиозно, което дава вечен живот, а народът е бил апатичен и равнодушен към тази Симеонова слава и величие.

Епископ Константин. Един от литературните работници във века на Симеон е бил презвитер, а после епископ Константин. Много нещо не се знае за неговия живот. От сведенията, които се срещат в неговите трудове, се вижда, че той е бил съвременник на Симеон и ученик Методиев. Той е живял през 898 г., съставил е своите беседи по просбата на стареца Наум, а в превода на словата против арианите се говори, че Константин “приложи их по веленiем князе нашего болгарскаго именом Симеона от греческа в лето 906”. По тези сведения ние можем да твърдим, че Константин е бил съвременник Симеонов. Но за неговото рождение и възпитание се не говори нищо. Навярно той е бил ученик на двамата славянски просветители и мъченик за идеята на религиозно-националното християнско просвещение между славянските народности. Понеже неговата литературна деятелност се осредоточава около реката Тича, то предполага се, че той е бил Епископ Преславски. Друго нищо не се знае за живота на Константин Епископа.

От трудовете на Константин са известни:

1) Поучително евангелие. Този негов труд състои от 51 беседи на неделните дни през годината, като се захване от Пасхалната неделя и се свършва с Връбница. Тези беседи са разяснителни, тяхното съдържание е изяснението на Евангелието или дума по-дума, или стих по-стих. Те не са самостоятелен труд на Епископ Константин, а са превод от гръцки, което не скрива и сам Константин, като казва в пролога си, че сказанiе святаго евангелiя той приложил, но Константин не е бил прост преводач: в тълкуванията му на Евангелието има и негова самостоятелна работа; встъплението и заключението на всяка беседа са Константинови, а 42-та беседа е цялата негова.

Всяка встъпителна част на Константиновите беседи съдържа покана за внимателно усвоение на Хр[истовите] истини, които се предлагат от катедрата в изясненията, а в заключенията приглашава своите слушатели да ходят достойно, като християни, да изказват своята благодарна любов към Бога за неговите милости и да изпълняват неговите заповеди. Моралната страна на беседите е еднообразна и се състои в приглашения на слушателите към милосърдие. Константин вижда в добродетелта и в нравственото усъвършенстване целта на нашия живот.

Разгледани от външна страна, проповедите и наставленията Константинови се отличават със своята искреност, простота и общодостъпност. Те не са богати с разнообразно съдържание, но са проникнати с горещо чувство и любов към народа, който е бил мил за проповедника. Вижда се от словата на Константин, че той е имал необикновено смирение и ревност да проповядва словото Божие. Ако и да отсъства самостоятелен труд на Константин в поучителното Евангелие, но външния вид, планът и самата мисъл са самостоятелни, лични въззрения на проповедника; той е имал за цел да удовлетвори съществените потребности на паството - да го запознае с основните правила на християнската нравственост, която се изказва в две главни заповеди: в любовта към Бога и към ближните. Поучителното Евангелие на Константин е пръв систематически проповеднически сборник на старобългарски език.

2) Останали са в превод и Словата на Атанасий Александрийски против арианите; тези слова са преведени повеленiем Симеона в 906 г., а преписани от черноризец Дукса в 907 г. при реката Тича. Неверието е могло да поколебае християнството в България и Константин се заловил да даде на българите словата на св. Отец. Българският проповедник е преодолял трудностите в езика и е направил превода ясен и разбран.

3) Има една молитва в стихове, която се нарича азбучна, защото всеки неин стих се почва с една буква от азбуката, която иде по ред. Това изкусно сглобяване попречило на излагането [на] мислите и чувствата в молитвата, защото то не е давало свободно да се изкаже речта. От вънкашна страна тя не представлява никаква хубост; както размерът, тъй също стъпките и ритмите са неудовлетворителни. Но интересна е като пръв литературен стихотворен паметник от нашата стара литература. Тази негова молитва се намерва в началото на беседите му.

Ето началото й:

Презвитер Григорий. Литературната деятелност на Симеоновия век е била плодотворна и разнообразна. През това време виждаме да се явяват книги със светски характер. Един от писателите по тази част е бил Презвитер Григорий. За живота на този писател се не знае почти нищо. Това, което може да се каже за него, е, че той е живял във века на Симеон и по-негова принуда е работил. Някои предполагат, че Презвитер Григорий Них е живял в Македония и там се е осредоточавала неговата литературна и практическа деятелност.

От него са останали трудове:

1) Книга завета вехтаго и новаго приложеная от гречески на словенский при князи Блъгарстем Симеоне сыне Бориши Григорiем презвитером Нихом, повелением того княза книголюбца Симеона, по истини же решти боголюбца. Това е една гражданска и църковна история на гърците. Този труд е на Йоан Малала - Антиохийски оратор. Но Григорий е намерил за необходимо да го допълни с неща, взети от другите летописи, които му се видели по-интересни. На много места преводачът пояснява гръцките божества със славянски и това е важно, защото той ни дава сведения за старите вярвания на нашите деди.

2) Превел е историята на Александра Велики - книга Олександър, която се преписва неоснователно на философа Калистен. Това е една баснословна история на македонския юнак, която се е ползувала с голямо уважение от българите и от другите славяни; тя по-после е минала и в другите славянски литератури и в Сърбия се казвала житие. Александър в тази история се нарича син Перунов (Зевсов).

3) Нещо от Илиада и Одисея е останало в превод от Григорий. Тези откъслеци се ползували с почит у старата ни литература. Ахилес се представлява като българин и това е дразнило народното чувство на българина:

Сiй Ахилеус имый воя своя, иже нарицаху ся тогда Мурмидонес, ныне Българе - и пр.

4) Някои преписват превода на Хамартоловата летопис на Григорий.

Преводите на Презвитер Григорий са минали скоро в другите славянски литератури и от тях са се ползували славянските летописи. Малаловата летопис е изгубена в оригинал и се е запазила в славянския Григоров превод.

Черноризец Храбър. Един от съвременниците на Симеон, който е оставил следа в нашата тогавашна литература, е Черноризец Храбър. Нищо почти не се знае за неговия живот и за положението, което е заемал в тогавашното общество. Едно само е известно, че той е бил съвременник на Симеон; това се вижда от неговата ръкопис, гдето, като говори за Кирил и Методий, казва, че още са живи тези, които са виждали двамата славянски просветители.

Известният негов труд е: О Писменах - сказанiе како състави св. Кирил Словеном писмена противо языку. Предполагат, че това съчинение, този, оригинален труд на Храбър е бил обширен, но се изгубил и се запазила само една част от него, която се съхранява в Московската Синодална Библиотека под № 145. В това съчинение Черноризец Храбър е имал целта да защити славянската азбука от нападенията на славянските неприятели.

Йоан Екзарх. Един от най-плодовитите и учени писатели от века Симеонов е бил Йоан Екзарх. Той е бил приближен до Симеон, помагал му е в неговите литературни дела и е работил под негово ръководство. Много малко се знае за живота на този книжовен работник. Това, което може да се каже за него, е, че той е живял в царуването на Симеон и бил посредник между българската и гръцката църкви и един вид надзирател на българското духовенство. В пролога на Шестоднева си Йоан Екзарх се обръща към Симеон с думите: “Господи мой, Царю славни Христолюбче”. От това се явно вижда отношението на Йоан към Симеон. Че Йоан Екзарх е бил един от най-плодовитите и оригинални литератори в старата ни писменост, се вижда от следващите му трудове:

1) Преводът на Дамаскиновото Богословие под надслов “Небеса”. Тази книга е преведена от Йоан Екзарх по настоятелното искане на Черноризец Дукса (dux - латинска дума - водител), който не е никой друг освен Борис цар. Йоан Дамаскин е известен като просветен гръцки писател от VІІІ в., а съчинението му е като единствено, в което се излага систематически учението на Христовата църква. Съчинението на Дамаскин е имало извънреден интерес и е било необходимо за българската млада християнска община. То се деляло на четири книги и е съдържало учението на догматите. В него се е говорило за Бога като невидим, за Бога като един, а не много, за Св. Дух, за Св. Троица, за Естествата на Бога, за Ангелите, за Кръщението, за Тайнството Причастие, за Вярата и пр.

Ръкопис от това Богословие е останал от ХІІ в., и се пази у Синодалната библиотека под № 108.

2) Шестоденiе, съпсано Iоаном, Пресвитером Ексархом, от св. Василiя, Iоана Сеурiяна, Аристотел философа и инех - това е един оригинален труд на Йоан, съставен въз основа на съществуващото съчинение на Василий Велики Екзамерон - шестоднев. В това Йоаново съчинение се излага историята за сътворението на света в шест дена, както се разказва в първите глави на Битието Мойсеево. Йоан е разделил труда си на шест глави, съгласно реда на събитието. Някои места е заемал из Василий Велики, други от Златоуст, а трети са писани от него. Йоан Екзарх се явява в този си труд като учен и начетен литератор; той познавал не само гръцкия и славянския език, но и еврейски. Освен съчиненията на св. Отци той познавал и старите гръцки философи. На много места превежда техните мнения или за потвърждение на мисълта си, или да ги опровергае като лъжливи. Изобличава в незнание и противоречие философията на гръцките мъдреци, особено на Талес, по въпроса за произхождението на мира. В началото на предисловието хвали тези, които, като се взират в чудесното творение на мира, се възнасят мислено към чудния Художник, който е проявил делата на своите ръце в хубостта и съвършенството.

3) Диалектика или философски глави от Йоана Дамаскина. Цялото това съчинение на Йоан Дамаскин не е излязло в превод на старославянски. Преведени са само няколко глави от него. Съдържанието на този превод [се] състои от няколко философски статии. В началото има определение на философията, има разсъждения за разума и мисълта, за родовете и видовете от Аристотел и въобще за всички въпроси, който са съставлявали Диалектиката на старите философи, само че тука се е гледало всичко да се съгласи с християнското учение. Като се говори за разума, се казва, че той трябва да черпи своите знания от св. Писание, което е източник на истината. Има разсъждения и върху природните закони. Йоан Екзарх е намерил за удобно да помести някои статии и от други гръцки писатели в превода си.

4) Граматиката на Йоана Дамаскина о осми частях е преведена от гръцки на старобългарски. Тази граматика е била приспособена на славянски език доколкото е било възможно. Самостоятелен труд на Екзарх са примерите, като Милош, Драгош, Родослав и пр., останалото е почти Дамаскиново. Този превод не се е запазил целият, има само началото.

5) Останали са няколко слова, които ясно говорят, че Йоан е бил и знаменит проповедник на времето си.

Йоан Екзарх български имал намерение да превежда и от св. Писание, но като не поискал да съперничи на двамата славянски просветители, заловил се и обогатил старата българска литература с горните трудове. По-последните български писатели са се отнасяли с голяма почет към паметта на Йоана Екзарха и го равнят с великите гръцки писатели, които са влияли със силата на своите убеждения и със своята християнска мъдрост. И Симеон е признавал учеността Йоанова и му е поръчал редактирането на сборник, наречен “Симеонов”, който е пълен с интересни статии по философията и догматиката.

Литературата след Симеон. Със смъртта на Симеон се почва упадъкът на България и в политическо и литературно отношение. Неговите приемници не са имали способностите на тоя образован и умен държавен мъж и затова България почнала да се разлага. Симеон със своето умение можел да държи и православието, и държавата на височината на своето положение, но неговите наследници са оказали неспособни и затова развалата почнала да подяда държавния организъм. Петър, синът на Симеон, бил действително человек благочестив, человеколюбив, но роден за монах, а не за владетел. Михаил, брат му, напуща манастира и се явява законен наследник на престола и намерва последователи; Шишман от Търново се явява и той претендент за български владетел; руският княз Светослав се намервал вече при границите на България и слабохарактерният Петър бил длъжен да усмири вътрешните междуособия и да отблъсне вънкашния неприятел, но той се указал неспособен за това, и при неговото царуване България става подвластна на Гърция. При такива исторически обстоятелства е било немислимо за развитие на литературата. В това време се явява една секта - богомилите - която раздвоява умовете на българите и дава съвършено фантастически характер на нашата литература.

Богомилството. Богомилството е било секта, която се почнала да се разпространява след Симеон и взела такъв сериозен характер, щото застрашавала съществуванието на православието. Тази секта проникна от Азия в България, но като се смесила със славянските езически вярвания, получила народен български характер. Това учение в кратко време се разпространило толкова бърже в България, щото то вече броило едно завидно число свои членове, даже имало последователи в царския двор от хората на царствуващата фамилия. Причините на това бързо разпространение на тази ерес са били:

1) Учението на тази секта е било много близко до старите езически вярвания на славяните, които не били още изкоренени. Всеки българин виждал в това еретическо учение нещо близко до неговото сърце, нещо познато, мило; той като че се срещнал с нещо, което било по-рано негово, но насила отнето. Християнското учение със своите високи догмати и отвлечени въпроси не било толкова достъпно за недоразвития славянин, а богомилското учение се давало в най-общодостъпна форма.

2) Богомилите са били хора пъргави, деятелни, енергични, искрено убедени и предадени на своето учение. Отнасяли се просто, обичали сиромасите, помагали, утешавали страдащите, влизали между простата маса и под бедните стрехи на сиромашията си разпространявали своето увлекателно, фантастическо учение.

3) Заедно с образованието и литературата бил пренесен във века на Симеон и византизмът, а патриархалният образ на живота изчезнал измежду високата класа на нашето общество. Придворните етикеции и разкошният живот изстудявали народа към аристокрацията и подготвяли почва за опозиция.

4) Дългите и постоянни войни съсипвали селяните; сиромашията, незадоволството владеели от единия край на България до другия, а богомилите със своите крайно социалистически убеждения за политическото устройство на държавата си създавали авторитет и влияние между обидената народна маса, която малко била благодарна от съществуващия ред на нещата при неспособните приемници Симеонови.

5) Освен това богомилите са употребявали един най-лек начин за разпространението на своето учение - или чрез увлекателни разкази, или чрез разговори с питане и отговор. Те не са се задълбавали в отвлечени въпроси, избирали са най-любопитното и са избягвали научното и тъмното излагане на мислите. Всичко у тях е било ясно, любопитно и достъпно.

Религиозното и политическото учение на Богомилството. Тази секта представлява голям интерес за нас; тя се е занимавала с въпроси, които едвам днес почнали да безпокоят умовете на европейските учени мъже и затова интересно е да се знае както религиозното, така също и политическото й учение.

Богомилите са вярвали в две начала: в началото на доброто и на злото с еднакви права на творение и управление. Тяхното учение е било източно дуалистическо, което било сходно с вярванията на нашите езически славяни. Сатанаил, падналият ангел, сътворил земята, животните и растенията. Поискал да сътвори и человека, но не можал да му даде душа, затова направил компромис с Бога, като му се обещал, че двамата ще го владеят. Сатаната измамил Бога, излъгал Ева и се почнал человеческият род, който служил, до появлението на Христа, Сатанаилу. Бог изпратил по-малкия си син Исус да научи хората как да живеят, [за] да се отърват от Сатаната. Страданията на Исус били предочни, не физически.

Богомилите нямали храмове, отхвърляли светиите и не признавали ветхозаветната църква с нейните пророци и законодатели. Живели просто, аскетически, в пост и молитва, като измъчвали тялото за божествения дух, който обитавал в Сатановото произведение - тялото.

Религиозното им учение не представлява голям интерес; в него се вижда влиянието на източните секти, особено на манихейството, но учението за политическото устройство на държавата е оригинално, нещо самостоятелно, което е било отправено против съществуващия ред на съвременните обстоятелства, което е израз на неудоволствията от страна на обществената среда. Богомилите не признавали никаква политическа и духовна власт, с отвращение се отнасяли към всякаква една йерархия. Според свидетелството на тогавашния писател Козма, те учили да се не покоряват робовете на своите господари, да няма ни управляеми, ни управители - на съвършено нови начала искали да основат своята нова община. Това учение навлякло омразата на правителството върху тази секта и с това се обяснява жестокото гонение, което претърпяла.

Религиозното учение на богомилството било фантастическо близко до понятията на езичеството, лишено от отвлечености, социалното - увлекателно за угнетените и затова тази секта се разпространи тъй бързо и господарството трябвало да я корени с огън и нож.

Литературата на богомилите. Каквото е било религиозното им и политическо учение фантастическо, лишено от всека научна основа и отвлеченост, такава е била и тяхната литература; тя е била лека, легендарна, фантастична, увлекателна, но безсъдържателна. Нищо научно не се среща, всичко е плод на религиозната фантазия; тази литература се е занимавала само с такива религиозни въпроси, за които най-малко се е говорило в св. Писание и които са дразнели любопитството на наивните християни, които не били твърдо установени в новата религия. Този легендарен - фантастически характер е давал привлекателност на богомилските сказания и те са се разпространили между масата, като са оставили и до сега следи в народа във вид на приказки и легенди.

Кои са били авторите на богомилските легенди и сказания, мъчно е да се узнае. Богомилите са скривали своите писатели, от една страна, да се избегне преследването, а от друга - да дадат по-голямо значение и авторитет на своите произведения, като са ги преписвали на авторитетите на христовата църква. В Индекса, в които се говори кои книги могат да се четат и кои не, се посочва на някой си Йеремия, като автор на много богомилски сказания. Кой е този Йеремия, нищо почти не се знае. Може да се каже, че той е бил и разпространителят на ереста. Козма, който е писал изобличителни беседи за богомилите, не споменува нищо за Йеремия, говори само за Богомил, а Атанасий Йерусалимски указва на Йеремия, като разпространител на ереста - Еремий поп българския, паче же немил. Може да се предполага, че Йеремия и Богомил са едно и също лице. Посочва се Йеремия като автор на следующите съчинения: За кръстното дърво, за Св. Троица, за Христа, как са го попили, как Христос е орал с плуг; въпроси и отговори от колко части е бил направен Адам, молитва за Тресавиците и Нежитите и др. За Йеремия се говори, че бил вещ гадател, магьосник, занимавал се е врачуване, бил автор на лъжовни книги и молитви. Много от тия книги, които се приписват на Йеремия, са съществували на гръцки, а молитвите е събирал той из народа, който е пазил следи от езичеството и им е дал по-определена форма.

Много от литературните произведения на богомилите са се изгубили, мъчно е да се узнае числото им. Съществува указател - Индекс - съставен от източната църква, в който се посочват всички книги, които са [се] считали за еретически и били забранени да се четат от жителите. И по този указател можем днес да си съставим донякъде понятие за численост[та] на богомилската литература и за нейното съдържание.

Деление на богомилската литература по съдържание. Литературата на богомилите може да бъде разделена по своето съдържание на два отдела: към първия отдел се отнасят книгите с религиозно-легендарно съдържание, а към втория отдел, книги астрологическо-гадателни, в които се указвало как може человек да узнае бъдещето по природните явления. Имало и книги, у които се указвали добрите и лошите петъци и часове.

А. Религиозно-легендарните книги на богомилите са вземали съдържанието си от св. Писание, като са обръщали внимание на тези страни и въпроси, които са най-малко разяснени и които най-много са любопитни за недоразвития християнин. Тези религиозни въпроси се решават много повърхностно и там, гдето отсъствуват точни указания в св. Писание, богомилските писатели давали воля на фантазията си и по такъв начин създавали цяла наука, която нямала нищо общо с истинната. Ето няколко от по-забележителните съчинения на богомилите:

1) Слово о Адаме и о изповеднiи Евине. - Това е един апокриф, който е преработен от друг, гръцки, съществуващ по-рано в гръцката литература. В тоя апокриф се говори за последните минути на Адам и Ева, за тяхната смърт и погребение:

Като имал вече Адам 30 сина и толкова дъщери, се разболял и събрал всичките си деца и внуци и им разказал за болестта и за своето живеене по-рано в рая. Бог, като сътворил Адам, дал му да пази източната и северната му страна, а на Ева - западната и южната. Дяволът ги излъгал и те сгрешили. На всичките дървета паднали листовете, а само на смоквата не. Тогава Адам и Ева си направили дрехи от нейните листи. Чул се гласът на Архангела да свиква другите ангели на небето, слязъл Бог с ангелите сред рая, поставил престол и се почнало съд над Адам и Ева и ги осъдил на изгнание. Те седнали срещу рая и плакали 7 дена. Бог се смилил над тях и им дал една част от рая, като поръчал на Михаил да им даде жито и да ги научи да работят земята. Дяволът се явява при тях и им казал, че раят и небето са на Бога, а земята е негова и затова те трябва да му дадат писмено уверение, че ще бъдат негови. Адам се съгласил и станал подчинен дяволу. Сит и Ева след това отиват в рая да земнат клонче от маслина да излекуват Адам, но Ангелът им рекъл, че смъртта на Адам се приближава и няма вече лек. Адам умира и пр.

Ето в кратко това сказание, което на славянски е преведено с допълнения и съкращения.

2) Сказание за Кръстното дърво, което се приписва [на] Григорий Богослов. - В това сказание се говори за дървото, на което бил разпнат Христос. Ето в кратко съдържанието му:

Когато Бог се разхождал из рая, дяволът успял да хвърли три семена, от които пораснали три дървета; едното означавало Адам, другото - Ева, третото - Бога. Когато Адам и Ева съгрешили, Адамовата част паднала в Тигър и била изнесена от рая, Евината останала до потопа, а Божията част била дадена на Адам да си направи венец, с когото бил погребан и от който пораснало дърво и станало за кръст на Христа, от Адамовата част на дървото направили кръст на верния разбойник, а от Евината - на неверния.

Но как тези три дървета са се намерили в Ерусалим? - Легендата разправя:

Адамовата част от дървото, която била извлечена от р. Тигър, се спряла на пясъка. Сит я наклал на огъня, който не угаснал, и който се пазел от свирепи животни. Авраам, за да накаже Лот, го изпраща да вземе от нея огън, като мислил, че зверовете ще го изядат. Лот донесъл една главня, която посадили и [от] която израснала едно хубаво дърво. Евината част от дървото била намерена от Моисей и, след като подсладил водата в пустинята с нея, посадил я и тя израснала хубаво дърво. Божията част от дървото, от която бил направен венец, израснала на Адамовата глава. Тези трите дървета били пренесени в Ерусалим и направени на кръстове. Само в корените на божието дърво се намервала главата на Адам, която била намерена, и която, по Соломонова заповед, била заровена, от което се образувала Голгота. Във време на разпятието Христово, от кръвта и водата, които изтекли от ребрата Исусови, се кръстил Адам.

3) Сказание за Еноха;

4) Сказание за Ной, в което се говори как Ной работил седем години кораб и как най-после Дяволът научил Ноевата жена да упои мъжа си и да го изпита где работи; как дяволът се преструва на мишка и влиза в ковчега, като искал да го продупчи, но из краката на един звяр се явила котката, която го умъртвила.

5) Откровение и смърт на Аврам.

От приведените по-горе разкази можем да си съставим понятие за характера и безсъдържателността и на другите литературни произведения на богомилите, които се споменуват в Кодекса, като например: 1) Заветът на дванадесетте патриарси; 2) Изходът на Моисей из Египет; 3) Сказание на Цар Соломон; 4) Сказанието на Афродиана, в което се говори, как в една кумирница персийският цар забелязал една нощ всички кумири да играят и да пеят и как една звезда ги осветила. Царят събрал мъдреците и те му разтълкували, че негде се е родил велик человек и докато не тръгнали влъхвите, не тръгнала и звездата пред тях; 5) Препирнята на Христа с дявола; 6) Думите на Адам към Лазар в ада; 7) Ходенето на Богородица по мъките, който апокриф е бил доста разпространен и от който е останал най-стар ръкопис от XII в. В този литературен паметник се описва доста поетически пътешествието на Богородица в жилищата на грешните; напомня много пластическото описание на пъкъла от Данте; 8) Въпросите на Йоан Богослов към Господа за второто пришествие. Този апокриф, който има характер на апокалипсис, е преведен от гръцки; 9) Беседите на трите светители във въпроси и отговори. Ето няколко въпроса и отговори:

Питане: Кой е бил пръв?

Отговор: Сатанаил, който за гордост бил свален и наречен Сатана.

В.: Где живял Бог, когато нямало небето?

О.: Суть три каморы на въздусях.

В.: От какво са сътворени ангелите?

О.: От духа Господен, от светлината и от огъня.

В.: От какво е направено слънцето?

О.: От выспреннiя ризы Господня.

В.: А луната?

О.: От аер, от въздух и от престола Господен.

В.: От колко части е сътворен Адам?

О.: От осем: от земята - тялото, костите от камък, кръвта от морето, очите от слънцето, мислите от облака, духът от вятъра, топлината от огъня, а душата сам Господ вдъхнал.

В.: Колко време е стоял Адам в рай?

О.: От шест часа до девет часа.

В.: Кой не е умрял, кой не е роден, кой не е изтлял?

О.: Не умрял Илия, не е роден Адам, не е изтляла Лотовата жена.

Освен тези има още книги, с които богомилите са разпространявали своята секта, на всички съдържанието е заето или из вехтия или из новия завет и все така фантастично; богомилите не са се спъвали пред никой въпрос от Св. Писание и на най-тъмните истории те са давали най-обширни тълкувания и са ги излагали най-достъпно. Много от указаните по-горе богомилски паметници имали неточно произхождение, но са превеждани на български, защото са подхождали на учението на нашата секта.

Б. Съществували са книги и с астрологическо-гадателно съдържание, които са давали възможност да узнават бъдещето по природните явления. Някои от имената на тези книги са се запазили. Напр. Коледник, Гръмовник, Волховник, Чаровник, Астролог, Сносудец, Зелейник, Молнияк, За лошите и добри часове и др. В Молнияк се говори какво ще се случи, ако прогърми в този или други ден; тъй напр., ако прогърми на 10 май, ще има глад; на 19, 24 и 29 август - война и лоша зима. В Коледник се указвало как можело да се знае за годината, ако Коледа бъде в този или другия ден. Ако Р[ождество] Хр[истово] бъде в неделя, пролетта ще бъде дъждовита, жетвата суха, вино много и пр. Птичник - гадание по крякането на птиците. Зелейник - описание на лечебните треви. За добрите и лоши часове - се указва кой час в известен ден от неделята е добър и зъл. Напр. 1-ят час - добър; втори - добър; трети - зъл; четвърти - среден и пр.

Съществували са и лъжливи молитви и заклинания против разните болести, които богомилите са олицетворявали под разни същества. Напр. има молитва за треската, пред която се намерва сказание за тресавиците, които са олицетворявали под вид на 12 жени, дъщери на Ирод, които идат да мъчат света; техните имена били: Тресея, Желтея, Огнея, Ледея, Гнетея, Глухея и пр., което посочва на разните състояния на трескавия человек. Срещат се заклинания против нежита, олицетворение на болест.

След изброяването на по-забележителните книги от богомилската литература може человек да си състави понятие като каква е била тази литература, като какво съдържание е имала тя. В нея отсъствува ученост, критически разбор, всичко в нея е смесено езическо с християнско, облечено в една достъпна форма за разбиране. В тази литература се вижда влияние на източните секти, на гръцките апокрифически книги и на старата славянска езическа религия, която е била прясна още в народа. Политическото учение на богомилите, като реакция на съществуващия ред на държавата, е принесло своята полза, но тяхната литература, която се обърнала на приказка и измислица, не е могла да удовлетвори умствените способности на человека и внесе в литературата ни безсъдържателност и криво направление, което се отрази в упадъка на нашия духовен живот.

(Забележка. Съчиненията на богомилите са наричат апокрифи - книги скрити, тайни. Апокрифи се наричат такива съчинения, които са съставени по подражание на свещените библейски книги, но истината е смесена с разни фантастически измислици.)

Литературата ни след златния Симеонов век. След смъртта на Симеон почва да отпада България както в политическо, тъй и в литературно отношение. Неговите наследници не били способни да удържат положението на държавата в туй състояние, в което я оставил Симеон. Политическите неуредици, вътрешните междуособия са се отразили зле върху правилния ход на държавата и са повели упадък в литературата.

Самуил е бил способен държавен мъж, разширил своето господарство, нанесъл е победи върху вънкашните неприятели на България, но като бил добил престола с насилие, с убийства, трябвало преди всичко да смири междуцарствието, а не да помага на литературното развитие с помощ, с насърчаване или с лично участие.

Има само един писател през царуването Самуилово, който привлича нашето внимание със своите оригинални трудове, а той е Козма Презвитер.

Козма Презвитер. Един от литераторите след бляскавия период на Симеон се явява Козма Презвитер, който е бил ревностен поборник на православието против различните секти, които са безпокояли България, особено против богомилите. Че Козма е живял през царуването на Самуил, се вижда от неговите съчинения. Той говори за царуването на Петър, като нещо минало, но, от друга страна, посочва на Йоан Екзарх като на такъв деятел, когото помнели още много от тези, които са слушали неговите проповеди. Друго почти нищо се не знае за този литератор, който е единственото лице, което е работило на литературното поле в царуването Самуилово.

Съчиненията на Козма носят едно общо название: Беседи на недостойния Презвитер Козма за новопоявилата се ерес богомили. Мъчно е да се отгадае мястото, гдето са писани тези негови беседи, но съдържанието им има за цел да докаже лъжливостта на тази секта и да опровергае нейното учение. Козма често встъпва в полемика с богомилската секта и се старае да докаже неверността на тяхното учение.

Беседите на Козма се делят на тринадесет отдела. Всека една отделна беседа се занимава с особен предмет. Излага се учението за вярата, за пророците, за пречистението и пр. По-голямата част от неговите беседи се занимава с учението на богомилите.

Съчинението на Козма Презвитер има голям интерес за нас днес; то е единствената книга, която ни дава възможност да се запознаем с умственото, нравственото и религиозното състояние на нашите деди от тези времена. Няма друг писател, който да е оставил по-пълни сведения за богомилската секта, освен Козма. Той излага тяхното учение, тяхното отношение към другите хора, като се мъчи да докаже лъжливостта и заблуждението им. Козма пише в своите беседи, че богомилите учили, че

всичко, което съществува, е по волята на дявола: небето, слънцето, звездите, въздухът; земята, человек, църквата, кръстът и всичко божие творение преписват дяволу и всичко одушевено и неодушевено наричат собственост дяволска... Отхвърлят св. Кръщение... Всичко вехтозаветно преписват на началника на злото... Не признават Йоан Предтеча, Исус наричат по-малък син на Бога... Крият със своето лицемерие отровата си. Тълкуват Евангелието по своему... Не признават тайнството Евхаристия. Отхвърлят Св. Богородица. Иконите считат за кумири, не се кланят на кръста... Тези еретици се показват отвънка кротки, смирени, мълчаливи и бледни от лицемерен пост, не са многословни, не се смеят високо, не се кичат, ядат скритом, всичко правят тъй, щото да ги мислят, че са православни, а вътре са вълци и хищници. Хората, като се взират в тяхното смирение, сближават се и се съветват с тях за спасението на душите си; но те, подобно на вълците, които искат да грабнат агнето, отговарят смирено, като че знаят това, което се върши на небето и у простия человек сеят плевела на своето учение.

Казват още, пише Козма, че

богомилите учат да не се трудим и занимаваме със земните работи, защото Бог казал: не пецетеся, що ясте или що пiете... От това някои ходят празни, с нищо не се занимават... Учат своите да се не покоряват на своите власти, хулят богатите, мразят царете и говорят на всеки роб да се не подчинява на своя господар.

От горните откъслеци из беседите на Козма си съставяме понятие за учението и състоянието въобще на богомилите и това свидетелство е доста важно, защото е на очевидец. Разбира се, че Козма, като человек заинтересован, е казал много нищо в интереса на православието, но във всеки случай ние като изхвърлим субективизма на този християнски писател, ще си съставим една идея за нравственото и умствено състояние на нашата секта, която във времето на Козма се е излагала на най-тежките изпитания.

Но Козма е оставил сведения и за нравственото състояние на православното общество. Той е запазил мнението на богомилите за нашето духовенство, от което мнение се вижда, че тогавашното ни духовенство не се е ползувало с прилично почитание и не се е радвало с всеобщо уважение. “Ако сте вие свещени люде, защо не живеете тъй, както ви е заповядано? Поповете се опиват, крадат и друго зло правят скрито..., а епископите, като не са в състояние да се въздържат, не могат да избегнат греха” - това е едно мнение на съвременници относително тогавашното наше свещенство.

От беседите на Козма се вижда, че този писател е единственият, който ни е оставил свидетелство за своето време; от неговите съчинения и трудове ние можем да си съставим по-правилно понятие за богомилството и да си обясним много исторически явления от нашия минал живот.

Евтимий, патриарх Търновски. Последният цар Йоан Шишман е бил любител на българската литература и във време на неговото царуване е живял и работил един от нашите последни литератори на старата ни писменост. Много малко нещо се знае за живота на този наш последен литератор, на когото костите се погребаха заедно с независимостта на България.

Евтимий е бил ученик на Теодосий и получил своето образование при този свят мъж. След смъртта на Теодосий, той отишъл в Студитския манастир “Св. Йоан”, бил в Атонския манастир св. Лавра. След това се върнал в Търново, в околността на който може би се е родил. С връщането си в тогавашния столичен град на България се заловил да се занимава с литературата. Неговата ученост и трудолюбие му спечелили вниманието на царя и в 1375 г. му бил възложен един важен сан - бил назначен патриарх Търновски. Евтимий бил свидетел на ужасите и нещастията, които постигнали отечеството ни при царуването на последния цар Шишман, той видял обсадата и превземането на гр. Търново от Челеби, сина Баязитов, и изпитал всичките злочестини, които са струпали върху съдбините на българския народ; бил изпратен на заточение в Македония с още много боляри и младежи и в страшни изпитания прекарал последните дни от живота си, като поддържал благочестието между нещастните роби. Има предание, което гласи, че Евтимий бил посечен в Търново, но това не се потвърдява от историята.

Евтимий е бил патриарх 23 години - от 1375 г. до 1398 г., в която подпаднала България под турците.

Литературната деятелност на Евтимий, патриарх Търновски, напомнят златния век на Симеон: тя е богата и разнообразна, но и религиозна. Евтимий е бил свидетел на много важни исторически събития, но не е оставил никакви почти сведения за тях; послания, житиета и божествени служби са заемали времето за работа на този наш литератор. Известните произведения на Евтимий възлизат до едно значително количество, но всички не са открити.

Евтимий е известен със своите реформи в езика на св. Писание. Наречието, на което са превеждали св. Братя Просветители, не е било общославянско. То е станало такова благодарение на трудовете Константинови и Методиеви и на богатата Симеонова литература. Но с течението на времето то трябвало да претърпи голямо изменение под влиянието на говоримото наречие. Преписвачите на книгите изхвърляли старите форми и правопис на старото южно македонско наречие и са допуснали голяма волност в езика на нашата литература. Тази волност е приближила литературното наречие с говоримото и е внесла хаос в предлозите и падежите. Това нещо е обърнало вниманието на духовенството и трябвало да се прибързва да се поправи грешката на невежите преписвачи, като се препишат отново книгите на св. Писание на това същото наречие, на което са били преведени.

Но не е имало друг по-вещ познавач на езика, освен Евтимий и той се залавя за този важен труд; той поправил книгите на св. Писание според старите ръкописи, като стъкмил в същото време и особени правила за правописание, които правила трябвало да се знаят от всички, занимающи се с литературата. Тези правила са останали известни с името оутвържденiе писменем, а самият техен ръкопис е изгубен и не се знае точно неговото съдържание.

Тази реформа на Евтимий Търновски е от голяма важност; тя е могла да предпази църковния език от нововъведение и развала, което можеше да изкриви и правилния смисъл на Христовото учение. Освен този граматически труд са останали от Евтимий и следущите съчинения:

1) Слово о светом Михаилу войнику.

2) Слово о светом Константиноу и Елене.

3) Слово к Киприяну монаху.

4) Похвала равноапостолным Константиноу и Елене.

5) Повест о възвращенiй мощей преподобнаго Йоана и пр.

6) Житiе преподобнаго отца нашего Iоанна Рылскаго.

7) Житiе преподобной матери нашей Параскевы, глаголемой Пятницы.

8) Житiе преподобной матери нашей великомученици Недели (юли 7).

9) Житiе преподобнаго Илариона, епископа Могленскаго.

10) Посланiе к Никодиму священно-инокоу, иже в Тисмене, вопросившоу о няких главизнах ноуждных.

11) Посланiе к Кипрiаноу монахоу, живущоу в святей горе Атонстей и просившоу написати ся емоу о мнякых церковных винах ноуждных и послати ся емоу тамо.

12) Посланiе к священнейшемоу митрополитоу оунгро-влахийскомоу Кир Антимоу.

13) Божественная служба святых литургiя.

14) Божественная служба иже в святых отца нашего Iакова апостола и брата Божiа по плъти.

15) Божественная служба святаго апостола Петра.

Още добре не е уяснена литературната деятелност на Евтимий; от горните указани трудове се вижда, че този Търновски патриарх е бил един неуморим работник по нашата литература. Неговите съчинения се отнесли по другите славянски земи, особено в Русия, и са оказали значително влияние върху умственото развитие на този народ. Със смъртта на Евтимий се завършва стария период на нашата литература. Царските палати и училищата, гдето се развивала литературната деятелност, изчезнали заедно с нашата политическа независимост и настава мълчание до нашето възраждане.

© Моско Москов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.11.2007
Моско Москов. История на българската литература. Под редакцията на Албена Вачева. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Моско Москов. История на българската литература. Велико Търново: Издава книжарницата на Т. Джамджиев, 1895.