ОНЗИ ТИП ОТ КАМИОНА

Калин Василев

web

Онзи тип от камиона - той е слаб, със зъби, които скоро ще напуснат кораба, и е толкова тънък, все едно трябва да се нареши и е готов за онези ревюта в париж, той е тъмен, и обича да го обявява като чар, и да добавя „честит мензис” на своите шефки, когато няма работа, понеже той имаше една мацка - леко момиче, което не работеше в червените периоди, обича да пътува на стоп, когато я търси в съседния град, понякога пие кафе с нас и ни разправя за чехия, където за пръв път е опитал горчица, за нея - как я свалил с едно яке, за старата си квартира, за момичетата с грим от бардаците, за македонската си душа, и ние не винаги се смеем, той обича ципели и забива мадамите с „todo bien”, след това съквартирантите продължават да спят с гаджетата му, след това му даваме музика за камиона, никога не се хваща на работа, в която не се шофира, никога не напълнява и никога не одобрява порядъчните момичета, заемите си връща, когато вече няма смисъл, не обича въпросите и затова отговаря с „ммм” и едно леко поклащане на главата, от което се образуват вълните, това със луната той го е измислил, винаги харчи повече отколкото изкарва и винаги е бит по-малко отколкото заслужава, той е с много телефони, всеки с два лева вътре, и винаги играе хората, и когато е тъжен, хората продават стихове, вместо тротил, обича да казва „всичко е писано” и понякога започва да чете от него, има олимпийско спокойствие и сигурно ще надживее всички ни, ей така, зад волана, докато кара най-старите машини на света и нарежда вечерните си планове - „васка, можем ли да намерим двайсет лева, много съм закъсал” и „мимке, тази вечер имаш ли ангажименти”, и между всеки изгрев и залез той е една идея пред другите, бръмчи, и просто участва в приключението

© Калин Василев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.09.2008, № 9 (106)

Текстът печели Втора награда на конкурса за кратка проза, организиран от ErunsMagazine и LiterNet, 2008.