|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КАКВО ПРАВИТЕ, МОМЧЕТА Калин Василев ...като ни казаха, че ще се местим в София, понеже видиш ли, тук обектите били свършили, и аз си казах, и това ще е някаква цигания, а в това време двама колеги, бачкатори като мене, само че цигани, нададоха глас: ауу, тоя пък ни вика цигани, спокойно, викам им аз, какво ви пука от думите ми, нали сте роми, и напълнихме един рейс хора, и се отвлякохме в София, рейсът ни стовари пред някакво общежитие, за което още не знаехме, че наблизо имало някакво депо и шумът от него ще ни буди всяка сутрин малко преди пет, и това да беше лошото, в коридорите малко по-късно започнаха да щъкат проститутки, някои по-тъмни, други не толкова, а и едно особено красиво дете, което турците на третия етаж разчекваха и аз се чудех какво ли става горе, тъй като понякога ми се случваше да й нося някаква голяма чанта багаж и тя бе толкова свенлива, че на моменти изглеждах направо злодей, въпреки че нямах никаква работа на третия етаж, и веднъж с двама от нашата група пушим в коридора и чакаме ред за баня и някаква минава, тъмна, тъмна, но бас ловя, без претенции да се самоопределя за циганка, ромка или нещо друго, и уж случайно пита КАКВО ПРАВИТЕ, МОМЧЕТА, а този до мен й отвърна: много неща, и аз правя много неща, и понякога в петъците, когато се връщам обратно в моя град, докато пътувам с автобуса, ми става малко тъпо за скапаното общежитие, донякъде весело заради шантавите вечери и пак толкова тъжно за онова неземно красиво дете, на колко години е, питам портиера, който събира личните карти на гостите (а тя е гост за ЕДИН час, после я виждам как срамежливо си иска личната карта, заповядайте, госпожице), тя е на шестнайсет, ми казва портиерът, но как е възможно??, ооо, и по-малки са идвали, казва той, и по-хубави, и най-често на третия етаж.
© Калин Василев |