БЕЛОТАДЖИИТЕ

Калин Василев

web

Те идват в клуба винаги следобед. Изпуснали са последния влак за смъртта и постоянно казват, че нямат време. На влизане свалят смъртта като зимно палто и я оставят на закачалката до входа или я връзват с катинарче отпред, като колело, което се страхува да не го вземе друг.

Играят карти, табла, шах и зяпачите винаги са повече от играчите. Смятат, че умовете трябва да се консолидират и най-големите критици са кибиците. Каретата се обявяват като нова конституция, на което се отвръща с „имаш крава, пиеш мляко”. Мешането на карти е забранено с репликата „карти и лайна не се мешат”, а вале не се хвърля преди последно десет, за което е казано „вале и кюфте не се хвърлят”. Надцакванията са относно заплатите на внуците. 90 % от внуците работят в Лондон като компютърни специалисти за НР.

Четат вестници, които никой друг не чете. И спорят. За необявена терца и политика - дори от време, в което не са били родени. Постоянно бъркат датите и няма кой да ги поправи - момичето, което продава, гледа филми.

Пенсионерите седят в клуба подобно на депутатите в народното събрание: лявомислещите - вляво, до входа, демократите - вдясно, в центъра са умерените. На карти леви и десни не влизат в съюз. Двуострите битки са в шаха и винаги върви паралелен коментар с много намеци и метафори. Всички имат стомашни киселини, но най-дръзките партии стават, когато играят язваджии.

Дежурният лекар е сляп и глух и най-често той има нужда от лекарска грижа. Специалист е в меренето на кръвно. Разполага със сто рецепти за здраве и всичките включват дренки.

Пенсионерите пътуват повече от моряците - всяка седмица с автобус до черква, манастир, катедрала, храм на източно божество и прочие - и може би така се правят уговорки за поне 120 години живот.

Когато има рожденик, от ляво-десните напускат клуба, смятайки, че няма да има кворум и ще провалят банкета. Отвън се прави бърз пазарлък и скоро се връщат. Всичко може да се предоговори и интересите са водещи.

Момичето, което продава, играе нещо като председател на клуба, но бяга от отговорност и балансира прекрасно интересите на всички. Няколко от членовете са се самообявили за независими, но винаги накланят везните. Всички получават пари в плик - от жената, която разнася пенсиите.

Разговорите за работа приключват с „по-тежко от женски крак не вдигам” или „по-високо от жена не се качвам”. Ако има жена в клуба, отвръща „и това не можеш” и всички се смеят, без лекаря и репликирания.

Най-яростните спорове са в белота. Обикновено за терци или сигнали към партньора. Два пъти годишно се вика полиция от съседи на клуба заради нарушен обществен ред. Но полицаите, след като биват запознати подробно със случая, казват, че казусът не е от тяхната компетенция, и прехвърлят преписката към прокуратурата. Оттам пращат някой нов, който толкова дълбоко се заплита в нещата, че изчита последните три, одобрени от световната федерация по белот, книги и решава случая соломоновски, защото наистина има празноти в правото и в белота. И така до следващото позвъняване в полицията.

Всеки ден един младеж влиза два пъти - в 10:30 и 14:30 ч. Първия път, за да купи кафе и лимонада. И добавя, че пак няма никого. А втория - само за кафе. Минава между масите с шах и винаги добавя, че „играта е двуостра, с лек превес за черните”. Веднъж в годината на случаен принцип вика акордеониста от банкета в съседната държавна сграда, за да му свири „Смуглянка, молдованка”, за да си спомни годините в Москва.

Всички знаят, че не е ходил в Москва.

В клуба не влизат жени, освен съседката отсреща. Тук важат неписаните правила на селските кръчми от турско време.

В клуба няма некролози - смъртта никога не се отскубва от закачалката или катинарчето на входа. Затова пък възможностите за флирт и кетърингът са слаби.

Веднъж годишно две руси репортерки влизат в клуба и на следващия ден пишат, че членовете не се увеличават, но пък се увеличава броят на рождениците. По този повод тръгват шеги от пенсионерите относно „членовете” и най-радикалните искат да пишат опровержение до вестника, но след тежко заседание момичето, което продава в клуба, успява да ги убеди, че се има предвид друго. И членовете, и опровержението увисват във въздуха.

14:30 ч., младежът влиза в клуба за кафе, минава между масите и казва, каквото казва.

- Какво беше това момче?

- Кое момче, петдесет от поредни. Акордеонистът ще идва ли?

© Калин Василев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.05.2012, № 5 (150)

Други публикации:
Калин Василев. Опити за любов и щастие. Пловдив: Хермес, 2012.