Константин Шарков е роден на 14.06.1934 г. на гарата на с. Любенова махала, Новозагорска околия в семейството на железничари. От есента на 1949 г. семейството се установява в Сливен. През 1952 г. завършва средното си образование, а през 1954 г. Учителския институт в гр. Стара Загора. По-късно следва журналистика в Софийския университет. Като войник учи във военната школа в гр. Шумен и продължава военната си служба в гр. Бургас в редакциите на вестниците "Защитник на родината" и "Народен боец". Работи като учител в с. Чокоба, Сливенско и в Сливен. Занимава се с културна и журналистическа дейност. През периода 1963-1975 г. е секретар на Клуба на културните дейци. След това работи като началник на градския отдел "Култура" към общината и става създател и директор на Дома за литература в Сливен, както и секретар на читалище "Зора". Първата му стихосбирка е "Не идвам сам" (1965). Свои стихове и рецензии е печатал в повече от 46 различни вестници и списания. През 1991 г. започва вторият творчески период на автора. Издадени са стихосбирките: "Крехък кремък" (1991), "Мълчанието казва всичко" (1994), "Свободни нощни стихове" (1996), "Елегичен дъжд" (1997), "Обятия" (1998), "Земни олтари" (1999; посмъртно). По-късно, през 2005 г., излиза томче избрана поезия "Въглените още парят". През 1998 е сред създателите на "Дружество на независимите писатели" в Сливен и е редактор на бр. 1 на списание "Жажда", което по-късно става издание на Съюза на независимите писатели в България. През последните години Шарков работи като гл. редактор на сливенските вестници "Червено знаме", "Извори " и "Бумеранг-прес". Умира на 29.05.1999 г.

ПОЕЗИЯ

Поеми
  Гласът на каменната памет

© Електронно издателство
LiterNet, 2007