УВОД

Гинка Димитрова

web | Тезаурусно моделиране...

Новите направления и школи, новите лингвистични дисциплини се характеризират със свои "метадиалекти". В центъра на метаезика е специфичната терминология, която отразява основните понятия на съответната наука.

Настоящото изследване представя описание на метаезика на лингвокултурологията. Актуалността на разработката е обусловена от необходимостта да бъде решен проблемът, свързан с изучаването и описанието на информационно-семиотичната природа на лингвокултурологичната терминология. Това предполага разработването на лингвистична технология по съставянето на терминологичен тезаурус, отразяващ метаезика на лингвокултурологията; разкриване на семантичните отношения на лингвокултурологичните термини, отразяващи значими характеристики в семиотичната система не само на лингвокултурологичната, но и на общолингвистичната терминология.

Актуалността на изследването се обяснява с факта, че лингвокултурологията е млада наука, възникнала в контекста на руското езикознание, насочена към решаването на някои изключително актуални чисто приложни задачи (чуждоезиковото обучение), съчетаваща в себе си интердисциплинарни методи на изследване (културологични, етнолингвистични, социологични, чисто лингвистични) и нови подходи при изучаването на езика с привличане на данни на културата, знания за националната специфика на народа, чийто език се използва или изучава.

Следва да се отбележи, че в лингвокултурологията вече са се оформили четири направления, всяко от които се отличава със своя специфична терминология. В различните лингвокултурологични теории нерядко се дават различни класификации, излагат се различни обяснения за лингвокултурните закономерности и феномени, нерядко едно и също явление получава различни терминологични означения. Всяко направление, всяка школа се отличава и със свой метадиалект.

Авторският метаезик има своите особености в изследванията на Н. Д. Арутюнова за универсалните термини на културата, в разработките на Ю. С. Степанов при диахронното описание на константите на културата, в лингвокултурологичния анализ на В. Н. Телия и създадената от нея школа в областта на фразеологизмите, в концепцията на В. В. Воробьов и В. М. Шаклейн, доразвила лингвострановедската теория на Е. М. Верешчагин и В. Г. Костомаров. Формиралата се в лингвокултурологията научна картина поражда необходимостта от изследване на лингвокултурологичната терминология с цел нейното систематизиране и класификация, използвайки метода на тезаурусното моделиране.

Обект на изследването е информационно-семиотичната природа на термините¹ в лингвокултурологията, които формират ядрото на лингвокултурологичния метаезик.

Предмет на изследването е лингвокултурологичната терминология като специфична знакова система с присъщите й особености на развитие и функциониране в пределите на предметната област лингвокултурология.

Хипотеза на изследването. Ефективното изследване на лингвокултурологична терминология е възможно на базата на информационно-семиотичната теория, която разкрива особеностите на терминологията като знакова система, определя характеристиките на лингвокултурологичните термини - знаци в съдържателен и функционален план, формализирани с помощта на тезаурусното моделиране.

Целта на работата е да бъде представен и изследван проблемът за информационно-семиотичната природа на лингвокултурологичните термини, използвайки методите на тезаурусното моделиране.

Като се изхожда от целта и хипотезата, а така също от особеностите на обекта и предмета на изследването, предстоят да бъдат решени следните задачи:

1) определяне на тенденциите в развитието на съвременната лингвокултурологична наука;

2) разработване на теоретична основа за създаването на тезаурус по лингвокултурология;

3) експлициране на семантичните отношения между лингвокултурологичните термини, които отразяват важни характеристики в семиотичната система на лингвокултурологичната терминология.

За материал на изследването послужиха следните източници:

1. Речници и енциклопедии по общо езикознание и по някои съседни на лингвокултурологията лингвистични науки (етнолингвистика, социолингвистика).

2. Тезауруси - общоезикови и информационни.

3. Монографии, научни статии, учебни пособия по лингвокултурология.

Методи на изследване. За реализацията на целите и задачите на изследването е използвана комплексна методика, която включва следните методи:

1. Сравнителен анализ на структурата и съдържанието на речниковите статии от съвременни лексикографски източници по лингвистична терминология (ограничен брой термини, основно такива, които функционират като базова лингвистична терминология в повечето специализирани лингвистични дисциплини, например език, фразеологизъм, вътрешна форма, идиом, контекст и др.).

2. Метод на компонентния анализ на дефинициите на лингвокултурологичните термини, извлечени основно от текстове на статии, монографии и други научни изследвания.

3. Метод на лингвистично конструиране на тезаурусния модел на изследваната предметна област.

Значимостта и актуалността на работата са свързани с това, че:

1) в нея за първи път е изследвана информационно-семиотичната природа на лингвокултурологичната терминология;

2) предлага принципи за моделиране на лингвокултурологичната терминология във вид на тезаурус с йерархична структура;

3) представя експлицирани семантичните отношения на лингвокултурологичните термини, свързани в обща семантична система и формиращи специфична структура.

В изследването са застъпени следните основни положения:

1. Предложен е нов тезаурусен подход за изучаване, систематизиране и оценка на основните термини в лингвокултурологията.

2. Лингвокултурологията се моделира с помощта на особена семантична мрежа, структурата на която позволява да бъдат отчетени не само традиционните родово-видови отношения, но и отношенията на корелация, еквивалентност, инвариант - вариант, параметър - носител на параметъра, основна/типична функция - начин на изразяване на функцията, основна (типична) операция - субект/участник, операция - (начален) обект на операцията и др.

3. За адекватното моделиране на терминополето на лингвокултурологията е необходимо отчитането не само на нейните традиционно установени семантични области, но и тези на съседните науки: етнолингвистика, социолингвистика, психолингвистика и др.

4. Лингвокултурологичните термини е целесъобразно да бъдат разглеждани в светлината на тяхната семантична значимост, която представлява съвкупност от семантичните отношения на термина. Именно отношенията определят мястото и статуса на термина в рамките на лингвокултурологичната терминосистема.

5. Информационно-семиотичната природа на лингвокултурологичната терминология, представена във вид на тезаурусен модел, определя когнитивната основа на професионалната компетенция на лингвокултуролога.

БЕЛЕЖКИ

1. Информационно-семиотичната природа на термина е свързана с неговите особености като знак да назовава специално понятие, но взето не само по себе си, а като елемент от определена система. При такъв подход определена дума или словосъчетание могат да станат термини само ако значението им е включено в достатъчно ясно очертана система от понятия, отнасяща се за определена систематизирана предметна област. Своеобразието на термина се търси преди всичко в плана на съдържанието му. Като участва в определен вид комуникация, терминът въплъщава в своето означаемо понятие, отнасящо се към определена област на науката, техниката. Терминът е сложно семантично образование, тъй като едновременно принадлежи към системата от специални понятия и към общата лексикална система на езика. [обратно]

© Гинка Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.05.2008
Гинка Димитрова. Тезаурусно моделиране на лингвокултурологичната терминология. Варна: LiterNet, 2008.