Глава 5.
ТЕЗАУРУСНА СЕМАНТИКА - КЛАСИФИКАЦИЯ НА СМИСЛОВИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Гинка Димитрова

web | Тезаурусно моделиране...

1. Тезаурусна семантика и тезаурусни смислови отношения

Семантичната информация, съдържаща се в тезауруса, е заложена не само в самата дескрипторна статия, а и в рубриките и разделите като цяло. Именно чрез връзките на дескриптора, експлицирани в нея, се очертават координатите на тезаурусната семантична мрежа, разкрива се спецификата на тезаурусите като "модели на парадигматичната организация на лексиката" (Герд 1979: 74). Именно тази специфика при изразяването на семантичната информация предполага въвеждането на такива термини като "тезаурусна семантика (Герд 1979: 78), "тезаурусна йерархия" (Поповска 1982: 34), "тезаурусни смислови отношения" (Никитина 1987; Поповска 1982; Шемакин 1974).

Тезаурусната семантика обаче не дублира лингвистичната. Тя се отличава със своите специфични характеристики:

• значението на термините дескриптори се разглеждат преди всичко в техния сигнификативен аспект. Прагматичните елементи на терминологичното значение не са релевантни;

• естественоезиковите явления "многозначност", "омонимия" се представят като проблем и се разработват процедури за тяхното отстраняване;

• структурата на значението, отделянето на семантични множители в тезаурусната семантика, се описва в нова светлина, т.е. като основен принцип, а не като проблем на семантичното разлагане;

• от съществено значение е разграничаването на имплицитно и експлицитно значение на термините. По специфичен начин тук се разглежда опозицията "комуникативно - лексикално значение" (като противопоставяне на всички употреби на термина, реализирани в конкретни минали и настоящи комуникативни ситуации, утвърдени и признати чрез включването им в нормативните речници);

• в ономасиологичен план съществуват специфични изисквания към означенията на понятията (въвеждането на предпочитани понятия, кандидат-дескриптори, които реализират в различна степен комплекса от формални ограничения за дескрипторите).

Тезаурусната семантика представя един от основните принципи на информационната дейност: единиците на семантичната система трябва да се анализират в тяхната "двусмисленост", т.е. като семеми, отворени за различни "прочити". Една и съща дума за различни тезауруси, разработени за различни предметни области, ще означава понятие, разкривайки негови различни връзки с други различни понятия. Дескрипторът културна антропология има различаващи се речникови статии в тезауруса по етнография (Тезаурус по етнография), в тезауруса на общия английски език (УърдНет) или в тезауруса по етика и науки за живота (Тезаурус по етика и науки за живота).

Тезаурус по етнография
КУЛТУРНА АНТРОПОЛОГИЯ

УърдНет
КУЛТУРНА АНТРОПОЛОГИЯ

Тезаурус на ЮНЕСКО
КУЛТУРНА АНТРОПОЛОГИЯ

Използваните означения следва да се разбират по следния начин: "с" - синоними, "в" - висшестоящо понятие, "н" - нисшестоящо понятие, "а" - асоциативно свързано понятие.

Следователно, организацията на семантичната система не може да бъде единна и универсална. Както отбелязва Леска (Леска 1981), между създаването на система от отношения в дадена научна област и разработването на тезаурус съществуват тесни връзки. И двете системи оперират с едни и същи елементи, макар че тяхната насоченост е различна: създавайки система от понятия, ние търсим термини за тяхното изразяване, а разработвайки тезауруса, ние вървим от термините към стоящата зад тях система от понятия и отново се връщаме към термините, организирайки ги в съответствие с тази система.

При изграждането на тезаурус за определена предметна област или за няколко съседни области трябва да се отчитат особеностите на терминологичната системност и съответните изследвания в тази област. Системността на термините съответства на системността на знанието. Терминът е елемент от това знание и представя фрагмент от общото смислово единство. Този фрагмент чрез терминологичната дефиниция носи указание за системността на знанието. Но системността на термините не се изразява само с връзките, съществуващи в техните определения. Както добре е известно от изследванията в областта на терминологичната семантика, значението на термина като място в теорията, като елемент на знанието се проявява в съвкупността от всички негови системни връзки с други термини, определени и изведени на основата на употребата на термина в научните текстове. Текстът на дефиницията е недостатъчен за установяване на всички системни връзки. Към тяхното експлициране обаче е насочена тезаурусната речникова статия, която, макар и да не изчерпва цялата съвкупност от семантични отношения, има за цел да отрази най-съществените от тях за съответната предметна област.

Следователно, разглеждайки системата от термини, ние разкриваме и сложната система от смислови връзки и зависимости между тях.

Интересна и тясно свързана с проблемите на представянето на тезаурусните смислови отношения е предложената от М. Попова (Попова 1989) обобщена схема на терминологичната системност, определена като вътрешна (ако се вземе под внимание изразяването на логико-понятийната системност в съответстващата на терминологията предметна област) и външна (ако се излиза от схващането, че между всички обекти и явления на действителността съществува пряка или косвена връзка, т.е. че всички термини образуват една система). Проблемите, свързани с изграждането и експлицирането на вътрешната системност, намират израз в изграждането на тяснопредметни тезауруси и са конкретизирани чрез:

• имплицитната системност, т.е. в определянето на онези реални връзки между обектите на действителността ("цяло - част", "деятел - процес", "процес - резултат", "причина - следствие"), които традиционно биват съотнасяни с асоциативните тезаурусни отношения;

• класификационна системност, разглеждана като схема на такива връзки между понятията, които са установени от субекта при търсенето на сходство и различие между обектите от действителността, отразени в тези понятия (тук се включва родово-видовото отношение, определяно в тезаурусите като основна йерархична смислова връзка);

• външната (функционалната) системност е релевантна за систематизирането на дескрипторите в тезауруси, разработвани за няколко предметни области (т.е. в политематичните тезауруси).

На фиг. 7 общата схема на терминологичната системност, предложена от М. Попова (1989), е съпоставена с обхвата на лексиката и характера на представените смислови отношения в тезаурусите.

	Терминологична система
Основание за деление:	двете основни характеристики на системата
Видове:	същностна (вътрешна) онтологична системност (тезаурус за определена предметна област)	функционална (външна) системност (политематичен тезаурус)
Делене според:	отношенията между понятията като аналог на определени връзки между обектите в действителността
Видове:	импликационна системност (нейерархични/асоциативни тезаурусни отношения)	класификационна системност (йерархични/родово-видови тезаурусни отношения)

Фиг. 7.

В общите теоретични терминологични изследвания и в теорията на тезаурусното изграждане следователно се използват общи типове класификации. Но възможностите за определяне на термините на основата на йерархична (линейна) и тезаурусна научна класификация предполагат отчитането на тяхната избирателна целесъобразност.

Йерархичната класификация въвежда термините в научните системни връзки на линейно-родствените названия на реалиите. Това дава в ръцете на терминолога обективни критерии за определянето на терминологичността на думата, която е компонент на дадена научна класификационна система, съдържаща в себе си названия на изучените, писаните, систематизираните обекти. Но тъй като в системата на терминологията за дадена предметна област се извършват изменения, преразпределение на термините и връзките между тях, нужна е по-обемна и многоаспектна методика, а именно тезаурусна методика на класификационното определяне на термина и особеностите на неговата нормативност на основата на конкретно съществуващите текстове за дадения синхронен срез.

Тезаурусът, разглеждан в тази светлина, би трябвало да се възприема като модел на логико-семантичната структура на терминологията (Никитина 1987: 53), а чрез нея и като структура на съответната наука. Тезаурусът съдържа в себе си и тематичната класификация на тази наука (членението на дисциплината по раздели и направления) и класификацията на нейната терминология. Най-важното в този случай е, че тук се класифицират не само термините, но и семантичните отношения. Пробст подчертава, че за изграждането на един тезаурус е важно не толкова да се уточни лексикалният състав, колкото да се определи съвкупността от отношения. За тезауруса не е важно кои думи са ключови (синоними на основните термини - дескрипторите) и кои дескриптори, а кои са присъщите за тази област отношения и как те определят тази област (Пробст 1979: 19). Ако семантичната структура на дадена наука се разглежда като мрежа от семантични отношения, обединяващи, свързващи единиците знание, то тези отношения моделират и структурата.

Като синонимно на термина смислово отношение се използва словосъчетанието смислова (семантична) връзка. В. М. Солнцев подчертава, че "що се отнася до различаването на понятията "връзка" и "отношение", макар че в някои случаи различията между тези понятия може и да са необходими, като цяло това са понятия от един ред. Всяко отношение е един или друг вид връзка и всяка връзка може да бъде разгледана като един или друг вид отношение" (Солнцев 1977: 31).

Жак Мание (1988: 33) подчертава, че фокусът на тезауруса - мрежата от тезаурусните отношения - е далеч от желаната яснота и експлицитност. Затова понякога списъкът със съотнесените понятия в дескрипторната статия може да изглежда в по-голяма степен опиращ се на интуицията, отколкото на обоснована гледна точка за тяхната ефективност. Преди да бъдат разгледани видовете тезаурусни отношения, трябва да се подчертае, че неоснователно някои от тях (асоциативните отношения например) се дефинират в стандартите по доста неясен или негативен начин (например, че това са "отношения между понятията или класовете, които не са йерархични" (Верзиг, Невелинг 1976: 274). В настоящото изследване могат да бъдат представени основните проблеми по тази тема, но приложени за предметната област лингвокултурология.

2. Класификация на семантичните отношения

Класификацията на тезаурусните отношения може да се осъществява по различни признаци. Ще приведем някои основни подходи при разграничаване на семантичните връзки.

В работата на Харолд Борко и Чарлз Берние "Понятия и методи на индексирането" (Борко, Берние 1978: 98-102) е изложена класификацията за конструиране на тезаурусите, представена в указанията на ЮНЕСКО. Определени са три типа терминологични отношения:

• преференциални отношения;

• йерархични отношения;

• отношение на родство (сходство).

И трите типа се отличават със свойството реципрочност, така че ако А е по-висшестоящ термин от Б, то тогава Б е по-нисшестоящ термин от А.

Преференциалните отношения отвеждат от недопустим за тезауруса термин до термин, съответстващ на изискванията за дескриптори. Това отношение може да бъде използвано в различен контекст за означаване на разнообразни отношения между термините: синонимия (концепт - смисъл), антонимия (концепт - значение) (виж Степанов 2001: 44), варианти на написване (комуникативна компетентност - комуникативна компетенция).

Йерархичните отношения - отношенията, които са най-общо определени като връзка между висшестоящо и нисшестоящо понятие: (картина на света - езикова картина на света).

Отношенията на сходство традиционно са наричани асоциативни. Асоциативните термини също са необходими за детайлното описание на понятията: (културна конотация - система на езика - културната конотация има свой "локус" на въплъщение в системата на езика).

Някои автори (Герд, Богданов 1978: 160-171) говорят за преки парадигматични отношения от типа "род - вид", "цяло - част" и за косвени отношения от типа на асоциативните ("да бъде подобен", "да се подлага на въздействие", "да съдържа в себе си", "да бъде предназначение").

Традиционно се разграничават три типа тезаурусни отношения:

• синонимно отношение (отношение на еквивалентност);

• йерархично отношение;

• асоциативно отношение.

С. Никитина привежда няколко по-важни класификации при групирането на отношенията (Никитина 1987: 68-70). Те се делят на:

1. Универсални - общонаучни - частнонаучни смислови. Такива отношения като род - вид (категории на културата - стереотипи, символи, еталони, митологеми), цяло - част, ( езикова картина на света - общи фонови знания), операция - обект (лингвокултурологичен анализ - лингвокултурен концепт) имат универсален характер, т.е. те са присъщи не само на терминологията, но и на елементите на всеки естествен език. Отношенията инвариант - вариант (езкова личност - комуникиращ субект), равнище - единица на равнището (лингвокултурология - лингвокултурен анализ), езиков обект - начин на метаезиково представяне (отразяват същността на лингокултурологията като лингвистична дисциплина.

2. Парадигматични - синтагматични. Към първите се отнасят синонимите, корелатите, отношенията род - вид, инвариант - вариант. Към втория - ситуативните отношения от типа операция - начален обект (лингвистична реконструкция - култура), операция - резултат (контент-анализ - семантични компоненти), операция - инструмент (кодиране на лингвокултурната информация - културен код). Но могат да бъдат посочени такива отношения, които трудно могат да бъдат определени с термините на прагматиката/синтагматиката (например обект - параметър (поговорка - възпроизводимост) , цяло - част (код на културата - код на жестовете), импликация (социална група - жаргон). Всички отношения в тезауруса са системни в рамките на тезауруса.

3. Езикови, понятийни, или интенсионални, и предметни, или екстенсионални (денотативни, референтни). Чисто езикова функция са абсолютните синоними (интеркултурна комуникация - междукултурна комуникация) или дублетите: те нямат съответствие при делението на понятията. Понятийни и заедно с това езикови са родово-видовите (паремия - пословица, поговорка) отношения, квазисинонимията (национално самосъзнание - етническо самосъзнание) (пресичането на интенсионала при съвпадение на екстенсионала).

4. Йерархични и нейерархични отношения. Традиционно йерархичните отношения са отношенията род - вид и цяло - част. Отношението "род - вид" бива наричано "истинска (чиста) йерархия" (Ейчисън Гилкрист 1972: 28-30) "абстрактно отношение", "включване по класове" (Сьоргел 1969: 77-78), "логическо йерархично отношение" (Поповска 1982: 37-42), "генерично отношение" (Попова 2003). Отношението "цяло - част" е означавано като партитивно, партонимично. Това отношение се използва не само при описанието физически части, но и за други вътрешни същности на понятието, за участници в ситуация и др. (културна информация - културни семи). С. Никитина отбелязва, че следвайки семантиката на думата йерархичен (висш, подчиняващ), към йерархичните отношения следва да бъдат отнесени такива случаи като "параметър/признак - носител на параметъра/признака" (пословица - възпроизводимост), "обект на дисциплината - дисциплина" (лингвокултурология - език, култура). Според авторката тези отношения принадлежат към общологическото отношение на включване или отношение на принадлежност в широкия смисъл на тази дума. Останалите отношения не са йерархични (Никитина 1987: 69).

5. Отнасящи се към структурата на езиковия модел - отнасящи се към структурата на лингвистиката като наука, макар че това деление е доста условно. Първият тип включва функциите "равнище - единица на равнището" (лингвокултурологично равнище - лингвокултурема, лингвокултурен концепт), "инвариант - вариант" (лингвокултурема - лингвокултурен концепт), "основна функция - начин на изразяване" (специфика на културата - безеквивалентна лексика), към втория вид (металингвистичната функция) принадлежат функциите: "езиков обект - метаезиков начин на изразяване" (истинно значение - етимон), "термин - дисциплина/метаезик" (лингвоепистема - лингвостранознание). Според С. Никитина (1987: 69) функциите "род - вид", "цяло - част", "параметър - носител на параметъра", "операция - обекти", "импликация" могат да характеризират както структурата на езиковия модел, така и структурата на науката.

6. Симетрични и несиметрични. Делението се осъществява по формални критерии. Симетрични са отношенията между синонимите и антонимите, а несиметрични - всички останали.

Групирането на отношенията между понятията може да бъде осъществено по понятийни сфери. По този начин сравнението на смисловите връзки се осъществява на обща, единна основа. Връзките между понятията в повечето случаи са двустранни, например: "род - вид".

Тук ще бъдат представени основните смислови отношения между понятията в лингвокултурологията, опирайки се на предложената от С. Никитина класификация (Никитина 1987, 1991; Никитина, Василева 1996).

2.1. Сфера на абстрактно-конкретното

Този вид отношения се обединяват от допълнителен общ признак: членовете на отношението се съотнасят един с друг като абстрактно и конкретно. От този тип са отношенията род - вид, признак - значение на признака, инвариант - вариант.

В терминологията отношението род - вид играе много по-голяма роля, отколкото в общолитературната лексика. Това е най-често реализираната функция в тезаурусите. Не винаги обаче представяното като родово-видово отношение има онтологичен характер. Такива са отношенията между термините: концепт - лингвокултурен концепт, езикова личност - вторична езикова личност, картина на света - езикова картина на света. Много често като родови термини се използват функционални характеристики на обекта, които са преплетени с онтологичния характер на отношението, например функционални хипоними по отношение на термина културна универсалия са ритуал и обичай, същият характер има връзката между родовия термин.

Типично за отношенията между лингвокултурологичните (както и на лингвистичните като цяло) понятия е и употребата на родовите понятия съвкупност, система, група. Например, родовият термин безеквивалентна лексика се определя като "съвкупност от лексикални единици, означаващи национални реалии, специфични явления от местната култура, т.е. понятия, предмети, явления, нямащи съответствия в друг език"; фразеология (в две от значенията си) се определя като: "съвкупност от фразеологизмите на даден език" и като "съвкупност от характерни начини на изразяване, присъщи за определена социална група, отделен автор или литературно направление".

Близко до семантиката на родово-видовото отношение е отношението признак - значение на признака. В. Ш. Рубашкин (Рубашкин 1976) разкрива спецификата на това отношение, като разкрива различията в синтактичното поведение на термините, назоваващи признаци и термините за значение на признаците. Класически пример за този тип отношение е отношението на думата цвят по отношение на думите червен, син, черен и т.н. В. Ш. Рубашкин разглежда родово-видовото отношение като вътрешнокатегориално за разлика от отношението "признак - значение на признака", което свързва различни категории. Според С. Никитина (1987: 71) в лингвистичните дисциплини много по-често термините, за които традиционно се смята, че са свързани с родово-видово отношение, имат характера на връзката цвят - червен. За вътрешнокатегориалното отношение от типа дърво - бреза има достатъчно примери, но не може да се каже, че то е преобладаващо. Примери за отношението признак - значение на признака в лингвокултурологията са кодове на културата - соматичен, биоморфен, предметен, митологичен код на културата, концепт - лингвокултурен, културенконцепт.

Друга тезаурусна функция, отнасяща се към групата абстракно - конкретно е отношението инвариант - вариант. Най-характерното за това отношение е, че то се реализира в контекста на определена наука (в дадения случай в лингвокултурологията) и е свързано с дихотомията език - реч, с разграничаване на емични равнища (например в лингвистиката фонеми, лексеми, синтаксеми и др.). Обособяването на емичните единици, на инвариантни единици, които имат свои конкретни текстови, речеви реализации, е характерно не само за общата лингвистика, а и за всички интегрални лингвистични единици. В лингвокултурологията такъв характер има лингвокултуремата (термин, предложен от В. В. Воробьов). Тя е разглеждана като комплексна единица на лингвокултурологичното поле, която се характеризира с единство на лингвистично и екстралингвистично съдържание. Ако сферата на думата е ограничена в езика, то сферата на лингвокултуремата се разпространява и върху предметния свят (Воробьов 1997: 4). Лингвокултуремата може да бъде изразена чрез думи (руснак, кладенец, каша, хоро), словосъчетания (руски характер, руска душа, руски характер, руска печка, руска баня), с абзац (описание на руската отзивчивост в романа "Юноша" на Ф. М. Достоевски).

Подобна емична единица е национален социокултурен стереотип (термин на Прохоров 1996), логоепистема (термин на В. Г. Костомаров). Логоепистемата е следата, която културата остава в езика, затова тя е единица, която се разглежда и на равнището на езика, и на равнището на културата. Логоепистемата е символ, сигнал, който извиква в съзнанието ни определено фоново знание за културата на даден народ. В. Г. Костомаров и Н. Д. Бурвикова (2001) наричат логоепистемите "единици за измерване на езиковия вкус на епохата". Към логоепистемите, подобно на лингвокултуремите се отнасят единици от различни равнища: думи (Москва, Обломовщина), словосъчетания (герой на нашето време), крилати изрази (животът е кратък, изкуството вечно), фразеологизми (всички пътища водят към Рим), цитати (Никой не е по-силен от слабостите си - Чудомир), прецедентни текстове, "говорещи" имена и названия (Петкан, Петка, Мълчан, Бъбривко).

Идеята за вариантността като начин на реализация на езика в речта е една от основните в лингвистиката, то терминологичните редове, в които отношението инвариант - вариант се срещат, са ограничени.

2.2. Сферата на принадлежност

Както посочва С. Никитина (1987: 74), ако първите три функции се отнасят към сферата на битието, то следващата група отношения са обединени от идеята за принадлежност. Естествено, отнасянето на смисловите връзки към тази сфера е повече или по-малко условно и свързано с различна степен на абстракция.

Първата двойка понятия в тази група е "цяло - част". Това отношение се реализира в парадигматиката и синтагматиката. В парадигматиката то означава включване в съвкупност/система от еднородни елементи: фразеологичните единици са част от фразеологичната система на езика, дескрипторът е част от тезауруса. На пръв поглед това отношение е близко до функцията инвариант - вариант в неговия екстенсионален аспект (лингвокултуремата може да бъде разглеждана като съвкупност от думи, словосъчетания и други носители на лингвокултурна информация). Но, както отбелязва С. Никитина (1987: 74), за отношението цяло - част е съществена възможността за едновременна реализация в синтагматиката, което е невъзможно за категорията инвариант - вариант.

Схематично изразено отношението цяло - част има следния вид: А се състои от Б (лингвокултурологичното поле се състои от лингвокултуреми), А представлява част от Б (езикът представлява част от културата на народа).

Друг тип диагностициращи изрази за функцията част - компонент са: А се състои от Б, А съдържа в себе си, в своя състав Б като част, А има за свои части/компоненти Б₁, Б₂ (Конотацията съдържа експресивни, оценъчни и културни компоненти, а съдържанието на езиковата личност включва ценностен, културологичен и личностен компонент).

Отношението цяло - част в тесен смисъл е онтологично. Твърдението, че оценъчният компонент на значението е задължителен за фразеологичните единици е същностна характеристика за фразеологичната единица. Православната традиция е един от най-важните системообразуващи компоненти на българската и руската култура. Следователно православната традиция е необходим признак за понятията българска култура и руска култура.

Съществуват различни степени на задължителност на едно или друго отношение между лингвокултурните обекти. Оценъчният компонент е задължителен за съдържанието на фразеологичните единици, следователно връзката оценъчен елемент фразеологична единица е двустранна. Не може да се каже същото за връзката културен концепт → понятиен компонент, образен компонент: в структурата на културния концепт влизат понятиен и образен елемент, но понятийният елемент не присъства само в културните концепти, затова връзката между тях е едностранна.

Връзката цяло - част се характеризира с варианти в семантиката в зависимост от типа термини, които съотнася. Към отношението цяло - част би следвало да бъдат отнесени отношенията наука - раздел на науката, например лингвокултурология - сравнителна лингвокултурология.

Много близка до отношението цяло - част е функцията равнище - единица на равнището. Двойките термини, съответстващи на това отношение е много ограничен (лингвокултурологично равнище - лингвокултурема). На различните равнища в структурата на езиковата личност се разграничават различни единици: когнитивно равнище - понятия, идеи, концепти, прагматично равнище - цели, мотиви, интереси.

Към тази група отношения се присъединява и функцията дисциплина - метаезик. Стандартните изрази за този вид връзка са: А се отнася към терминологията на Б, А е термин от Б, например термините лингвокултурема, лингвокултурен концепт (А) се отнасят към терминологията на лингвокултурологията, терминът логоепистема (А) се използва в лингвостранознанието (Б).

2.3. Сферата на формата и съдържанието

Тази група функции е представена от две отношения: основна (типична) функция/значение - начин на изразяване и езиков обект - начин на представяне (Никитина 1987: 80).

Първата функция отразява фундаменталното свойство на езика като система от знаци, разполагаща с план на израза и план на съдържанието. Терминът основна функция означава основната роля, която обектът, назован от разглеждания термин, играе в системата на езиковите средства на израза. Функциите могат да бъдат разнообразни.

Стандартният израз е А обикновено изразява Б, използва се да изразява Б, А е формален показател за Б, например културните универсалии се използват за изразяване на културното наследство.

Друго отношение от сферата форма - съдържание е отношението лингвокултурологичен обект - начин на представяне. Това отношение фиксира връзката между лингвокултурологичния обект и неговото представяне в метаезика. Стандартните изрази в този случай са: А се използва за представяне на Б. Когнитивните модели могат да бъдат представени във вид на насочени графове, социално-историческият опит се представя чрез културните универсалии.

Следва да се отбележи, че един и същ обект може да има множество начини на представяне - това зависи преди всичко от целите на описанието.

2.4. Сфера на процесуалност

Отношението на сферата на процесуалност (Никитина 1987: 82-85) е свързана с представянето на ситуациите, изразени в значението на термините за процеси (операции) и състояния (отношения). Спецификата на отношенията от тази област е в това, че вместо двуместните предикати (род - вид, цяло - част и др.) е представен многоместният предикат операция и неговите аргументи - семантични места, всяко от които може да бъде представено с тезаурусна функция. Тук могат да бъдат представени следните места на предиката операция:

Субект на операцията. Тази функция е запълвана доста рядко в терминологичната област лингвокултурология. Стандартните изрази са: А извършва (осъществява) Б. Етнолингвистиката изследва етническите особености на говорещите, етнопсихолингвистиката изследва етническите речеви стратегии.

Функциите начален обект и краен обект/резултат на операцията не са диференцирани за всички операции. Морфологически свързани са такива членове на отношението операция - краен обект, като апелативация¹ - апелатив, асоциативен експеримент - асоциат².

Стандартните изрази за функцията обект на операцията/начален обект са: А се осъществява над Б, А се прилага спрямо Б, А променя Б. Следва да отбележим, че в тук често термините за операция могат да бъдат и в ролята на субект: операцията акултурация се осъществява над определена езикова личност.

Стандартните изрази за функцията обект на операцията/краен резултат са: в резултат на А се получава (образува) Б, А води до Б, А превръща Б₁ в Б₂. Например Концептосферата е резултат от процесите на концептуализацията и категоризацията.

Функцията инструмент/начин/метод обединява най-разнородни термини. Част от тях са названия на методи и това може да бъде изразено в дефинициите им, например контент-анализът се определя като стандартна методика в областта на обществените науки, имаща за свой предмет анализа на съдържанието на текстови масиви и продукти на комуникативната кореспонденция. В друго определение е подчертано, че контент-анализът е метод за качествено-количествен анализ на съдържанието на документите с цел разкриването или измерването на различни факти и тенденции, отразени в тези документи. Друга част от термините придобиват тази функция само по отношение на определени термини за операции, например ключовата дума е инструмент на автоматичното индексиране.

Функцията инструмент/начин/метод представя членове на две отношения: операция - инструмент/метод и дисциплина - метод. Стандартните средства за изразяване са: А се извършва с помощта на Б, в А се използва Б в качеството на метод, например в лингвокултурологията асоциативният експеримент се използва в качеството на метод на изследване на спецификата на езиковото съзнание и култура.

Към процесуалната сфера се отнасят и отношенията причина-следствие, условие - понятие, обусловено от условието. Отношението причина - следствие играе съществена роля в диахронните изследвания. Функцията импликация изразява тесни корелации между езиковите и метаезиковите явления, в частност, причинно-следствените връзки. С помощта на импликация н тезауруса могат да бъдат отразени така наречените импликативни универсалии. Стандартните изрази са: Ако А, то Б, А води до Б, при А възниква Б, А е възможно при Б. Словосъчетанието е идиом (А), ако значението му не е мотивирано (Б) от значенията на съставящите го думи, при наличието на нови предмети и явления от действителността (А) възникват неологизми (Б).

В тази рубрика от отношения влиза и функцията основно отношение - членове на отношението. В такова отношение се намират термините синонимия - синоними, омонимия - омоними, социално отношение - джендър.

2.5. Сфера на тъждество и противопоставяне

Към тази група отношения са включени синонимите и корелатите (Никитина 1987: 85-89). За разлика от всички останали отношения, те са симетрични. Синонимията е езиково отношение за различаване на тъждествени елементи от действителността, а корелацията изразява различия между понятия, между обектите на научното познание.

Корелатите³ са термини, отнасящи се към една категория, но противопоставени по определен признак. Стандартните изрази са: А е противоположно на Б (в случаите на контрарни корелати⁴), А заедно с Б образуват В (при контрадикторни корелати⁵). Например, антропоцентричната парадигма в лингвистиката се противопоставя на системно-структурната парадигма (контрарни корелати). Колективната културна идентичност е корелат на индивидуалната (личностната) културна идентичност (контрадикторни корелати).

Синонимните отношения в тезауруса биват няколко типа:

Пълни синоними - това са отношения между пълно название и абревиатура - езикова личност - ЕЛ, разноезични дублети: интеркултурна комуникация - междукултурна комуникация, бариери на общуването - комуникативни бариери.

Не може да се говори за пълна синонимия, когато биват разглеждани така наречените сходни явления в различни езици обекти (например терминът вид в славянските езици и аспект, етнолингвистика и културна антропология).

Термините, които са елементи на различни теории и концепции представляват квазисиноними.

БЕЛЕЖКИ

1. Преход на оним в апелатив, например Дон Жуан - донжуан. [обратно]

2. Терминът означава информационен файл, организационна единица на тезауруса на говорещия, състояща от номинати - думи, актуализирани в съзнанието на говорещия в следствие на асоциативен експеримент. [обратно]

3. Корелацията тук се разглежда като противопоставяне на единици от езика по определени свойства (това противопоставяне се осъществява на всички равнища на езиковата система, не само на фонологично). [обратно]

4. Контрарните корелати са крайни симетрични членове от определено множество, между които съществува среден междинен член - дума с относително неутрално значение, спрямо която се разполагат противопоставените крайни членове, например: студен - прохладен - горещ. [обратно]

5. Контрадикторните корелати са антоними, които се различават само по семата на отрицание. Членовете на тази опозиция противопоставят предмети, признаци, явления, при това единият от тях изключва другия. Среден член не може да бъде включен н антонимичния ред: жив - мъртъв. [обратно]

© Гинка Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.05.2008
Гинка Димитрова. Тезаурусно моделиране на лингвокултурологичната терминология. Варна: LiterNet, 2008.