Глава 3.
ТЕЗАУРУСНО МОДЕЛИРАНЕ НА ЛИНГВОКУЛТУРОЛОГИЧНАТА ТЕРМИНОСИСТЕМА

Гинка Димитрова

web | Тезаурусно моделиране...

1. Понятийно-категориален апарат на лингвокултурологията

Един от най-важните методологични проблеми на съвременната лингвокултурология е свързан с формирането на нейния понятийно-категориален апарат. Известно е, че всяка наука със самостоятелен предмет, претендираща за автономен научен статут, трябва да разполага с определена система от понятия, термини и категории или, с други думи, със собствен понятийно-категориален апарат.

В лингвокултурологията по мнението на много лингвисти се наблюдава терминологична неопределеност и неяснота. Най-съществените разногласия се срещат при разбирането на същността и смисъла на базовия лингвокултурологичен термин "концепт" (вж. Воркачов 2003: 5-12). Това отчасти е свързано и с неопределеността на термина "култура" (ср. гледните точки на Степанов 1997: 13-17, Маслова 2001: 12-18). Самият термин "лингвокултурология" се отнася към така наречените дисипативни¹, размити термини. Е. Н. Лучинина подчертава, че като цяло "термините лингвокултурология и лингвокултурологичен фигурират в названията на много изследвания от последното десетилетие, но дефинициите на тези понятия, както и методите на лингвокултурологичното изследване не винаги се обосновават от авторите" (Лучинина 2004: 238).

Смисълът на лингвокултурологичните термини няма единообразен и устойчив характер. Често биват употребявани близки понятия без ясното им разграничаване:

• словосъчетанието езикова личност се използва като синоним на речева личност, комуникативна личност (Красних 2003: 52, Стернин 2001: 39)²;

• съдържанието на термина манталитет и до сега не може да се смята за достатъчно точно определено - разграничават се манталитет на личността, на групата и народа (етноса), като заедно с това често се съпоставят други два термина: национален манталитет и национален характер (вж. Стернин 1996: 74);

• трактовката на термина картина на света се обуславя от спецификата при решаването на проблема за отразяването на битието чрез езика³;

• терминът "стереотип" се отнася към съдържателната страна на езика и културата, т.е. разбира се като ментален (мислителен) стереотип, който корелира с "наивната картина на света". Такова разбиране на стереотипа се среща в работите на Е. Бартмински (1995) и неговата школа. Езиковата картина на света и езиковият стереотип при този подход се отнасят като част и цяло; В. А. Маслова, както беше споменато в раздел пети на втора глава, разглежда като езиков стереотип всеки устойчив израз, състоящ се от няколко думи, напр. седой как лунь⁴ (вж. Маслова 2001: 109). Ю. А. Сорокин определя стереотипа като процес и резултат на общуването (поведението) в съответствие с определени семиотични модели, списъкът на които е краен поради едни или други семиотико-технически принципи, възприети в даден социум (Сорокин 1998: 16).

Понятийно-категориалният апарат на лингвокултурологията включва в себе си понятия от близки научни дисциплини: лингвистика, етнолингвистика (напр. мит, етнос, ритуал, обичай, езикова картина на света), етнопсихолингвистика (кодове на културата, ментефакти, национално-културно пространство, национално (етническо) съзнание, национално (етническо) самосъзнание, прецедентен текст, прецедентна ситуация, прецедентни феномени, прецедентно име), психолингвистика, когнитивна лингвистика (когнитивна структура, компонентен анализ). Националните стереотипи се изучават в различни науки: социология, психология, етнопсихолингвистика, лингвокултурология.

При използването на даден термин в съседни и близки науки се установява вариативност на неговото значение, което естествено води до образуването и съвместното съществуване на различни модификации на значението, на аспекти и оттенъци на значението на това понятие. При това, в значението на даден термин вътре в определена научна област се запазва инвариантът на съдържанието (тоест неизменна сема), която задължително присъства във всяка от възможните модификации на значението.

Понятията в лингвокултурологията, отчитайки обекта и предмета й на изучаване, имат интегрален и многопластов характер. С тяхна помощ се разкрива многообразието, сложността на взаимодействие, преплитане и обединение на езика и културата.

Категориалният апарат на лингвокултурологията е свързан с изследването на структурата и специфичните свойства на концептите като ментални същности от особен порядък. С. Г. Воркачов разглежда понятията езикова личност и концепт като основа на категориалния апарат на лингвокултурологията. (Воркачов 2001: 64). М. Симеонова изучава конкретна езикова личност също с понятията на лингвокултурологията (Симеонова 2007).

2. Метаезикът на лингвокултурологията като обект на тезаурусното моделиране на термините

Както беше вече подчертано, особеностите на метаезика на лингвокултурологията са предопределени от нейния интегрален характер. Като гранична наука, формирала се в лоното на езикознанието и продължила специализацията на етнолингвистичните изследвания, взаимодействаща с други интегрални лингвистични науки (социолингвистика, психолингвистика, этнолингвистика, етнопсихолингвистика), тя неизбежно заимства от тези науки термини и методи на изследвания.

По-нататъшната специализация на лингвокултурологичната терминология е свързана и с наличието на различни направления при изучаването на взаимодействието на езиковите и културните явления - историческа лингвокултурология, историко-типологична, сравнителна и др. В. А. Маслова (Маслова 2001: 30) посочва четири школи в лингвокултурологията:

1. Школата на Ю. С. Степанов (близка до концепцията на Е. Бенвенист), чиято цел е описанието на константите на културата в техния диахронен аспект. Верификацията на съдържанието им се осъществява с помощта на текстове от различни епохи, т.е. от позицията на наблюдател, а не на активен носител на езика.

2. Школата на Н. Д. Арутюнова, която изследва универсалните термини на културата, извличани от текстове от различни епохи и на различни народи. Тези термини на културата се определят също от позицията на външен наблюдател, а не на реален носител на езика.

3. Школата на В. Н. Телия, известна като Московска школа за лингвокултурологичен анализ на фразеологизми. В. Н. Телия и учениците й изследват езиковите същности от позицията, рефлексията на носителите на живия език, т.е. владеенето на културната семантика се оценява от самия субект на езика и културата. Тази концепция е близка до подхода на А. Вежбицка, където се имитират речеви и ментални състояния на говорещия.

4. Школата на лингвокултурологията, създадена в Университета на дружбата между народите от В. В. Воробьов, В. М. Шаклеин и др. и доразвила концепцията на Е. М. Верешчагин и В. Г. Костомаров.

Разнообразието на подходи в лингвокултурологичните изследвания предполага пълната приложимост на принципа на "отвореност" на нейния научен език, т.е. съчетаването на различни научни езици в един и същ научен текст и даже в една и съща научна теория. Основните положения в лингвокултурологичната теория пък определят и приоритетното използване на някои термини от съседни науки. Следователно, лингвокултурологията не е единно и еднородно изследователско поле, в което господства ясно разграничим и общоприет език или пък единна система от понятия. Освен разликата в подходите, в теоретичните позиции, във "вкусовете" и "предпочитанията" на школите вътре в полето на лингвокултурологичните изследвания, съществува още и интердисциплинарен контекст, където термините, заимствани от съседните науки, звучат доста екзотично - те са конструирали свои семантични връзки, изградили са ново семантично пространство или, използвайки метафората на Е. С. Кубрякова, станали са "термини чадъри" ("зонтиковые термины"), т.е. те покриват предметни области на няколко научни направления. Особено актуална е тази констатация по отношение на базовия термин в лингвокултурологията - концепт. Той успешно функционира в когнитивната психология и когнитивната лингвистика, занимаващи се с проблемите на мисленето и познанието, съхраняването и преработването на информация (Кубрякова 1996: 58). Менталните обекти, към които насочва названието "концепт", не притежават общ специфичен родов признак, а се намират по-скоро в отношение на "семейно сходство" (Воркачов 2003: 5).

Терминът "концепт", макар и активно използван първоначално в математическата логика и означаващ съдържанието на понятието, т.е. неговия смисъл (за разлика от термина "значение", синонимен на термина "обем на понятието"), през 90-те години на ХХ век намира широко приложение в лингвокултурологията. В този случай терминът "концепт" не се разглежда като съотносим с "понятие" - като калка от латинската дума conceptus, а като превод на друга латинска дума conceptum, означаваща зърно, зародиш. В лингвокултурологичен аспект концептът е разглеждан като "култура в концентриран вид" ("сгусток культуры") (Степанов 2001: 44). "Концептът е основната клетка на културата в менталния свят на човека" (вж. Степанов 2001: 43).

Както се вижда от примера с термина "концепт", а и от много други термини, функциониращи в лингвокултурологията и в съседните на нея науки, проблемът за определянето на базовите термини на дадена научна дисциплина, за уточняването на категориално-понятийния апарат са свързани с активните процеси на научното интердисциплинарно сътрудничество и реорганизация на научното знание като цяло. Фактът, че взаимодействието между културата и езика се разглежда през призмата на много науки (лингвокултурология, психолингвистика, социолингвистика, етнопсихолингвистика, лингвопсихология), говори за това, че научното знание се конструира не по дисциплинарен, а по проблемен или проблемно ориентиран принцип. В съвременните научни общества се набелязва движение към трансдисциплинарност. Съгласно резултатите от изследванията на белгийския учен Антъни Джадж в съвременната наука трансдисциплинарността се изразява най-вече в обединяване на усилията на различни науки за формиране на логически метарамки, посредством които знанията могат да бъдат интегрирани на по-високо равнище на абстракция в сравнение с интердисциплинарността (Джадж 1995).

И така в края на ХХ век идеалът за дисциплинарността е подложен на сериозна критика, и това не може да не се отчита. Реално "обратният завой" от дисциплинарност към хуманитаристика е набелязан в средата на 1970-те години и е осъществен благодарение на усилията и авторитета на един човек - известния американски антрополог Клифърд Гиърц (1973). Използваните от него различни базови метафори, отразяващи природата на културата, познанието и истината (културата като текст, познанието като "вчувстване" и разбиране, приближаване към реалността чрез сгъстено описание, а не чрез логическо конструиране и оттук - антропологията като жанр, начин на писане, а не като дисциплина) позволява да бъдат видени не само плюсовете на дисциплинарността, а и недостатъците, проблемите. Такива интегрални и сравнително нови науки като етнолингвинстиката (американската културна антропология), психолингвистиката, социолингвистиката, лингвокултурологията не се отличават със систематизираност и стандартизираност на терминологията. Определянето на техните предмети и граници е свързано с трудности. Както подчертава Пенка Филкова, "няма съмнение, че сходството на обекта на изследване и задачите на посочените направления и дисциплини (лингвокултурологията, лингвостранознанието, етнолингвистиката, културната антропология - уточнението наше), представени в учебната практика на Русия и някои други страни, предопределя известно дублиране на проблематиката, води до известна недиференцираност на изследователските и научните задачи, на понятийния апарат, на изучаваните единици, обуславя определена терминологична неподреденост, създава впечатление за излишество на едно ли друго научно направление и съответната учебна дисциплина (Филкова 2004). При представянето на базовите единици в лингвокултурологията В. Аврамова посочва, че "съществува разнообразие в избора на понятията, лежащи в основата на концепта, а също така при определянето на компонентите, съставящи концепта" (Аврамова 2007: 53). За да бъде отстранена многозначността и терминологичната размитост на термина "концепт" изследователката предлага ново название "акумулема".

В руската лингвистична традиция интердисциплинарността, ако говорим преди всичко за понятийно-терминологичната страна на проблема, често се обвързва със систематизирането на терминологията в ситуация на дисциплинарно многообразие. В условията на това многообразие задачата за синтезиране на съществуващите знания може да се стори безперспективна и ненужна. Освен това пред изследователите се очертава и проблемът за определянето на базовата единица или, по друг начин казано, за метаезика, в който този синтез ще се окаже възможен. И все пак изход има. Наукознанието и съвременните терминологични изследвания на езика на науката дават надежда за изработването на оптимална стратегия в подобен род търсения и проблеми. Средствата, необходими за обмена и преноса на знания от една наука в друга, без които е невъзможно нито едно сравнително описание на научни подходи, да не говорим за интердисциплинарен синтез, се разработват в сравнително новите области на научното знание (когнитологията, информатиката, теорията на системите, разработките за конструиране на компютърни бази знания). Следва да се подчертае, че предложените от тях средства за решаване на проблемите на интердисциплинарните изследвания, са доста разнообразни. Тук е предложен един от тях - методът на тезаурусното моделиране.

Проблемът за метаезика на интердисциплинарното изследване има няколко измерения, всяко от които може да бъде представено като набор от проблеми. В редица приложни разработки при решаването на специфични задачи, свързани с построяването на експертните системи и базите знания, сходният проблем за представяне на проблемно ориентираното интердисциплинарно знание в машинна форма, поражда редица направления при разработването на метаезика за представяне на това интердисциплинарно знание. Основни средства, или метаезик станаха теориите на фреймовете, семантичните мрежи и тезаурусите. За нашите цели (пренос и сравнение на знания в различни науки - лингвистиката, културологията, социологията, психологията и др.) най-просто може да бъде реализиран методът на тезаурусно моделиране на знанията, където ролята на метаезик изпълнява езикът на тезаурусните функции.

Да разгледаме основните средства на този език и задачите, които се решават с негова помощ в даденото изследване. Методът на тузаурусното моделиране на дисциплинарното знание позволява да се излезе от рамките на езика на всяка от сравняваните научни области, в които се изследват различни аспекти на реалността. По този начин се предоставят възможности за обмяна на знания между отделни научни направления, школи, дисциплини, концептуализации и теории. Понякога интердисциплинарният обмен на знания се разбира като проблем на интертеоретичните отношения, обсъждан в работите на редица видни методолози на науката: М. Бунге (1996), Л. Витгенщайн (1988), Р. Карнап (2000), Х. Путнам (2004), Т. Кун (1996), П. Файерабенд (1978), Е. Нагел (1977), Я. Хинтика (1998) и др. Макар че обсъждането на проблема за сравняването на теориите и тяхната съпоставимост, теоретична редукция и др. явно излизат извън рамките на това изследване, все пак изборът на една от гледните точки върху споменатата проблематика изисква обсъждането на някои ключови положения.

Логико-семантичният език на така наричания тезаурусен метод изхожда от определена интерпретация на проблематиката на интертеоретичните отношения, което позволява да бъдат съчетани характеристиките с кратко изложение на възгледите на някои от споменатите философи и логици. В тази връзка може да бъде разгледано съдържанието на понятията "език на науката" и "тузаурус". Под тезаурус в конкретния случай се разбира система от понятия, или терминосистема. Терминът "език на науката" се среща при много изследователи, занимаващи се с наукознание, философия на науката, теоретична лингвистика и логика (вж. Никитина 1987). Всяка от тези науки формулира и разглежда собствените си проблеми, свързани с изучаването на езика на науката, което намира израз в спецификата на техните тезауруси с понятия (вж. Никитина 1987 - 60-61):

Язык науки 1а

Синонимы: научная теория, структура теории, структура и логика научного знания; наука

Части: эмпирический и теоретические языки, терминология; язык науки 1б, понятийный аппарат, методы исследования, способы доказательства, аксиоматика, гипотезы

Способы выражения: язык науки 2а, язык науки 2б

Способ представления: язык науки 1б

Дисциплина: философия науки

Исследовательская процедура: философский анализ

Проблематика: соизмеримость/несоизмеримость теорий, интертеоретические отношения, кумулятивность знания, верификация и фальсификация теорий, семантический и синтаксический подход к обоснованию теорий проблемы ценности теорий, проблема изменения значения терминов

Язык науки 1б

Синонимы: -

Род: знаковая система

Части: объектные языки, метаязыки; терминология, логический синтаксис

Признаки: точность, адекватность

Единицы: термины (базисные и производные), высказывания, символические знаки

Объект представления: язык науки 1а

Дисциплина: логика

Исследовательская процедура: логический анализ

Проблематика: проблема определения, стратификация языков, проблемы универсального логического языка, аналитических и синтетических суждений

Язык науки 2а

Синонимы: а) язык науки текстов; б) научный стиль; в) подъязык

Род: функциональный стиль, функциональный язык

Антонимы: язык художественной литературы

Части: лексика, морфология, синтаксис, текст; терминология; язык науки 2б

Признаки: точность, объективность

Дисциплина: лингвистика, стилистика

Процедуры: терминологический анализ, статистический анализ, стилистический анализ, логико-философский анализ

Способы представления: частотные словари

Язык науки 2а

Синонимы: -

Род: знаковая система

Вид: символические языки, чертежи, диаграммы

Части: терминология, глубинный синтаксис (семантические отношения)

Целое: язык науки 2а

Единицы: термины семантические отношения

Дисциплина: лингвистика, семиотика

Процедуры: терминологический анализ, стилистический анализ

Способы представления: информационные языки, тезаурус, терминологические словари, частотные словари

Тук терминът език на науката се разбира доста широко и обхваща не само съвкупността от вътрешнонаучно знание и начините на неговата фиксация, но и логиката, т.е. съвкупността от правила, подходи и схеми, традиционно използвани в рамките на конкретната наука. Заедно с това тезаурусният подход предполага отделяне на особено внимание на речника на научната дисциплина.

Тезаурусното моделиране на дисциплинарното знание се основава на предположението, че цялата съвкупност от използваните в дадената дисциплина понятия и връзки между тях достатъчно точно моделира структурата на знанието за дадена дисциплина. Както е известно, тезаурусът описва полето на конкретно научно направление като съвкупност от понятия (съответстващи на изучаваните обекти и техните свойства) от неговата предметна област, а така също отношенията между тези понятия. При тезаурусното моделиране на дисциплинарното знание е от съществено значение използваната типология на отношенията между понятията, наричани тезаурусни функции. Различните изследователи предлагат различни типологии на отношенията. Броят на тези отношения също се колебае - от най-широко използваните два-четири до двадесет и повече вида. Най-често се използват връзките "род - вид", "цяло - част", "причина - следствие", "процес - продукт", "процес - метод", "обект - характеристика" и др.

Често цялата съвкупност от парадигматични и синтагматични отношения между термините може да бъде извлечена от текстовете, посветени на системното изложение на теоретичните представи, разработвани в дадена дисциплина. Концентриран израз на тези представи са текстовете на определенията. Като други източници на информация за набиране на отношения, използвани от представителите на дадена дисциплина при построяването на концептуалните схеми, служат дистрибутивният анализ на съвместната употреба на термините, асоциативните текстове, когнитологично интервю с експерти и др. Следва да се има предвид, че областта, в която се определя значението на даден термин или се извършва експликация на понятието е езикът на дадено научно направление, а не езикът на науката като цяло. Всеки опит за унифициране на езика в рамките на цялата наука би било произволно налагане на една научна школа или направление в ущърб на други оригинални концепции, съществуващи в рамките на определена дисциплина или школа.

В тази връзка необходимо е определянето на понятието "език на науката", а така също характеристиката на съвременните представи за систематизиране на терминологията. За съвременния лингвистичен анализ на езика на науката е характерно разглеждането на този език като разновидност на специалните езици (languages for special purposes; LSP). Дж. Сейгър го определя по следния начин: "Специалните езици са полуавтономни комплексни семиотични системи, основани на общ език и производните от него, тяхното използване предполага специално образование и е ограничено от комуникацията между специалистите в една и съща или близки области на знанието" (Сейгър 1981: 194).

Систематизирането на научната терминология не е задължително да преследва целите на унификацията на езиците на различните подходи, концептуализации и теории. Терминологията се систематизира в рамките на речника, при това под процедури на систематизиране на термините се подразбира преди всичко отстраняване на многозначността, синонимията и омонимията на термините, а в рамките на тезауруса - на логическите грешки и противоречията в отделните понятия. Всякакви други опити за систематизиране на терминологията, чрез сортиране на определенията като правилни или неправилни, когато критериите за коректност на определението се вземат от съседната област на изследване, от носители на друг подход, или въобще от друга наука, са по принцип некоректни.

3. Особености на метаезика на лингвокултурологията

Разкриването на особеностите на метаезика на лингвокултурологията е свързано с проблема за изучаване на информационно-семиотичната природа на лингвокултурологичната терминология. Това предполага разработването на лингвистични технологии за съставяне на терминологичен тезаурус, отразяващ метаезика на лингвокултурологията, разкриването на семантичните отношения на лингвокултурологичните термини, отразяващи техните съществени характеристики в семиотичната система на лингвистичната терминология.

Интересът към терминологията идва още от античността. Древните са казвали "Ignoratis terminis artis, ignoratur et ars" ("Ако терминологията на даден предмет е неизвестна, неизвестен е и самият предмет."), подчертавайки с това важността от изучаването на терминологичния апарат на науката, без знанието на който е невъзможно усвояването на нейните базови положения. В наши дни изследването на терминологията представлява интерес особено във връзка с решаването на задачи, "свързани със систематизирането на терминосистемите, стандартизирането на термините, с необходимостта от преиздаване на съществуващите терминологични речници, справочници и др." (Потапова 2001: 289).

На въпросите на метаезика на съвременното езикознание като цяло и на неговата най-главна част - лингвистичната терминология са посветени много изследвания. Най-известните изследователи в тази област са О. С Ахманова, А. Н. Баранов, С. И. Бернщейн, Н. В. Василева, В. А. Виноградов, В. З. Демянков, С. Е. Никитина, П. Б. Паршин, В. В. Потапов, А. А. Реформатски, Д. Е. Розентал, О. И. Романова, Д. В. Салмина, Н. А. Слюсарева, М. А. Теленкова, А. Л. Трахтеров, С. Д. Шелов, В. Н. Ярцева, Р. Конрад, Д. Кристъл, Т. Левандовски, Ч. Фениг, Е. Р. Натр; от българските автори: М. Попова, Л. Манолова, Н. Николова, Ел. Георгиева, Л. Андрейчин.

Метаезикът на лингвокултурологията представлява сложен, многоаспектен пласт от езика, ориентиран към изпълнение на редица приложни задачи, стоящи пред тази наука. Наред с общонаучната лексика метаезикът включва номенклатурите знаци номени, а също така терминологията, която е сърцевината на всеки функционално ориентиран формализиран език, обслужващ потребностите на съответния раздел от науката. Изучаването на метаезика на научната област започва от анализа, хармонизацията и систематизирането на терминологията и завършва с нейната унификация и стандартизация. Практически резултат от тази работа могат да бъдат едно- или многоезични речници на специалните термини, ориентирани към различни цели: представяне на базовия терминологичен корпус или на основните положения на науката чрез дефиниране на понятията, назовани посредством терминологията.

В развитието на терминологията на лингвокултурологията се очертават две тенденции:

1. Непрестанен ръст на нови термини, свързани с появата на нови направления при изучаването на взаимодействието между езиковите и културните явления: историческа лингвокултурология, историко-типологична, сравнителна и някои други. Появата на нови термини е предопределена и от развитието на школите в лингвокултурологията: в школата на Ю. С. Степанов - константи на културата, в школата на В. Н. Телия - лингвокултурологичен анализ - анализ на фразеологизмите от позицията на рефлексията на носителя на живия език, отчитайки менталното и речевото състояние на говорещия; в рамките на школата на В. М. Шаклейн - лингвокултурна ситуация, на В. В. Воробьов - лингвокултурно поле.

2. Разширяване на количеството понятия, изразявани чрез вече съществуващи термини. Такъв е случаят с "преосмислянето" и новия подход към такива термини като концепт, манталитет, езикова картина на света и др.

Тези две тенденции, намерили реализация в практиката, водят до появата на голямо количество термини дублети (материален резултат от неконтролируемото терминотворчество на лингвистите), непоследователност в употребата на вече съществуващите термини.

Изход от ситуацията може да бъде намерен в търсенето на пътища за унификация и стандартизация на терминологичния масив, използван в лингвокултурологията. Необходим е комплексен подход, който се характеризира с многоаспектен анализ на лингвокултурологичната терминосистема.

За да бъдат описани и охарактеризирани термините на лингвокултурологията, те трябва да бъдат поставени в контекста на общите терминологични изследвания. За тази цел необходимо е разглеждането на основните характеристики и изисквания към термините в контекста на лингвокултурологичната терминологична лексика. Експлицирането на семантичните връзки между лингвокултурологичните понятия се осъществява на базата на тезаурусните функции, като се използва тезаурусната методика на моделиране на понятийната система.

4. Лингвокултурологичната терминология като интеграционна терминосистема в светлината на общите въпроси на терминознанието

За да бъдат представени критериите за оценка на термините в лингвокултурологията, необходимо е да бъдат засегнати някои от фундаменталните проблеми на терминознанието. Това се налага и поради факта, че азбучните истини, често повтаряни в различни научни изследвания и в учебните пособия относно характерните особености на термините и терминосистемите, биват разглеждани в нова светлина, поставят се в контекста на новото време и новите технологии. Изискванията към термините и тяхното отчитане при терминотворчеството и терминоупотребата не са просто средство за налагане на точен и коректен научен изказ. Без тази прецизност не биха могли да функционират автоматизираните системи за търсене на информация, съдържащи терминологична лексика, не биха били възможни експертните системи и изследванията в областта на изкуствения интелект. Оправданието, че научната терминология има отклонения от предписваните норми, само защото "обслужва" твърде нови области на знанието, не може да бъде довод.

Много изследователи посочват лингвистичните термини като пример за несистематизирана и не достатъчно добре унифицирана терминология. Това не може да не засяга и научната лексика на новите лингвистични области, такива като лингвокултурологията, етнолингвистиката, психолингвистиката и др. В случаите, където има интегрирано научно знание, проблемът става още по-сложен. Термините, възприети от науките "донори", получават ново осмисляне в различна научна среда. Те създават нови семантични връзки, разрушават старите, променят типичния контекст на употреба: т.е. наблюдават се парадигматични и синтагматични промени при функционирането на даден интегрален термин. Това означава, че речниковите статии с експлицитно представени смислови отношения (от типа на тези в тезаурусите) за даден термин, функциониращ в две съседни науки, ще бъдат различни. Подобен пример беше даден в параграф втори на тази глава при представянето на термина "език на науката". В лингвокултурологията съществуват много подобни случаи. Понятието "езикова личност" например, както подчертава и С. Г. Воркачов (2001: 65), "е образувано от проекцията в областта на езикознанието на съответния интердисциплинарен термин. В неговото значение се пречупват философски, социологични и психологически гледни точки за обществено значимата съвкупност от физически и духовни свойства на човека, съставляващи неговата качествена определеност". С. Г. Воркачов представя три гледни точки за "езиковата личност", които можем да представим във вид на тезаурусна речникова статия с експлецирани смислови отношения⁵:

ЕЗИКОВА ЛИЧНОСТ (Богин 1984: 1; 1986: 3)

ЕЗИКОВА ЛИЧНОСТ (Сухих 1997: 64)

ЕЗИКОВА ЛИЧНОСТ (Карасик 1994: 2-7)

Лингвистичният подход при изследване на терминологията предполага изясняването на природата на термина, на неговата онтологична същност: що е термин и с какво се отличава той от думите на общия език.

В науката няма общоприето определение за термин и терминосистема. В. П. Даниленко (1977: 83-86) в своята работа е цитирала деветнайсет определения за термина, подчертавайки, че този списък може да бъде продължен. Б. Н. Головин (1970: 18-19) привежда седем определения, а З. И. Комарова (1979) е разработила класификация на различните определения на термина. Както отбелязва С. Д. Шелов при тези различия в определенията "не става въпрос за липсата на интуитивно еднакво възприемано от всички понятие, а често за различно съдържание на самото понятие" (Шелов 1995: 4).

Определението на термина като дума или словосъчетание, означаващо специално понятие, не предизвиква спорове сред западноевропейските терминолози. Например в последното издание на Големия терминологичен речник, създаден от канадския отдел на Съвета за френски език, терминът се определя като "знак, дума (просто термин) или няколко думи (сложен термин), еднозначно означаващи понятие от областта на знанието" (Голям терминологичен речник 2002). От позициите на логико-философския подход пък разглежда термина представителят на австрийско-немската терминологична школа Х. Фелбер: "терминът е условен символ (дума, група от думи), изразяващ определено понятие в конкретна област на знанието" (Фелбер 1984: 64). Логико-лингвистичната съотнесеност на специалното понятие и езиковата единица (преди всичко дума или словосъчетание) лежи в основата на определението на термина, формулирано от представителката на полската терминологична школа Л. Бесекирска: "терминът е дума или съчетание от думи, съдържанието на които представлява научно, техническо или друго специално понятие в системата от понятия" (Бесекирска 1996: 34).

Изброяването на различни мнения и формулировки би могло да продължи още дълго, но от казаното може да се направи заключението, че в съвременното терминознание терминът се признава преди всичко за носител на информация за специалното понятие.

За целите на настоящото изследване най-приемливи изглеждат следните определения на терминологията (терминосистемата) и термина:

Терминологията (терминосистемата) е система от знаци, характерна за определена специализирана област на знанието и/или специфична дейност на човека; тя е относително изоморфна по отношение на системата от понятия, обслужва комуникативните й потребности.

Терминът е елемент от терминосистемата и представлява дума, словосъчетание или условен знак (символ), назоваващ професионално-научно понятие, отнасящо се към определена специална област на знанието или дейност на човека.

Необходимо уточнение в определението на термина е, че той може да назовава понятие от всяка област на професионалната дейност на човека, а не само научно-техническо (или научно и техническо) понятие, както това става ясно от множество други определения. Лингвокултурологичният термин е термин преди всичко за това, че назовава професионално-научно понятие и функционира като единица на съответния специален език.

Науката за термините - терминознанието е сравнително млада и в теорията за термина съществуват много дискусионни моменти. Такива са нееднократно поставяните въпроси, образуващи система от бинарни опозиции:

• обща литературна лексика/автономна специална лексика;

• лингвистично/енциклопедично (и специално) определение на термините в речниците от различен тип;

• литературен език/език за специални цели (ЕСЦ);

• ЕСЦ като функционална разновидност на литературния език/подсистема на общонационалния език;

• терминознанието като самостоятелна област на лингвистиката/интердисциплинарна наука.

Посочените опозиции са така наречените "конструкционни принципи" (термин на Н. А. Илина) на съвременната теория на термина, а тяхното съдържание може да бъде представено като комплекс от въпроси, имащи по-частен характер.

Към тях можем да отнесем различните гледни точки: за същността на термина (Винокур 1939; Реформатски 1986; Суперанска и др. 1989; Володина 2000), за така наречените изисквания към термините от различните области на знанието (Лоте 1961; Авербух 1985 и др.), за изискванията към термините, използвани в текста (Лейчик 1990), за терминологичния статус на различните части на речта (Реформатски 1986, Даниленко 1977, Кияк 1989, Косова 2000 и др.). И днес остават актуални въпросите за вариантите и синонимите на термините, за принципите на разграничаването им, за абсолютните (дублети) и термините синоними с оттенъци в значението (Гриньов 1990; Татаринов 1996 и др.), за широката синонимия, разглеждана като признак на начален период от развитието на терминосистемите, предполагащ по-нататъшно отстраняване на смисловото тъждество на термините (Кутина 1970 и др.), или като свойство на "зрялост" на терминосистемите, обусловено от социалната значимост на обекта на изследване на конкретни области на знанието/дейността (Казарина 1999: 275). Разглеждат се въпросите за термините на езика и термините на речта (Головин 1970: 17-26; Лейчик 1990: 85), за структурата на значенията на термините (наличието на които не се признава от всички езиковеди), за конотациите в значението на термините (Прохорова 1996 и др.), за тяхната стилистична и функционална маркираност (Власова, Загоруйко 2005) и др.

Въпреки това проблемът за определянето на основните понятия на всяка наука остава актуален. Това е предопределено и от факта, че науката се развива и, както отбелязва К. Я. Авербух, в съвременното терминознание "все по-голямо количество от знания за термина и терминосистемите преминава в качествено нови представи за природата и функционалния статус на тези понятия" (Авербух 1986: 45).

Мнението на А. А. Реформатски, че терминът е едновременно единица на две различни системи: на логоса (от гръцки logos - дума, реч, знание, наука) - системата от научни знания, и на лексиса (от гръцки lexis - дума) - лексикалната система на езика (Реформатски 1959) доведе до това, че терминът не може да бъде "идеален пример за идеален член на лексикалната система" (Реформатски 1968: 122). В такъв случай терминът - това е "идеален пример за идеален член" на терминологичната система (Попов 2003).

И логосът, и лексисът са еднакво важни за разбирането на същността на термина, независимо от пътищата на неговото възникване: като дума от общия литературен език, превърнала се в термин като резултат от "семантично преобразуване" (Даниленко 1977: 24), или специално създаден термин.

Въпреки че необходимостта от изследване на термина едновременно като единица на логоса и на лексиса изглежда очевидна, практиката показва, че повечето съвременни учени всъщност говорят за различни аспекти на термина, всеки от които представлява автономна област на изследване (Лейчик 1986: 88). Например от позицията на логоса термините се изследват от терминоведи - специалисти в конкретните области на знанието и видовете професионална дейност (техника, икономика, медицина, изкуство, спорт и др.), а от позицията на лексиса - от езиковеди.

Учението на А. А. Реформатски за двуединната същност на термина е получило развитие в концепцията за тройствената природа на термина: логоса, лексиса и "логиката" (понятийно структуриране на термина). До този извод независимо един от друг достигат терминоведи, които стоят по принцип на различни позиции: В. М. Лейчик и А. В. Суперанска. "Необходимо е постоянно да се помни за триединната основа на термина: предметно знание, логическо осмисляне и езиков израз. С други думи, на лингвиста в терминологичната дейност принадлежи само една трета от работата, но тя е изключително важна" (Суперанска 1989: 17) и "Ако трябва да бъдем точни, терминът е слуга на трима господари - езика, "логиката" като общи закономерности на формулиране на понятията и техните определения, и онази предметна област, към която се отнася този термин" (Лейчик 1986: 88).

Д. С. Лоте е един от първите изследователи, разработили така наречените изисквания към "идеалния термин" (някои учени ги разглеждат като семасиологични свойства на термините):

• абсолютна и относителна еднозначност;

• липса на синоними;

• мотивираност - семантичната прозрачност на термина, семантично съответствие между компонентите на езиковата форма на термина и значението му;

• системност - свойството да заемат определено място в системата от термини, което на свой ред е обусловено от определеното място на специалното понятие, означено с термина, в системата от специални понятия;

• краткост;

• простота и яснота;

• точност;

• внедреност;

• номинативност - функция на специалното понятие, която се реализира независимо от контекста;

• недопускане на необосновани заимствания от други езици ("своеезичие на термина" - предпочитане на термини думи от родния език) (Лоте 1961: 15-16, 72-79).

Други учени допълват този списък:

• дефинитивност;

• стилистическа неутралност и липса на експресивност (А. А. Реформатски 1968: 103; 1999: 117); "интелектуална чистота" на термина, т.е. "откъснатост от образните и емоционалните преживявания" (Винокур 1939: 3);

• конвенционалност (Котелова1970);

• подвижност на значението "в зависимост от движението и различните форми на научното знание" (Котелова, 1976: 37);

• принадлежност към специален език (Лейчик 1986);

• лингвистична правилност (Даниленко, Скворцов 1981);

• словообразователна способност (активност) - проявява се в наличието на деривати на дадения термин, създадени по съществуващите в езика словообразователни модели;

• интернационалност;

• благозвучие;

• съвременност (Суперанска 1989).

В съвременните работи по терминознание се посочва, че при разглеждането на термина и на изискванията към него (свойствата, които трябва да притежава "идеалният термин") следва да се отчита фактът, че терминът като знакова единица се разглежда в три аспекта: синтактичен (строеж, форма на термина), семантичен (съдържание, значение на термина) и прагматичен (функциониране, особености на използване на термина). В съответствие с това С. В. Гриньов разделя изискванията към термина на три групи (Гриньов 1990): изисквания към формата (съответствие на нормите на езика; системност в плана на израза; инвариантност на термина), към съдържанието (съотнасяне с понятието; съответствие между термина и отразяваното от него понятие; системност на ниво понятия; пълнозначност, т.е. отразяване в значението на минимално количество признаци, необходими и достатъчни за идентифицирането на означаваното от него понятие; несвободност в терминологичните словосъчетания), също така изисквания, обусловени от особеностите на употребата (принадлежност към специална област на знанието; внедреност, дефинитивност (дефинираност), съвременност). В съответствие с изброените изисквания от областта на изследване се изключват следните единици: думите от езика без терминологично значение, неозначаващи научно понятие, номенклатурните единици, професионализмите, остарелите термини, свободните словосъчетания на терминологичните единици.

Термините на лингвокултурологията могат да бъдат описани от гледна точка на тези изброени изисквания. Следва да се отбележи, че посочените критерии за "терминологичност" на лексиката, функциониращи в дадена научна област, са насочени към "идеалния" термин. Това не означава, че термините трябва да бъдат смятани за неподходящи и некоректни, ако не отговорят на някое от тези характеристики (още повече, че няма единомислие сред терминолозите за техния краен брой и състав). Те обаче са важни за процедурите по систематизиране и стандартизиране на терминологията; играят роля при създаването на държавните и международните стандарти на термините и определенията, сборниците с препоръчителни термини, терминологичните речници.

Сред всички изброени черти на термина най-съществени, оставащи неизменни в текста, определящи същността на термина и преди всичко на научния термин, са номинативността и системността.

Номинативността е присъща на научния термин, както и на всяка друга дума. Семиотичната природа на термина се отразява в неговата непосредствена връзка с понятието и това отношение между термина и специалното, научното понятие излиза на преден план. Понятийността на термина се отбелязва не само от лингвистите терминолози, а се разглежда и от позицията на философията и теорията на познанието. Философското осмисляне на семантиката на научния термин е представено в книгата на В. В. Петров "Семантика на научните термини" (1982). В основата на изследването на механизма за изменение на значенията на термините В. В. Петров е заложил онтологичния статус на теорията на понятията.

В рамките на семасиологичния подход термините са особени знаци с отличаваща се от думите в общоупотребителния език семиотична природа, която е свързана с взаимодействието между знака и означаемото. В структурата на термина доминира връзката "име - понятие", както отбелязват В. А. Звегинцев, А. В. Суперанска, В. Д. Табанакова.

Понятийната природа на научния термин се провява в неговите познавателни функции. В логиката се подчертават следните когнитивни функции на научното понятие като знания за същественото: "Първо, понятието, а още повече системата от научни понятия, представят нашето знание в концентриран вид, и затова само овладяването на определена съвкупност от понятия дава възможност на човека да осмисли явленията, съществуващи около него. Второ, понятията за съществените свойства и отношения в действителността са важно средство за ориентация в съвкупността от единични предмети и явления, с които човек се сблъсква на всяка крачка. И затова само овладяването на определена съвкупност от понятия дава възможност на човека да осъществи планомерна целесъобразна дейност за преобразуване на света, да изработи съответно поведение, съответно отношение към явленията в обществения живот. Трето, тъй като в понятията и системите от понятия се фиксира опитът, натрупан от човечеството, овладяването на известна съвкупност от понятия е необходимо условие за по-нататъшния прогрес на науката, за по-нататъшния успех на познанието. Понятието в този случай е база, на основата на която се осъществява научният прогрес. Четвърто, понятието е едно от най-важните средства за систематизирането на мисленето" (Горски 1961: 129).

Способността на научния термин да отразява системата от знания предопределя задължителната системност в семантизацията на термина.

Понятийността и системността като отличителни признаци на научния термин ясно проличават в процеса на речниковото определение на научните понятия. Както отбелязва С. Ландау, определението на специалното понятие често изисква съотнасяне с базовото (basic) понятие и непременно изисква включване на специални понятия с общи и пресичащи се признаци (Terms sharing a common element) (Ландау 1989: 151).

Интерпретациите на термина-знак днес са много разнообразни, тъй като са ориентирани прагматически към конкретни видове дейност, такива като превод, кодиране и декодиране на информацията, лексикографско описание, стандартизация, обучение на специални езици и др. Най-продуктивен днес е текстовият подход за изучаване на термина (например, разглеждането на терминологичната лексика на научното изложение като "знание в концентриран вид, резултат от познанието, негово "собствено име", вход в дисциплинарното знание, начин за неговия контрол, съхранение и предаване" (Рябцева 1996: 10). Според този подход термините не са просто думи, организирани по определен начин, а знаци, които в своята съвкупност пресъздават картината на научното знание, терминологичната система.

Своебразието на понятийността на термина се състои в това, че терминът знак-символ се съотнася не просто с определено понятие, а със система от понятия, с фрагмент от научно-понятийната система. Понятийната системност на термина като негово своеобразие се подчертава от всички съвременни изследователи. С. Д. Шелов въвежда понятието терминологичност и подчертава, че:

"А. В значението и само в значението на знака (думата или словосъчетанието), принадлежащ към дадена област на знанието, се съдържа онова, което прави знака терминологичен.

Б. Терминологичността на знака (думата или словосъчетанието) се определя по отношение на дадена система за обяснение на неговото значение (например по отношение на системата от определения).

В. Терминологичността на знака (дума или словосъчетание) е толкова по-голяма, колкото повече сведения са необходими за идентификация на неговото значение, съгласно дадената система за обяснение" (Шелов 1998: 122).

Според Б. Ю. Городецки идеята за степента на терминологичност е била изказвана не веднъж и заслужава особено внимание и развитие (Городецки 2006). Изследователите обръщат внимание на факта, че терминът е неразривно свързан с естествения език и че на термините са присъщи всички свойства на думата, така че често пъти е трудно да бъде прекарана граница между термините и нетермините. Оттук произлиза и необходимостта да бъде експлицирано свойството "терминологичност", присъщо на думите (и словосъчетанията) в различна степен и различен модус. В това комплексно свойство може да бъде отделен водещ фактор, и такъв фактор според Б. Ю. Городецки е степента на дефинираност (Городецки 2006). Степента на дефинираност е всъщност степента на конвенционална закрепеност към фрагмент от системата на знания, степента на съзнателна дефинираност в рамките на конкретен подезик и конкретна човешка дейност. Тази дефинираност на термина може да се прояви по различен начин: в наличието на лексикографски закрепени дефиниции, в съществуващи установени и признати теории, в учебно-дидактически материали. Следователно, дефинираността (явна или подразбирана) е свойство, с което се характеризират в съзнанието на носителите на подезика най-типичните термини от дадена сфера на общуване. Степента на дефинираност може да намалява. Между термините и нетермините тогава има различни преходни случаи - квазитермини.

Термините назовават специални понятия. Но специалната лексика в езика не е представена само от тях. Спецификата на отразяване на научните понятия в специалните лексеми позволява да бъдат разграничени някои техни типове. Освен термините в рамките на специалната лексика различните учени посочват други специални лексикални единици: номени (Винокур 1939), професионализми (Кузмин 1970), професионални арготизми (Скворцов 1972) или професионални жаргонизми (Гладкая 1977), предтермини и квазитермини (Лейчик 1981), терминоиди (Хаютин 1972), прототермини (Гриньов 1990). Тези специални лексеми имат редица общи признаци с термините, но и съществени различия.

Терминоидите са "специални лексеми, използвани за назоваване на така наричаните неутрални понятия, т.е. недостатъчно задържали се и нееднозначно разбирани понятия без ясни граници, а значи и дефиниции" (Гриньов 1993). Авторът на този термин А. Д. Хаютин разглежда терминоидите като "лексикални единици, които или все още не са станали термини, или не отговарят на изискванията, поставяни към термините" (Хаютин 1972: 30).

С. В. Гриньов (1993: 48-50) прави опит за подробна класификация на терминоподобните единици, включвайки в тяхната група пред- , прото- и квазитермините.

Предтермините са специални лексеми, използвани като термини за назоваване на нови понятия, но неотговарящи на основните изисквания към термините за краткост и експресивна неутралност:

• описателните обороти, които представляват многословно номинативно словосъчетание, използвано за назоваване на понятие и позволяващо точно да бъде описана неговата същност, но не съответстващо на изискването за краткост;

• съчинително словосъчетание;

• съчетание от думи, съдържащо причастен и деепричастен оборот.

От термините предтермините се различават по временния си характер, неустойчивостта на формата си, несъответствието на изискването за краткост и общоприетост, а понякога и с липсата на стилистична неутралност. В повечето случаи тези предтермини биват заменени със съответните термини, а в други - те се установяват за дълъг период в специалната лексика и придобиват статут на квазитермини (Гриньов 1993: 48-50).

Прототермините според С. В. Гриньов (1993: 48-50) са "специални лексеми, които са се появили и са използвани в донаучния период на развитие на специализираното знание и които назовават не понятия, а специални представи".

Много специалисти обаче изказват мнение, че понятийното разграничаване на тези единици е доста трудно (Татаринов 1996: 260; Комарова 2000: 22). Акцент при изследването на специалните лексикални единици се поставя върху недостатъчната разграниченост и яснота на понятието, означавано от терминоида. Подчертава се липсата на точно класификационно място в общата система от терминологични единици, несъответствието на изискванията, поставяни към термините (например Комарова 2000: 18, Татаринов 1996: 260 и др.).

И това не е случайно, защото малко са онези области от знанието, които още в самото начало могат да представят своя изследователски обект като система - това става на по-късен етап от развитието им (Канделаки 1970: 42).

Една от най-разпространените класификации на термините е класификацията по степен на специализация на единиците (по количеството и характера на областите, които те обслужват). Според този критерий единиците на специалната лексика се делят на общонаучни, интердисциплинарни и дисциплинарни (например Даниленко 1985: 14; Татаринов 1996: 260-263; Манерко 2000: 54-55). По-рядко се разграничават термини по категории - най-общите понятия за материята и нейните атрибути (пространство, време, качество, мярка и др., например в: Белозеров, Герд, Городецкий и др. 1989: 21; Лейчик 2006: 77, 89; Попова 2001, 2002), а така също тясно специализирани термини.

Въпреки че тази класификация е широко разпространена, изследователите отбелязват, че границите на отделните класове не са ясно очертани, а названията им и тяхната трактовка варират при различните автори (например Татаринов 1996: 261). Ако едни от учените приемат, че общонаучни са тези термини, които могат да се използват във всяка наука (Белозеров, Герд, Городецкий и др. 1989: 21), други подчертават, че "общонаучна" не означава използвана във всички науки (Татаринов 1996: 261). В едни източници под интердисплинарна се разбира лексика, формираща се в рамките на комплекс от науки (Даниленко 1987: 63). Други автори смятат, че интердисциплинарните термини се определят като такива, не защото се използват в редица научни области на знанието, а защото имат общо съдържание, което им позволява да бъдат прилагани в различни дисциплини (Белозеров, Герд, Городецкий и др. 1989: 21). Не съществува и консенсус по отношение на количествените оценки за класа на общонаучната и интердисциплинарната лексика. Според едни данни общонаучните и общотехническите думи са малко (Пумпянски 1978: 76), а според други - само общонаучните единици наброяват не по-малко от две хиляди (Герд 1986: 39).

Би могло да се посочи и друг проблем, свързан с разграничаването на класовете с общонаучна и интердисциплинарна лексика. Първата от тях е свързана с конвенционалността на обособяването на отделни дисциплини и техните комплекси. Някои учени например разглеждат лингвокултурологията като комплексна, гранична лингвистична дисциплина (Маслова 1997: 11; Красних 2002), други - като раздел на етнолингвистиката (Телия 1996; Токарев 2000; Воркачов 2001).

Вторият проблем е свързан със зависимостта на понятието "интердисциплинарна лексика" от характера на съответната дисциплина.

За лингвистиката обща интердисциплинарна лексика е научно-хуманитарната, а за лингвокултурологията - общата лингвистична и научно-хуманитарната лексика. Освен това посочената класификация не отчита потребностите на "ненаучните" терминологии - например разделите от знанието, непризнати от официалната наука.

За преодоляването на посочените трудности би помогнала следната класификация: ядрото на специалната лексика следва да бъде представено от специалните единици на дадената научна дисциплина, а така също и отношенията между тях. Специалната лексикална единица се оценява като принадлежаща към дадена област само ако тя се определя в същия този дисциплинарен контекст. Освен тясно специализираните лексикални единици, всяка научна област оперира и с други лексикални единици, които не влизат в нейната система от специални понятия. Те са необходими за цялостното построяване, възприемане и разбиране на специалното знание. Тези лексикални единици са заимствани от друга научна област заедно с определенията им. Те могат да принадлежат на съседни области (собствените единици на тези области), или на висшестоящи (родови по отношение на разглежданата) области (в този случай специалната лексикална единица от родовата, висшестояща област има еднакво значение във видовите научни подраздели на знанието). Например, общите лингвистични термини, функциониращи в лингвокултурологията, етнолингвистиката, етнопсихолингвистиката би трябвало да не се различават по своето значение (ср. такива термини като многозначност, синонимия и др.). Това не се отнася обаче за лингвистичните термини, използвани например в информатиката. Посочената особеност най-ясно може да бъде видяна при експлициране на смисловите отношения на понятията в речникови статии от тезаурусен тип. Тезаурусните статии на "синонимия" в "Тезаурус по теоретична и приложна лингвистика" (Никитина 1978: 326) и "Тезаурус по информатика" (Пашченко 1987: 152) съществено се отличават. В първия тезаурус се констатира разнообразие от смислови връзки, докато във втория смисловите отношения са сведени до две, тъй като в информатиката терминът "синонимия" се използва доста ограничено - преди всичко при описанието на дескрипторните информационни езици.

Тезаурус по теоретична и приложна лингвистика (Никитина 1978: 326)

СИНОНИМИЯ

2: синонимика, равнозначность, [равноименность]

3: синонимия, антонимия

4: [бинарное отношение (между понятиями)]

5: [лексическая синонимия, синтаксическая синонимия, полная синонимия, неполная синонимия, синонимия по сигнификату, контекстуальная синонимия]

12 = 28: [языковая гибкость] семантическая близость, референциальное тождество;

22: синонимы

27: синонимичный, синонимический

Като съответните цифрови означения имат следното значение: 2: синоним, 3: корелат, 4: родово понятие, 5: видово понятие, 12: основна функция, 22: членове на отношението, 27: "отнасящ се към" 28: нестандартни функции (асоциации).

Тезаурус по информатика (Пашченко 1987: 152)

СИНОНИМИЯ

с	синонимические отношения синонимические преобразования синонимические ряды синонимические выражения синонимы
а	ИПТ ЛЕКСИКОЛОГИЯ СЕМАНТИКА

И така, първата класификация на специалната лексика може да бъде сведена до разделянето й на собствено специална лексика в дадена област, привлечена от съседните науки и привлечена от висшестоящите области на знанието. Лексиката, заимствана от висшестоящи научни области, също може да бъде разделена на привлечена от родова научна област или от по-високи равнища на йерархия. Всеки от класовете може да бъде отделен на основата на анализ на системата от определения, което намалява и субективния фактор. Такъв подход би могъл да даде основа за по-ясно очертаване на границите на предметните области и отделянето на класове с "гранична" лексика.

По характера на понятието, с което е свързана специалната лексикална единица, могат да бъдат разграничени собствени имена, термини и номени. Собствените имена традиционно се свързват с единичните понятия, т.е. с понятията, обемът на които включва един единствен обект. Термините са свързани с общите специални понятия (т.е. с понятията, обемът на които включва в себе си повече от един обект), а така също с категориите - най-общите фундаментални понятия, фигуриращи във всички видове теоретично мислене (Лейчик 2006: 22). По-сложен е проблемът, свързан с разграничаването на номените. Макар че този клас специална лексика е въведен още през 30-те години на ХХ век (Винокур 1939) и широко е обсъждан в терминоведската литература (вж. обзора в Гриньов 1993: 42-48), не е изработена единна гледна точка по въпроса за съотношението между класовете термини, номени и собствени имена. Най-общо гледните точки могат да бъдат обособени в четири групи:

• номенклатура - терминология, структурирана по систематичен начин в съответствие с предварително установени правила за назоваване (ИСО 1087: 10). Собствените имена не се отнасят към номенклатурите, тъй като терминологията изразява общи, а не единични понятия;

• номенклатурата изразява само единични понятия, т.е. класът от номени и класът от собствени имена съвпадат (Герд 1986: 6; Головин 1987: 17);

• номенклатурата е междинно звено между собствените имена и термините (Винокур 1939; Лейчик 1974);

• номенклатурата включва собствени имена, а така също означения на определени класове еднородни конкретни предмети - например названия на конкретни продукти, произвеждани по един и същи образец определен брой пъти (Канделаки 1973: 64; Хаютин 1972: 26-27; Гриньов 1993: 45).

Последната гледна точка преобладава в руското терминознание. По-ясни изглеждат критериите в концепцията за разграничаване на номенклатурата, където тя се разглежда като междинно звено между собствените имена и терминологията (именно такава е била и първоначалната идея на Г. О. Винокур). Основните положения на тази концепция са изложени в работата на В. М. Лейчик (1974). Там собствените имена, означаващи единични понятия и термините, означаващи общи понятия, са представени като два полюса, между които е разположен широкият клас на номените. Номените като членове на номенклатурата, подобно на термините, са свързани с общите понятия, но не с всички, а със специфични. Спецификата на тези понятия се състои в това, че те са членове на съвкупност от еднородни понятия, различаващи се по второстепенните си признаци. Номенклатурните единици не са свързани с висшестоящите понятия чрез родови отношения, те са, използвайки терминологията на логиката, "показатели на класа". Например, всички автомобили имат еднаква функция и принцип на действие. Названията на отделни марки автомобили, такива като "ауди", "мерцедес" и др. не са термини, а номени. Номените са единици от специалната лексика, които са наименования на клас еднородни обекти, разграничени на базата на признаци, които не са видови или други съществени отличителни черти на определен клас. Важна особеност на номените за лексикографската практика е обстоятелството, че за тях не може да бъде съставена родово-видова или партитивна (включваща отношението част-цяло) дефиниция, а само описание, в което се изброяват характерните за тях признаци (Канделаки 1973: 63; Гриньов 1993: 46).

Броят на номените надвишава броя на термините стотици пъти (Гриньов 1993: 44), при което номенклатурата, особено тази, използвана за назоваване на артефакти, остарява много по-бързо от терминологията. По тази причина включването на номените в словника предполага наличието на много основателни причини и ясни критерии за подбор, а при преиздаването на речниците, номенклатурната част е необходимо да се преразглежда първа (Березникова 1976: 84).

Друга особеност в плана на израза на номените е наличието на много цифри и специални символи (Гриньов 1993: 46-47), което също е необходимо да се отчита при сортирането на речниковите единици.

Като обобщение следва да се отбележи, че собствените имена в рамките на езика за специални цели могат да бъдат определени като специални лексикални единици, които са означения на единични понятия. Термините са означения от естествения език (като изключим термините символи - Н₂О и др.) за общите специални понятия, разграничени на основата на съществени признаци. Допълнителен признак на термините, отличаващи ги от професионализмите и професионалните жаргони, е тяхната стилистична неутралност. Номените са наименования на класове на еднородни обекти, разграничавани на базата на признаци, които не са нито видови, нито съществени признаци на класа. Оказали се извън номенклатурните системи, номените лесно преминават в битови думи, съхранявайки своята вещественост или предметност (например, използването на номена "елка" в значение на родовия термин "калкулатор", "ксерокс" - вместо "копирна машина").

Номените в лингвокултурологията имат свои специфични характеристики и отделни основания за включването им в лингвокултурологични речници. Маркировъчните означения, отнасящи се към търговската номенклатура биват съотнасяни с културемите и лингвокултуремите, тъй включват не само сегменти на езика (езиково значение), а и на културата (екстралингвистичен смисъл). Символичната значимост на реалията се състои в означаването на определен факт, известен на всеки носител на езика и свързан с мястото на реалията в дадена култура. Познаването на този факт помага на индивида да се почувства като частица от етноса, определяйки своето речево поведение по определени словесни клишета. Такъв символ винаги активизира в паметта на носителя на езика традиционен образ, типова ситуация. Например прочутата българска марка млечен шоколад "Крава" (най-скъпият и най-хубавият български шоколад от недалечното минало) се отличава с особен страноведски потенциал само за българската лингвокултура (и то вече само за поколението, родено през и помнещо социалистическата епоха):

И какъв е този шоколад "Крава", за който всички "комсомолци" говорят? Соц-"Milka"-та ли? <http://diaryofanunusualboy.blogspot.com/2008/02/blog-post.html> (24.04.2008)

Спомням си шоколад "Крава". Някой да има спомен за това? Като се хващахме на бас за нещо, винаги наградата беше този шоколад, че беше по грамаж най-голям и скъп. <http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&thold=-1&mode=flat&order=0&sid=84291> (24.04.2008).

Особено често натоварени със символна функция са названията на различните марки автомобили, които в представите на българина се превръщат в своеобразни маркери за социална стратификация. За това говорят понякога и стикерите, залепвани на задните автомобилни стъкла:

На Москвич: "Не задминавай, обидно е!", "Един час позор - и съм си на село!"

На Запорожец: "Като порасна ще стана Ферари!", "Не задминавай! Прескочи!"

На стар Москвич: "Сигнализирайте, ако нещо падне!"

На Тико: "Не обиждай малките!"

На Трабант: "Бясната табуретка", "Малък, но подъл"

На спортно Кабрио: "Не пречи, излитам!"

На Ауди: "Искам си в Германия!"

На задната броня на Порше: "Другата ми кола също е Порше!"

<http://www.audiemotion.org/forum/viewtopic.php?t=1702> (24.04.2008)

За превръщането на номените във факт на родната култура често не е необходимо те да бъдат транслитерирани. Процесите на международната интеграция, свързани с приобщаване на интернационален пласт лексика в значителна степен са създадени на базата на английския език. Показателен в това отношение е примерът на руската лексикографска практика и по-конкретно речникът под редакцията на Г. Н. Скляревска (1998) Тълковен речник на руския език от края на ХХ столетие. В речника според авторката е намерила отражение такава особеност на съвременния руски език, която е свързана с факта, че определени думи, предимно термини от информатиката, се употребяват в тестовете на съвременните вестници, списания, делова литература и се изписват на латиница, което демонстрира тяхната недобра усвоеност от езика (Windows, Unix, notebook) (Скляревска 1998). В речника е включен цял раздел с нетранслитерирани заемки от най-ново време. Естествено номенклатурният справочник би могъл да съдържа още по-обширен материал (Max Factor, Fructis, Adidas, Opium, Kenzo, Jacobs и мн.др.). В сферата на номените особено в руския език е разпространено паралелно използване и на оригиналния вариант с латински букви и на кирилица: кафе Jacobs и "Якобс", дражетата Strepsils и "Стрепсилс". Тези означения също така развиват словообразователната активност на ниво разговорна реч: "мерцедески двигател" - "Да не говорим, че и двигателят й ще е мерцедески!" (форум по интернет) "нисански джанти" - "Продавам джанти Нисански" (текст от обява по интернет).

Номените обаче не са характерни за специалната лексика на лингвокултурологията. Някои от тях могат да бъдат включени в лингвокултурологичните речници, където обикновено се представят единици, разпространени във фолклора и обучаващата литература (прецедентни текстове, митологични персонажи), свързани с дадена народна култура, предопределящи спецификата на картината на света и нейното отразяване в езика.

Научните термини могат да бъдат диференцирани също така по своя произход на "домашни" и "заимствани", по степента на мотивираност: на "правилно и неправилно ориентиращи", по степента на дефинираност: - "на прототермини, терминоиди и предтермини" (Гриньов 1993) или по функционално-стилови ограничения на "нормативни и ненормативни" (Комарова 1991: 21), или на термини професионализми и специални жаргонизми (Шелов 1984).

По-голяма част от класификациите на термините следователно се основават на лингвистичния статус на термините. Но лингвистичното основание не е единственото възможно.

Такива екстралингвистични аспекти като "обект на терминирането" и "прагматична функция" са предложени от В. М. Лейчик като основания за класификация на термина на няколко равнища (Лейчик 1974).

БЕЛЕЖКИ

1. Терминът "дисипативен" е въведен от Иля Пригожин при обяснението на дисипативните системи, които се характеризират със спонтанна поява, сложна и често пъти хаотична структура. [обратно]

2. К. Ф. Седов, от друга страна, смята, че при обилието на синонимни означения по-добре е да бъдат "пожертвани" термините "езикова, речева, комуникативна личност" и да се избягва тяхната употреба. Според него на руския език много повече съответства номинацията "речев портрет на личността", "комуникативна (жанрова, текстова, ролева и др.) компетентност на личността", "комуникативно поведение на личността" и др. Родовото понятие, определящо уникалността на човека в неговата способност за общуване, К. Ф. Седов предлага да бъде моделът на комуникативната компетенция на личността (Седов 2007: 10-21). [обратно]

3. Съществуват два подхода при определяне на термина "картина на света". Представителите на първия от тях се обединяват около идеята, че между семантичните системи на езиците няма разлика, тъй като отразяването на действителността в езика се основава на общи логически принципи и категории. Според този подход езикът отразява обективно света, всички народи съществуват в пространството на единно битие, образувайки единно човечество, различията между народите, говорещи на различни езици, носи случаен характер; преводаческата практика показва, че информацията може да бъде предадена адекватно от един език на друг. Ярък представител на това направление от последните години е Стивън Пинкер (1994). Вторият подход се базира на хипотезата за лингвистичната относителност на Сепир-Уорф, възгледите на Вайсгербер, Холц и др. Неговите последователи смятат, че разликата между лексикалните системи е съществена и се определя от възприемането на света и поведението на хората. Според привържениците на този подход езикът отразява света субективно, всички народи съществуват в пространство на различно битие, без да образуват единно човечество, различията между културите на народите, говорещи на различни езици, носят неслучаен характер, а практиката на превода показва, че поради различията между езиците и културите информацията не може да бъде предадена адекватно; сърцевината на езиковото отразяване на света е представена чрез категориите на езиковото усвояване на света (понякога наричани наивни). [обратно]

4. Сравнението се основава на приликата на пернатия хищник "лунь" - блатар, отличаващ се със синкаво-сив цвят на оперението с побелял човек. Самата птица лунь със закривен надолу клюн и венец от пера около страните и брадичката удивително наподобява побелял брадат старец. [обратно]

5. В приведените примерни тезаурусни статии на термина "езикова личност" са използвани следните смислови отношения: квазисиноними (условни синоними) - функция, свързваща термини, които не съвпадат напълно в своето значение със заглавната дума, а имат специфични оттенъци на смисъла, използват се в различни метаезици или се отнасят към различни научни концепции; област на приложение - термин, назоваващ предметната област, в която се среща заглавната дума; параметър - изразява съществен признак на понятието - заглавната дума, при това не е нито типична функция, нито операция; това отношение свързва понятието с негов съществен, често релевантен признак; импликация - функция, свързваща понятия, намиращи се в такова отношение, че едното да имплицира другото, да способства за възникването, развитието на другото. Тази функция включва връзки от типа на "причина - следствие", "условие - обусловено"; основна функция - изразява типична роля, която обектът, означен със заглавната функция, изпълнява. [обратно]

© Гинка Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.05.2008
Гинка Димитрова. Тезаурусно моделиране на лингвокултурологичната терминология. Варна: LiterNet, 2008.