Благовеста Иванова

web

Замисленият солиден каменен храм "Св. Троица" на брега на Златния рог поставя ред проблеми във връзка със строителството върху дарената от княз Стефан Богориди земя. Храмът се отнася към втория строителен период на комплекса. Той не е построен, но в работата по него се открояват няколко съществени момента като фактите около получаването на ново разрешение за строеж, постъпилите дарения и творческият облик на проектантите братя Фосати.

Да си припомним хронологията на първия строителен период от гледна точка на случилото се по отношение на издаването на разрешение за издигане на две църкви и метох. През юли 1849 г. княз Стефан Богориди подарява имота си на брега на Златния рог, защото Ункапан - другото възможно по-евтино място за строеж, е отдалечено и се намира в еврейската махала. Тогава, през август същата година, по предложение на княза, е поканен истанбулският архитект хаджи Стефан Калфа, който да представи своето виждане за разполагане в дворното място на дарителя на няколко нови сгради, според желанието на българите. Уважаването на народната воля за предстоящото издигане на молитвен дом е свързана с важно условие на дарителя - строежът да не бъде в разрез със законодателната забрана за строеж на нови християнски храмове. То е много важно за приближения на Султана княз, който с родолюбиви чувства съдейства за издаването на необходимите документи и дипломатично пази своето високо обществено положение.

Благодарение на усета си за описване на събития, първомайсторът, абаджия Никола Сапунов, документира последователността в строителството. Според неговия дневник за много кратко време, от около две седмици, архитектът проектира голям храм, малък храм (наричан е и параклис) и метох. Сапунов специално споменава, че едно от изискванията е, малкият храм да бъде разположен така, че да не пречи на строителството на големия (Сапунов 1999: 100-101).

Архитектът Стефан Калфа не е случайна личност. Той е известен като султански архитект, автор на първата обществена сграда със светски функции. През 1844 г. той строи на Бабъ-Али зданието, в което се помещава Министерският съвет, везиратът и министерствата на външните и на вътрешните работи (Bâb-I-Âli n.d.). Договорката за проектиране на два храма и на метох между двамата приближени на Султана - Стефан Богориди и архитекта, показва, че идеята за строеж на християнски комплекс е много сериозна и ангажирането на Стефан Калфа е израз на желание за представителност на българския християнски комплекс.

Централно е разположена Високата порта,
а зад нея вляво се вижда фронтонът на Бабъ-Али

Като се има пред вид административно регулирания, бавен процес на издаване на разрешения за строителство на християнски култови сгради, въпреки Одринския мирен договор (1829 г.), който регламентира правата на християните да строят нови църкви, проектът за трите постройки очевидно е имал дългосрочен характер.

Анализът на текстовете на Никола Сапунов показва, че новото строителство започва през есента на 1849 г., след получаване на официално разрешение от Султана, и продължава до пролетта на 1850 г. За това време е построен метохът, който е единствената сграда от първия строителен период. За него са използвани вторично употребени строителни материали - камъкът е от съборените къщи на Богориди. Неговото място е замислено в близост до византийската крепостна стена, където той действително е разположен, а големият храм е предвидено да бъде близо до морето.

Също през есента на 1849 г., но преди започването на метоха и преди издаването на разрешение за неговия строеж за краткото време от два месеца след сьздаването на архитектурните проекти, наречени в изворите "планове" (Сапунов 1999: 101) за храм, е преустроен първият етаж на една стопанска постройка в дворното място. Това е така наречената дървена църква.

Проектите на Стефан Калфа за двата храма така и не са осъществени и не са използвани за строежа на каменния храм от края на 50-те г. на ХІХ в. Техните чертежи са непознати на изследователите. Според мен, храмовете не са били проектирани в съвременния смисъл на това понятие, а само е било отбелязано мястото им на терена (Kuruyazici, Тараn 1998: 68,73), тъй като е невъзможно проектирането на три сгради да бъде извършено, както Сапунов посочва, за две седмици.

Естествено е, че в условията на все още действащите шeриатски забрани, разрешителни за издигане на християнски постройки не могат да бъдат получени лесно. Затова в подадената до властите молба не е изразено желанието за строеж на храм ("kilise"), а на жилище на свещеник, прeзвитерий - "рараz evi" (букв. "попска къща"). И действително, ако отново се върнем към записаните от Сапунов в неговия дневник факти и събития, ще забележим, че той не споменава за обсъждане специално на жилище на свещеник, или презвитeрий, а за комплекс от три сгради. Всичко това означава, че при подаването на прошението е потърсен начин, който да обезпечи възможно най-късия срок за издаване за разрешение на ново строителство. Според османското законодателство, "рараz evi" e сграда, за чийто строеж може да се получи разрешение по-бързо.

Сградата, определена като "рараz evi", е послужила за форма, под която става възможно единствено строителството на метоха. Във фермана от 10 зилкаде 1265 г. - 27 септември 1849 г., 23 септември 1849 г. според Kuruyazici, Тараn (1998: 15); 17 октомври 1849 г. според Хр. Темелски (1998: 43), е разрешено именно строителството на "попска къща", а не на храм. Това е и главната причина да се издигне само метоха и да не се строи църква, а да се приспособи стопанската постройка в двора на Богориди още преди получаването на разрешението за ново строителство.

Фактите от първия период разкриват липсата на разрешение за строителство на храм и наличието на идеен проект, или топографско разпределение на сградите в комплекса.

50-те г. на XIX в. са вторият строителен период на български храм в Цариград. Тогава са изградени основите на църквата, след което строежът е изоставен.

При вече разгледаните обстоятелства от края на 40-те г. на ХІХ в. за проектиране на християнски комплекс и получаване на разрешение за строеж на метох, а не на храм, през 50-те г. на ХІХ в., когато започва работата по каменната църква, е необходимо получаване на ново разрешение. То датира от 28 септември 1858 г. (Kuruyazici, Тараn 1998: 20)¹.

В началото на 1859 г. сред цариградските българи започва събирането на средства за строителството на новата църква (Сапунов 1999: 118, 119). За създаването на нов архитектурен проект са поканени архитектите братя Фосати и не са използвани проектите на Стефан Калфа.

Тези факти отново показват, че описаните в дневника на Никола Сапунов събития по възлагането на работата по метоха, големия и малкия храмове от края на 40-те г. на ХІХ в., са свързани само с предварителна работа. Архитектът очевидно е представил ситуационен план ("малката църква да не пречи на голямата") и впоследствие е проектирал само метоха.

Възлагането на проектирането за каменен храм става отново с намесата на Стефан Богориди. Според известния дългогодишен изследовател на град Истанбул Семави Еидже, князът е свързан с архитектите Фосати. Няколко години по-рано, през 1855 г., по-малкият брат Джузепе строи неговата вила (кьошк) (Еуce 1971: 11, 5823, посочено по: Kuruyazici, Тараn 1998: 22). За разлика от проектите на архитект Калфа, проектът на Фосати е запазен в Църковно-историческия и архивен институт при Светия синод на Българската православна църква (ЦИАИ, инв. 9103)². Литографското копие е подписано долу вляво: "Гр. Персикети", долу вдясно: "Арх. Фоссати". Подписите, както и надписът в горната част на листа, са на кирилица: "Видъ образа и внешняго и внутреннаго расположенiя народныя Болгарскiя церкви Св. Тройцы создаемыя в Цариграде". Представени са надлъжен разрез, план и западна фасада, обозначени по следния начин: "Длинный разрез по линiи АЕ", "Планъ или образъ", "Главное или прeдное лице видимоe съ Фенерскаго пути". Малкото име на гравьора и неговата самоличност остават засега неизвестни.

Подписът на архитектите не издава никаква информация за това дали и двамата братя Гаспаре и Джузепе работят по него, или само водещият, по-големият - Гаспаре.

Според проекта българската църква е замислена в духа на византийската архитектура, която е органична за българското светоусещане. Храмът е трикорабна, куполна базилика с три закръглени конхи на абсидата и с цилиндричен свод на централния кораб. В плана е отбелязан централният купол и четири слепи купола, по два в страничните кораби. При това разположение на куполите става ясно, че планът на базиликата е развит от гръцки кръст.

Гаспаре Фосати. План на каменния храм "Св. Троица" от 1859 г.
Съхранява се в ЦИАИ

Пространството на храма по хоризонтала е издължено на изток с една трета членение с четири стълба - два за централния кораб и по един симетрично северно и южно от тях, за страничните кораби. По този начин е създадено абсидното пространство. Следователно гръцкият кръст остава скрит от изток. Той е скрит и от запад. Раменете му от тази страна са затворени със стълбове от север и юг. Пространството от запад е затворено, за да бъде създадена базиликалната схема. На запад, за пространството на портика, са поставени още два стълба, които съответстват на ширината на централния кораб. В северната и южната му част са стълбищата за емпорията и камбанариите. На плана личи, че те са изнесени пред пространството на храма и входът за тях е от портика. Той съответства на ширината на централния кораб и от запад е отворен с четири колони.

Според създадения от Фосати надлъжен разрез на храма, тежестта на купола пада върху масивни стълбове, между които от запад, север и юг е разположена по една двойка колони.

Колонадите с триделни арки поддържат по-широки арки над тях, разположени между стълбовете, върху които стъпва барабанът с осем прозореца. Системата от два реда арки помага за равномерното разпределяне на тежестта и за доброто осветление на храма. Между тях е разположен широк корниз, който преразпределя тежестта по хоризонтала. Арката в емпорията представлява триделен прозорец, чрез който е решено доброто осветление на храма. Източно и западно от нея са разположени по един по-малък прозорец със същата форма. Два входа - от север и от юг, осъществяват прекия достъп в подкуполното пространство.

Централната фасада на храма е аналогична на страничните, но без абсидата и портика. Точно тази особеност обяснява използването на гръцкия кръст като ядро на храмовото пространство. Оттук става ясна и конструкцията на сводовете, те са замислени като цилиндрични. Редица конструктивни елементи като, на първо място, скритият гръцки кръст в центъра на плана, триделните дъгообразни прозорци в емпорията и по-малките с такава форма на четирите фасади са потвърждение за цилиндричните сводове и сводови покрития на храма.

Идеята на Фосати е свързана с построяването на достатъчно представителен храм, който да не отстъпва по своите архитектурни достойнства на останалите православни храмове в Истанбул. Размерите, които архитектът посочва в аршини, са: дължина 28,5, ширина 20,9 и височина на купола 21,85 аршина. Като се има предвид, че един архитектурен строителен аршин е равен на 0,758 м³, то размерите са 21,60 м х 15,84 м х 16,56 м.

Турските архитекти Тапан и Куруязъджъ посочват дължина 34,11 м, ширина 22,74 м, височина 13,65 м и площ 775,66 м (Kuruyazici, Тараn 1998: 20). Според Христо Темелски размерите на храма са: дължина 37,41 м, ширина 24,26 м, височина 24,25 м, а височината на купола с кръста 27,28 м (Темелски 1998: 63). Въпреки отсъствието на единно мнение за големината на храма във връзка с неточностите по преизчисляването на аршините в метри, личи, че църквата е имала внушителни размери.

Според "Устроение на народната българска църква в Цариград", на 22 юни 1858 г., на общо събрание на цариградските българи е взето решение да се построи каменен храм, който да бъде посветен на Св. Троица "с два параклиса от страните". Параклисите са наречени на "Св. Първомъченик и архидякон Стефан" и "Св. Ив. Рилски" (Темелски 1998: 61). В проекта на Фосати параклиси не са отбелязани. Очевидно архитектите са имали свое различно виждане за плана на храма и независимо от решението на общото събрание те изразяват своята концепция, отлично познавайки византийската архитектура.

На медната плочка, която е вградена в основния камък, вместо Св. Иван Рилски като патрони са вписани Св. св. Кирил и Методий, което означава, че след създаването на проекта е сменено името на храма. Неговият пръв изследовател Иван Стойнов познава текста от основния камък и отбелязва, че е замислено построяване на "великолепен триипостасний храм Святия Троици Святаго Стефана и Святаго Кирила и Методия", за който през 1849 г. е получен "висок ферман" (Стойнов 1923: 28)⁴. Споменаването на три престола за храма означава, че във всяка една от абсидите ще се отслужва литургия. В този случай северната и южната абсиди, които в проекта на Фосати изпълняват ролята на протезис и дяконикон, придобиват самостоятелна функция и са свързани с посветената на патрона-светец литургия, която се извършва на неговия календарен празник. Отбелязването в плана само на един престолен камък обаче също не е пречка храмът да бъде наречен триипостасен, което е свързано с възможност за служене при наличието на антиминс.

Един документ от преписката между Министерския съвет и Държавния съвет, относно дълга на Българската църква в Цариград към Никола Тъпчилещов и братя Гешови, представя причината за вземането на решение за строеж на каменен храм: "На 1858 г. първенците от живущите в Цариград българи и представителите на българските еснафи, на едно събрание на 22 Юний, наречено общонародно събрание, решили да се съгради в двора на параклиса Св. Първомученик архидякон Стефана нова каменна голяма и великолепна църква, защото параклиса, който бил единствената българска църква в Цариград, като приспособление от вехт дом, бил нисък, тесен, мальк и несгоден за богослужение." (ЦДА, ф 166 К, оп. 1, а.е. 119, л. 52). Според същия документ още тогава е взето решение "надзирателството да размисли и реши зданието, положението, вида и височината на църквата и да се приеме и одобри един план" (ЦДА, ф 166 К, оп. 1, а.е. 119, л. 52), което както ще видим, посочва датата на възлагане и изпълнение на работата по проектирането между 22 юни и 28 септември 1858 г.

Ако се вгледаме още по-отблизо в събитията, ще усетим пламъка на времето. Запазена е книгата за дарения, наречена "(С)помяник", подписана на първия си лист от членовете на Надзирателството Гаврил Кръстевич, Христо П. Тъпчилещов, Никола Тъпчилещов, Димитър Ив. Гешоглу и 3ахарий Струмски. Датата е "22 юни 1858 лето". На корицата е поставен етикет с надпис: "1851 Помяник на Българската Народна Църква". Книгата за дарения има внушителни размери и тежест. Прошнурована е със син памучен шнур и е подпечатана от вътрешната страна на корицата с восъчен печат. Шнурът прикрепя 195 листа. Печатът изглежда многообещаващо, внушава действие и начало на сериозно дело. Неговият надпис гласи: "Народныя Българскы Церквы в Цариград". В средата на кръглото поле е изобразен храм с големи прозорци и с четири, увенчани с кръстове куполи. На гърба на първия лист е поставен многозначителен текст: "Во Славу единосущния, животворящия и неразделимия Троицы Отца и Сина и Святаго Духа: Изволися нине Болгарскому народу с общо согласие да ся въздигне и съзиди от основания Народната в Цариград Българска църкова (ориг. подчерт. в текста, бел.моя, Б.И.) в двора на сегашната привременна. И понеже само с помощта на Цариградските българи не е възможно да ся почне и усъвърши това Свято здание, което ще стани колкото голямо, толкова и великолепно, прилично за Народно, Решися да ся прикани всякий Християнин тука и повън да принесе дар Богу, що му ся откъсни от сърцето, който ще ся написва в следующий Спомяник да ся помянува името му като Ктитор вечно в тойзи Божественний храм. Всеблагий Бог, комуто се посвещава това народно Заведение, нека да възнагради усърдието всякому, и да му заплати за едното Хиляди и да му напиши името в [...] си животия и да го удостои Наследник на Царство небесное. Амин. Цариград 22 Юния 1858 лето. Г. Кръстевич, Х. П. Тъпчилeщов, Н. П. Тъпчилещов, Д. Ив. Гешооглу, З. Струмски" (ЦДА, ф. 1459 К, оп. 1, а.е. 6, л. 1).

На следващата страница са записани имената на дарителите и сумите, които те внасят, като не щадят своите средства и даряват според възможностите си. Най-малката дарена сума е 100 гроша. "Н. П. Архимандрит Иларион Гр. 10 000, Н. П. Архимандрит Партений Гр. 5 000, Н. С. Свещеник Иларион Гр. 3 000, Н. С. Свещеннодякон Паисий 2 000, Г. Г. Хр. П. Тъпчилещов 20 000, Н. П. Тъпчилещов 20 000, Бр. Ив. Гешоглу 20 000, Георгий Золотович 5 000, Димитрий Добрович 5 000, Гавраил Моравенов 3 000, Костаки Райков 1 000, Александър с. Екзарх подарява 1 000 и обещава всичко което ся печати за църквата във вестника Цариградски да не взема платка нищо. Драган Цанков подарява и обещава сичкото което ся печати в книгопечатницата му за църковна потреба да не взема платка [...], Стефан Изворски 1 500, Тютюндийския еснаф 6 000, Абаджийския еснаф в Галата 6 000, Ескеджийския еснаф 5 000" (ЦДА, ф. 1459 К, оп. 1, а.е. 6, л. 1-2).

Според "Памятник на Българската Народна църква" през 1857 г. по-големи дарители на строежа на храма стават Георги Раковски от Котел, който дарява 2 970 гроша, С. Севастиди от Пловдив - 1 000 гроша, Г. Моравенов от Копривщица - 5 000 гроша, С. Д. Каблешков от Копривщица - 4 000 гроша. Княз Стефан Богориди от Котел дарява 23 000 гроша, Александър Екзарх от Стара Загора - 3 500 гроша. За строежа се събират средства и от продадени билети. Помощите са записани без имена. Правят впечатление големи суми над 10 000 гроша, пристигнали от Търново, Самоков, Свищов и Рилския манастир. От името на покойния Сава Филаретов са дарени 3 600 гроша. През 1851 г. Котленските джелепи даряват 10 000 гроша, през 1852 г. "Видинлиите" даряват 10 000 гроша. Впечатление прави дарението от записаните като "трима родолюбиви българи" от Сърбия, които жертват общо внушителната сума от 33 000 гроша (ЦДА, ф. 1459 К, оп. 1, а.е. 6, л. 3). Не само будните и родолюбиви българи дават своята лепта за строителството на храма. В книгата е запазен отделен, сгънат на две лист, съдържащ бележка с имената на братята, може би християни, Афруз Бал Мумджи, дарил 1 840 гроша, и на Юсреф Бал Мумджи за 4 680 гроша и 25 пари.

Разрешението за строеж на храма датира от "месец Сафер, хиляда двеста седемдесет и пета година" (ЦДА, ф. 321 К, оп. 1, а.е. 615, л. 39-40) (от 7 Сафер, 1275, което е 28 септември 1858 г.). Това означава, че проектът е създаден за времето между 22 юни и 28 септември 1858 г. Основният камък на храма е положен на 25 октомври 1859 г. (НБКМ-БИА, ІІ А 6522). Моментът за поставянето му е определен на строителния етап, когато основите на храма излезли над морските води. (Сапунов 1999: 129).

До края на декември 1859 г. основите му са изградени над терена на около 0,80 м. Събраните средства се изчерпват и една година по-късно, през 1860 г., равносметката за неуморната работа на наетите работници и голямото желание за по-бързото изграждане е тъжна. Основите вече са пропукани и започват да пропадат. Този неуспех съвпада и с отпътуването на двамата архитекти от Истанбул.

По същото време, през юни 1860 г. в Рилския манастир събират помощ за "новата народна църква в Цариград". Парадоксално е, че сумата е изпратена седем години по-късно, през септември 1867 г. Част от нея престоява в манастира цели седем години, защото не била потърсена от Цариград. От писмото, което е подписано от игумена Пантелеймон, става ясно, че манастирските братя са дали своята лепта, но не са имали никаква представа, че в същото време работата по строежа е в застой и църквата е почти изоставена. Неизвестно защо, те са изчаквали парите да им бъдат поискани от Цариград и след като това не се случва, те решават все пак да ги изпратят! От писмото става ясен механизмът за събиране на средства за строежа. Старците получили тефтер, подпечатен с църковния печат на храма "Св. Стефан" и подписан от членовете на църковното настоятелство, в който да запишат събраните суми. Не е ясно колко са събрали монасите, но представителят на настоятелството г-н Конков, предварително взел 1500 гроша от сумата (ЦИАИ, инв. 9176).

Не закъсняват и предложенията за изписването на храма. В едно писмо от 14 октомври 1860 г. до Никола Тъпчилещов, който е църковен настоятел на строящия се храм"⁵, Николай Павлович предлага да се погрижи за изписването ("описанието") на църквата (Архив 1980: 28). Тъпчилещов му отговаря и го уверява, че българите имат пред вид неговото желание и "догде имаме между народът си един такъв изкусен в зографството, не ще помислиме за друг" (Архив 1980: 290). Това писмо осветява един важен факт за неосъществения храм, че все пак българите са се надявали той за бъде построен и да бъде изписан от грамотен, учил в Европа художник, който поддържа постоянна връзка с тях, интересува се от църковните борби и чиито патриотични литографии вече са част от тяхното битие.

Няколко месеца по-късно Никола и Христо Тъпчилещови и Д. Ив. Гешооглу стават основни заемодатели на храма в името на българския народ за направата на Народната Българска църква във Фенер. Те дават сумите, които Народното събрание през 1880 г. решава да им възстанови, но без лихвите за изтеклия 20-годишен период.

Запазени са хроники от момента на поставянето на основния камък на храма. Те създават представа за оформянето на пространството в един толкова свят и тържествен за българите момент. В рубриката "Летописи" на списание “Български книжици" Гаврил Кръстевич съобщава: "Действително, като ся направи при морето над новосозданият прекрасний рахтам един прост харен чардак, обвит и покрит от секъде с бело чисто платно за да предупазя хората от ветр и лошо время, и окрашен от пред церквата със зелени первази, по-тому що зеленото значи добра надежда, а при това снабден с прекрасни канапета, карекли столове, и други доволно судалища, и окичен с два красни образа с цветни китки натруфени околовръст и закачени, единият вътре (образът на Милостивийшият наш Цар и Господар Султан Абдул-Меджид-Хан), а другият от вън (образът първаго нашего церкви ктитора покойнаго Князя Стефана Вогорида)..." (Български 1859: 363).

Архитектите братя Гаспаре и Джузепе Фосати

Архитектите Фосати, свързали името си с проектирането на непостроения каменен храм, са познати както в Русия, така и в Турция. Изследователите от тези страни споменават имената им и отделни, създадени от тях, архитектурни паметници, но без връзка с работата им по българската църква (Goodwin 1990: 122-127).

Доменико Троли, Портрет на Гаспаре Фоссати, 1828 г.,
рисунка с молив, 17 х 10 см - Archivio Cantonale di Bellinzona, ACB 1954

Проектът за храма досега не е разглеждан в контекста на създаденото от двамата братя. Тяхното творчество и мястото на българския храм в него са от особено важно значение за постигане на яснота, че българите в силното си желание да имат храм, който по своето достолепие да не се отличава от молитвените домове на другите християни, канят най-известните за времето архитекти.

Неправилно Гаспаре Фосати е споменат от Тончо Жечев като В. Г. Фосати, при това като грък (Жечев 1992: 65). Христо Темелски смята, че е италианец (Темелски 1998: 63). Инициалите "В. Г." се появяват за пръв път у Иван Стойнов през 1923 г. (Стойнов 1923: 28). На плочата, поставена на малката куполна постройка с помощни функции (Salle de l’Horloge), построена от Гаспаре Фосати към джамията "Св. София" в Истанбул през 1853 г., архитектът е споменат неправилно като Г. Т. Фосати (Гаспаре Траяно)⁶. Според най-новите изследвания името на баща му, също строител, е Амброджо Марселино Фосати, който работи във Венеция (Санкт Петербург 2003).

Постройката, издигната от Гаспаре Фосати през 1853 г.
в съседство с църквата "Св. София", и паметната плоча на нея

Богатата творческа биография на братята Фосати е свързана с широк периметър на работа и приноси в архитектурата в Русия и Турция. Потомствени архитекти, те са сред творците, които дават облика на столиците Санкт Петербург и Истанбул през XIX в. (Санкт Петербург 2003). Произхождат от кантона Тесин в Швейцария и заедно с много други архитекти и най-вече строители от тези места, работят в Санкт Петербург. Тесинските фамилии строители и архитекти, които са известни още и като италиански швейцарци, са повикани по времето на Петър I, в началото на XVIII в. във връзка с промените, които той налага при европеизирането на Руската империя.

Архивът на братята Фосати е запазен в архива на кантона Белинцона със седалище град Белинцона в Швейцария и не е попълнен с информация за българската църква в Истанбул, тъй като обхваща периода 1836-1854 г. Той съдържа проекти на храмове, свързани с тях рисунки и гравюри, в това число на мозайките в "Св. София", фотографии, географски карти, обществени и частни сгради.

Кой сред големия род архитекти Фосати от италианска Швейцария е авторът на проекта на каменния храм? Според мен, той е Гаспаре Фосати, който от 1836 г. работи в Цариград заедно с по-малкия си брат Джузепе (1822, Моркоте - 1891, Константинопол).

Гаспаре Фосати е роден на 7 октомври 1809 г. в Моркоте, малко градче на границата на Швейцария с Италия, което се намира близо до езерото Лугано. През 1822 г. той учи във Венеция, където баща му Амброджо Марселино Фосати, е строител. От 1822 до 1827 г. Гаспаре Фосати учи в училището за декоративни изкуства и скоро сред това се прехвърля в училището по архитектура в Кралската академия за изящни изкуства Брера в Милано (Ассаdemia di Belle Arti d Brera). През 1827 г. той получава златен медал в Големия конкурс по архитектура на Академията. От 1827 до 1832 г. продължава образованието си самостоятелно в Рим, като изучава антична скулптура, рисува и се занимава с литография и участва в разкопки под ръководството на тесинския архитект и археолог Пиетро Бянки (1787-1849). Преди няколко години бе публикуван пътният дневник на архитекта "През Италия с молив и хартия" (Реdrini Stanga 2003). През 1833 г. той отпътува за Петербург, живее при скулптора Домeнико Мадерни, с когото се запознава по време на престоя си в Рим, и попада в кръга на архитекта Франческо Мария Руска, който е баща на жена му (Санкт Петербург 2003)⁷.

Интензивното изучаване на античността в Рим и участието му в археологическите разкопки става причина Гаспаре Фосати да се ориентира към неокласицизма. Той доразвива своята нагласа към стила под влиянието на известния архитект Карло Роси.

През 1835 г. за разработването проекта на зданието на Императорското Петербургско дворянско събрание той е приет за член, тогава академик, на Санкт-Петербургската художествена академия. През 1836 г. император Николай I го назначава за придворен архитект. През 1837 г. той се жени за дъщерята на Франческо Руска⁸.

Много скоро след пристигането си в Русия, но вече като придворен архитект, през 1837 г. Гаспаре Фосати заминава за Истанбул. Неговата задача е да проектира и построи новата сграда на Руското посолство (1837-1840 г). В осъществяването й му помагат брат му Джузепе и братът на жена му Алесандро Руска.

В Константинопол Гаспаре Фосати става водещ архитект и получава поръчки за строителство на посолства, болници, училища, театри, кафенета и билярдни зали, бани не само в града на Босфора, но и в Европа (Ра1umbo-Fossati 1970: 142).

По поръчение на султан Абдул Меджит от 1847 до 1849 г. Гаспаре Фосати ръководи разкриването останките от мозайките в църквата "Св. София". Във връзка с тези реставрационни работи през 1848 г. той е провъзгласен за почетен член на Санкт- Петербургската Императорска академия. През 1849 г. Фосати дарява на Академията колекцията си от акварелни рисунки на пространството на "Св. София" и нейните мозайки, станали по-късно широко известни. И до днес те са използвани и разпространени като името на техния автор е забравено. През 1852 г. те са публикувани в Лондон (Fossati 1852), а през 1915 г. в Русия (Фоссати 1915) - посочено по Якобсон (1983: 166). Моливните рисунки, които той създава, са посветени на султан Абдул Меджит. Техен литограф е белгийският художник Луис Хаге (Louis Haghe, 1806-1855). Издадени са като албум, съдържащ 25 големи цветни литографии през 1852 г. в Лондон от "P.&D. Colnaghi". Известни са като едни от най-добрите литографии на ведути през XIX в., които връщат образа на "Св. София" в съзнанието на Европа.

Литографиите на Гаспаре Фосати за нас не са просто документ на времето, а изворов материал за изследване на неговото отношение към византийските храмове като възможни образци, във връзка с проектирането на българската църква "Св. Троица". Композиционните заемки от църквата "Св. София" личат в организацията на конструкцията на северната и южната фасади, представени в надлъжния разрез на храма.

Благодарение на реставрационните работи Гаспаре Фосати много подробно е изучил конструкциите на църквата "Св. София", което личи и от неговите рисунки. Те представят както панорамни изгледи, така и детайли на отделни пространства и издават изследователския интерес на архитекта. Интересът му към детайла означава, че освен публикуваните рисунки, той е изпълнил още много други, които остават скрити от погледа на съвременните изследователи⁹. Едно е ясно, че Фосати е познавал в дълбочина както конструкциите, така и идейната същност на византийската архитектура и ги е използвал в проекта за българската църква.

Един екземпляр от това издание е откупен за библиотеката на областта Липе в Детмолд, Вестфалия, Германия, благодарение големия интерес на управляващия Липе княз Леополд III. Преди да поеме през 1851 г. княжеството в свои ръце и преди да започнат реставрационните работи в църквата, князът посетил Истанбул и по покана на султан Абдул Меджит присъствал на служба в джамията "Ая София". В постъпката за откупуването на впоследствие издадените гравюри личи големият му интерес към превърнатия в джамия християнски паметник. Друг екземпляр се съхранява в библиотеката за редки издания "Генадиус" (Gennadeios) към американското училище за класически изследвания в Атина.

Освен с работата си по реставрацията на църквата "Св. София" Гаспаре Фосати и брат му Джузепе са известни с възстановяването на християнски църкви - храмовете "Св. Дух" на бул. "Джумхуриет" (1846 г.) и "Сан Пиетро Доменикани" (1854 г.) до Генуезката кула в квартал Галата. Те проектират Крайбрежния дворец на Решид паша (1847 г.) и канцеларията на султана (1855 г.), сега болница за костни заболявания "Балталиманъ" (Саn 1993, поcочено по Кuruyazici, Тараn 1998: 22). Според други изследвания, Фосати е построил през 1845-1849 г., непосредствено до "Света София", първия университет в Османската империя (Кästner 2004)¹⁰ и сградите на Холандското посолство през 1854 г., сега Холандско консулство.

Специално внимание заслужава сградата на Архива, построена от Фосати. Тя се намира в съседство с построения от хаджи Стефан Калфа Бабъ-Али. Построена е в паладиански стил с железни врати и прозорци, които са били поръчани в Истанбулската корабостроителница.

Тези факти разкриват две важни страни от строежа на българската църква, а именно че и двамата архитекти - хаджи Стефан Калфа и Гаспаре Фосати, работят в ядрото на града, и че използването на метал за значими постройки в столицата на Османската империя не е нововъведение през 90-те години на ХІХ в., когато се взима решението за строителство на църквата "Св. Стефан" от лято и ковано желязо.

През 1858 г. братята Фосати заминават за родния си град Моркоте¹¹. Там през 1868 г. близо до родната си къща те строят нов дом на брега на Луганското езеро. Сега той е превърнат в хотел "Карина Карлтон" и е гордост за града. Любопитен и много красноречив факт за художествените възгледи на братята-архитекти е, че в тази сграда с оформянето на един от салоните в турски стил те осъществяват рецепция на източната традиция, след като години наред чрез архитектурата те са внасяли европейските традиции в столицата на Турция.

След завръщането си в Моркоте, Гаспаре Фосати не прекъсва връзките си с Русия, където често пътува, за да осъществи няколко проекта. Гаспаре Фосати умира на 5 септември 1883 г. в родния си град.

Творчеството на Фосати и българската църква в Цариград

Архитектурно-художествената среда на Венеция, където Гаспаре Фосати получава първоначалното си образование, оказва силно влияние на формирането на творческите му възгледи. Специализираното му обучение в Милано и особено шестгодишния натрупан опит в Рим с интензивно изучаване на античността и практиката в археологията, са основа за по-късния и траен интерес към неокласицизма. Рисунките на руини и различни сгради, характерни за живописта на неокласицизма и романтизма издават добрите му живописни способности. Неговата нагласа към разглеждане и интерпретация на подобни обекти остава трайна, което особено личи в известните рисунки на Фосати с пейзажи от Истанбул.

Класицизмът е в основата на творчеството на Фосати в Русия и Константинопол при проектирането на църкви и обществени сгради. В проектирането на частни постройки той експериментира с еклектика, подражава на местните архитектурни тенденции и англосаксонските традиции на романтически-живописните паркове. Използването на стилове от различни епохи напълно отговаря на духа на времето.

Не е известно къде Фосати е построил къщата на граф Заварадовски. Тя е позната единствено от неговия архив. Тази малка частна сграда няма представителен характер и напомня провинциална вила. Според пропорциите и обемите си тя напомня също и църквата "Св. Троица" в Цариград. Без преки аналогии между храма и жилищната постройка, нейният план, който е подобен на гръцки кръст, е близък до плана на българската църква. Споменатите особености, както и полукръглите прозорци на двускатния й покрив показват, че при проектирането на църквата Фосати подхожда, използвайки историческите стилове и прилаганите в практиката му идеи.

Гаспаре Фосати, Домът на граф Заварадовски
(неустановено местонахождение, главна и странична фасади, план, 1834-1837, рисунка с акварел и молив, 27 х 43см)
- Fondo Fossati del Archivio Cantonale di Bellinzona F.F. X/811

Църквата на княз Лабанов от 1834 г., която Гаспаре Фосати реконструира, е много близка до проекта на българския каменен храм. Тя е базиликална по план, с цилиндрични сводове, двускатен покрив и купол на барабан. Трите фасади са украсени с портици. Портикът на централната фасада е затворен вляво и вдясно със стени, отпред е с колони с дорийски капители. Портиците на страничните фасади са замислени като цялостно затворени със стени и присъединени към пространството на храма. Камбанарията е изнесена извън тялото на храма, в портика. Тя се вижда на южната фасада, но очевидно е предвидено и изграждането на камбанария от север, което много напомня решението на каменната "Св. Троица".

Гаспаре Фосати, руската църква за княз Лабанов: фасада, 1834, рисунка с перо и акварел, 32,8 х 46,8 см
- Fondo Fossati del Archivio Cantonale di Bellinzona F.F. XI/860

Рисунката е недовършена от източната страна на храма, където липсва още едно архитектурно членение - абсидата. На рисунката личи и вариант на камбанарията, където тя е скицирана като по-висока. Това решение напомня църквата "Св. Николай" в град Талин в Естония, построена от големия руски архитект, също швейцарец по произход Луиджи Руска, който през 1810 г. публикува своите архитектурни проекти.

Николската църква в Талин, арх. Луиджи Руска

Както стана ясно по-горе, според някои изследвания Луиджи Руска и Гаспаре Фосати имат връзка, а според други - не. Именитият археолог Пиетро Бянки, с когото и двамата работят, е една от личностите, благодарение на които, те, като представители на две различни поколения, биха могли да общуват. Фосати е повлиян от творчеството на Руска, а може би е имал албума с неговите проекти.

Построената от Луиджи Руска църква е кръстокуполна по план, с фронтони над портиците от запад, север и юг. Капителите на колоните са йонийски, фасадите имат хоризонтално членение. Църквата на Руска има по-високи камбанарии, отколкото църквата на Фосати, но от неговата рисунка, както споменахме, личи идеята за издължаване на тялото на камбанарията. В пропорциите на фасадите и в разпределението на обемите на двете църкви има много общи черти.

Не би могло със сигурност да се твърди, защото XIX в. е времето на комбинации между стилове и лични авторови възгледи, но е възможно, Фосати да се е оттласнал от идеята на Руска при проектирането на двете църкви - за княз Лабанов и българската църква. Тя има удължен кораб, което я превръща в базилика. Двете кулички на камбанариите, хоризонталните членения, които личат в наоса, височините на колоните, капителите в йонийски стил, много напомнят руския неокласицизъм. Проектът на Фосати за църквата на Лабанов и реализираната църква на Руска, са ни познати от техните фасади. Българската църква с централната си фасада повтаря стила на двете по-ранни постройки. В нейния план Фосати не показва страничните фасади, а само вътрешния вид на страничния кораб.

Отговорът какво е външното членение на двете странични фасади намирам в проекта на църквата за княз Лабанов и в църквата на Руска. Фосати е имал предвид портици с пиластри или колони. Българската църква изглежда по-голяма и по-тромава в разпределянето на архитектурните обеми, но тя е замислена не като малка градска църква, или като обслужваща семейството на княза (в случая с Лабанов). Тя е всенароден български храм с големи размери, за да удовлетвори не само нуждите на множеството българи в Цариград, но и да покаже народната самоувереност, съответствие на гръцките, арменските, католическите и пр. църкви в града. В този смисъл тя отговаря на енорийски храм. Тройният прозорец под купола в двата странични кораба и трите арки над стълбовете, които отделят централния от страничните кораби, издава заимстването от ранносредновековната византийска архитектура, която той отлично познава, отличава българската църква от останалите проекти на Фосати. Двата полукръгли прозореца в хора напомнят прозорците в католическата църква в Кронщад с няколкото й варианта, а тройният прозорец - на този в църквата "Св. София".

Католическата църква в Кронщад заслужава особено внимание. Двата проекта за фасада показват, че тя е замислена с невисок постамент, тяло с формата на куб, йонийски ордер, хоризонтално членение, портик с фронтон, със стъпала отпред и типичните за руската архитектура от XIX в. прозорци "с уши". Вариантът й също е в духа на архитектурата на класицизма и докато първият прилича на палацо, вторият има по-монументален вид поради уголемените прозорци и закриването на триъгълника от наклоните на покрива с фронтон с аркосолии. На централната фасада личи любимият полукръгъл прозорец, който той създава и в проекта за храма "Св. Троица" в Истанбул.

Гаспаре Фосати, католическата църква в Кронщад: два варианта на централната фасада, 1835, рисунка с перо и акварел, 24 х 53 см
- Fondo Fossati del Archivio Cantonale di Bellinzona F.F. X/756

Още един възможен вариант на католическата църква в Кронщад показва промяна на възгледа на архитекта за оформление на фасадата. Той напомня първата фасада от рисунката с двата варианта. В нея йонийският ордер е подчинен на декоративното оформление на стената в стил рустика, а оформящите ъглите пиластри са отпаднали като решение.

Гаспаре Фосати, католическата църква в Кронщад: централна фасада, 1835 (?), рисунка с перо и акварел, 38,5 х 53,3 см
- Fondo Fossati del Archivio Cantonale di Bellinzona F.F. IX/678

В църквата "Св. Троица" ъглите са фланкирани с колони, стените са гладки и не е загатнато имал ли е архитектът пред вид облицовка на фасадите с груб камък, или е предвидил да ги остави гладки. В българската църква всички прозорци са оформени като арки, поради което се набива в очи дъговидният им рисунък.

Проектът за фасада и разрез на неидентифицирания храм от архива показва, че неизвестната постройка изцяло е вдъхновена от античната римска архитектура. От разреза личи, че църквата е базилика. Преобладава геометричното членение на форми, което е свързано с използването на класически геометрични тела като триъгълник и паралелепипед. Фронтонът на портика е увенчан с три пластики, представляващи човешки фигури.

Гаспаре Фосати, неидентифициран чертеж на църква, възможно, варианти на католическата църква в Кронщад:
централна фасада и напречен разрез, 1835, рисунка с перо и акварел, 40,8 х 62,8 см
- Fondo Fossati del Archivio Cantonale di Bellinzona F.F. IX/683

Църквата за 250 души, също така с неустановено местонахождение, показва, че Фосати има богат опит в проектирането на църковна архитектура с различен характер. В Русия той създава проект за центрична двукуполна църква, която не е построена, но издава възможността на архитекта да осъществява сложни решения и максимално да използва възможностите на еклектиката за комбинации в пространствените решения и оформлението на фасадите.

Гаспаре Фосати, Руска църква за 250 души (неустановено местонахождение):
план и централна фасада, (1835-1837), рисунка с перо и акварел, 45,5 х 62 см
- Fondo Fossati del Archivio Cantonale di Bellinzona F.F. VIII/619

Подобно на повечето създадени от Гаспаре Фосати обществени и църковни постройки в Русия, сградата на Руското посолство в Константинопол в квартала Бейоглу, Пера (сега генерално консулство на Руската федерация¹²), е създадена според класическите принципи и е подобна на дворците в Москва и Санкт Петербург от края на XVIII и началото на XIX в. В сравнение с живописно-романтическите проекти на Фосати, зданието на посолството има по-строги форми, което е свързано с неговите функции и идейни представи за символ и мощ на Руската империя.

Запазените предварителни рисунки, една от които е перспектива, създават представа за възгледа на Фосати за представителна обществена сграда¹³. От тях личи, че тя има сложно архитектурно членение. Изградена е от три елемента във формата на паралелепипеди. Централният корпус е двуетажен, по-малък, фланкиран, сякаш стеснен, от триетажни странични корпуси. Съединяването на трите корпуса създава начупената линия на фасадата като линията на централния корпус е изтеглена назад спрямо страничните. Впечатление прави хоризонталното членение, което е постигнато чрез разделяне на етажите с корнизи. Всеки един от тях е изпълнен различно. Първият етаж е оформен с руст, прозорците в горната си част са като арки. Фасадите на втория и на третия етаж са гладки. Добре премереното вариране с формата на прозорците внася разнообразие в монотонната им гладкост. За втория етаж на централния корпус е използвана колонада с йонийски ордер, което също допринася за тяхното оживяване.

Гаспаре Фосати, Руското посолство в Константинопол, проект, перспектива, 1840, 30 х 42,6 см
- Fondo Fossati del Archivio Cantonale di Bellinzona F.F. II/78

Гаспаре Фосати, Руското посолство в Константинопол, детайли от фасадата, 1838-1849, рисунка с молив и акварел, 21 х 20,7 см
- Fondo Fossati del Archivio Cantonale di Bellinzona F.F. X/808

Гаспаре Фосати, Руското посолство в Константинопол, детайли от фасадата, 1838-1849, рисунка с молив и акварел, 22 х 21,5 см
- Fondo Fossati del Archivio Cantonale di Bellinzona F.F. X/810

Гаспаре Фосати, Руското посолство в Константинопол, перспектива, около 1850, акварел, 31,5 х 45,5 см
- Archivio Cantonale di Bellinzona, ACB 1954. - 197I

Генералното консулство на Руската федерация, снимка преди реставрацията през 2001 г.

От всичко казано дотук личи, че в своите произведения Фосати използва елементите на класицизма - ордера и хоризонталните членения, както в гражданската, така и в църковната архитектура. Предпочитан елемент в оформянето на члененията на фасадите, който е използван и в църквата "Св. Троица", са полуколоните в декорацията на стените и вписаните в полукръгли арки правоъгълни прозорци, които са заменени с полукръгли прозорци в католическата църква.

Реставрационни работи на Фосати в Цариград

Още в Русия, както е известно от църквата за княз Лабанов, Фосати е известен като реставратор на сгради. Реставрацията на "Св. София" по поръчка на султан Абдул Меджит през 1847-1849 г. е безспорно най-големият принос на Гаспаре и Джузепе Фосати към световната архитектура. Когато те започват работа по реставрацията на джамията, шедьовърът на ранната византийска архитектура е в тежко състояние. Реставрационните работи са свързани с възстановяване на сградата, консервация на мозайките, оформяне на вътрешното пространство и на фасадите.

Братята Фосати извършват възстановяване на конструкции - изправяне на наклонените стълбове на галерията, поправка на сводове, разкриване на покрити с хоросан мозайки, тяхното описване и реставрация, покриване с мазилка и изписване с декоративни орнаменти, добавяне на гипсови розети в готически стил на фасадите. Благодарение на извършената от тях работа църквата е оформена според вкуса на западноевропейските императорски дворове и на султанския двор. Новият романтичен ориенталски стил от декорацията на Фосати е станал популярен в Европа и в ориенталския свят благодарение на албума с техните рисунки.

Оформянето на околното пространство на храма е много важен момент за новия прочит на паметника по онова време, защото са съборени малките паянтови постройки, построени с годините в съседство с него. Тези действия по думите на Ерхард Кестнер спасяват църквата от рухване (Кästner 2004).

И не на последно място, извършената от братя Фосати работа по описването на местата чрез скициране на запазените фрагменти от византийския декоративен пласт в интериора на църквата, показва, че те познават в детайли целия византийски паметник. Запазените скици на тесинските архитекти с топографията на мозайките са използвани за установяване на местата им по време на разкриването и реставрацията им от Византийския институт през 30-те години на XX в. (Teteriatnikov 1998: 31-61).

Поканата на княз Стефан Богориди най-напред към султанския архитект хаджи Стефан Калфа, а след това и към прославените архитекти Фосати, които имат принос за оформянето на столиците на двете големи империи - Руската и Османската, е израз на огромното желание за издигане на българска църква, подобна на храмовете на останалите християни в Истанбул. Симптоматично е, че при започването на всеки нов етап в строителството предишният архитект никога не е привличан в работата. Така например, Джузепе Фосати, който умира в Константинопол години по-късно, през 70-те г. на XIX в., когато се извършват сондажите на терена за проучване състоянието на основите, не е потърсен за съвет. Впоследствие за олекотяване на товара на свлачището край Златния рог е сменена и концепцията за материала за храма.

БЕЛЕЖКИ

1. Документът се съхранява в Османския архив към правителството, ВОА IH 1275, s. 132, № 8515. [обратно]

2. Планът е на тънка светла хартия без воден знак. Листът е перфориран вляво, личат следи от прегъването му до малък формат. [обратно]

3. Изказвам благодарност за консултацията на Манчо Веков (Институт по история при БАН). [обратно]

4. Целият текст вж. у Темелски (1998: 65-66). [обратно]

5. Николай и Христо П. Тъпчилещови, Димитър Ив. Гешолу, Гаврил Кръстевич, Захарий Струмски, както е посочено в "Български книжици" (Български 1859: 345), са избрани за църковни настоятели на триипостасния храм "Св. Троица, Св. Стефан и Св. Кирил и Методий". [обратно]

6. Името на архитекта е записано като Fossati, Gaspare Trajano в редица турски издания: Can (1994), Eyice (1996). На тези сведения се опират и турските изследователи Хасан Куруязъджъ и Мете Тапан, които публикуват предоставения им от Църковния институт план на каменната църква (Kuruyazici, Тараn 2005: 98-102). Изказвам благодарност на г-н Х. Куруязъджъ за любезно предоставения ми брой на списанието. [обратно]

7. Много от строителите, които работят в Русия, са от рода Руска, имат еднакви имена и идентифицирането им е сложно. Някои бъркат Франческо Руска с Франческо Иноченте Руска. Според общия речник на Тиме и Бекер, Фосати отива в Петербург благодарение на Луиджи Руска (1762-1822) от кантона Тичино (една от най-известните му творби е Николската кула в московския Кремъл от 1806 г.), което е малко вероятно, имайки предвид, че когато Луджи Руска е починал, Фосати все още не е завършил образованието си. Луиджи Руска напуска Петербург през 1818 г. и умира във Валенсия. Семействата на строителите и архитектите Руска са родом от три местности: Аньо-Мондонико, Аньо-Бурико и Аньо Серока (срв. Санкт Петербург 2003 с Тhieme-Весkег 1920: 239). [обратно]

8. Според Годфри Гудуин e погрешно да се смята, че Гаспаре Фосати е свързан с Луиджи Руска и че се жени за неговата дъщеря (Goodwin 1990: 122). [обратно]

9. Примери от възстановки на мозайки вж. у Теtеriatnikov (1998: 26). [обратно]

10. За сградата на университета Гудуин отбелязва, че тя всъщност никога не е била използвана като университет, а става Съдебна палата и през 1933 г. изгаря (Goodwin 1990: 123). [обратно]

11. За биографичните данни, както и за годината на връщане в Швейцария, е използван каталогът Санкт Петербург (2003). Според по-стари сведения той се връща в Швейцария през 1860 г. (Тhieme-Вескег 1920: 239; Kuruyazici, Тараn 1998: 22, бел. 9). [обратно]

12. Теренът за сградата е купен в средата на XVIII в. Първата сграда на посолството изгаря през 1767 г., а втората - в началото на 20-те г. на ХIХ в. Фактически Фосати строи трета сграда на същото място. [обратно]

13. Днешният вид на сградата е променен след реконструкциите от земетресението през 1894 и урагана от 1905 г. [обратно]

БИБЛИОГРАФИЯ

Архив на Николай Павлович 1980: Архив на Николай Павлович 1952-1895. София, 1980.

Български книжици 1859: Български книжици, 1859, г. II, ч. Ш, кн. ІІ.

Жечев 1992: Жечев, Т. Българският Великден или страстите български. София, 1992.

Санкт Петербург 2003: Санкт Петербург. 300 лет Санкт-Петербургу. Швейцарские мастера в городе на Неве. Редакторы: Карин Цаугт, Михаэль Гербер, Юлия Тихомирова, Роберт Валкер. Берн: Presence Swittzerland, 2003 <http://www.stpetersburg2003.ch> (25.02.2010).

Сапунов 1999: Сапунов, Н. Дневник по съграждането на първата българска църква в Цариград. Под ред. на ст. н.с. Хр. Темелски. В. Търново, 1999.

Стойнов 1923: Стойнов, Ив. Българската светиня на Златния Рог и нейното минало. София, 1923.

Темелски 1998: Темелски, Хр. Българската светиня на Златния рог. В. Търново, 1998.

Фоссати 1915: Фоссати, Г. Храм св. Софии в Царьграде - Айя София в Константинополe, с прeдисловием Адальберто де Бомон. С. Петербург., 1915. (Пос. по Якобсон 1983: 166).

Якобсон 1983: Якобсон, А. Л. Закономерности в развитии раннесредневековой архитектуры. Ленинград, 1983.

Bâb-I-Âli n.d.: İstanbul valiliği binasinin tarihçesi (Bâb-I-Âli). // T.C. İstanbul valiliği <http://www.istanbul.gov.tr/Default.aspx?pid=4> (22.02.2010).

Can 1993: Can, C. Istanbul’ da 19. Yűzyil Batili ve Levanten Mimarlarin Yapilari ve Koruma Sorunlari (докторска теза). Istambul: Yildiz Teknik Űniversitesi Fen Birimleri Enstitűsű, 1993.

Can 1994: Can, C. Dünden Bugüne Istanbul Ansiklopedisi, cilt 3. Istanbul, 1994.

Costas 1992: Costas, G. et al., 1809-1883, Gaspare Fossati & architteto pittore, pittore architetto. Lugano, 1992, pp. 123-124 (with further bibliography).

Еуice 1971: Eyice, S. Fossati, Giuseppe maddesi. // Istanbul Ansiklopedisi, cilt 11. Istanbul, 1971, s. 5823.

Eyice 1996: Eyice, S. Türkiye Diyanet Vakfi Islam Ansiklopedisi, cilt 13. Istanbul, 1996.

Fossati 1852: Fossati, G. Ауа Sophia Соnstantinople as resently restored... London, 1852.

Goodwin 1990: Goodwin, G. Gaspare Fossati di Morcote and his Brother Giuseppe. // Environmental Design: Journal of the Islamic Environmental Design Research Centre, 1990.

Kästner 2004: Kästner, E. Wer ist das Heilige Weisheit? Gaspare Fosatis Ansichten der Hagia Sophia. Erhard Kästner zum 100. Geburtstag am 13. März 2004- Lippische Landesbibliothek, Detmold, 13. Marz -18. Juni 2004.

Kuruyazici, Tapan 2005: Kuruyazici, H., Tapan, M. Istanbul’da Bilinmeyen Yeni Bir Fossati Projesi. // Yapı, september, 2005, 286, s. 98-102.

Kuruyazici, Тараn 1998: Kuruyazici, H., Tapan, M. Sveti Stefan Bulgar Kilisesi. Istanbul, 1998.

Lacchia 1943: Lacchia, T. I Fossati: architetti del sultano di Turchia. Rome, 1943.

Mango 1962: Mango, C. Materials for the Study of the Mosaics of St. Sophia at Istanbul. // Dumbarton Oaks Studies 8. With further bibliography. Washington, D. C., 1962, 5-21.

Motta 1943: Motta, E. I. Fossati: Una famiglia d’artisti. // Bolletino storico della Svizzera italiano. Bellinzona, 1883, 221-25, 248, 283.

Pallumbo-Fossati 1984: Pallumbo-Fossati, S. Notizie su artisti, uomini di cultura ed artifiani di Morcote di Vico Morcote. Basel, 1984.

Pallumbo-Fossati 1970: Palumbo-Fossati, C. Fossati di Morcote. Belinzona, 1970, p. 142.

Pedrini Stanga 2003: Pedrini Stanga, L. Attraverso l'Italia con carta e matita: Il taccuino di viaggio dell'architetto GASPARE FOSSATI. Locarno: Dadо, 2003.

Peschlow 1980: Peschlow, U. Gaspare Fossati, Die Hagia Sofia: Nach dem Tafelwerk von 1852. Dortmund, 1980.

Storia n.d.: Storia dell'Arte, Info tratte dal Dizionario Comanducci <http://www.comanducci.it/elenco/elencoF32.htm> (25.02.2010).

Teteriatnikov 1998: Teteriatnikov, N. B. Mosaics of Hagia Sophia, Istanbul: The Fossati Restoration and the Work of the Bizantine Institute. Dumbarton Oaks Research Library and Collection. Washington, D.C. 1998.

Thieme-Becker 1920: Thieme-Becker. Allgemeines Lexikon der bildenden Künstler von der antike bis zur gegenwart begründet von Ulrich Thieme und Felix Becker Leipyig. T. XІI. 1920.

Türkiye 1996: Türkiye Diyanet Vakfi Islam Ansiklopedisi, cilt 13. Istanbul, 1996.

Централен държавен архив

ЦДА, ф 166 К, оп. 1, а.е. 119, л. 52.

ЦДА, ф. 1459 К, оп. 1, а.е. 6, л. 1.

ЦДА, ф. 1459 К, оп. 1, а.е. 6, л. 1-2.

ЦДА, ф. 1459 К, оп. 1, а.е. 6, л. 3.

ЦДА, ф. 321 К, оп. 1, а.е. 615, л. 39-40.

Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий" - Български исторически архив

НБКМ-БИА, ІІ А 6522.

Църковно-историческия и архивен институт при Светия синод на Българската православна църква

ЦИАИ, инв. 9103.

ЦИАИ, инв. 9176.

© Благовеста Иванова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.02.2010, № 2 (123)