Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЛЮБОВНАТА ГРАДИНА НА ДУШАТА1

Жан Жерсон

web

В абатството, основано от благочестива набожност.

В тази светска пустош се намира градината на любовната утеха, в която живее истинският бог на любовта; това е благодатната градина, в която живее милостивият Исус и където той призовава своята възлюбена като й пее и реди любовни песни: Veni in ortum meum, soror mea, sponsa mea2. Ела, казва той, в моята градина, мила сестро и скъпа невесто. С нежен глас пее мелодично тази любовна песен Исус Христос, преданият влюбен, докато вика при себе си святата душа, която го обича с пламенно милосърдие; и я нарича своя сестра и своя невеста; сестра по природно родство, а невеста по благодатно влечение; сестра по човешкия облик, който той е взел от Дева Мария, а невеста по красотата на божията благодат, която тя е взела от нашия небесен Отец; сестра по природна връзка, а невеста по духовно бракосъчетание. Уви, тази, която е с такова високо потекло и с такъв високопоставен брак, която е именувана сестра и невеста на великия небесен цар и височайши владетел на света, трябва да бъде възвеличена и възхвалена както подобава. И ето думите, изпълнени с дълбок смисъл, озарен от пламенна любов и пропит от любовна сладост.

Втората глава [от разказа] за святата душа, която чува гласа на своя възлюбен, казва следното:

Когато святата душа, очарована от всеблагия Исус Христос, е повикана от своя възлюбен с голяма обич, тя наостря слух с усърдно внимание, за да чуе гласа на неговата сладка песен, събужда сърцето си с пламенна мисъл и вдига глава с голямо възхищение. Господи, казва тя, чух гласа на своя възлюбен, на този когото обичам; премилостиви Исусе, твоят глас отекна в ушите ми и събуди умореното ми сърце; къде да те търся, къде да те намеря? Тогава тя се впуска, носена от краката на вълнението, и търси пътя на праведното тайнство3 и стига до градината на истинското съвършенство; и понеже е тичала, търсила и влязла с голям плам, тя трепери и залита; и от страстното желание да намери своя възлюбен нейното сърце въздиша, очите й се насълзяват и лицето й пребледнява; защото нейното любовно желание не й позволява да чака дълго своя възлюбен, без да се натъжи, нито пък да таи търпеливо своето толкова голямо забавяне; но тя не може да тича толкова леко, да търси толкова добре, нито да намери толкова бързо, колкото сърцето й иска, защото краката са слаби и уморени, а пътят е неравен и тесен, и градината, в която живее нейният възлюбен, е здраво оградена и с ограда затворена. Чуйте, прочее, какво стана, вие, които изгаряте от любов.

Третата [глава] е за краката на святата душа, които са слаби и уморени.

Краката на святата душа, възлюбена от Исус Христос, са нейните мисли и вълнения, които я носят към възлюбения, но те са слаби и уморени, ако не са подсилени и помазани с мирото на божията милост, защото често биват блъскани и удряни от твърдите камъни на различните съблазни, които тримата врагове на душата хвърлят по нея, за да я препънат. Тези трима врагове са светът, плътта и дяволът. Светът хвърля камъните на преходните богатства, плътта хвърля камъните на плътските наслади, а дяволът хвърля камъните на духовните заблуди. Уви, много трудно някой може да мине през тези камъни, без да нарани краката си и без да залитне или да се спъне, за което пророкът казва, оплаквайки себе си, че денят захожда седем пъти; поради това препятствие, святата душа се бави и не може да тича толкова леко, колкото сърцето й желае.

Четвъртата глава е за пътя към градината, който е тесен и неравен.

Когато, направлявана от Господ, тя успява да избяга от земните пътища, от плътта и от дявола и да спаси краката си от камъните на техните съблазни, тя започва да търси пътя на праведното тайнство и го открива с горчива тъга, че е тесен и неравен. Защото този път е затворен и ограден с плет от тръни и бодли. Това е пътят на истинското покаяние, който е трънлив заради покайването, но разцъфнал заради изповедта и плодотворен заради удовлетворението; защото тук има чуден плет и скъпоценен трън, който цъфти и плоди така, че дава истинските плодове на покаянието, които са препоръчани и възхвалени в светото евангелие като особен лек. О, тръне, тръне, колко е сладко убождането от теб, защото ти се забиваш по-дълбоко в сърцето и даряваш по-бързо с изцеление; колко е скъпоценен плодът, който може да изцели раната и да премахне болестта, причинена от всеки смъртен грях. Никой поклонник не може да премине по този път, без да вкуси плода, защото той е нужен, за да изцели болестта му, за да му даде здраве и за да продължи живота му; този плод е много сладък и благодатен, когато се вкусва както трябва, въпреки че в началото е кисел и горчив.

Петата глава е за оградата на градината.

След като святата душа е тръгнала по пътя на праведното тайнство и е вкусила плода на покаянието, за да има храна за поклонението на своя дух, тя идва в градината на истинското съвършенство, за да намери своя възлюбен и да открие в него добродетелна утеха. Но тази градина е здраво оградена и затворена, защото е заобиколена от една дебела стена. Това е стената на суровата твърдост, издигната върху дълбоко смирение и голяма бедност, укрепена от търпение и доброта, за да издържа на враждебните удари и на ветровете на благоденствието. Диви се святата душа на дебелината и височината на тази стена; и когато започва да се чувства уморена и измъчена и не вижда как би могла да премине стената и да влезе вътре, красавицата сяда под нея и плаче, и въздиша, и изпитва силна болка. Но след като дава малко отдих на тялото си, сърцето й се утешава, тя става и започва да търси толкова усърдно, че стига до вратата.

Шестата глава е за пазителката на градината.

Там тя намира една преподобна и благочестива дама, която по някои знаци е забелязала нейното идване и от учтивост й е отворила вратата. Това е дамата послушание, която е пазителка на градината и държи ключовете за отсяване [на доброто от злото], пръчката за поправяне и пръчката за наказване; ключовете - за да отваря и затваря, и да въвежда добрите, и да гони лошите; двете пръчки - за да поправя и наказва злодеянията; и за да подтиква тълпата към труд, и да предпазва простолюдието от грях. Тези пръчки са неприятни за горделивите, но те са благодатни и приятни за смирените, за които светият пророк казва, че са им донесли утеха.

Седмата глава е за четирите помощнички на дамата послушание.

Когато святата душа вижда дамата послушание и разбира каква е нейната служба и начинът, по който я изпълнява, тя е обзета от силен страх и, изпълнена с покорство, й се покланя. А дамата я пита: коя сте вие, която идвате тук, и какво ви води насам? Аз съм, казва святата душа, една бедна поклонничка, чула гласа на своя възлюбен, и идвам да му се подчиня. Значи вие сте, казва дамата, тази, която е обичана от Господ Бог с любов и е повикана в неговата градина? Ако е така, бъдете добре дошла. След това я хваща за дясната ръка и я кара да се закълне и да обещае, че ще живее в послушание и не ще прави нищо без разрешение и позволение; и тя обещава да й се подчинява и се отдава с радост на нейното учение и възпитание. И дамата веднага я приема любезно и й довежда четири помощнички, които да я придружават; това са четирите най-големи възвишени добродетели: благоразумието - за да я поучава, въздържанието - за да я наказва, силата - за да я пази, справедливостта - за да я направлява. Тези четири красиви госпожици я закрилят и направляват и я оставят да мине през вратата безопасно и да влезе в градината безпрепятствено.

Осмата глава е за голямата красота на градината като цяло.

Когато святата душа се озовава вътре, тя е много радостна и щастлива; толкова иска и бърза да види своя възлюбен, че едва успява да се овладее. Но госпожиците, които я придружават, я принуждават да се въздържа и я карат да върви спокойно и да мине през всички кътчета на градината, за да види красотата и да се взре в нейната доброта. Тогава тя вижда сияйни картини, зеленеещи се треви, грейнали цветя, дървета, хвърлящи сянка, живителни плодове, шумящи извори, пеещи птички, влюбени, които се забавляват радостно.

Деветата глава е по-специално за картините в градината.

Но от всички неща, които са толкова красиви и привлекателни, святата душа най-напред вижда и разглежда внимателно възвишените картини, които са нарисувани с голямо майсторство по стените на градината. Там тя вижда творенията на божията мъдрост, чудесата от светото писание, историите от Библията, поуките от евангелията, чудесата на Исус Христос, деянията на апостолите, победите на мъчениците, добродетелите на изповедниците, възхвалите на девиците, житията на Отците, разказите на светите хора, примера на мъдреците и изобщо там тя може да види всичко, свързано с духовното учение за нейното спасение. О, тук има възвишени картини, които показват това учение, с което не могат да се сравняват нито светската философия, нито която и да било човешка наука.

Десетата глава е за тревите, цветята, дърветата и плодовете.

След като святата душа научава достатъчно от тези картини, тя минава по-нататък в градината, за да усети приятното ухание на тревите и цветята и преголямата сладост на дърветата и плодовете. Там тя вижда пръстта, в която се разпадаме след смъртта, засята с духовно възнасяне, усърдно разорана с добродетелен труд и милостиво поръсена от божието дихание. В тази земя се раждат тревите на смиреното вглъбяване, дърветата на възвишеното съзерцание, цветята на почтената реч, плодовете на свещеното съвършенство, изобщо там благодатните дарове растат толкова изобилно, че човешкият ум би могъл да ги преброи едва, а думите биха могли да ги опишат много трудно. В тези дарове святата душа намира сладка духовна храна и възстановява силите си. Тя сяда на зелената трева, почива си под сянката на дърветата, бере цветята, вкусва плодовете и измежду всички цветя и плодове къса най-вече теменужката на истинското милосърдие, която никне в тревата на покорното смирение; така си прави венец, за да се разкраси и да се хареса повече на своя възлюбен. Този венец е много красив и благодатен, той се харесва на Бога на любовта повече от всякакви други украшения, особено когато, за да стане още по-красиво, към тревата и нежните теменужки се прибавят алената роза на непорочната плът и бялата роза на душевната чистота. О, премилостиви Боже; достойно трябва да бъде възвеличена и възхвалена тази, която може да поднесе на своя възлюбен подобен венец, изплетен от такива цветя. Тъкмо този дар иска той от своите възлюбени, когато казва и нарежда Кантики: Ерусалимски дъщери, украсете ме с цветя, обкръжете ме с ябълки, защото чезна от любов4. О, колко благодатна и изпълнена с любов е тази жална молба. Уви, уви, прекалено вероломно и низко би било сърцето, което не поднесе този дар на предания влюбен, който страда, защото обича.

Единадесетата глава е за дървото на кръста.

И затова святата душа се старае още повече и се мъчи да намери своя възлюбен, за да му поднесе и подари благодатния дар от красивите цветя на честността и хубавите плодове на светостта. Тя търси толкова усърдно, че намира скъпоценното дърво на живота. Това е дървото на светия кръст, където Богът на любовта е страдал като мъченик за любовта и където е понесъл горчива смърт. Тъкмо там той е протегнал ръце, за да прегърне своята възлюбена и е поднесъл устни, за да я целуне. Там той е отворил сърцето си и е пролял кръвта си, за да й се обясни в любов. Там святата душа вижда ясните знаци и любовната мъка, и мъчителната болка на своя възлюбен. И когато разбира, че той е умрял в такива мъки заради любовта си към нея, тя, озарена от небивала любов, започва да обича както никога досега, защото е прободена и дълбоко ранена от една любовна стрела, ще рече от любовното състрадание, което изпитва към милостивия Исус Христос, за когото въздиша и стене и избухва в ридания и сълзи; и, плачейки, тя пада в подножието на кръста. И като рухва, започва да се жалва горко и да нарежда: Нещастна аз, казва, къде ще намеря утеха, щом моят възлюбен е мъртъв? Уви, той беше моят живот; как ще мога да живея, щом като животът ми е мъртъв? О, дърво на кръста, защо са те нарекли дърво на живота? Трябвало е да се казваш дърво на смъртта, щом като на теб е умрял смъртният живот. О, безсмъртен и вечен живот, как така бе хвърлен на смъртта? О, премилостиви Исусе и преславни мъченико на любовта, много скъпо си платил за любовта си към мен, щом като, за да обичаш достойно, ти си загинал от горчива смърт. О, мъчителна смърт, много е горчив споменът за теб, защото ти отне сладостта на живота ми. О, Исусе, моя пресладка любов и моя прелюбовна сладост; където и да те намеря, аз ти нося дар от уханните цветя на любовта и от вкусните ябълки, които те чух да искаш, за да смекчат твоята болка и смъртното ти страдание. О, мъчително страдание на моя възлюбен, ще ме измъчиш прекалено много, ако не ме умъртвиш веднага, защото аз не искам да живея без него нито ден.

Дванадесетата глава е за трите дами, които утешават святата душа заради смъртта на нейния възлюбен.

Така се жалва святата душа за своя възлюбен; и когато Богът на любовта чува нейната жалба, той се смилява над мъката й и изпраща при нея три дами, за да я утешат. Това са трите богословски добродетели: вярата - за да й дава сила, надеждата - за да й помага, милосърдието - за да я утешава. Трите благородни дами я утешават много сладко. Приятелко, казват те, ние сме пратенички на вашия възлюбен и ви носим от него добри новини. Той е там горе на небето и ни праща при вас тук долу на земята. Чрез нас той ви повелява да не страдате толкова заради неговите мъки, нито за смъртта му, защото чрез неговата смърт вие ще получите живот, чрез неговото страдание вие ще получите радост, чрез неговата болка вие ще получите утеха и чрез неговата мъка вие ще получите покой. И това, че в момента не можете и не сте способна да го видите, не трябва да ви кара да изгаряте от нетърпение; защото, ако сега той не е с вас телом и ако в момента вие го виждате много неясно, по-късно ще застанете пред него и ще го видите съвсем ясно. Затова, бъдете спокойна; бъдете предана и се радвайте, защото вярата потвърждава, надеждата обещава, милосърдието уверява, че ако обичате предано своя възлюбен и ако пазите любовния дар за него до края на този смъртен живот, най-накрая ще видите неговото скъпо лице и ще целунете сладките му устни и заедно ще се радвате безкрай с вечна радост, радост, която не ще бъде нарушавана от никакви злини, и ще живеете вечно обградени от всички благодатни дарове. Защото самият той казва в светото писание, че каквото око не е видяло и ухо не е чуло и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тия, които го любят5. Когато святата душа чува тази вест: уви, казва тя, кога ще дойде смъртта и кога ще дойде денят, в който ще се разделя с тялото си; понеже имам желанието да се освободя и да бъда с Христа6.

Тринадесетата глава е за изворите и потоците на градината.

След като пламенните думи и любовните обещания на трите дами разпалват изгарящото желание и любовния плам на святата душа, дамите я завеждат до сладките извори на градината, за да поръсят и охладят силния й плам и за да облекчат и утолят палещата жажда на нейното желание. И там тя намира сладкия извор на благодатта, от който се разливат седем потока, които представляват седемте тайнства на Исус Христос, и още седем, които представляват седемте дара на светия Дух. Там тя намира сладкия извор на милосърдието, който се разделя и разлива на седем потока, които представляват седемте духовни творения, и на още седем, които представляват седемте телесни творения. И когато тези потоци от по седем творения на милосърдието минат през извора на благодатта, оттам извира и блика нависоко хубава, лека и много бистра вода. Това е живата вода, извор на вечен живот, както казваше Исус Христос на Самарянката.

О, Боже, колко е хубаво издигането от долу на горе, когато човешкото същество се възвисява във вечния живот на небесното царство, понеже е творило милосърдни дела през клетия си смъртен живот. О, премилостиви Исусе, както ти обещаваш в евангелието, достойно ще бъдат благословени онези, които заради своите милосърдни дела ще бъдат повикани от теб, за да се въздигнат в царството небесно, което е приготвено за тях още от сътворението на света. О, върховни царю, как може благодатната вода на милосърдието, която тече тук долу на земята да бликне и да се въздигне там горе в небесното царство. Как може да бликне толкова високо водата, която извира тук долу, и как е възможно сътвореното от кал човешко същество да се въздигне в небесното царство на Господ, неговия творец. Това не би могло да стане без голямата добродетел на безграничната ти добрина, защото от теб, безкрайно добрия, от теб, извора на всяка благодат, произхождат и слизат от небето на земята изворите и потоците на благодат и милосърдие и ти с твоята добродетел ги въздигаш от долу на горе и ги връщаш при себе си като техен пръв и първоначален извор.

Прочее, изворите са много сладки; много са сладки потоците, които извират от теб, истински милостивия. И затова святата душа е сладко поръсена и обилно напоена; поръсена е, за да охлади големия си плам; напоена е, за да утоли палещата си жажда; от тези извори при нея идва росата на милостивото състрадание; от тях се сипе сладкият дъжд на съвършеното благочестие; там тя усеща сладката капка на божието дихание; там тя вижда и отпива от сладката вода на истинската утеха.

Четиринадесетата глава е за птичките, които летят и пеят в градината.

Така святата душа получава сладка храна от изворите и потоците на тази благодатна градина; но още повече я утешават и радват сладките песни на птичките, които летят и пеят. Така правят благочестивите души, които летят от долу на горе, качвайки се от живота на действието към живота на съзерцанието, изоставяйки низките земни неща, за да достигнат до небесните. Така правят птичките, които отлитат от земята в небето, като освобождават перата на своите мисли от светските занимания и като размахват крилата на своите вълнения с помощта на божието съзерцание. Така благочестивите души летят с лекота и се издигат нависоко. Но докато летят и се извисяват, те пеят сладкогласно и изпълняват с любов песнопения, възхвалявайки Бога на любовта като му благодарят и го благославят. Това е сладкото и изпълнено с любов песнопение на съвършената молитва на истинската набожност, която започва с тихия глас на тайната изповед, продължава по-високо с тона на сдържания възторг и накрая достига до гласа на ликуването. Това песнопение е много мелодично, защото се пее сладкогласно по-скоро с божие благоволение, отколкото с природни способности; няма разкривени акорди, няма нито забързване, нито забавяне, нито пък фалшиви тонове, сърцето и устата са в пълно съзвучие, а гласът и мисълта в съвършена хармония.

Петнадесетата глава е за влюбените, които с радост изучават изкуството на любовта.

Като чуват тази мелодия, влюбените радостно идват да се забавляват, радвайки душата си, но веселието им не е разюздано; там се събира любовната компания на влюбените, които живеят щастливо, мислейки и говорейки за любовта; там те коленичат, за да отдадат почит на Бога на любовта и покорно се отдават на своята изпълнена с любов служба; там те идват да се учат, за да разберат закона на любовта - разковничето на изкуството да обичаш. Това е училището на Исус Христос, в което той преподава божия закон, който съдържа изкуството и учението да обичаш най-много от всичко Господ, а ближния си - както обичаш самия себе си. Това е изкуството да обичаш, което не е вродено на човешкото същество и трябва да се овладява и възпитава с вяра в светото писание. Това изкуство не е познато нито на Вергилий, нито на Овидий, нито на останалите, които проповядват необуздана и грешна любов и безумна почит към Купидон, измамния бог на любовта, и към неговата безразсъдна майка Венера.

Вярата, господарка на истинската любов, ни насочва и с всички сили ни наставлява да бягаме от тази грешна любов: бягайте, бягайте, казва тя, бягайте предани възлюбени, бягайте от опасното учение, бягайте от грешното и лъжовно изкуство, бягайте от покварената доктрина, която проповядва омразната любов, обладана от грехове и нечистотии. Елате при Исус Христос, който ви вика в своето училище; елате при върховния господар, който ще ви научи да обичате достойно с предана любов, лишена от всякаква низост. И идват добрите ученици и избягват светската любов, за да спечелят божията. Но всички те не са еднакви в своята дисциплинираност и изрядност. Те се различават много и по горделивост, и по положение, защото едни от тях са начинаещи, други са използвачи, а останалите са съвършени. Начинаещите идват в училището от страх да не бъдат наказани, използвачите идват заради горещото си желание да получат възнаграждение, а съвършените са подтиквани от чиста любов и искрена почит. Това са трите степени на истинските ученици на любовта, които се учат да обичат Господ с цялото си сърце, душа и ум.

Шестнадесетата глава е за святата душа, която от радост запява възхвали за Бога на любовта.

Когато святата душа вижда тази хубава компания, която е така влюбена в нейния възлюбен, тя много й се харесва, защото святата душа не е изпълнена с безразсъдна ревност; затова, тя иска всички да обичат нейния възлюбен и да бъдат обичани от него като самата нея; и за да може да привлече тези влюбени сърца към тази любов, тя започва с всички сили да възхвалява своя възлюбен и да му нарежда благодатни хвалби; и радостта, която я изпълва, докато възхвалява своя любим и докато разказва за благодатните дарове, които възнаграждават любовта към него, я подтиква да изпее тази любовна песен:

Любовният венец, за да заслужи,
човекът трябва днес да е готов
на Господ-Бог на любовта да служи
с най-чистата и предана любов.
Защото с любовта му милостива
тук всеки нова същност придобива
по образ и подобие на Бог
и всяко дело смисъл по-дълбок
          пред нас разкрива.

За любовта Бог този свят създаде,
с безброй звезди небето надари,
на елементите единство даде
и разногласията усмири.
Създаде Бог тревата да покрива
Земята със зеленина красива,
и дивеча навред да се плоди,
и всеки с милост той възнагради
          най-справедлива.

За любовта създаде Бог човека
и отреди му, мъдър и грижлив,
да има като дивеч стъпка лека,
като растенията да е жив,
сетивност ангелска да придобива,
по вид с твореца да се припокрива.
Представата за Божето лице,
изписана в човешкото сърце,
          е най-правдива.

На любовта се подчини изцяло,
човешки вид взе, без да се щади,
и майка, и девица с общо тяло
за всички нас Богочовек роди.
Божественото с тленна плът се слива,
а вечността зад смъртността се скрива.
Във рамка вече е безкрайността,
ограда временна безбрежността
          от нас прикрива.

Заради любовта реши Бог смело
на кръста в мъка да умре дори,
за да възкръсне праведното дело,
любящите с любов да озари.
Устоите на ада после срива,
а за душата ни боголюбива
небесната врата отвори там
и болестите излекува сам
          с жал милостива.

За любовта Бог нов закон измисли,
любящите сърца да привлече,
да ги обливат чисти, святи мисли,
във вярност всеки да му се врече.
Душите верни Бог със свойта слива,
ала природата недоверчива
обича само себе си в света,
уви, и за светите книги тя
          е мълчалива.

За любовта венеца Бог извая,
за паствата му скъп, безценен дар,
за този дар, цената като в рая
е често Богу да се молим с жар.
Чрез този дар човекът преоткрива,
че любовта е чиста и щастлива,
че е лекарството и радостта.
А всеки влюбен чрез набожността
          при Бог отива.

Да любиш предано, донася слава,
щом любовта ни дава благодат
и тази благодат не се вгорчава,
щом с чиста всеотдайност си богат.
Защото с благостта си търпелива
надежда вечна тя в човека влива
и влюбените къпе в светлина.
Надеждата - най-ценната храна,
          не е горчива.

На всеки влюбен хубост му отива.
Щом има и душевност отзивчива,
ще бъде той най-тачен неведнъж.
Любимата на този влюбен мъж
          е най-красива.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Текстът е приписван и на Пиер д’Айи (Pierre d’Ailly или Petrus de Alliaco), макар да е включен в пълното издание на произведенията на Жерсон, именно откъдето е осъществен настоящия превод - Jean Gerson. Oeuvres complètes. Том 7. Ред. Palémon Glorieux. Paris, 1966, 144-54, no. 309. Преводът на текста e спонсориран от фондация Богдан, Принстън, Ню Джързи. [обратно]

2. Дойдох в градината си, сестро моя, невесто (Песен на песните, глава 5:1). [обратно]

3. Opération [du Saint-Esprit] - мистичен акт на Светия дух, чрез който Дева Мария става майка. [обратно]

4. Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки, защото съм ранена от любов (Песен на песните, глава 2:5). [обратно]

5. Първо послание на Апостол Павел към Коринтяните, глава 2:9. [обратно]

6. Послание на Апостол Павел към Филипяните, глава 1:23. [обратно]

 

 

© Жан Жерсон
© Анна Ватева, превод от старофренски
© Атанас Сугарев, превод на стиховете от старофренски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.09.2008, № 9 (106)