Жан Жерсон (Jean Gerson, 1363-1429) е един от най-влиятелните религиозни интелектуалци и водачи от първата половина на 15. век. Той е роден в скоромно семейство на земеделец и едва четеринадесетгодишен, след обучение в абатството на Сан Реми в Реймс, се отправя да учи богословие в Париж. През 1393 г. Жерсон е назначен за декан на Св. Донатиен в Брюге, а две години по-късно наследява своя учител Пиер д'Аий и става канцлер на парижския университет. Жерсон има ключова роля в успеха на събора в Констанца (1414-1418), с който се преустановява Голямата схизма в католическата църква. Той е и сред водещите фигури, които осъждат Ян Хус и Йероним от Прага, а също така се обявява в защита на Братята на Общия Живот, движение, което ще се разгърне в Германия и в Ниските земи в така нареченото "Ново благочестие" (Devotio moderna). След събора Жерсон не се завръща в Париж по политически съображения. Той разглежда реформата в богословието като ключов елемент в преобразуването на Църквата. Като канцлер на парижския университет той променя учебната програма и намира място за един достъпен мистицизъм, основан не на изолираното схоластично познание, а на една духовност на любовта, която ще обедини богослова със светските вярващи. Пример за значението, което поставя върху култивирането на мистичния живот сред миряните, е трактатът му "Планината на съзерцанието" (La montaigne de contemplation, 1397). В него той заключава, че ако спекулацията може да доведе някои от мистиците на върха на планината на съзерцанието, то тези случаи са редки. "Колко по-желателно е да имаш синовна обич към Бог", твърди Жерсон, "отколкото да притежаваш проницателен ум, който е студен и осветен само от учебни занимания."

СРЕДНОВЕКОВНИ ТЕКСТОВЕ

В превод от старофренски - Анна Ватева, на стиховете - Атанас Сугарев

Трактати
  Любовната градина на душата

* * *
Критика за Жан Жерсон

© Електронно издателство
LiterNet, 2008