ИЗ "УПРАЖНЕНИЯ ПО СТИЛ"

Реймон Кьоно

web

АНОТАЦИЯ

Автобус по южната линия. Натоварен час от деня. Младеж на двайсет и шест години - мека шапка с шнур вместо панделка; прекалено дълъг врат, сякаш са го разтягали. Хората слизат. Въпросният младеж се сдърпва със съседа си. Упреква го, че го блъскал всеки път, щом някой минел. Хленчи, а му се иска да е злъчен. Вижда свободно място и се спуска към него.

Два часа по-късно го срещам отново - на площад Ром, пред гара Сен Лазар. Той е с някакъв свой приятел, който му казва: "Ще трябва да добавиш едно копче на палтото си." Обяснява му къде (при яката) и защо.

УДВОЕНО

По пладне и по обед се качих и се намирах на платформата и на задната площадка в един автобус и градски рейс, пълен и претъпкан, по южната линия и от Контрес-карп към Шампере. Аз и моя милост видях и забелязах един млад мъж и зрял юноша, твърде смешен и доста комичен, с кльощав врат и тънка шия, а около шапката и покрай капелата - с въженце и канапче. След настаналата суматоха и подир настъпилата бъркотия той каза и рече със сълзлив глас и плачлив тон, че неговият съсед и близкостоящ нарочно и умишлено го бутал и блъскал, щом и колчем някой слизал или излизал. Като свърши словото си и приключи речта си, той се отправи и насочи към едно празно място и свободна седалка.

След два часа и подир сто и двайсет минути отново и пак го срещнах и видях на площад Ром и пред гара Сен Лазар, придружен и съпроводен от свой приятел и негов другар, който го съветваше и убеждаваше да прибави и зашие едно копче и кокалено търкалце на своята горна и връхна дреха и одежда.

ЛИТОТА

Не бяхме малко и не пътувахме поотделно. Един младеж с не особено интелигентен вид не смяташе за невинен господина, който не се намираше далеч от него. И тъй като не му липсваше наглост, не си затрая. Не отричам, че отново го срещнах по-късно заедно с едно лице, което не му беше непознато. Не може да се каже, че не говореха за облеклото.

МЕТАФОРИЧНО

В разгара на деня, попаднало сред куп сардели в белезникавия търбух на твърдокрило, някакво пиле с дълга проскубана шия се обърна изневиделица към една от кротушките и словото му се разнесе във въздуха, просмукано от негодувание. Сетне, подмамено от празното пространство, птичето отлетя.

Сред мрачната градска пустош видях как още същия ден му подрязват крилцата заради някакво си копче.

ОТЗАД НАПРЕД

"Ще трябва да добавиш едно копче на палтото си" - каза му неговият приятел. Срещнах го на площад Ром, след като го бях оставил точно когато с настървение се бе втурнал към една седалка. А малко по-рано се беше сдърпал с друг пътник, който - според нашия - го бутал, щом някой слизал. Споменатият кльощав младеж носеше смешна шапка. Това се случи на платформата на един препълнен автобус по южната линия днес, около обед.

УДИВЕНО

Леле, че бяхме нагъчкани на автобусната платформа! И как можеше този младеж да има толкова тъп и смешен вид! А какво направи? Взе да се кара с някакъв човечец, който - твърдеше перкото му с перко - го блъскал! След което намери за най-добре да се спусне към едно освободило се място! Вместо да го отстъпи на някоя дама!

След два часа кого, мислите, срещам пред гара Сен Лазар? Същия фукльо! Да се води по акъла на друг такъв като него! Как да се издокарал!

Просто да не повярваш!

СЪНУВАНО

Имах чувството, че ме обгръща мъгла със седефени отблясъци, изпълнена с многобройни и смътни присъствия, сред които все пак достатъчно ясно се открояваше силует на младеж, чийто прекалено дълъг врат сам по себе си красноречиво разкриваше боязливия и същевременно скандалджийски характер на тази особа. Вместо панделка на шапката му имаше плетена връвчица. Впоследствие той се скара с някакъв човек, когото не виждах, а сетне - сякаш обзет от страх - изчезна в мрака на един коридор.

След време той отново ми се яви - огрян от слънцето, крачеше пред гара Сен Лазар с някакъв свой приятел, който му казваше: "Ще трябва да добавиш едно копче на палтото си."

И тогава се събудих.

ПРОРОЧЕСКО

Настане ли обед, ще се озовеш на задната платформа в автобус, където ще се струпат много пътници и сред тях ще съгледаш смешен юноша с кльощав врат и без панделка на филцовата шапка. Ще му е нещо криво. Ще реши, че господинът до него го бута нарочно всеки път, когато се качват или слизат хора. Ще си излее болката, но другият, изпълнен с презрение, няма да му отговори. И юношата - смешен, обзет от паника - ще му се изниже под носа към едно свободно място.

Малко по-късно ще го видиш на площад Ром, пред гара Сен Лазар, придружен от някакъв приятел, и ще чуеш следните слова: "Това палто не ти стои добре, необходимо е да прибавиш едно копче."

РАЗБЪРКАН СЛОВОРЕД

Смешен младеж по обед в един по южната линия (сякаш са го разтягали) препълнен автобус с дълъг врат и шапка с гайтанче забелязах. С нагъл и жален тон, който се намира до него, срещу господина той негодува. Защото слизал някой, когато всеки път го блъскал. А свободно после той към едно сяда и се втурва място. На площад Ром два часа го срещам на палтото си с един приятел по-късно да прибави едно копче, който го съветва.

С ЦВЕТОВЕТЕ НА ДЪГАТА

Веднъж се намирах на платформата на виолетов автобус. Там стоеше доста смешен младеж, изпружил син врат и с финтифлюшка на шапката. Изведнъж синковецът взе да протестира срещу някакъв господин. Това младо и зелено го заупреква, че онзи го бутал всеки път, когато слизали хора. След което се спусна към една жълта седалка, за да се разположи.

Два часа по-късно го срещнах пред оранжева гара. Беше със свой приятел, който го съветваше да пришие допълнително копче на червеното си палто.

СЛОВЕСНО УПРАЖНЕНИЕ

(С употребата на думите: зестра, щик, църква, атмосфера, Бастилия, кореспонденция.)

Веднъж се намирах на платформата на автобус, вероятно част от зестрата, благодарение на която успя да мине под венчило дъщерята на лицето, отговарящо за съдбините на парижкия градски обществен транспорт. Там стоеше младеж - доста смешен не защото имаше щик, а защото имаше вид, че го има, без да го има. Изведнъж младежът се хвърли в атака срещу своя враг - господина, застанал зад него. Недвусмислено го обвини, че не се държал така, както подобавало в църква. След като по този начин нажежи атмосферата, нехранимайкото отиде да седне.

Два часа по-късно го срещнах отново на няколко километра от Бастилията с негов другар, който го съветваше да пришие едно копче на палтото си - мнение, което преспокойно можеше да му изложи в писмена форма, при съществуващата между тях кореспонденция.

КОЛЕБЛИВО

Не знам със сигурност къде точно се случи това. В църква, в боклукчийска кофа, в морга? А може би в автобус? Там имаше... Но какво всъщност имаше там? Яйца, килими, репички? Скелети? Ами да, но все още с плът по тях и живи. Разбира се, че беше така. Хора в автобус. Но имаше там един (или друг?), който биеше на очи, ама не знам точно с какво. Със своята мегаломания? С болезнената си пълнота? С меланхолията си? Всъщност по-скоро... със своята младост, украсена с дълъг... Нос? Език? Палец? Не, не - врат. И шапка, ама странна, странна, странна... Той взе да се кара - така беше! - с някой си, по всяка вероятност друг пътник. (Обаче мъж или жена? Дете или старец?) В края на краищата всичко приключи - може би с бягството на единия от двамата.

Май именно същото лице срещнах отново, но... къде ли? Пред църква? Пред морга? Пред боклукчийска кофа?... Като че ли беше с приятел... Който сигурно му е говорил нещо... Но какво ли, какво ли, какво ли?...

ТОЧНИ ДАННИ

В 12:17, в един автобус по южната линия, дълъг 10 м, широк 2.10 м, висок 3.50 м, на 36.00 км от началната спирка, точно когато превозваше 48 души, един индивид от мъжки пол на възраст 27 години 3 месеца и 8 дни, с ръст 1.72 м и тегло 65 кг, който носеше на главата си шапка с височина 17 см, опасана с ширит, дълъг 35 см, отправи запитване към мъж на възраст 48 години 4 месеца и 3 дни, с ръст 1.68 м и тегло 77 кг посредством 14 думи, чието изричане продължи 5 сек. и които намекваха за неволни отклонения от 15 до 20 мм. След което отиде да седне на разстояние 2.10 м от това място.

118 мин. по-късно той се намираше на 10 м от гара Сен Лазар (пред входа на извънградските линии) и се разхождаше надлъж и шир в рамките на 30 м² с приятел на възраст 28 години, ръст 1.70 м и тегло 71 кг, който с 15 думи го посъветва да премести с 5 см право нагоре едно копче с диаметър 3 см.

РАЗКАЗ

Веднъж по обед, някъде около парк Монсо, на задната платформа в почти пълния автобус по южната линия (днешната 84), забелязах личност със силно удължен врат, която носеше мека филцова шапка, украсена с плетен ширит вместо с панделка. Този индивид внезапно се обърна към съседа си, твърдейки, че онзи нарочно гледал да го настъпи всеки път, когато се качвали или слизали хора. Впрочем той бързо се отказа от спора, за да се тръшне на едно освободило се място.

Два часа по-късно, пред гара Сен Лазар, го видях отново в оживен разговор с приятел, който го съветваше да пристегне яката на палтото си, като накара някой изкусен шивач да постави допълнително копче.

СЛОЖНОДУМНО

Гъстонаселено се автотранспортирах в общоизвестното южнопарижко местонаправление и се самоозовах близкостоящ до един дълговрат плетеноширитен дръжми-шапковец. Гореописаният трагикомично слаботелесен нехранимайко с плиткодънна многозначителност умопомрачи еди-кого си с долуказаното: "Като целенасочено своеволничите, вие нееднократно злоупотребявате с телосложението ми!" След животрептущето си словоизлияние преждеговорившият правостоящ скорострелно се облагодетелства от междувременно обезлюдилата се едноместна автоседалка.

Подир двучасово времетраене мимоходом го лицесъзрях да площадосенлазарства с гологлав доброжелател, който нравоучително и чистосърдечно празнословеше: "Целесъобразно е да преокомплектоваш по-благоразумно полушубката си!" И умозаключително изсладкодумничи причинно-следствената взаимовръзка.

ОТРИЧАЩО

Не беше нито кораб, нито самолет, а сухопътно превозно средство. Не беше нито бебе, нито старец, а младеж. Не беше нито панделка, нито връвчица, а плетен ширит. Не беше нито шествие, нито бъркотия, а блъсканица. Не беше нито любезен, нито лош, а гневен. Не беше нито истина, нито лъжа, а повод. Не беше нито прав, нито легнал, а мераклия да седне.

Не беше нито предишният, нито другият, а същият този ден. Не беше нито Северната, нито Лионската гара, а гара Сен Лазар. Не беше нито роднина, нито непознат, а приятел. Не беше нито обида, нито подигравка, а съвет относно облеклото.

ОДУШЕВЕНО

Една шапка - мека, кафява, филцова, с провиснала периферия и плетен ширит около бомбето - се мъдреше сред другите, като подскачаше поради неравностите на пътя, преодолявани от колелата на моторното средство, което я превозваше - нея, самата шапка. На всяка спирка, когато пътниците се качваха и слизаха, я отместваха странично, а понякога прекалено, което в края на краищата много я ядоса - нея, самата шапка. Шапката изрази гнева си с човешки глас, изтръгнал се от една снабдена с множество отверстия валчеста и плътна маса с костна структура, която се намираше под нея - под самата шапка. После тя изведнъж се устреми напред, защото се оказа, че има свободно място за нея - за самата шапка.

Час-два по-късно видях как тя - самата шапка, - се носи на метър и шейсет и шест от земята и снове пред гара Сен Лазар. Един приятел я съветваше да прибави копче на палтото си - нея, самата шапка... Допълнително копче... На нейното палто... Да й каже това... На нея... На самата шапка.

АНАГРАМА

ОМОНИМИЧЕН КАЛАМБУР

Време (къде ли се време?) за обед. От качилите (наистина бяха откачили те!) се пътници автобусът беше препълнен. Видях сред тези хора (видях с ред тези хора или видях сред тез и хора, или видях с ред тез и хора???) нещо интересно - много забавен младеж (много за бавен млад еж?): шия като жираф, на главата (аз ли шия като жираф нагла вата?) - шапка и плитка (колко плитка?) на шапката. Почва (на каква почва?) този да се кара на един католик отзад (като лик отзад?), че го ръга като дъска за гладене (а нима това дъска за гладен е?). Но като забеляза (за беля за какво?) свободно място, отиде да търси подслон (но какво да търси под слон?).

Не помня по календар (по-кален дар!) коя дата беше, но след това (беше ли с лед това?) пак видях споменатото (кой спомена тато?) момче на гара (и кой видя нагара?) Сен Лазар. Негов другар (не го в друг ар слагайте!) гореше (защо ли го реше?) от желание да му даде съвет относно (как да го разбираме това "от нос, но..."?) едно копче.

ЕДНОРИМНО

В ден съвсем обикновен,
в плен на нещо като трен,
бях озадачен
от един извратен
(с врат, приличен на ръжен!)
гамен, пременен
като селски ерген
с шапка - феномен!
Озлобен
срещу някакъв смирен
джентълмен
(доайен във този трен!),
споменатият от мен
изкрещя разгорещен
следния неизопачен рефрен:
"Овен!
Ръгаш ме като остен..."
Сетне седна си вбесен
и неудовлетворен,
а неговият тен
стана от червен - зелен.
Този ден
бях хептен изумен,
когато същият олигофрен
се оказа пак пред мен
в град Н. (но на друг терен!),
коментирайки въодушевен
с един кретен
от същия десен
като как е: закопчан, закòпчен или закопчèн!

ОФИЦИАЛНО ПИСМО

Имам честта да Ви уведомя за следните факти, на които ми се удаде възможността да бъда колкото безпристрастен, толкова и потресен свидетел.

На днешния ден, около обед, аз се намирах на платформата на един автобус, който се движеше по улица Курсел към площад Шампере. Споменатият автобус беше пълен - даже повече от пълен, бих казал, предвид, че кондукторът бе превишил правата си, подтикван от прекомерно добродушие, което впоследствие прерасна в снизходителност. На всяка спирка напиращите пътници, които слизаха и се качваха, не пропускаха случая да предизвикат известна блъсканица, която принуди един от присъстващите да възроптае, макар и не без боязън. Длъжен съм обаче да отбележа, че той отиде да седне при първа възможност.

В същия ред на мисли бих искал да прибавя към този кратък разказ следното: по стечение на обстоятелствата впоследствие забелязах въпросния пътник в компанията на една личност, която не успях да идентифицирам; разговорът, който водеха оживено, явно засягаше въпроси от естетически характер.

Имайки предвид тези обстоятелства, Ви умолявам, господине, да бъдете така добър и да ми посочите изводите, които следва да извлека от случилото се, както и поведението, към което да се придържам в по-нататъшния си живот.

В очакване на Вашия отговор Ви моля, господине, да приемете моите най-искрени почитания.

© Реймон Кьоно
© Васил Сотиров, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.12.2007, № 12 (97)

Други публикации:
Реймон Кьоно. Упражнения по стил. София: Фама, 2007.