 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЛАНСКА ПЕСЕН
Миришат силно белите цветове
и пада ситен дъжд пролетен,
а аз кисна сам.
Ах, никой не знай колко е
тежко да ходиш сам и болен
без нийде никой близък
във златната пролет.
В сърцето ми няма любов,
пълно е сърцето ми с тъмни спомени,
отдавнашни, мъчителни.
Силно миришат белите цветове.
Крея. Без покой, без любов.
Сам и жалостен.
© Иво Андрич
© Светлозар Игов, превод от хърватски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.11.2007, 11 (96)