БЕЗПОКОЙСТВО

web

Цял следобед сянка на лицето ми,
цял следобед полудели камбани.

Под моя прозорец премина
Мъртвешка катафалка.
Видях дясната страна на трупа
и надпис със златни букви:
"на 75 години".
След това дълго мислих.
Все пак има известен ред, някакъв:
жалко е да се живее и е трудно
човеку на тази земя,
но накрая идва за всеки неговия добър следобед,
когато грижовните роднини или градската община
плащат на истеричните камбани да оплачат и
погребат нашите стотина лъжи:
и тогава душата ни - може би - бог смирява,
а за тялото се погрижват червеите.
Оловен следобед:
и червеят под земята се труди
и бог на небето гради,
но човекът на земята страда,
напразно зидаме до небето кули,
напразно смъкваме бог от небето,
напразно слизаме в сърцето на земята,
напразно газим червея под земята,
всички ни чака нашият следобед,
плачът на камбаните, червеят и Богът.

Цял следобед сянка на лицето ми,
цял следобед някакви камбани.

© Иво Андрич
© Светлозар Игов, превод от хърватски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.11.2007, 11 (96)