Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ФАМИЛИЯТА НА ТОМ ЖОЕ

Габриел дьо Лотрек

web

Някой път, като си говорим за това-онова с Том Жое, случва се той да ми разправя за миналото си, за времето, когато бил малко момче. Какво ли странно момче е бил с това набраздено, червендалесто лице и с прошарената си, късо постригана брада на моряк.

Том Жое изпада в умиление, когато говори за покойните си родители.

- Имаха един-единствен недостатък, вечно трепереха да не би да ми се случи нещо лошо. По характер сме напълно различни. Майка ми беше като патица, която не виждаше нищо чудно в това да мъти млад лъв. Пет минути да закъснеех и караха градския глашатай да тръби, че ме няма. Същият ми беше приятел и веднага тичаше да ме предупреди. Не дай боже, да бях замръкнал на чуждо място, преди да навърша десетата си година, щях без време да пратя майка си в гроба.

Семейство

- Една вечер, това беше отдавна, празнувахме изпращането в колониите на един стар приятел Филеас Гибсон. Горкият Филеас! Отиде си толкова млад...

- Някаква злополука?

- Да. Обесиха го по погрешка. Та тази вечер се бях заклел да не се прибирам, преди да съмне. И ето, по думите на един очен и ушен свидетел, или по-точно на племенника на портиерката, как се разиграли събитията у нас.

В осем часа, тъй като все още ме нямало за вечеря, майка ми припаднала.

В осем и пет била освестена с няколко кофи вода, които баща ми внимателно излял върху лицето й.

В девет баща ми отсъдил, че ме е прегазил омнибус. В десет двамата говорели за погребението и прелиствайки каталога на погребалната агенция обсъждали цената му, а също и реда на погребалното шествие.

В десет майка ми почнала да преглежда дрехите в гардероба, какво всеки ще носи по време на траура. Понеже тук-таме нещо не достигало, направила писмена поръчка на шивача и на някой и друг магазин за готово облекло. Съкрушена от скръб, се престарала и поръчала за мене два черни костюма.

Когато се прибрах към шест призори, нещата продължаваха в същия дух, достойната ми майчица пишеше вече на викария на нашата енория по повод годишното опело, като едва държеше перодръжката от смях - смееше се през сълзи на благодушните врели-некипели, които както винаги се надпреварваха да си разправят с баща ми.

 

 

© Габриел дьо Лотрек
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.07.2009, № 7 (116)