Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БУТИЛКА В МОРЕТО

Габриел дьо Лотрек

web

- Моята история - каза печално Том Жое - е досущ като тази на Поликрат, тирана на Самос. Уплашен от това, че каквото и да захванел, винаги сполучвал, той взел да се измъчва от лоши предчувствия. Затова решил да умилостиви боговете и доброволно направил жертвоприношение. Хвърлил в морето сватбения си пръстен. Но както знаете, няколко дена по-късно намерили пръстена в корема на една риба, която го била глътнала. Враговете на Поликрат разбрали, че е време да действат. Сложили си маски и се забулили в пепеляви одежди. И на следващата седмица горкият Поликрат бил коварно убит.

Моята история - въздъхна Том Жое - е коренно противоположна на историята на Поликрат, тирана на Самос. Но се случва неволята да си прилича, макар нещата да са протекли наопаки. Животът е лукав и изменчив, както обичаше да казва покойната ми баба, лека й пръст!

Том Жое благочестиво се прекръсти, след което чукна няколко пъти лулата си, за да я изтърси. После се вгледа в купчинката пепел. За жалост беше пепел, а не пръст от гроба на баба му. С опакото на дланта си я измете от масата и продължи:

- Нова-новеничка бутилка ром. Бях си я купил, отивайки на брега за риба. И аз не зная къде се запиля. Дали, без да мисля, я бях турил на ръба на някоя хлъзгава скала? Дали вятърът от морето я катурна във водата? Или някоя грамадна риба бе примамена от необичайното питие? Така и не разбрах. Бутилката обаче потъна вдън земя. Добре, че беше здраво запушена.

Три години редовно идвах на същото място, въоръжен с най-добрата стръв. Замятах въдица, хвърлях мрежи, запращах харпуна си там, където според моите изчисления би трябвало да е паднала. Напразно. Наех водолази, на които имах доверие, основно да претърсят дъното. Похарчих цяло състояние и... нищо. Някакъв тайнствен глас обаче, от небесата ли, или по-скоро от дълбините на морето, ми шепнеше да не се предавам. А междувременно ми се въртят из главата какви ли не истории за корабокрушенци, които от отчаяние пъхали писма в бутилка и хвърляли бутилката в морето. Нямаше да се учудя и аз, ако зърнех върху гребена на вълните една такава бутилка. Макар че бих предпочел моята, без каквито и да било писма в нея, моята ненапита бутилка ром.

Търпението на рибаря

С течение на времето търпението ми бе възнаградено. Между впрочем търпението се възнаграждава винаги само с течение на времето, иначе няма да е търпение и тогава какво ще бъде възнаградено. Бях заметнал въдицата си и тъкмо се канех да я изтегля обратно, когато усетих, че се съпротивлява повече от друг път. С годините бях придобил такъв усет, че само по обтягането на кордата можех да определя размера на някоя стара обувка. Но този път куката буквално се закачи за дъното. Дали не бях хванал легендарната златна рибка, за която казват, че се хващала веднъж на хиляда години? Дръпнах с всички сили. Политнах назад, уловът изхвърча нагоре, описа величествена дъга във въздуха и една бутилка, която на минутата разпознах, тупна досами мене.

Бутилката беше широка и тумбеста, но с тясно гърло, а в нея плътно заклещена се мъдреше една голяма риба.

- Риба ли казваш, Том Жое?

- Да, риба. Ама не от тия маринованите. Напротив, напълно жива. Как по дяволите се бе озовала там? В началото ми минаха през главата всички занимателни неща, които моряците си играят да вкарват в бутилките с цената на дълги часове труд, някое корабче да речем с всичките му там платна и въжета, като ги сглобяват парче по парче с помощта на дълги щипци, така че човек си вика, омагьосано ли е било това корабче, та да мине през гърлото. Моят случай обаче беше друг. Кажете ми, кой би имал търпение да вкара вътре парче по парче жива риба, колкото и да е изобретателен?

Горкото животно ме гледаше през лъскавите стени на своя затвор и в жалния му поглед прочетох обяснението на загадката. То беше влязло през гърлото като малко. После беше пораснало, без да се замисля, че е време да излезе оттам, а когато най-сетне се беше замислило, както в приказката за невестулката, било прекалено късно. Не изключвам лекомислието му да се е дължало на неизлечимото увреждане на мозъка, причинено от злупотребата с ром. Така и не разбрах дали самото то беше извадило тапата, за да влезе вътре, или случайността му беше помогнала. Обаче със сигурност беше изпило целия ром. И се беше озовало, в пълния смисъл на думата, в плен на порока си. С удоволствие разказвам тая история като доказателство за това, до какви пагубни последици води невъздържанието. Като ни най-малко не целя някой мой приятел да си извади поука от нея.

Произнасяйки тези думи, Том Жое ме гледаше над очилата си настойчиво и укорително. Леко се изчервих и за да отклоня разговора, попитах:

- Но вие не казвате, Том Жое, какво направихте с рибата?

- Какво направих ли? Да не би да мислите, че съм си я направил на пръстен? Изядох я, естествено. Беше направо превъзходна, леко ухаеше на ром.

- Ама как я извадихте, Том Жое?

- Как ли? Ами както винаги - с тирбушон!

 

 

© Габриел дьо Лотрек
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.02.2009, № 2 (111)