ИЗ "ЦЕЛУВА ВСИЧКО ВРЕМЕТО"

web

Бях на път да се откажа от себе си...

1.

този ден саитфаикова^* бе Пера
кой знае от кой негов разказ
                      беше тази човешка навалица
разпознавах лицето му само
асансьорна самота - това ясно си спомням
на езика му думичка с подплата от сребро
                                                  недокосната
вкуса й - на устните ми си стои

2.

всички улици
бяха в такт с нашите крачки
къщите се отместваха встрани
и рукна дъжд...
                  преследваше ни по стъпките
                  в прохладните стаи с буквите
                  се любехме

3.

преливах от вълнение
                                с магията на градината,
чиито звезди в езерото се оглеждаха

над водата се наведе тя
лебед заплува отнякъде

лебедът на мак ли приличаше
или лебедът беше мак

не се сещах да се запитам

след като думите в тишина се оттеглиха
в този наивен следобед
целуваше всичко по пътя си
времето

4.

Когато и да се покажеше на вратата
заслепяваше мигом думите
гласът й ме съживяваше -
вълнение пред самота
ръцете ми се развързваха
щом сянката й към времето
посегнеше

безшумно отклонявахме от пътя му
точното до минута есенно време

5.

земята бе в съзвездието дева
и то така, че
в дълбока нощ се изпотихме
в прохладата на листата

гълъб сякаш
                  прокървя
щом думите се разкъсваха
в самите съгласни

в утро с чисти очи се събудихме
по кожата й
името на девата се беше протрило

6.

един миг - израз любовен
посрещна усърдно гарата Сиркеджи
още няколко влака пристигнаха
хората без друго там си чакаха

една писалка имах да върна
а подарък от нея ми е този стих

лицето й беше като онази трибуквена дума^**
закачи ли още една, ще засрича името ми:

- приготви се да подържиш с години
ръцете ми в своите шепи

същата нощ бях опиянен от песни
цигарата ми димеше в нега
сред облаци от мечти

7.

когато едни до други
отпечатъците от пръстите ни
си подходиха толкова добре
                                                  взрях се
и до себе си бял-беленичък мак видях

повярвах в шанса
без в рая да съм бил
като най-добрата думичка
записана на името ми

8.

спомените на вятъра изслушахме заедно
обхождихме цялата нощ
без нито една звезда да настъпим
вълнението в очите ти
в морето остана да свети
наведохме се и с неговите слова целунахме
детето, което запита: "това ли е медено време, мамо?"

когато луната се спусна от клона си
като лилия застина сънят на лицето й
ала пазеше празника си все още гласът й

понеделник беше нощта
най-август от месеците

9.

нещо болно се таеше помежду ни
думите - ранени тежко до една
роза за листа огорчен дирехме
ала есенен унес ни завладя

бяхме наясно с правописа на живота
но грешно го сричахме въпреки това

10.

за да прости всеки от нас на себе си
взаимно се обвинихме един друг

нощта настъпи и тихомълком изтри
думите, които пропуснаха устата ни

а колко многолюдни сме били
и говорейки непрекъснато
без друго е щяло да отеснее
за двама ни пространството

между нас ли застанал е някой
а никак не сме го очаквали
и така всички ни видяха
в погрешна светлина

** На турски любов значи ашк, а ашък - влюбен (б.а.). [обратно]

© Енвер Ерджан
© Кадрие Джесур, превод от турски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.10.2007, № 10 (95)