КОНТРОЛЬОРКАТА

web

Контрольорката
се появи отникъде.
“Билети моля!”
Не бях перфорирал своя, защото
на качване в автобуса
имаше толкова много хора,
че не можах да се отблъсна от стълбите.
Така че пътувах с гръб към стената,
почувствал замаха на вратата,
как се отваря и затваря,
пропускайки и изпускайки пътници,
задъхани зачервени деца, казващи “Топло е!”,
изпити мъже с каскети, с хлътнали очи и настръхнала кожа,
майки-квачки със своя пазар,
младеж, толкова зает с момичето си
че се занасяше, без да забележи
ефекта върху нас.
Бих казал, че се забавлявах на пътуването,
струваше си 50 стотинки
на неперфорирания билет, който държах
в свободата на арената,
когато повечето хора взеха да слизат
и бяхме вече в центъра.
Чух ангел да казва “Може би е време, знаеш...”,
но след цялото бутане и блъскане около мене,
след всички аларми, врати и звънци,
бях изтласкан сред море от широта,
от сънлива тишина, което значеше, че няма да съм затруднен
да повдигна ръка.
Отлагането ми (в този свят) бе моето падане.
В следващия миг тя се появи
сякаш отникъде.
“Но твоят не е перфориран!”,
каза със изпитващ поглед.
Обясних за хората, когато се качих,
че не можах, нямаше как,
но веднага осъзнах, че думите ми
в широкото пространство наоколо
бяха слаби сякаш светлина на крушка през деня,
перфораторът съвсем до мен,
и как на моя развален български
да изясня своето безгрижие а ла Хораций
в просторното поле на автобуса, угрижени лица...
“Истина ви казвам”, можах да кажа.
Мислех да изхвърля билета на боклука,
но тя се подсмихна.
Била е тука и преди,
жена на всички сезони,
и изтегли оранжев билет,
който проби.
Напуснах през вратата,
истина ви казвам,
и автобусът се оттегли, сред дращещи на пушека листа.

© Джонатан Дън
© Цветанка Еленкова, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.03.2010, № 3 (124)