БЕШЕ ЛОШ ДЕН

web

Беше лош ден.
Работниците ме събудиха към 7:15.
Бях толкова уморен, работих цяла сутрин,
че заспах неусетно. И бездруго
не си бях доспал. Когато се върнах за обяд,
все още бяха там, този път
бръмчейки на стената на стаята ми.
Чудо голямо, казах си, но се надявах да
полегна. Напуснах ядосан,
поразходих се, стигнах гробището,
неспособен да разбера живите.
Мъртвите също не бяха особено отзивчиви,
не желаеха да ме допуснат
в тайните на своя свят.
Накрая се предадох,
и някъде към четири взех работата си
и слязох на плажа.
Не беше крайно лош ден, зная.
Можеше да бъде много по-зле.
Някой да умре или да легне болен
или да стори нещо ужасно.
Бях уморен, и това бе всичко,
просто чашата на търпението ми преля,
когато след плуването, устата ми,
напукана от сол, тя се появи
откъм слънцето и положи
студена напитка върху гърдите ми.
Чудо голямо, казах си, но ме накара
да се почувствам далеч по-добре.
Вдигнах поглед и погълнах всичко.

© Джонатан Дън
© Цветанка Еленкова, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.01.2009, № 1 (110)