ПРОЛОГ НА АВТОРА

Дилън Томас

web | Под Млечна гора

Този ден лъкатуши към заник сега
На лятото в Богоотсъдения край
В пороя на есетровия диск,
В моя морсколюшкан дом
Върху главолом от скали,
Омотан с цвъртеж и плод,
Пяна, флейта, перка и кавал
В танцуващо копито на гора,
Край дюни в пяна и морски зведи
С ненаситни риби съпруги край път
Чайки, гайди, миди, платна,
Ей там, като гарвани черни, мъже,
Счепкани с облаци, подвили крак
Пред аламани в края на деня,
Гъски в небето почти, глум
Момчешки, и чапли, и черупки рапан
От седемте морета сбрали дъх,
На вечните води прибой
От крепости на деветдневна нощ,
Чийто всеки страж кубе
За вятъра набожен остри слух
Като сухи сламки с дълъг стрък,
Аз пея в недоимък от покой
За тебе, страннико (да пееш с дар
Макар да е искрящ и шлемовеен занаят,
Птичи жег
В обгърнала света гора,
За звуците ми стъргани с трион),
От страници, прелиствани с прибой,
Които ще се листят и валят
И като шума на оголен клон
Ще се изронят и стопят
В горещницата нощ.
Ляга залезът, всмукан в морската дън,
Неми лебеди в залива мой
На писии бъхтят мрака в лила, кълцам аз
Този смут многолик,
За да знаеш ти
Как аз, рибар един,
Славя още тази звезда, грак
Птичи, дар морски, рад хорски, кръвосвет,
Чуй: аз тромпетирам местността
От риба до подскачащ хълм! Виж:
Аз строя моя ноев ковчег
За най-любеното от мен
Щом настане потоп,
Фонтан разкрепостен
На страх, гняв червен, Боже, как
Врящи, титански вълни
Над любострадния сън
На скътни ферми с бели овце

За Уелс на моите ръце.
Хей там, от замъка вдън,
Кралски бу-бухали, луни
Пикиращи над полския мрак
В мъхав, мъртъв, горски елен!
Здравей, на скалния лоб,
О, мой гривяко разтъкмен
В привечерния жабокрек
До уелска врана с престиж
Гу-грачеща горската красота,
Лееща ноти нега от своя гнездоплет
Долу към орляк навяк!
Ей, врявокрякащ джине,
Ококорен, стиснал дребни беди
В човките, на скалите чирик!
О-хо, яхнал баир, захлас
Момчешки заек! Кой
Чува там, в лисича светлина, звън
От кораба мой, на чук и на нож
(Наковални кънтят
Вместо хор и виола, с камертон
От праханка отлят)
Освен на животните дружния рой
Под преобъркания Божи небосклон
(Привет на Божите зверочеда).
Животни в сладък сън и лек,
Шш-т! В прегърбена гора! Звънят
И кукуригат скътни ферми в жар
На бликнали води и водят бой
Хамбарни покриви под залезния кръг!
О, царство на съседи, с кожух
Перка и цафара, светкавица небе
Над кораба кроен и пиещия нощ
И лунна светлина средзаливен Ной,
Под руно, люспа и мъх:
Само дълбоко удавен в морето чан
На овца и църковен шум
Смущават залезната тишина
И Божите поля завива мрак.
Сами ще срежем котвено въже,
И след това под уелската луна,
Ще ревнем, Множество от кораби на Ной. Отвъд
Дюните, близани от морски вълни
Те, любимите приютили, ще провървят,
Като дървени острови, сал до сал.
Здравей, флейтисте, гълъбе платноход!
Охой, стари морски лисици с лули!
Дай мишка и синигерче, Том!
Пее ковчегът ми под слънчевия диск
На лятото в Богоотсъдения край
И потопът разцъфтява сега.

© Дилън Томас
© Явор Кирилов, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2007
Дилън Томас. Под Млечна гора. Варна: LiterNet, 2007.