 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
ЦЕЛУНИ МЕ, СЛЕД ТОВА МЕ РОДИ
Свян
завързват сега
класовете на руси момчета.
От полето -
нехаен люляков дъх от полето
връща нашето слънчице.
Преливайки от къщи и балкони
настанява се в гласа ми то.
Бучинишът гъвкав на гласа ми
Бучинишът пъстър на гласа ми.
А вятърът: слонова кост
Устремена към птиците.
Планина: слънчев скелет.
Сред дъсчените статуи
малкото на морето - огромно.
Виждам кръв виждам камък
сред всички тези статуи
кошмарът е хладнокръвeн новак
- млечната пращяща смокиня на безсънието -
и нито капчица в пчелните кошери.
Невръстно момче бях, когато мама почина
целуни ме, след това ме роди.
© Джемал Сюрея
© Кадрие Джесур, превод от турски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.07.2007, № 7 (92)