ШОК ЗА БАШЬО: (НЯКОИ) СЪВРЕМЕННИ АМЕРИКАНСКИ "ХАЙКУ"

Дейвид Ланю

web

През 1684 г. Башьо вписва следното хайку в своя пътен дневник Нозараши кикьо ("Записки на един пътешественик, изложен на капризите на времето"). Той го предхожда с изречението: "Дълбоко в долината на Сайджьо тече река. Там аз видях миене на картофи." (Башьо 1995: 103).¹

жени мият картофи -
Сейджьо би написал
стихотворение

Башьо умело свързва едно събитие от настоящото време и пространство с неясното минало отпреди петстотин години в планината Камиджи, където Сайджьо живее преди много време в усамотение, композирайки вака - популярните стихове с форма от пет фрази на средновековна Япония. Хайку стихотворението на Башьо загатва, че той следва стъпките на великия си предшественик чрез обръщане на внимание и съхранявайки в поезията на обикновени сцени от грубоватия селски бит като тази на миене на картофи. За епохата на Башьо неговото стихотворение за написване на поетична творба по такъв повод е смела творческа формулировка.

Нека бързо превъртим напред над три века от времето на Башьо до 2011 година, когато американският поет Джон Стивънсън публикува своето собствено хайку за картофи.

откъде идва идиомът картофи (Стивънсън 2013: 72).

Както това на Башьо, стихотворението на Стивънсън е смело. За разлика от това на Башьо, то е предизвикателство за читателите да го признаят за хайку. Хайку поетите винаги разчитат на празно пространство - японския естетически принцип на пустотата или ma, - за да поканят читателите да довършат техните стихотворения с въображението си. В случая на Башьо читателите трябва първо да си представят дали има много жени в сцената или просто една, защото съществителното onna на японски може да бъде в единствено или в множествено число. След като това решение е взето, те трябва да продължат да си представят в съзнанието си яките, покрити с жили ръце, търкащи картофи в студената, бърза вода на една река. Сезонната дума "картофи" (imo) сигнализира есенен контекст, така че читателят също си представя студен свеж въздух в съчетание с температурата на водата. Читателите трябва допълнително да призоват да се появят образите на Башьо и, като че ли споделяйки сламените сандали на Башьо в едно фотографически копирано експониране, многоуважаемия поет-свещеник Сайджьо. Накрая, те трябва да обмислят връзката на тези двама поети от различни времена, може би разпознавайки в тази връзка преминаването на искра през вековете. Всичко това е стандартна практика в хайку: читателите създават образи и произтичащи значения от неизказаното.

Хайку стихотворението на Стивънсън също със сигурност оставя празно пространство за игра на читателското въображение в него, но човек може да се попита: не е ли твърде голямо това празно пространство, за да бъде стихотворението хайку? В традиционното хайку поет като Башьо предоставя достатъчно нишки за своите читатели, за да си представят връзките между думите и образите му по един такъв начин, че макар и да има, разбира се, разлики в интерпретацията, читателите обикновено не са оставени без посока, чудейки се дали стиховете са безсмислица. Като повечето класически хайку стихотворението на Стивънсън се състои от две части: "откъде идва идиомът" и "картофи". Зададен е един въпрос, но не е даден ясен отговор. Вместо това стихотворението завършва, без съгласуване с предишната част, с проста, единствена дума, "картофи". Може би поетът е разсъждавал по малко отместен от ненормалния начин? "Откъде идва думата "картофи"? Или може би разсъждава върху "стила" на хайку жанра, питайки картофите откъде произхожда той? Както и да избере човек да го чете, стихотворението създава това, което Ричард Гилберт нарича прекъсване на връзката, нарушение в нормалния ход на езика и значението. Идентичността на идиома няма никога да бъде точно установена и връзката й с картофи остава завинаги покрита с тайна. Гилберт класифицира този вид прекъсване на връзката като "неудовлетворителния обект": стих, в който обектът вероятно не може да удовлетвори субекта" (Стивънсън 2013: 69).

На Хайку конференцията на Северна Америка в Лонг Бийч, Калифорния (август, 2013), по време на презентацията на ново издание на книгата си Алтернативното водно конче, Гилберт твърди: "Има граници в жанра". Това трябва, разбира се, да бъде истина, защото едно хайку не е сонет, един сонет не е лимерик и т.н. Все пак някои читатели биха могли да се съмняват в родовата идентичност на много от така наречените "хайку", публикувани в книгата на Гилберт или в също толкова експерименталната сбирка, редактирана от Скот Мец и Ли Гурга, Haiku 21; или, в този смисъл, в Roadrunner, излизащо четири пъти годишно онлайн списание, което по общо мнение е посветено на хайку и сенрю поезия. Всяка галактика изисква предел, колкото и неустановена или неясна, или трудна за дефиниране да е границата. Галактиката на хайку също трябва да има крайна линия, отвъд която могат да съществуват кратки стихотворения, които, макар и интересни, не са хайку. Аз бих поставил стихотворението на Стивънсън в тази категория.

Един пример на съвременно, до известна степен експериментално хайку, което, по мое мнение, е хайку, е следното стихотворение на калифорнийската поетеса Фей Аояги, публикувано през 2006:

мравки излизат от дупката -
кога престанах да свиря
на червеното детско пиано? (Аояги 2006: 49)

Като започва с пролетната сезонна дума/израз на мравки, появяващи се от тяхната дупка, Аояги скача неочаквано към образа на червено пиано за игра от детската памет. Написването на хайку стихотворението е преоткриване на наполовина загубеното дете, скрито в авторовата психика на възрастен. Мравки излизат от дупката си точно както червеното пиано-играчка се появява от подсъзнанието, раздвижвайки чувства и памет. Читателят трябва здраво да поработи, за да извлече смисъла от това стихотворение, но Аояги предоставя достатъчно указания, за да свърже нейните образи, да запълва празнините между думите с въображението си и в крайна сметка да изпита удоволствие от едно изтънчено преживяване на хайку поезия. Независимо че е новатор от XXI век, Аояги запазва това, което мисля, че са петте необходими изисквания за стиховете, които светят и обикалят в орбита в хайку галактиката: (1) краткост, отговаряща на един дъх; (2) дълбоко отекващо чувство; (3) наблягане по-скоро на образ, отколкото на абстракция; (4) цезура, разделяща семантично стихотворението на две части; и (5) достатъчно недоизказаност и неопределеност, за да допълнят читателите стихотворението чрез въображението си по задоволителен начин.

Стихът на Стивънсън е интересно кратко стихотворение, на което му липсва дълбоко чувство; представя главно абстракция с изключение на единствения си осезаем образ ("картофи"); и, макар че има прекъсване и съпоставяне, няма различима задоволителна връзка между въпроса и картофите. Поради тази причина, в моите очи, то не е хайку. Някои читатели биха могли да попитат: "Защо да сме обсебени от дефинициите? Защо да не се отворим за всички възможности на поезията от един дъх и всичките необикновени прекъсвания на връзката, които поетите могат да измислят?" Може би те са прави. Може би читателите един век след нас ще гледат на нашето време като на време на вълнуващо развитие, в което се е родило "ново ку": хайку, толкова различно от това, което пише Башьо, колкото това, което пише Башьо е различно от средновековната вака на Сайджьо. Може би в това бъдеще време читателите ще смятат следващото стихотворение на Ричард Гилберт за толкова съществено за хайку канона, колкото е стихотворението на Башьо за старото езеро и жаба, скачаща в него.

архангел
    арахнид
       алабама (Гилберт 2012: 89)²

Бъдещата дефиниция на хайку зависи от хората, които го пишат, четат и се интересуват от него. Тъй като аз го обичам дълбоко, се чувствам принуден да заявя, че според моя възглед "архангел/ арахнид/ алабама" с намаляващ размер на шрифта е едно умерено интригуващо конкретно стихотворение, но не и хайку. Също така не бих класифицирал следващото стихотворение като хайку, макар че е написано от американската поетеса Каролин Хол, която познавам и уважавам:

sept-
ember (Хол 2011: 86)³

На конференцията на Германското хайку дружество в Охтруп, през юни, 2013 участвах като панелист заедно с Дитмар Таухнер от Австрия и Макс Верхард от Холандия, а Клаус-Дитер Вирт служеше като наш преводач. По-рано същата година Вирт беше написал една рецензия, критикувайки остро това стихотворение, в частност, и други като него, публикувани в антологията Хайку 21, където заявява в заключение: "Ние намираме тук една мания за самодоволно, безнаказано движение в света на халюцинациите. Това е открит скандал." (Вирт 2013: 63-66). Нашият модератор на панел дискусията, Ралф Брьокер, очевидно мислеше за силно негативната реакция на Вирт към тази американска публикация, когато попита панелистите дали те смятат, че "sept-/ ember" е хайку. Нашата дискусия, вдъхновяваща горещи участия от представители на публиката, продължи почти час. Очевидно това е един важен въпрос, който е от значение за поети и редактори. Ние, като общност на хайку поети, трябва да решим дали "sept-/ ember" съществува вътре в пределите на хайку галактиката, или извън нея. Защото на "sept-" му липсва семантична стойност за повечето английскоговорещи, които не са запознати с неговото латинско значение ("седем") или с неговия недобре известен смисъл като древноирландско име на "клан", а не може да се каже, че стихотворението е хайку, когато едно хайку се нуждае от най-малко две смислово-значими части (номер 4 в моя списък от изисквания по-горе). Макар че някои читатели (сред тях и Ли Гурга) тълкуват това стихотворение като пресъздаване на терористичната атака от 11 септември, 2001 - по този начин обагряйки думата "enber" със специално, зловещо значение - такава интерпретация го прави малко по-интересно, по мое мнение, но не и хайку.

Аз бих искал да завърша моя доклад днес с поставяне на някои въпроси, които се надявам, че ще предизвикат дискусия. Какво прави едно хайку хайку? Кой е упълномощен да отговори на този въпрос? Едно хайку хайку ли е, защото някой поет казва, че е? Едно хайку хайку ли е, защото някой читател мисли, че е? Едно хайку хайку ли е, защото някой редактор го включва в книга с хайку? Може ли едно и също хайку да е хайку за един, но да не е за друг? И - ето един много важен въпрос - всичките тези въпроси имат ли наистина значение?

БЕЛЕЖКИ

1. Превод на автора. [обратно]

2. Стихотворението е непреводимо на български език и разчита на фонетичното сходство на думите. Арахнид е вид паяк според английско-българския речник. Като второ значение на archangel е дадено "вид гълъб". [обратно]

3. Това стихотворение също е непреводимо, тъй като разчита на разделянето на една дума "September (септември)" на две други думи, които имат семантично значение на английски. Думата "септември" не може да се раздели на две думи, с каквото и да е семантично съдържание, да не говорим за същите думи: "sept", което означава стар ирландски род, и "ember", със значение "въглен, жар, жарава". [обратно]

ЛИТЕРАТУРА

Аояги 2006: Aoyagi, Fay. In Borrowed Shoes. San Francisco: Blue Willow Press, 2006.

Башьо 1995: Bashō, Matuso. Matsuo Bashō shū. Ed. by Imoto Nōichi. Vol. 1. Tokyo: Shogakukan, 1995.

Вирт 2013: Wirth, Klaus-Dieter. "Haiku at Crossroads?" // Chrysanthemum 13 April 2013 <http://www.bregengemme.net/chrysanthemum/media/aktuell/Chrysanthemum_13.pdf> (29.11.2014).

Гилберт 2012: Gilbert, Richard. The Disjunctive Dragonfly: A New Approach to English-Language Haiku. Winchester: Red Moon Press, 2012.

Стивънсън 2013: Stevenson, John. The Disjunctive Dragonfly: A New Approach to English-Language Haiku. Revised Edition. Ed. by Richard Gilbert. Winchester, Virginia: Red Moon Press, 2013.

Хайку 21 2011: , Haiku 21: An Anthology of Contemporary English-Language Haiku. Ed. by Carolyn Hall. Scott Metz, Lee Gurga. Lincoln, Illinois: Modern Haiku Press, 2011.

© Дейвид Ланю
© Людмила Балабанова, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.11.2014, № 11 (180)