ПЪРВИТЕ АМЕРИКАНСКИ МАЙСТОРИ НА ХАЙКУ: ДЖАК КЕРУАК И РИЧАРД РАЙТ

Дейвид Ланю

web

Джак Керуак (1922-1969) и Ричард Райт (1908-1960) са първите американски майстори на хайку... на английски. Отбелязването "на английски" е важна квалификация, защото първият голям поет на хайку в Северна Америка е фактически Хосе Хуан Таблада (1871-1945), мексикански писател и дипломат, който е посетил Япония през 1900 г., останал е очарован от изкуството на един дъх на хайку и е продължил да пише много блестящи хайку на испански. Половин век по-късно Керуак и Райт извършват същия подвиг, като използват английския език. Двамата са вече реализирани писатели, когато научават за хайку и започват да експериментират с жанра. Единият от тях, Керуак, оказва въздействие на цяло поколение поети, като помага за основаването на движението за съвременно хайку на Запад. Другият, Райт, може би щеше да има същото въздействие като Каруак, но колкото и да е тъжно, размерът на неговото огромно хайку-творчество остава скрито от света дори днес.

Авторът на романи и поетът, който ние познаваме като Джак Керуак, е роден под името Джин-Лоуис Лебрис де Керуак, в Лоуел, Масачузец; син на френско-канадски емигранти от Квебек. Той е добре известен със своя роман за "поколението на битниците" "По пътя", написан през 1951 г. и публикуван през 1957 г. Между тези две години, в 1954, Керуак открива будизма и бива погълнат от изучаване на будистки текстове. Това го подготвя да открие хайку една година по-късно.

В романа си "Бродягите на Дхарма" Керуак пише, че неговият приятел Джефи (Гари Снайдер) притежава в личната си библиотека "едно чудесно издание на японски хайку в четири тома" (Kerouac 1971: 18). На предишната страница той споменава писателя и преводача на тези томове в описанието на къщата на Джефи: "и книги, книги, стотици книги, всичко от Катулас до Паунд и Блайт..." (Kerouac 1971: 17). Годината е 1955. Четирите тома на Р. Х. Блайт с най-големите постижения на японското хайку, озаглавени просто "Хайку", са наскоро публикувани, четвъртият том излиза през 1952 г. Когато Керуак надниква в отворените томове в отшелническата колиба на Снайдер в Калифорния онази есен, преводите и коментарите, които той намира вътре, са толкова нови, че огромното значение, което те ще имат върху световното хайку движение едва може да се почувства. Вълната тръгва от Япония, където Блайт живее и пише, залива Запада и Джак Керуак я долавя.

Защитник на простотата, проповядвана от Дзен, Блайт се отказва от броенето на пет-седем-пет срички, за сметка на компактния, точен и прост, без излишни думи, на един дъх превод на английски. Керуак е бил щастлив, че е имал Блайт за свой учител в това как би трябвало да изглежда хайку на английски. Той е бил двойно щастлив, че е имал Снайдер, преводач на китайска Чан (Дзен) поезия, като свой наставник от плът и кръв. Тази есен те изкачват Matterhorn в High Sierras заедно, едно приключение, разказано в "Бродягите на Дхарма", а следващата пролет Керуак остава със Снайдер. През лятото на 1956 той прекарва шейсет и три дни сам, на бивак край огън на Desolation Peak (Връх на самотата) в North Cascades National Park. Неговата хроника на това преживяване, първата част на "Desolation Angels" (Ангели на самотата), включва опити, които би трябвало да са първите хайку на Керуак.

Връзката между тези малки стихотворения в "Desolation Angels" и прозата, която ги заобикаля (или на моменти поглъща), е понякога неуловимо фина, понякога болезнена, но винаги жива и органична.

На Хребета на Глада
Малки стръкчета
Се опитват да пораснат. (9)

Вярвам, че японският поет от седемнадесети век Башо би се радвал на този пасаж. Керуак създава на английски нюанс на взаимодействието между проза и поезия на хайбуна - японски жанр от подправен с хайку разказ, добил известност чрез Башо - докато напредва по своя собствен план като писател. Керуак гледа на хайку като на средство за изразяване на своите собствени виждания, а не като на упражнения в някакви разводнени концепции за хайку, със задължителните цъфнали вишни, залези и водни кончета. Той преследва свой собствен път в хайку.

Две години по-късно, през пролетта на 1958, неговият аудио запис "Blues and Haikus", издаден от Боб Тайл, улавя богатството и добрия усет на един артист, който разбира, че съществената част на творческия процес е отказването, поне отчасти, на контрола върху него. Керуак не пише в точния смисъл своите хайку; той ги избликва. В "Бродягите на Дхарма", публикувана през същата тази година, той описва напиването си с един приятел (Кофлин), "стреляйки хайку и прозрения" (Kerouac 1971: 95). За Джак хайку е изкуство на непреднамерена спонтанност. Гари Снайдер си спомня:

Керуак атакува хайку по същия начин, по който атакува прозата. В бележка под линия за чуждото издание на "The Subterraneans" (Подземните), той размишлява: "Вярвам, че прозата на бъдещето идва едновременно от съзнаваното и от несъзнаваното, от дъното на съзнанието, като е ограничена само от времето, което е необходимо за прелитане на вашата мисъл." (Gifford and Lee 1978: 245).

За тези, които мислят за хайку като за изтънчени, малки природни стихотворения, ръбатият, груб стил на Керуак може да бъде шокиращ. Като се ръководи от Блайт и се доверява на своята собствена артистична същност, той извиква хайку за живот на английски с едно богатство и естественост, които осигуряват бъдещето на жанра на този език. Първото хайку от записа "Blues and Haikus", разказва за изненада в банята:

В аптечката
Зимната муха
Е умряла от старост

Саксофонът следва със сладостна, вълнообразна, погребална мелодия, прекъсвана от дълга тишина, която после се спуска надолу, меко, отново към тишината. По-късно, когато Джак представя отново това хайку, музикантът прилага различна тактика: тръбейки на висока, тържествена нота, като в традиционен ню-орлеански джаз за погребение, когато накрая настъпва моментът за раздяла с покойника. Тези, взети в момента музикални решения, отразяват и подсилват още повече духа, в който трябва да бъдат самите хайку. В "Blues and Haikus" думите на Керуак извикват откъси от живота и много настроения от върха и дъното на неговото съзнание - засилени по един хубав начин от следването на саксофона. Неговият мек смях ни припомня, че за него хайку е изкуство на (пияна) радост.

В книга за бележки за "Blues and Haikus", той пише:

Извън тези набързо направени изявления, Керуак никога не се е захващал да преподава хайку и досега неговото преподаване е там, например в неговите романи и в записа "Blues and Haikus". Макар че преводачи като Блайт, Кенет Ясуда и Херълд Хендерсън определено си поделят заслугата за изригването на интереса към писане и публикуване на хайку на английски през втората половина на двадесети век, допринесеното от Керуак не може да бъде отречено. Както Уилям Хигинсън отбелязва, едно поколение американци започват да пишат хайку, вдъхновени от примера на Керуак (Higginson with Harter 1985: 64). Преводачите биха могли само да покажат пътя; Керуак доказва жизнеността на хайку в ръцете на един голям писател и по тази причина може да бъде смятан за първия хайку-учител на английски.

Афроамериканският писател Ричард Райт е роден в Rucker Plantation, Adams County, Mississippi, близо до град Natchez. Неговата сбирка от къси разкази, "Uncle Tom’s Children" (Децата на чичо Том) му спечелва национално признание през 1938, но той става добре известен със своя роман, "Native Son" (Роден син), публикуван през 1940. Премества се в Париж през 1946, където живее и продължава да пише до своята смърт четиринадесет години по-късно.

По време на своето парижко заточение, една година след като Керуак декламира своите "Blues and Haikus", Ричард Райт бива очарован от японското хайку. Това става през лятото на 1959. Един южноафрикански приятел му оставя хайку на Р. Х. Брайт - същото четиритомно издание, което било запалило и интереса на Керуак към хайку четири години по-рано. От 1959 до 1960, последните две години от неговия живот, Райт е хронично болен и често прикован към леглото поради това, което неговата дъщеря Джулия описва като "изтощителна битка" с амебна дизентерия. Независимо от това, той потъва в старото езеро на Башо, телом и духом. Джулия свидетелства за този ентусиазъм на баща си за хайку, през тази последна негова година, припомняйки си как той брои срички на салфетки, като преследва перфектна 5/7/5 структура. За малкото време, което има, преди да умре, Райт написва почти четири хиляди от тези стихове. Той редактира и подрежда голям брой от тях за книга, която, за съжаление, решава да не публикува. Според Флойд Огбърн, Райт чувства, че "комерсиално погледнато", неговият проект за книга с хайку "няма да се откъсне от земята" (Ogburn 1998: 57) - и така книгата остава скрита за почти четиридесет години и Ричард Райт пропуска възможността да помогне за стартиране и формиране на хайку бума на 1960-те наред с Керуак. През 1978 само шепа от хайку стихотворенията на Райт накрая се появяват в "The Richard Wright Reader", редактирана от Елен Райт и Майкъл Фейбър - един поглед към върха на айсберга, измъчващ с напразни надежди, - но светът трябваше да чака до 1998 за публикуването на "Haiku: This Other World" (Хайку: този друг свят), стихосбирка с 817 от стихотворенията на Райт. Това означава, че дори и днес, повечето от хайку стихотворенията на Ричард Райт - над три хиляди - остават непубликувани и непознати.

Както при Керуак, хайку стихотворенията на Райт не са просто имитиращи упражнения за цъфнали дървета и водни кончета. Той взима японския жанр и го прави свой собствен, описвайки свои собствени наблюдения чрез него, така че неговият глас ясно се чува във всяка дума на страницата. В някои стихотворения той се обръща към провинциалната Мисисипи на своето детство.

Разцепения от плуга мравуняк
Разкрива забързани черни градове
Под опашката на коня (#806)

От нива с памук
До градина с магнолии
Мост от лястовички (#725)

Макар че, както неговата дъщеря твърди, моделът от пет/седем/пет срички служи като шаблон за съчиняването на хайку стихотворенията на нейния баща, той има достатъчно силен поетичен инстинкт да не поставя ударението на него. Райт показва желание да скъса с японския модел от седемнадесет срички, за сметка на по-индивидуален характер на стихотворенията. От по-голямо значение в сравнение с повърхностната характеристика на сричковия модел е богатият език, който той извиква от дълбините на сърцето и ума си. Фрази като "разцепен от плуга мравуняк", "забързани черни градове" и "мост от лястовички" - и ярките образи, които извикват, ни напомнят, че Райт е истински артист на думите, който, след като е писал през целия си живот, знае точно какво прави с всяка дума и с всяка комбинация от думи.

Тези ранни американски хайку, писани в Париж, също ни напомнят, че техният автор е същият човек, който написа художествени произведения на безкомпромисния реализъм като "Native Son" (Роден син) и разказа "The Man Who Lived Underground".

В пълна цинкова туба
Зимният дъжд пердаши един плъх
Плуващ подут. (#801)

Райт спира своя отворен, постоянно втренчен поглед върху сцени от реалния живот, много от които не са нито хубави, нито приятни. Той документира доброто и лошото, красивото и грозното, със същата откровена честност, очевидна в неговата художествена проза.

От време на време той си позволява полет на въображението с една дива невъздържаност, нещо, което Керуак би одобрил:

Ако тиквите можеха да говорят,
Сигурен съм, че щяха да бъдат
Реакционери! (#512)

По-често обаче хайку стихотворенията на Райт описват спокоен, убедителен образ - неговият измамно прост и прям език, пълен с наполовина скрити загатвания:

Като излизам от доктора,
Целият свят изглежда различен
Тази есенна утрин. (#243)

Предчувствието му на някакво ниво, съзнателно или несъзнателно, за неговата предстояща, неизбежна смърт е проникнало в тези последни, малки стихотворения на Ричард Райт. Той се насочва с една почти разкъсваща сърцето чувствителност към всички гледки, звуци, ухания и чувства на един свят, който се готви да напусне.

Точно толкова дъжд
Колкото да донесе мирис на коприна
От чадъри. (#103)

Настроен към сегашния момент, той усеща в него "точно толкова дъжд", че да подуши деликатния аромат на влажна коприна от чадъри. Тези хайку са неговите последни любовни писма към един свят, от който, читателят усеща, той вече отсъства.

Грижата на Райт за социална справедливост, продължила през целия му живот, не е изоставена, само защото той започва да пише хайку.

Под дъждеца,
На вратата на цветарски магазин,
Момиче продава себе си. (#415)

Неговото сърце отива при младата проститутка, "цвете", което стои на вратата на цветарски магазин и продава себе си. Тук е казано много за страданието и моралния провал на социалната система... всичко, на един дъх.

Надявам се, че тези примери от тяхното творчество са достатъчни да покажат, че Джак Керуак и Ричард Райт заслужават признание като първите майстори на английското хайку на Северна Америка. Двамата стигат до хайку като талантливи, опитни писатели с ясно съзнание за това, което правят с езика. Единият от двамата помогна за създаването на едно поколение хайку-поети на Запад. Другият... ние едва започваме да откриваме.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Blyth 1949-1952: Blyth, R. H. Haiku. Tokyo: Hokuseido, 1949-1952; rpt. 1981-1982 [reset paperback edition]. 4 vols.

Gifford and Lee 1978: Gifford, Barry and Lawrence Lee. Jack’s Book. New York: St. Martin's, 1978.

Henderson 1958: Henderson, Harold G. An Introduction to Haiku. New York: Doubleday, 1958.

Higginson with Harter 1985: Higginson, William J. with Penny Harter. The Haiku Handbook: How to Write, Share, and Teach Haiku. Tokyo: Kodansha International, 1985.

Kerouac 1957: Kerouac, Jack. On the Road. New York: Viking, 1957.

Kerouac 1971: Kerouac, Jack. Dharma Bums. New York: Penguin, 1971.

Kerouac 1990: Kerouac, Jack. Blues and Haikus Featuring Al Cohn and Zoot Sims. Rhino Records, 1990.

Ogburn 1998: Ogburn, Floyd. Richard Wright’s Unpublished Haiku: A World Elsewhere. // Poetry and Poetics. Autumn, 1998, 57-81.

Wright 1978: Wright, Richard. The Richard Wright Reader. Ed. Ellen Wright and Michel Fabre. New York: Harper & Rowe, 1978.

Wright 1998: Wright, Richard. Haiku: This Other World. New York: Knopf, 1998; rpt. 2000 [paperback edition].

Yasuda 1957: Yasuda, Kenneth. The Japanese Haiku. Rutland, Vermont: Tuttle, 1957.

© Дейвид Ланю
© Людмила Балабанова, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.11.2008, № 11 (108)