ЗЕБРА
(едноактна пиеса)

Борис Гринберг

web

Действащи лица:

Палачката - все още сок, но годините вече са я докарали до вид на поразреден сироп
Клиентът - млад и разбира се, безкрайно самоуверен
Закланата - безформено произведение на природата. По-точно произведение на тлъстинната широчинност

Помещение, стилизирано като за разпити на Светата инквизиция. В средата - кресло, към което с верига и катинар, белезници и скоч е прикован Клиентът. Той е в стилен скъп костюм. Устата му е запушена с кърпа. Зад кулисите се чуват сподавени викове. Появява се Палачката, която бърше ръце в мръсен парцал. Тя е облечена в безформен сив работен комбинизон, под който е с кожени бикини, а ла садо-мазо... Започва да говори още с появяването си - монотонно, без емоции. Приближава до масата с инструментите - от медицински до шлосерски, с наслаждение ги оглежда, опипва ги, проверява тежестта им, глади ги - и други подобни зловещи манипулации.

Палачката: ...И знаеш ли защо? Защото, като те гледам, какво мислиш, виждам? Себе си виждам - на младини. Е, не в буквалния смисъл, естествено. Просто край мен винаги е било фраш с ей такива баш говеда като тебе, разбра ли!? Хора - ниц. Обаче говеда - с лопата да ги ринеш. "Дай това!", "Дай онова! - само по този тука начин не бяха се пробвали... Борчета с мед да си ги мажеш, понеже ще пукнат от скука. Та, гледам те аз тебe, значи, и като че ли аха, ще изскоча от пазвата ти. Да, това е положението... Виждам себе си, така да се каже, и какво? ...Позна! Не съм във възторг... Нещо повече, ненавиждам и себе си като млада, и тебе, естествено. Тебе обаче, направо яко те ненавиждам. Защо ли? Защото си същият като онези говеда и като мен самата едно време. Само че аз вече не съм млада. Във всеки случай, не съм първа младост. Нито първа, нито втора... И още... Каза ли нещо? О, всъщност - да, ти не можеш да говориш! (Клиентът мърда, мучи неразбираемо.) Не можеш, но ти се щенка. Как е това там по мъжкарски? (Отива до Клиента, измъква кърпата от устата му.) Дадено, достатъчно муча, кажи каквото имаш да казваш като за последно!

Клиентът (Кашляйки и храчейки, но с пълна увереност.): Ще ми платите! С пръст да ме пипнеш, ще гризнеш дръвцето, това хубаво си го запиши! Хем ще разфасовам шибаното ви офисче на трески, хем вас ще ви пратя на майната си!

Палачката (Слага показалец пред устните си.): Шът! (Сваля си работния комбинизон, сяда на коленете му с лице към него.) Значи не разрешаваш с пръст, а!? А със зъбки ще позволиш ли? (Трака зъби до ухото му.)

Клиентът: Прави каквото щеш! При всички случаи губите. Току-така не можеш да ми изкараш акъла. Детска градина някаква си!

Палачката (Скача от него.): Така ли, много добре! (Протяга се.) Падам си по безстрашните. Дават ти възможност да се развихриш. (Пак отива до масата и взима големи клещи.) Надявам се да си куражлия не само на приказки. Щото е бъкано с такива, дето само им дай да се пъчат, а като им изхрущят кокалите, подмокрят се и плачат за мама. Ти не си от тях, нали? (Трака с клещи във въздуха, малко недоволна ги връща на масичката и с мрачна физиономия взима един сатър. "Упражнява" се с него.)

Клиентът: Хайде, стига толкова! Писна ми от твоите комедии. Да беше поне някоя шаврантия, да си побъбрим като хората. Ти и за това не ставаш. (Издевателствайки.) Понатрупала си ги годинките, лельо! Не намирисваш и на втора младост вече, ами направо на първа дъртофелнишка!

Палачката (Хвърля се към Клиента и бутва сатъра точно под адамовата му ябълка): Направо я закова работата, да знаеш - по-вярно не можеше да се каже! И най-важното уцели момента. Аха-аха бях почнала да се разкандардисвам - тъкмо да те свърша по бързата процедура и ти взе, че ме върна на правия път... Браво! Мерси, аз по природа не съм садистка.

Клиентът: Ей! Внимавай, защото... Успя да ме ядосаш, а ядосам ли се... (Преглъща края на фразата, защото Палачката притиска острието към гърлото му.)

Палачката (Продължава сякаш не са я прекъсвали): По природа аз съм направо майка Тереза. Мога да спася хиляди. Дори милиони. Аз ни денем, ни нощем спирам да мисля как да спася човечеството, ако искаш да знаеш, и ако мислите ми се осъществят... (Леко отстранява сатъра от гърлото на Клиента.) Не вярваш, а?

Клиентът: Виж какво, това, дето го вършиш, е направо въпиющо нарушение на втора точка от договора, настоявам... (Отново не довършва по същата причина.)

Палачката (Истерично.): Зададох ти въпрос! Ти вярваш ли, че аз... мога да спася милиони хора?! Казвай!

Клиентът (Губи увереност.): Разбрах! Стига повтаря като развален грамофон! Вярвам, само разкарай тоя сатър!

Палачката (Маха желязото от гърлото му, но бавно го спуска към неговите интимни части.): Да се лъже, е чиста гадост. Особено да лъжеш някои по-възрастни хора със сатър в ръката, както сполучливо се изрази ти.

Клиентът: Ей, ей! По-внимателно! Напълно ли се побърка?!

Палачката: Повтарям за последен път. Е!?

Клиент: Не енкай... Ох! Е, добре - не вярвам!

Палачката (Маха сатъра, с удовлетворение.): Напразно... (Сяда на пода до клиента.) Има хиляди начини да спасиш човешки живот. Това интересува ли те?

Клиентът: Хиляди, казваш... Не, не ме интересува.

Палачката (Заплашително.): Междувпрочем, начините да лишиш някого от живот не са по-малко.

Клиентът: Твойта да е! Хайде, започвай! Да чуем поне един начин!

Палачката: Да видим... Ами например зебрата.

Клиентът: Зебрата ли?

Палачката: Че какво? Имаш ли представа каква бройка законопослушни граждани ежедневно си намират смъртта под колелата на някое превозно средство, ей така - направо върху пешеходната пътека, а?

Клиентът: А, тази зебра имаш предвид...

Палачката: Да не помисли, че говоря за чифтокопитните?

Клиентът: Зебрата не е чифтокопитно, а кон!

Палачката: Я, гледай какъв всезнайко! А знаеш ли ти, ерудитко, каква бройка...

Клиентът: Не. Не знам.

Палачката: Видя ли!? Никой не знае. Но вероятно сума ти и народ. И всичко това само защото зебрата е изрисувана неправилно! (Скача и говорейки, жестикулира със сатър в ръка в непосредствена близост до Клиента.). Тя как е нарисувана? По посока на пътя! А трябва да е напряко! А сега тя е напряко, само че за пешеходеца. Ама не пешеходецът прави катастрофите. Него го газят. Таратайките. Баш за тях зебрата не е напряко, тя направо им е като пътеуказателни ленти. Поради тази причина водачите вместо спирачките, натискат газта. И прегазват хората! Преначертай зебрата да е перпендикулярна на пътя и работата заспива - спасяваш живота на хиляди! Схващаш ли тази работа или напротив!?

Клиентът: А, е... да! Схващам я, естествено...

Палачката: Естествено ли!? Пак лъжеш! И какво схвана?

Клиентът: Че си му намерила цаката да спасиш живота на хиляди. А пък на Битълсите тази идея им е щукнала в "Аби роуд" случайно!

Палачката: Браво на теб! Бива си те! Като за труп, не беше зле.

Клиентът: Стига! Пошегува се - баста! Мене твоите психотропни шизофрении не ме ловят. Вие загубихте, по-добре си го признай още сега и не ми губи времето! Просто ме развържи, че току-виж съм заспал от скука.

Палачката: Как, как го рече?! Психотропни шизофрении ли?!

Клиентът: Точно така! И това звучи доста вежливо, струва ми се. Е, какво пък, за старание - постара се, ще си получиш "благодаря-то". Бакшишът ти е половин процент от печалбата.

Палачката: Нещо не загрявам за каква печалба говориш?

Клиентът: Ясно за каква... Двайсет стотачки... В евро. Едната стотачка е за теб. Не бой се - държа на думата си!

Палачката: Не се боя. И не питах за стотачката. Питах за каква печалба говориш?

Клиентът (Недоумява.): Как за каква? Вас на сляпо ли ви използват?

Палачката: Ти не си навирай носа в нашите работи, ами отговаряй!

Клиентът: Ами, тази... Съгласно договора.

Палачката: Какъв договор, бе?!

Клиентът: Ти, какво?! ...Аха, опитваш се да ме разиграваш! Ясно!

Палачката: За какъв договор говориш?

Клиентът: Между мене и вашата фирма. Плюс екстрите. Вие за два часа се задължавате да ме изплашите до смърт, без да ми нанасяте каквито и да било телесни повреди - това дебело го подчертавам - а аз се задължавам да не се изплаша. Сумата на баса е двайсет стотачки. Не вярвам, че не го знаеш.

Палачката: Ето каква била работата! А аз гадая ли, гадая, откъде се пръкна такъв смелчага?! За една бройка говедо като теб да ми спечели уважението... Тя - работата му била опечена... Виж какво, говедо... Изпаднал си в лека заблуда. Аз лично нищо с никого не съм подписвала. Мисията ми... не ми позволява да оставям каквито и да било документи и доказателства.

Клиентът: Мисията ти ли?

Палачката: Мисията ми. Трябва да спасявам хората. А говедата... да изтребвам. За да не се нарушава равновесието.

Клиентът: А-а, този път в такава каца ще ми завирате главата, ясно! Мислиш, че като се престориш на маниачка и аз веднага ще си глътна граматиката, така ли? (Палачката става и бавно започва да кръжи в някакъв странен спънат танц.) Ало-о, аз имам зад гърба си точно четирийсет скока със забавено отваряне на парашута. Знаеш ли що километри съм навъртял? От тука до Марс, Плутон и обратно. Хем, на всичко, дето се движи. Аз толкова адреналин съм изхвърлил - друг да е, сто пъти би се задавил, че и удавил. Аз... Ей, ти чуваш ли какво ти се говори?

Палачката: Чувам. И още как... "Аз, аз, аз"... Музика за ухото. "Аз"... "Аз"... (Спира се.) А пък аз... Потърпи минутка! (Излиза от сцената. Отново се чуват стенания, след това тъп удар.)

Клиентът: Ей, къде се дяна? Какво вършиш там? Ей!

Палачката (Влиза, с усилие влачи безжизнено, окървавено тяло на дебелачка, в дрехи на палач.): Ей ти го, на!

Клиентът: Какво... е това?

Палачка: Това, както ми се чини, е същото онова, дето сте подписвали с него тъпия си договор.

Клиентът: Но аз не... Как така? Тогава ти... Ти тогава коя си?!

Палачката: Не, не! Говедо, та говедо! Разчекна ми се устата - четирийсет минути му обяснявам...

Клиентът: Това е пълен абсурд! Това е само бас - игра! Кажи ми правичката, нали всичко е само...

"Закланата" едва се помръдва, изпъшква. Палачката грабва сатъра. "Закланата" хленчи нечленоразделно...

Палачката: Аха, игра е. (Тананика.) Игра е животът, нима не разбра... (Вдига сатъра над главата си.) На ти, кучко проклета! (Стоварва сатъра върху "закланата". Тя потреперва и стихва цялата в кръв.)

Клиентът: Ти нея... Ти нея... Ти...

Палачката: Наблюдателен си, няма спор! Позна от раз: аз - нея, а не обратното. Хубавичко я разгледай! Не ти ли прилича на труп? Труп върху зебрата на някоя пешеходна пътека? И то върху черничкото, дето отделя белите ленти - та да е още по-символично! Тъй да се каже, не след всеки мрак настъпва светлина. След светлината обаче, мракът ни е в кърпа вързан. При теб също бялата лента свърши комай, а?

Клиентът: Защо? Защо вършиш всичко това?

Палачката: Ти какво, изобщо ли не чуваше какво ти говоря!? Заради равновесието.

Клиентът: Но защо? Защо тъкмо аз?

Палачката: Че защо пък не? Поначало аз не дойдох тука заради тебе. Ей, на - нали я виждаш, лежи - на палач се правеше, кучката му с кучка. Тук съм заради нея. Ти си - така да се каже, безплатно приложение.

Клиентът: Мене ще ме търсят и ти... Ти няма да се отървеш.

Палачката: Ще се отърва и още как. Сам каза, че договорът ви е за два часа? А е минал само един. Значи на разположение имам цял час. Знаеш ли колко неща могат да се избичат за час? Само една поточна линия произвежда на час четири хиляди непоръбени чаши, представяш ли си?

Клиентът: Ще ти дам откуп.

Палачката: Това пък защо, да не би да ти се разтрепериха мартинките? Ти си смелчага, нали си скачал с парашут, нали до Марс и Плутон и...

Клиентът: Ще ти дам страшно много мангизи. С тях ще можеш да пребоядисаш всички зебри на света, включително чифтокопитните.

Палачката: Правиш се на шмекер, а? Забрави ли, че зебрата не е чифтокопитно, а - кон!

Клиентът: Говоря сериозно.

Палачката: Майната ти! Да бях поне някоя шаврантия, да си побъбрим като хората и за пари и за това-онова. Прекалено си млад. Стига вече! Време ми е. Дрънкаме тука като цяла поточна линия непоръбени чаши. Сбогом, говедо. (Подхвърляйки си сатъра, бавно пристъпва към Клиента.)

Клиентът: Милост! Недей! Повече никога няма да правя така! Моля те, милост! Помощ! Няма ли кой да помогне?! Спасете ме! Майчице!!! (Палачката го приближава откъм гърба, допира сатъра до гърлото му, след това ловко срязва скоча и въжетата, отключва белезниците и катинара на веригите.) Какво... Как така... Какво, по дяволите...

Закланата (С пъшкане едва-едва се надига от пода, изхлузвайки се от одеждите си на палач.): Това, точно това... Край на купона! Сеансът свърши. Всичко е записано с видеокамера. Така че, парите остават за нас (Изважда лист хартия и го поднася на Клиента.), подпишете тук!

Клиентът: Какво?! Как си позволявате!? Аз вас... Аз вас в съда...

Закланата: Ще подпишеш ли, или няма да подпишеш?

Клиентът: Няма!!!

Закланата: Няма проблем. Не е задължително. Заповядайте пак!

Клиентът: Аз, аз...

Закланата (Доближавайки Клиента лице в лице, после му отваря вратата и му посочва изхода.): Винаги сте добре дошъл! В смисъл, върви на майната си!

Клиентът (Крещи.): Много добре, това ще ви го припомня! Няма да се отървете току-така! Аз ще се върна и тогава... (Изчезва.)

Закланата: Пак ще довтаса. Можеш да си сигурна. (Тежко се отпуска в креслото.) Ще побесува, ще пощурува, ще си позапере нааканите гащички и току-виж... Гледай, що адреналин е изхвърлил във въздуха, направо няма какво да се диша! Това да не са му парашутните скокове! (Изважда пачка пари от джоба си, сръчно брои.) А на теб - браво! (Свършва с броенето.) Всичко е точно. (Отделя две банкноти, подава ги на Палачката.) На, вземи! (Палачката идва, поема парите и ги натиква в джоба си.) Не, ти направо, направо... Обра ми точките! Абе, върха! Каква игра, каква фантазия! Как само ти хрумна тая зебра! Страхотен дженк! Израстваш пред очите ми!

Палачката (Не високо.): Пред очите само очни пердета израстват.

Закланата (Не реагира.): А оня път, с оная там - повяхващата еманципатка, какво ти беше щукнало тогава, а?... А, да, май нещо противопожарно!? Не, със зебрата жестоко го усука!

Палачката: Значи не ми вярваш, а?

Закланата: Шашна ме с тая зебра! А и кутрето Безстрашко яката се насоса. Имам чувството, че хлътна в капана чак до козирката. Сега ще реши, че повече с нищо не можем да го уплашим и без да му мигне окото, ще качи мизата тройно... Да...

Палачката (Минава зад гърба на Закланата, твърдо и разочаровано.): Ти не ми вярваш.

Затъмнение. Удар и стенание. Бавно осветление. Същата картина като в началото, само че на мястото на Клиента е "Закланата". Тя идва на себе си и започва да мърда и да мучи неразбираемо.

Палачката: ...И знаеш ли защо? Защото, като те гледам, какво мислиш, виждам? Себе си виждам - на старини. И знаеш ли какво? Позна...

Завеса.

26.11.2003 г.

© Борис Гринберг
© Румен Шомов, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.03.2008, № 3 (100)