|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
АЛБЕР КАМЮ Албер Камю е роден в Алжир на 7 ноември 1913 г. Учи задочно в Алжирския университет и завършва философия през 1937 г. През 1935 г. основава "Театър на труда" (преименуван през 1937 г. на "Театър на отбора"), който просъществува до 1939 г. Сътрудничи на леви вестници като "Алже Репюбликен" и "Соар Репюбликен". През 1940 г. започва работа за вестник "Пари Соар". Заедно с редакцията на "Пари Соар" той се премества в Бордо. През същия период довършва първите си книги "Чужденецът" и "Митът за Сизиф". През следващите години Камю се включва във Френската съпротива с псевдонима Бошар и участва в издаването на вестник "Комба". Той е редактор на вестника от 1943 до 1947 г., като в този период се запознава с Жан-Пол Сартр. След войната Камю се включва в обкръжението му и прави обиколка из Съединените щати, където изнася лекции за екзистенциализма. Критичното отношение на Камю към комунизма постепенно охлажда отношенията му със Сартр. През 1949 г. Камю се оттегля и живее усамотено през следващите две години. През 1951 г. публикува "Разбунтуваният човек", философски анализ на революцията, отхвърлящ комунизма, който довежда до окончателно скъсване със Сартр. Отрицателните реакции към книгата сред лявата интелигенция силно го депресират и той се концентрира върху преводи на пиеси. През 1957 г. Албер Камю получава Нобелова награда за литература за есето "Размишления за гилотината", насочено срещу смъртното наказание. Умира през 1960 г. ПРОЗА В превод от френски - Георги Панов Повести
* * *
LiterNet, 2007 |