УВЕЛИЧЕНИЕ

web

Понякога се случва да целунеш
Ръката на една сияйна утрин
Сред тишината на пейзажа
Застинал с уста запечатана
Преди градът да се пробуди с хиляди фонтани
И своеволните и къпещи се гласове
Които внезапно отпращат под внезапното слънце
Сутрешните улични миячи.

Тъй не излязоха напразни нашите усилия
Повдигат си воалите показват
Ръцете си със здрави мускули
Прострени към сърцето на града
И както магове от Изтока отварят
Един по един пръстите на спящите
В посока на уханната последователност
На лодките които по улиците плуват
Пълни с плодове и със съкровища
От места далечни като поглед
На жена потънала в мечтание.

© Андреас Ембирикос
© Яна Букова, превод от гръцки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.03.2008, № 3 (100)