КОРМИЛНИ КРЪГОВЕ

web

Презокеански кораб пееш и пътуваш
Бял и с жълто по комините
Омръзна ти блатистата вода на хвърлилите котва
Ти който се влюби в далечните острови
Ти който вдигна най-високите флагове
Ти който плуваш храбро в най-опасните течения
Приветствам те задето се поддаде на чара на Сирените
Приветствам те че никога не спря пред Сиблигадите.

Презокеански кораб пееш и пътуваш
В сиянието на морето сред ята от гларуси
Аз съм в една от твоите каюти ти в сърцето ми.

Презокеански кораб пееш и пътуваш
Щерките на бриза ни познаха разпуснаха косите си
Тичат да ни срещнат и плющят полите им
На бели дипли и вълни червени
Трескави вълни вълни на радост
Като пред венчавка или след венчавка.

Презокеански кораб пееш и пътуваш
По пътя ти тук гласове нататък китове
От твоя кил децата се учат на блаженство
От твоя лик на приликата с тебе
А ти на онези приличаш които и двамата знаем
Тъй като знаем добре какво ще рече кит
И как рибарите вървят по дирята на рибите.

Презокеански кораб пееш и пътуваш
Дезертират всички които ти се смеят
Които мрежите ти разпродават и се хранят с мас
А ти прекосяваш през морските прерии
И пристигаш в пухени пристанища
Сред бисерите на красивата русалка
Която пази по гърдите си твоите целувки

Презокеански кораб пееш и пътуваш
Твоят дим е пипалото на съдбата
Простира се по вятъра и се издига
Подобно черните коси на сластна дева и небесна
Подобно песенния вик на мюезина
Когато бляскав се явяваш над вълните
Както слово на Аллах върху устата на Пророка
Както сияйният му меч в непогрешимата десница.

Презокеански кораб пееш и пътуваш
С искрящи дири от дълбока оран
Които в пътя си оставяш подобно триумфатор
Бразди на дефлорация следи наслада
Трептящи в зноя на деня или под звездите
Когато все по-учестено бумти моторът ти и сееш
Пяна вляво пяна вдясно и водите стенат.

Презокеански кораб пееш и пътуваш
Мисля пътищата ни съвпадат
Приличаш ми и аз на теб приличам
Нашите кръгове са цикли на вселената
Предци на поколения в зародиш
Плуваме пътуваме без угризения
Ние - предачници и фабрики
Морета долини страноприемници
Където юношите се сближават със девойките
И пишат после по небето думите
Áрмала Пóрана и Велма.

Презокеански кораб пееш и пътуваш
Вечно цъфнали в сърцата ни са ябълките
Със сладки сокове и сянка
Където идват по обяд момичетата
Да вкусят любовта ни
И да видят след това пристанищата
С високите камбанарии и кулите
Където земните девойки се изкачват
За да сушат понякога косите си.

Презокеански кораб пееш и пътуваш
Звънтят китарите на изобилната ни радост
Със свирката на вятъра откъм кърмата
С птиците по жиците на мачтите
С ехото на спомените като син бинокъл
Който пред очите си държа и виждам
Как приближават морета и острови
Как отминават пъдпъдъци и делфини
И ние преследвачи на красиви сънища
И на целта която все върви върви не спира
Както не спират зорите
Както не спират тръпките
Както не спират вълните
Както не спира пяната под параходите
Нито песните ни за жените които сме обикнали.

© Андреас Ембирикос
© Яна Букова, превод от гръцки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.03.2008, № 3 (100)