ЗАГУБЕНИЯТ ТИП И ДОБРИЯТ ДУХ

Алфонс Але

web

Имало едно време един загубен тип... Възможно най-неблагонадежният от всички загубени типове.

Неотклонно и безпощадно го държала на прицел несполуката, блатисто зелената несполука, от тия несполуки, дето се случват не повече от три пъти на сто години, при това сто години, изобилстващи с несполуки.

...............................................................................................................

Една сутрин, той бе обърнал джобовете на елека си и бе събрал всичките си пари.

Цялото му състояние се състоеше от 1,90 франка (един франк и деветдесет сантима).

С тях можеше да закърпи днешния ден. А после? Ех, че загубен тип!

Ето защо след като разтри с пръст малко мастило по излинелите шевове на редингота си, той излезе от къщи с измамната надежда, че ще си намери работа.

Времето, този велик бояджия, постепенно бе превърнало черния му редингот в зелен и сега загубеният тип най-чистосърдечно казваше: Моят зелен редингот.

Шапката му, и тя черна преди години, беше станала червена (какви странни неща стават в природата!).

Този зелен редингот и тази червена шапка отлично се допълваха.

На фона на червения цвят, зеленият изглеждаше още по-зелен, а на фона на зеления червеният още по-червен, затова в очите на много хора загубеният тип минаваше за пристрастен към цветовете особняк.

...............................................................................................................

Целия ден загубеният тип се преби да тича насам-натам, да се качва по стълбища, изминавани безброй пъти, да виси пред нечии врати, да снове още и още. И всичко това без никакъв резултат.

Ех, че загубен тип!

За да пести време и пари, не беше обядвал! (Не му берете грижа, той е свикнал.)

Надвечер, към шест часа, загубеният тип се отпусна отмалял на масата на една кръчма в покрайнините.

Долнопробно заведение, което той добре познаваше и където за четири су¹ можеше да си поръча най-добрия абсент в квартала.

Само за четири су можеше да почувства как малко блаженство се разлива по тялото му, според израза на един велик драскач, о! върховно удоволствие на загубените типове!

Нашият герой тъкмо потапяше устни в омайното питие, когато на съседната маса седна един непознат.

Новодошлият, чиято неземна красота биеше на очи, с безкрайна доброта вдигна поглед към загубения тип, давещ мъката си в абсента.

- Май не ти е до смях, а? - попита непознатият с нежен глас и сякаш ангелска музика погали ушите на загубения тип.

- Ох, не... никак!

- Горкият, допадаш ми много, затова искам да те направя щастлив. Аз съм един Добър дух. Кажи ми... Какво би ти доставило истинско щастие?

- Имам едно-едничко желание, Добър дух, да ми е дадено да разполагам с по сто су на ден до края на живота си.

- Ти наистина не ламтиш за много! Желанието ти веднага ще бъде изпълнено.

................................................................................................................

По сто су на ден! Лицето на загубеният тип засия.

Добрият дух продължи:

- Но понеже няма да мога всяка сутрин да ти нося по сто су и понеже знам, каква е точната сметка на твоя живот, ще ти дам всичко... накуп.

................................................................................................................

Всичко накуп!

Представете си изражението на загубения тип!

Всичко това накуп!

Не само че щяха да му дават по сто су на ден, ами след малко той щеше да получи цялата сума... накуп!

...............................................................................................................

Добрият дух беше свършил да изчислява наум.

- Ето, това ти е сметката!

И сложи на масата 7,50 франка (седем франка и петдесет).

Загубеният тип на свой ред изчисли, на колко време съответстваше тази сума.

Ден и половина!

Оставаше му да живее само ден и половина! Ех, че загубен тип!

- Хм! - измърмори той - не ми е за пръв път.

След което весело се примири и отиде да изяде своите 7,50 франка в компанията на танцьорки.

БЕЛЕЖКИ

1. Су - стара френска монета, равна на пет стотинки или на една двадесета част от франка; сто су правят пет франка (б.пр.). [обратно]

© Алфонс Але
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.09.2007, № 9 (94)