Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТАКСА ОТ ТАПАТА

Алфонс Але

web

Както е прието в нашия занаят, на Велики петък затворих месарницата и поех извън града, по посока към Сент-Уан, околност, известна с богатото пъстроцветие от счупени шишета.

Времето се случи великолепно и дори, бих казал, прекалено горещо за сезона; но какво значение има дали е горещо, щом човек е свободен!

Да си свободен, е важното!

По-добре е да се печеш на слънцето на независимостта, отколкото да вкусваш прохлада в тъмниците на деспотизма и тиранията.

Поне аз така мисля.

Та така, значи, поехме, аз и цялата ми фамилия, въодушевени, с песен на уста, със запретнати ръкави (мъжете), с памучни рокли (дамите и госпожиците).

Едно заведение на открито привлече погледа ни, а най-вече гърлата ни, тъй като бяхме ужасно ожаднели.

Представете си едно от тия заведения с беседки, люлки и всякакви видове занимателни приспособления, едно от тия заведения, от които на краката ви поникват гълъбови крила.

Един дебел надпис: Шегаджийска среща, се допълваше от предразполагащото: Всеки може да си носи яденето.

Понеже, преди да тръгнем, се бяхме наобядвали, не си носехме нищо за по пътя и сега съжалихме, тъй като, ако си носехме, щяхме да си устроим една питателна закуска, без да харчим излишни пари.

Съдържателят лично дойде да ни обслужи.

Само и само за да кажа нещо:

- Така, значи, всеки може да си носи яденето? - рекох.

- Съвършено правилно, господине, всеки е свободен да си носи яденето.

- А пиенето?

- А не, за пиенето и дума да не става! Ако хората вземат да си носят и яденето, и пиенето, аз тогава какво ще нагъвам? Керемиди ли?

- Тъй, тъй.

- Навъди се напоследък един народ, дай им да си мъкнат винцето, конячеца, разхладителното и всичко останало. Да, ама криво си правят сметката, за всяко шише, внесено в заведението, ги карам да ми плащат по десет петака такса.

- Скъпичко.

- Като не им отърва, да не се мяркат повече тук.

В същия момент двама души, мъж и жена, жената носеше пеленаче, седнаха на съседната маса. Мъжът поръча половинка вино за петдесет, и две чаши.

Докато пиеха, жената накърми детето.

- Майсторе, провикна се мъжът, след като утоли жаждата си, сметката!

След което хвърли на масата монета от един франк.

- Толкова прави - кимна съдържателят.

- Как така толкова прави? Давам ви цели двайсет петака!

- Ами точно така, виното струва петдесет и още петдесет от тапата за малкия!

Само да бяхте видели физиономията на пролетария!

 

 

© Алфонс Але
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.03.2008, № 3 (100)