Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СЪВЕСТ В ПЕЧАТА

Алфонс Але

web

Когато късно вечерта влязох в ресторанта, трима господа привършваха вечерята си и се намираха тъкмо в онзи момент, когато на разкошно кафе, изтънчен ликьор и първокачествена пура, всеки от тях разпалено излагаше възгледите си за някои щекотливи страни на обществения въпрос.

Охранен господин, с прекалено много златни украшения по ръцете, ломотеше на всеослушание, при това с твърдото произношение на хората от Бордо.

- Знаете ли - рече той, - след като изпусна във въздуха кълбо дим от пурата си - знаете ли кое съсипва Франция? Ако не знаете, ще ви кажа. Това, което съсипва Франция, са вестниците.

- Вярно е - надуто се присъедини към него вторият господин, - крайно време е да се запуши устата на печата.

- Да му се запуши устата ли - ядно подхвърли третият, - да се разтури изцяло, да, това му трябва. Аз на мястото на правителството, отдавна да съм разпертушинил всички вестници.

* * *

По-нататък за по-лесно ще кръстя тримата господа така: първия - глупака, втория - тъпака, а третия - дебелака.

* * *

Глупака: Дайте да не изпадаме в крайности; аз на мястото на правителството бих разрешил всеки окръг да има по един местен вестник. За главен редактор бих турил началника на жандармерията.

Тримата шумно се изсмяха.

Тъпака: А аз на мястото на правителството бих оставил да излизат разните му там вестници, но бих наложил на всеки брой такса от петдесет сантима.

Дебелака: Браво! Това се казва отлична идея! По този начин работягите ще престанат да си тъпчат главите с щуротии.

Глупака: Разбира се! Какви мръсници са тия журналисти!

Тъпака: Какви безсрамници!

Дебелака: Какви хаймани!

Мимоходом ще отбележа, че тия названия ни най-малко не смутиха апетита ми.

Дебелака: Длъжен съм все пак да призная, че ми се случи да срещна на тоя свят добросъвестен журналист.

Тъпака: Хайде де!

Глупака: Не може да бъде!

Дебелака: Да, да, журналист на място. Ето как стана това: Някъде преди десетина години се пишех галеник, галеник на сърцето, разбира се, на малката Ана Тизоние, нали я помните, дето й викаха Нана Стомната. Беше й все едно на палавницата, че познати и приятели й прикачват този прякор, но ето че един долнопробен вестник, "Казанова" му беше заглавието, редовно взе да я одумва и все си чешеше езика: Нана Стомната била отишла еди-къде си... Нана Стомната била рекла еди-що си... и т.н., и т.н. С други думи чашата взе да прелива и понеже "Казанова" добре се продаваше из ония времена, горката Нана се видя в чудо - притесняваше се, че дребният й успех ще прерасне в слава, от която с удоволствие би се отказала. Веднъж устатият вестник бе прекалил повече от обикновено и Анна ми каза: "Ако си ми приятел, отрежи им пътя на тия клюки". Ами тъй де, продължи тя, какво сложно има. С две-три хилядарки, дадени на ръка на господина, който списваше светската хроника на "Казанова" и на когото му викаха Маркиза, човек незабавно си купуваше пълното му мълчание. Господинът се яви на срещата точно навреме. След кратък пазарлък се спогодихме да му платя сто луидора1, които му връчих на минутата. Маркизът преброи парите, след което за мое учудване възкликна: "Вижте, сбъркал сте, давате ми сто франка в повече". Това беше самата истина, бях му дал сто франка в повече. Не ви ли учудва все пак добросъвестността на този журналист, който можеше да прибере цялата сума, без нищо да ми каже?

Тъпакa: Така е, прав сте.

Дебелакa: Да, ама на един добросъвестен журналист, уверявам ви, се падат сто хиляди пълни мръсници!

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. 100 луидора, много пари на времето, са се равнявали на 2000 франка (бел.прев., Е.Д.). [обратно]

 

 

© Алфонс Але
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.04.2012, № 4 (149)