САМОУБИЕЦЪТ-ДОБРОЖЕЛАТЕЛ

Алфонс Але

web

Колкото и да ровеше в паметта си, не можеше да си спомни да му е вървяло в несретния му живот. Само теглила и неволи! И въпреки това, странно нещо, но никога сянка на завист или отмъстителност не бе надвисвала над душата му.

Обичаше ближния си и сърцето му се късаше, като виждаше каква злочеста съдба му е отредена.

Един хубав или по-скоро един лош ден му дойде до гуша от този наистина окаян живот.

Спокойно, без излишни думи, прощални писма и прочувствени пози, реши да сложи край на дните си. Не че желаеше да се самоубива, просто не желаеше да живее повече, защото да живее така безрадостно, му се струваше напълно безполезно.

Различните начини за самоубийство, тягосни и мрачни, се изредиха в съзнанието му.

Да се удави, да се застреля с пистолет, да се обеси...

Спря се на последния начин.

После, в деня, в който се готвеше да умре, го обхвана безмерна жалост към тези, които щяха да останат да живеят след него...

Безмерна жалост и искрено желание да облекчи участта им.

Хвана през полето и вървя, докато прекоси нивите, засети с рапица; там, в дъното, растяха високи тополи.

Избра най-високия клон на най-високата топола.

Пъргаво като дива котка - не беше изгубил пъргавината си - се покатери на дървото, завърза на клона дълго, ама дъ-ълго! въже и се обеси.

Стъпалата му почти допираха до земята.

На следващия ден, когато в присъствие на кмета го откачиха от въжето, невъобразим брой хора можаха, точно както беше последната воля на обесения, да си разделят безконечното въже, което за тях се превърна в непресъхващ извор на трайно щастие.

© Алфонс Але
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.08.2011, № 8 (141)