ПРОЕКТОЗАКОН

Алфонс Але

web

Парламентарният кошер зажужава отново с пълна пара, а гръдта на комисиите се залюлява като есенна ръж.

По поръчение на голяма група винопроизводители от Пон-Левежката околия често наминавам към Бурбонския дворец¹ да следя дали почитаемият г-н Конрад дьо Вит подобаващо защитава техните интереси съгласно обещанието, отпечатано на плакатите от последните избори.

Ако кажа, че там само мене можете да видите, ще ви излъжа; но все пак често се отбивам.

Длъжен съм да призная, че никога не съм срещал г-н Конрад дьо Вит в друго разположение на духа освен известното на всички - на добросъвестен възрастен джентълмен и неуморен защитник на интересите на винопроизводителите от Пон-Левежката околия.

Винопроизводители от Пон-Левежката околия, можете да спите спокойно: вашето благосъстояние е в сигурни ръце!

Винаги съм изпитвал жив интерес към парламентарните разисквания. Нищо, което засяга величието на Франция не ми е безразлично.

Толкова бих желал да видя горката наша Франция - успяваща вътре и почитана навън! Чул ме Господ да дочакам!

Някои от депутатите не се колебаят да ми засвидетелстват доверието и приятелството си. По този начин винаги съм в течение на основните проектозакони, които предстоят през текущата сесия.

Надали има по-лесно от това да ви ги изложа, но ще засегна моя прекрасен сътрудник и верен приятел: ако на езика ви е името на А. Валоа, прави сте, тъй като този именно парламентарен журналист имах предвид.

И все пак приятелят ми Валоа ще ми позволи да нагазя в неговата леха по повод един закон, който, ако бъде приет, ще има необозрими обществени последици.

Обещах временно да не издавам името на депутата, който възнамерява да го внесе. Засега задоволете се да чуете, че не е Кловис Юг.

Срещнах същия днес следобед в кулоарите на парламента и ето думите, които разменихме:

- Гледай ти, моят добър познат Х... Как сте?

- Гледай ти, У... (У..., това съм аз). Не мога да се оплача, както виждате. Работя усилено.

- Над какво работите?

- Над един проектозакон.

- О, значи, възнамерявате да внесете проектозакон?

- Да, драги мой! При това проектозакон, който, можете да ми вярвате, ще предизвика немалко шум!

- Не се и съмнявам. Какъв проектозакон?

- Ето за какво става въпрос: моят закон предвижда държавата да наложи монопол на производството и продажбата на чадъри.

- Чадъри ли?

- Да, чадъри. Какво странно има в това? Нима държавата няма вече монопол върху кибрита и цигарите? Защо монополът върху чадърите толкова ви учудва?

- Прав сте.

- Знаете ли колко чадъри населението на Франция износва годишно?

- Бога ми! Да си призная, никога не съм пресмятал.

- Не по-малко от шест милиона! Да приемем, че всеки чадър носи на държавата двайсет петака, това прави 30 милиона франка годишен приход. Да не би да е малко пара?

- О, напротив!

- Но не само печалба целя с моя проектозакон. Желанието ми е да бъда в полза на гражданите. Не може да не сте забелязали, че когато вали дъжд, човек не може да се размине по улицата? Чадърите заемат прекалено много място. Хората се блъскат един в друг, бутат се, препречват си пътя и в крайна сметка по тесните тротоари двама души могат да се разминат само ако единият съвсем надигне своя чадър, а другият го свали.

- Взех, че си направих проста сметка: ако 50% от чадърите бяха с по-къса дръжка, тази неуредица би била избегната. Половината чадъри биха минавали под другата половина и готово.

- Сече ви умът!

- Естествено, ако производството на чадъри продължава да е в частни ръце, никога не бихме успели да прокараме такава наредба, но ако държавата го монополизира, нищо не пречи да нареди половината чадъри да се произвеждат с по-къса, а другата половина с по-дълга дръжка, по същия начин, по който е прието да се произвеждат цигари по 40 сантима, други по 60, още други по 80 и т.н.

- Ще ми позволите ли да вметна нещо?

- Да, кажете.

- Не се ли опасявате, че измежду тия 50% чадъри с по-къса дръжка ще се намерят 25%, които ще се блъскат в другите 25%? И същото ще се получи при останалите 50% с по-дълга дръжка, които също ще се блъскат помежду си?

- Вярно е, дявол да го вземе! Ще си помисля как да отстраня този недостатък. Довиждане, драги мой!

Горката наша Франция!

БЕЛЕЖКИ

1. Бурбонският дворец - седалище на френския парламент. [обратно]

© Алфонс Але
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.09.2012, № 9 (154)