ПРИ ИЗДАТЕЛЯ
(истинска история)

Алфонс Але

web

Действащи лица:

Лоис Лазюр - млад поет, малко самомнителен
Дюконел - издател, невеж, но ламтящ за пари

 

Дюконел: А! ето ви, приятелю, заповядайте...

Лазюр сяда.

Дюконел: Тъй значи, наредих да прочетат вашето там... какво беше. Било талантливо написано. Ще го издадем.

Лазюр мълчи.

Дюконел: Къде по дяволите го дянах вашия ръкопис? А! Ето го! "Снахата на зидаря", това ли беше?

Лазюр (Засегнат.): Не, не е това.

Дюконел: Ох, сбърках. Ето го вашето - "Орли и гълъби" - сборник сонети.

Лазюр: Точно така.

Дюконел: Ще ми позволите ли да ви дам един съвет?

Лазюр: Да, кажете!

Дюконел: Има нещо във вашия ръкопис, което ме дразни, виждате ли, дразни ме, че вашите стихотворения не са с еднаква дължина.

Лазюр, стреснат, гледа въпросително.

Дюконел: Ами да. Всички са с еднаква ширина, но не и с еднаква дължина. Ето примерно това заема цяла страница, а това тука едва половината.

Лазюр: Ама моля ви! Това са дванайсетстишия, а това тук шестостишия.

Дюконел: Не че твърдя обратното, но съгласете се, няма да е приятно за окото... Бихте ли пооправил това за понеделник?

Лазюр (Разперва ръце към небето.): Опазил ме Господ!

Дюконел: Добре, добре, все едно че нищо не съм казал... Сега за условията... Вие познавате, надявам се, условията на издателството?

Лазюр (Неспокойно.): Не.

Дюконел: Да ви ги кажа тогава. Разходите по издаването са за вас. И после, ако има продажба, ще получавате по два петака за екземпляр.

Лазюр (Слисан.): Какво!

Дюконел: Да, такива са при мене условията за начинаещите и общо взето не виждам да се оплакват.

Лазюр (Съкрушен.): А!

Дюконел: Тъй... Щях да забравя. Във вашите стихотворения има изрази, които няма да е лошо да позагладите... Ето например това стихотворение започва с думата Сводниците... Не бихте ли могъл да сложите друг израз, който да означава същото и който...

Лазюр: ... да звучи по-уместно.

Дюконел: Точно така!

Лазюр (Студено, надигайки се.): Нищо по-лесно, драги господине... Предлагам да сложим Издателите...

© Алфонс Але
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.04.2012, № 4 (149)