ПРЕЛЕСТНО НОВОВЪВЕДЕНИЕ ОТНОСНО РЕДА И НАЧИНА ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРОСИЯТА В ПАРИЖ

Алфонс Але

web

Както младите госпожици от добрите семейства обикновено се изкъпват в деня преди сватбата си, така и Париж, в навечерието на Световното изложение, гледа да придобие по-чист и спретнат вид, като за тази цел усилено се старае да заличи, според думите на Пиер Делкур¹, и някои по-очебийни нередности.

Измежду тях просяците съвсем не са на последно място.

Ах! Просяците! Въпросът с просяците!

Случайно някой от вас да е бил околийски съветник в провинцията?

Не!, казвате.

Да минем по-нататък тогава.

Да оставим настрана въпроса с просяците в по-отдалечените краища и да се спрем, както подобава, с вдигнато чело на същия този въпрос от парижка гледна точка.

Селският просяк понякога, дори често, прилича на полубог, а дори и на цял бог, и (защо не? виждал съм) на бог и половина.

Парижкият просяк в единайсет случая от десет е накичен с нещо уродливо, с някаква останка от крак или ръка, разнася зловония...

Но да оставим това.

Напълно неприемливо е властите да позволяват върху такъв хубав асфалт да се изнасят подобен вид безобразия, които най-малкото предизвикват напълно оправдано повдигане, без да споменавам - което е по-важно! - неблагоприятното въздействие върху някои дами, намиращи се в по-особено състояние, нещо върху което - с оглед на моята клиентела, съставена главно от млади читателки, - не бих искал по-дълго да се спирам.

Добре, но как да постъпим?

Да забраним на тия нещастници да искат милостиня ли?

- Ами тогава - ще ни кажат. - Хранете ни!

И горките, ще бъдат напълно прави.

Защото, ако един еднокрак няма право да протегне ръката си, тогава какво ще протегне?

И обратно.

.....................................................................................................

Ето защо налегнат от напълно основателна загриженост префектът на Сена² издава следната наредба:

(Не ви гарантирам, че предавам точно съдържанието й.)

"Всеки, който, поради крайно напреднала възраст, както и поради придобит или вроден недъг, счита, че има право да тръгне по просия, отсега нататък ще трябва да подаде молба до компетентните власти.

Ако те преценят, че правата му са уважителни, ще бъде отпусната грамота напросяка, с която ще му бъде признато не правото да проси, а правото от негово име някой друг да проси.

За тази цел той ще трябва да се сдобие с млада, хубава и възможно привлекателна жена, с която ще се договорят помежду си, както вече на двамата им е удобно, и която (жената) ще трябва да се яви пред комисия, съставена от артисти и въобще ценители."

(Следват подробности от напълно служебен характер, които тук не ни интересуват.)

Обликът на парижките улици може само да спечели, нали, от това успешно нововъведение.

А просяците няма да изгубят правата си.

Напротив.

БЕЛЕЖКИ

1. Пиер Делкур (Pierre Delcourt, 1852-1931) - френски писател и журналист. [обратно]

2. Префектът на Сена или префектът на Париж - началникът на столичната полиция. [обратно]

© Алфонс Але
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.03.2008, № 3 (100)