ПАТРИОТ

Алфонс Але

web

В един ресторант в Мантон¹ на масата до мене седна висок, сух, окичен с ордени, възрастен господин.

От пръв поглед познах, че е пенсиониран командир на полк.

Защо командир на полк, а не да речем капитан или майор?

Виждате ли, имам дарбата да отгатвам само по вида на някого какъв чин е имал във френската армия.

Притежавам тази способност от най-ранно детство.

Нищо не би могло да ме накара да сбъркам бивш майор с бивш полковник.

Дори на времето един хитрец бе взел да се пазари с моите родители, искал да ме развежда по панаирите: достойните ми родители не пожелаха да чуят за подобен позор.

Да спуснем завесата върху миналото и да се върнем на нашия стар командир.

Като придържаше с лявата ръка лорнета върху носа си, с дясната взе грижливо да преглежда менюто, сякаш преглеждаше доклад на генералния щаб.

Поръча си ястия, които няма да описвам, тъй като играят второстепенна роля в нашия разказ, след което ги омете с апетита на човек, на когото не само му е мирна съвестта, но и е въоръжен със здрав стомах, а при това е претупал една разходка на чист въздух.

- Какво желаете за десерт? - попита келнерът. - Сирене? Плодове?

- Рокфорът заслужава ли си?

- Ще ви го покажа, господине.

- Да, дайте да видя.

Рокфорът хвана окото на командира.

- Отличен! Това се казва рокфор.

След което си отряза от него ящно парче, ако мога така да се изразя.

- Келнер! Кажете ми, ако обичате, в кой окръг се намира Рокфор²?

- Бога ми, господине, да си призная...

- Не знаете в кой окръг се намира Рокфор?

- Не, господине.

- Искате да кажете, че това е единствената поука, която сте извлекли от нашите беди през 1870-1871?!... Нима не знаете, че нас ни победиха не генералите, а немският даскал?... Оставихме се да ни смачкат, защото не познавахме географията! Чувате ли, нещастнико?

- Чувам, господине.

- Двайсет и седем години по-късно все още има французи, които не знаят в кой окръг се намира Рокфор!... И това става на две крачки от границата, в местност, където дори без бинокъл може да се види перушината на берсалиерите³ от Тройния съюз⁴!... Ах! Горката Франция! Горката Франция!

Келнерът стоеше ни жив, ни умрял.

- Дайте ми сметката! - изсумтя старият патриот, дояждайки рокфора.

Сметката възлизаше на пет франка трийсет и пет.

Командирът брои на масата точната сума от пет франка и трийсет и пет.

На излизане се извърна към келнера и го сряза:

- Като се поправите по география, ще получите бакшиш, приятелю!... Не по-рано!

* * *

На следващия ден срещнах същия господин в едно кафене в Ница, тъкмо добавяше алкохол към кафето си.

Този път попита келнера в кой окръг се намира Коняк.

Келнерът, закъсал за пари зрелостник, отговори:

- В Шарант⁵, къде другаде!

Командирът повече не настоя. Изпи си кафето, плати, без да остави един грош в повече, и си тръгна.

Единствената поука, която извлякох за себе си, беше, че тази патриотична география не бе нищо друго освен преструвка, прикриваща отвратително скъперничество.

БЕЛЕЖКИ

1. Мантон - градче в югоизточна Франция близо до италианската граница. [обратно]

2. Рокфор - село на 60 км югоизточно от Бордо. [обратно]

3. Берсалиери - стрелци-пехотинци в италианската армия, прочути с широкополите си шапки, украсени с пера. [обратно]

4. Тройният съюз - договор между Германия, Австро-Унгария и Италия (към който по-късно се присъединяват Румъния и Испания), целящ да се подкрепи Германия в случай на нов френско-германски конфликт. [обратно]

5. Шарант - френски окръг, в който действително се намира град Коняк. [обратно]

© Алфонс Але
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.03.2011, № 3 (136)