ОТИДЕ СИ "ША НОАР"

Алфонс Але

web

Vixit!¹, за да си личи, че все нещо сме запомнили от последните класове на гимназията. "Ша ноар" си отиде! Кабарето е закрито, театърът унищожен! Китайските сенки са безследно изчезнали! Разпиляха се поетите и певците! Списанието е разтурено!

Заедно с него си отива частица от нас самите и когато научих, че днес ще се състои разпродажба на последните картини, рисунки и прочие предмети от украсата на кабарето, които ще се разпилеят

Боже мой, по четирите посоки на публичния търг,

нещо като сълза се търкулна изпод старите ми мигли.

Интериор на "Ша ноар"

Ах! "Ша ноар", първият "Ша ноар", този на булевард "Рошешуар"!

Вие сте още прекалени млади, читатели, за да си спомняте този удивителен плевник!

Ох! какви калпазани бяхме ние на времето, главното ни занимание се състоеше в това, каква магария да скроим на горките ни съседи.

Най-много от всички си изпати един дребен часовникар! Толкова хубаво го наредихме или по-точно толкова лошо, че на бърза ръка се пресели на оня свят.

Този дребен часовникар, който час по-скоро гледам да представя в неблагоприятна светлина, добавяйки, че имаше зъл характер и определено лихварски наклонности, този дребен лихвар, както казах, държеше една тясна работилница, да не кажа барачка, досами тази, в която Родолф Салис бе настанил шумното си заведение (първото, искам да кажа, това, което беше до Елизе-Монмартър²).

За кратко време всички артисти от Хълма и част от Латинския квартал се пренесаха в скута на "Ша ноар", така че кабарето стана прекалено тясно.

Салис си беше наумил да го разшири и хвърляше лакоми погледи към работилницата на часовникаря.

- Господин съседе, казваше почтително собственикът на кабарето, отидете някъде другаде да въртите греховната си търговийка и ми отстъпете вашата кочина. Така поне веднъж ще свършите нещо полезно за изкуството и за Монмартър.

Но тези благородни слова не трогваха ни най-малко долната душа на часовникаря, който нямаше нищо против да се изнесе оттам, но срещу една сума, от която тръпки полазваха и най-неустрашимия.

- Ха, тъй ли! - каза Салис. - Да видим тогава!

И вярвайте ми, това, което последва, си струваше да се види!

От този момент не оставяхме часовникаря на мира.

Не се мина някой и друг месец, човекът почна да проявява първите признаци на умствено разстройство, после съвсем се побърка, а накрая взе, че се помина.

Първата сграда на кабарето и работилницата на часовникаря

Нужни са ми цели страници, за да опиша с подробности всички номера, които му погаждахме.

Ще ви разкажа за един от тях, тъй като настоящата предизборна шумотевица ми навява някои спомени.

Беше по време на общинските избори. Из целия Париж бяха разлепени афиши и обявления (като това, между другото, в което Салис упорито настояваше Монмартър да бъде разделен от държавата).

Една хубава вечер, тъкмо беше минало полунощ, двама юначаги, от тия, дето разлепват афишите, надникват в "Ша ноар", въоръжени с топ хартия и кофа, пълна с лепило.

На мига на някой от нас, подвизаващите се там нехранимайковци, му хрумва гениалната мисъл да си послужи с афишите, за да облепи плътно предната част на работилницата на часовникаря.

И докато Салис добросъвестно поеше двамата работници, ние не по-малко добросъвестно си свършихме работата.

Само няколко минути и от лицевата част не остана сантиметър, непокрит с дебел пласт афиши.

Но най-жестокото беше обаче, че към лепилото бяхме добавили порядъчно количество стипца, така че афишите се бяха втвърдили и бяха станали като мушама.

Ах! вярвайте ми, на следващия ден сутринта не можехме да се оплачем от скука!

От устата на часовникаря буквално капеше пяна. Стиснал гъба в едната ръка, шпакла в другата, той стържеше ожесточено и ругаеше, та чак пушек се вдигаше.

Ха, сега да те видим!

Предната част на работилницата беше като бронирана от ужасното вещество, нещо средно между порцеланова черупка и кожа на носорог.

Цели два дена му бяха нужни, за да освободи вратата и да влезе вътре.

Ех, какви сладки времена бяха тогава!

БЕЛЕЖКИ

1. Vixit (лат.) - умря. [обратно]

2. Елизе-Монмартър (Elysée-Monmartre) - друго известно кабаре на булевард "Рошешуар", днес концертна зала. [обратно]

© Алфонс Але
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.06.2008, № 6 (103)