Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОПАСЕН МАНИАК

Алфонс Але

web

- Добър ден, добър ден! - някой ме поздравяваше от тротоара.

- Моите почитания! - кимнах разсеяно, отпуснат на облегалката.

Изведнъж обаче се сепнах и наредих на кочияша: Поспри, поспри, кочияшо мой! (Чували сте я тази песен).

Мъжът, който ми махаше, не беше ли моят познат от детските години Люсиен де Бафон?

Същият. Протегнал ръце, тичаше насреща ми, откога не се бяхме виждали с милия Люсиен!

Бил за кратко в Париж, тръгвал си на следващия ден, но все пак щял да намери време да обядваме вкъщи, щял да мине точно в дванайсет, съвсем за малко, защото в Париж, нали знаеш, на човек му се налага да бърза.

- Толкова ще ми е драго, потвърдих поканата си, да си поприказваме.

- На мене също - отвърна той и уж без да ме укорява. - Аз ти писах два или три пъти, но ти не ми отговори. Вероятно си жертва на съвестта си.

- Да, така е, скъпи приятелю, така е. Добре тогава, чакам те утре в дванайсет!

- Утре в дванайсет!

Ladies ManЛюсиен де Бафон позакъсня, тъй като тембърът на гласа му прозвуча в антрето точно когато малкият часовник в стил Луи XVI в трапезарията ми в стил Ампир удари дванайсет и половина.

- Извинявай, скъпи приятелю, но току-що станах жертва на един ужасен досадник, който ме държа за копчето на балтона близко двайсет... най-малко двайсет минути.

- Това няма значение. Заповядай на масата.

- С удоволствие, защото съм жертва на собствения си апетит... и собствената си жажда, добави той, след като си наля пълна чаша от моето чудесно бяло вино.

Поведохме разговор. Любезно се осведомих:

- Ти си добре, както винаги?

- Доста по-добре, благодаря, защото миналия месец станах жертва на ужасен грип.

- А твоите родители?

- Баща ми е все така жертва на подаграта, напоследък много се оплаква. Мама общо взето е добре, но има дни, когато е жертва на невралгиите си.

- А чичо ти Виктор, дето му се качвахме на главата едно време?

- Горкият, погребахме го тази есен. Стана жертва на апоплексия.

Разговорът продължаваше в този дух, а на мене взе да ми става все по-смешно.

Жертва на това..., жертва на онова... Според моя приятел Люсиен всички бяха жертва на нещо.

Естествено, разговорът стигна до Делото.

Де Бафон ми призна, че в случая не е на страната нито на едните, нито на другите.

Бил жертва на съмнението и двоумението!

Но така или иначе чувствал се опечален, че горкото ни отечество е станало жертва на разединението, точно когато толкова се нуждаело от взаиморазбирателство!

А армията, нима не е жертва на постоянни нападки и клевети!

Всичко това било много жалко, защото без армия, както е тръгнало, ние ще станем жертва на другите държави, нали така?

Жертва, та жертва!

Лека-полека тази дума започваше да ми лази по нервите.

За мой късмет, наближаваше Люсиен да си ходи.

- Правилно ли разбрах, вметнах, че имаш важна среща в два часа?

- Да, и много държа да съм навреме, защото винаги съм бил жертва на точността си.

- Е, тогава, щом не искаш да бъдеш жертва на закъснението, май е време да тръгваш.

Взехме си набързо довиждане.

Затворих вратата и тъкмо започвах да се съвземам, защото го бях чул набързо да слиза по стълбите, когато той се върна.

- Чадъра! Забравих си чадъра! Цял живот съм жертва на собствената си разсеяност! Довиждане.

- Довиждане.

Прибрах се в стаята и се свлякох на дивана.

Бях станал жертва на едно слабоумие!

 

 

© Алфонс Але
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.12.2007, № 12 (97)