Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ОБИКНОВЕНО НЕДОРАЗУМЕНИЕ

Алфонс Але

web

Ангелина (не знам дали ви споменах, че се казваше Ангелина) поразяващо приличаше на "Мадоната със стола" на Рафаело, не толкова заради стола, колкото заради по-затвореното изражение на лицето.

Беше висока, стройна, със светли коси, макар и не от благородно потекло; името й го нямаше в телефонния справочник.

Баща й, примерен елзасец, има и такава! прилежно метеше улиците на Париж (Fluctuat nec mergitur)1. Майка й, червендалеста набита овернячка2, се числеше донякъде към персонала на най-голямата хлебарница на булевард "Менилмонтан" в качеството на разносвачка на хляба.

Колкото до Ангелина, когато се запознах с нея, прилагаше уменията си в известно шапкарско ателие на улица "Шарон".

Тенът на лицето й, замесен от лилии и рози, веднага покори сърцето ми.

(Моля читателите да не взимат буквално казаното по-горе. Миналото лято, за да видя какво ще излезе, взех, че замесих в легена лилии и рози. Ама че поразия! и ако срещнете на улицата дама, надарена с такъв тен, час по-скоро викайте линейка и я пращайте в болницата "Сен-Луи").

По какъв начин този метач и тази разносвачка на хляб бяха изфабрикували такова прелестно същество, ще си остане за мене загадка на мирозданието!

Да не би на времето овернячката да бе изневерила на елзасеца с някой английски художник?

(Известно е, че английските художници по красота нямат равни на себе си).

Действително, крайно време беше Ангелина да ми стане любовница, иначе щеше да тръгне по лошия път.

Радостта й от това, че ще се отърве от шапките на елегантните дами от XI-ти квартал беше неописуема и тя прояви спрямо мен най-ласкави чувства, чувства, които приписах единствено на личния ми чар.

Побързах (ама че съм глупак) да се появя с новата си избраница пред светналите очи на другарите ми.

- Очарователна! - изрекоха в хор. - Щастливец!

Само един от тях, Ван Дейк-Листер, син на богаташ аптекар от Амстердам, реши да ми се подиграе и отгоре на всичко с холандския си акцент, нещо което засили подигравката:

- Да, малката си я бива, но не ви съветвам да свиквате с нея.

- А защо?

- Защото ми се струва, че няма дълго да се задържи в обятията ви.

- Няма да се задържи ли? Ще се задържи толкова, колкото пожелая!

- Обзалагам се на петдесет луидора, че до края на годината ще ми стане любовница.

(Бяхме в началото на декември.)

Петдесет луидора на времето бяха за мене цяло състояние! Но какво рискува човек, след като е сигурен?

Приех облога.

Сигурен ли? Да, струваше ми се, че съм сигурен, но с жените може ли човек да бъде сигурен? La donna è mobile3.

Все пак не се поколебах да предам на Ангелина самонадеяните приказки на Ван Дейк-Листер.

- Гледай ти! Не му липсва нахалство на твоя приятел!

След известно мълчание:

- Петдесет луидора колко правят?

- Хиляда франка.

- Брей!

Не си струваше повече да обсъждаме смешния облог, но на мене не ми излизаха от ума хубавите петдесет луидора, които щях да пипна в края на месеца.

Една вечер не заварих Ангелина вкъщи. Прибра се късно.

La donna e mobile

По-гальовна от всякога, преметна ръце на шията ми, целуна ме там, където знаеше, че обичам да ме целува, и с глас на сирена прошепна на ухото ми:

- Скъпи, обещай ми да не се ядосаш, ако ти кажа нещо...

- Зависи какво.

- Не, не зависи. Закълни се.

- И все пак...

- Не, няма все пак! Закълни се.

- Заклевам се.

- Добре тогава! Знаеш, че не сме богати в момента...

- По-скоро кажи, че сме в лепкава каша.

- Точно тъй. Та, значи, помислих си, че щом така лесно можем да спечелим петдесет луидора, няма какво толкова да придиряме...

- Не те разбирам.

- Ами отидох при твоя приятел Ван Дейк-Листер и по тоя начин той ти дължи петдесет луидора.

Нещастна гъска! Значи, тя така бе разбрала нещата!

Дали от ревност, дали от яд, че ще изгубя хиляда франка по такъв глупашки начин, вече не си спомням, но това, което си спомням е, че в момента имах по-скоро вид на действащ снаряд, отколкото на мислещо същество.

- Толкова ли не можеш да проумееш, празноглава гъске, креснах, че понеже този мръсен холандец е спал с тебе, аз му дължа петдесет луидора, а не той на мене?

- Божичко, ами сега! Бива ли да съм толкова заплесната! - тя избухна в плач.

И за да не подсмърча напразно, взех, че й завъртях два шамара.

Има хора, които се смеят насила; за Ангелина може да се каже, че плаче с готовност, тъй като след малко, сред замиращата вълна на сълзите й, видях да проблясва дъгата на усмивката й.

- Скъпи, чуй какво ще ти кажа.

- ...

- Хрумна ми нещо. Ще видиш, парите няма да пропаднат.

- ...

- Утре ще отида пак при Ван Дейк-Листер и ще го помоля да не ти казва нищо. По този начин той ще ти дължи петдесет луидора.

На драго сърце приех съобразителното предложение.

(За свое оправдание ще добавя, че събитията ставаха в такъв момент, когато вследствие на падане от кон бях изгубил всякакво чувство за морал).

Както подобава, на 31 декември в полунощ Ван Дейк-Листер ми връчи въпросната сума.

Сложих в джоба си парите, без нито едно мускулче на лицето ми да трепне, а дори почерпих губещия с халба бира.

Впоследствие често се случваше Ангелина да наминава при Ван Дейк-Листер. Всеки път се връщаше с малки суми пари, които, макар че не представляваха кой знае какво, внасяха известно охолство в нашето скромно домакинство.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Fluctuat nec mergitur (лат.) - "Люлее се, но не потъва" е девизът на Париж. [обратно]

2. От Оверния - френска област. [обратно]

3. La donna è mobile (итал.) - Жената е лекоподвижна. [обратно]

 

 

© Алфонс Але
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.07.2010, № 7 (128)