Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НАПРАВИ ДОБРО, А ТО ЩЕ ТИ СЕ ВЪРНЕ

Алфонс Але

web

Ако не на тебе, то на някого ще се върне.

Като някои болести отплатата може да прескочи едно или две поколения, но в тия работи расата грешка няма, според любимия израз на генерал Буланже.

Ето какво ще се опитам да ви докажа, като ви дам за пример една истинска история.

В началото на този век (XIX-ти) в едно малко градче на река Евра, наричано от някои претенциозни хора нормандската Венеция или указателя Шекс1 на Пон-Одмер2, живееха двама души горе-долу на една и съща възраст, но от различни съсловия.

Единият беше банкер, а другият - търговец на дребно.

В ония времена, вие надали сте чували, защото сте още прекалено млади, в ония времена да си банкер в провинцията беше велика работа. По места още не се бяха навъдили разните му там клонове на Японския кредит, Военния съюз и прочее, които ви шконтират3 парите срещу залък хляб.

Когато човек речеше да дойде в Париж, мили деца, най-напред си съставяше завещанието и дълго, дълго след това пристигаше в столицата. Понякога дори въобще не пристигаше, защото беше много далеч.

Докато днес и най-нищожният търговец на семена от Пон-Одмер, ако рече да дойде тук, ще прехвръкне за по-кратко време, отколкото е нужно да се напишат тия думи, на смешна цена, излегнат на меките възглавнички на Ориент-Експреса, а всичко това благодарение на чудесата на Източната компания, тази императрица на железниците.

Банкерът, за когото ви говорех, беше благ, мъдър банкер, поръсващ земите в околността с манната на умерената лихва.

Търговецът на дребно беше нищо и никакъв човечец, едва-едва свързващ двата края.

По едно време беше толкова закъсал, че един зъл евреин се канеше да сложи ръка върху жалката му стока и да я разпродаде на търг.

Добре, че банкерът се съгласи да му заеме необходимите пари.

Търговецът на дребно избегна фалита.

..................... тъй го уреди
Търговийката му възроди.

Обстановката ви е ясна.

Сега по-нататък.

Банкерът имаше син, безобразно разглезен син. Когато той умря (банкерът искам да кажа), синът пропиля състоянието на баща си, после се ожени и на свой ред се сдоби със син, когото ще открием през януари 1886 г. в Париж като стъклар.

Едва-едва кретащ дребен стъклар.

Слушайте внимателно.

Колкото до търговеца на дребно, и него съдбата благосклонно бе дарила с наследник.

Имаше син и този син, израсъл в труд и недоимък (беше пожънал в тази област всички отличия), беше пръв смелчак, както казва буржоазията.

Този пръв смелчак не пропусна и той да спази семейната традиция, да си роди син, когото ще открием през януари 1886 г. в Париж като студент по право.

Богат студент по право.

Ето тук започва историята.

Богатият студент по право, внук на търговеца на дребно, е безумно влюбен в една млада и приятна за окото сервитьорка от бирарията Зи-зи Пан-пан.

За да я различават от една друга Юлия, по-дребна на ръст, бяха я нарекли "високата" Юлия.

Действието става на седми януари, в навечерието на последния срок за събиране на ниските жилищни наеми.

Стъкларят, тоест внукът на богатия банкер, не е на себе си. Минава един след полунощ, но него не го лови сън..

На заранта срокът изтича, а той е без пукнат грош, няма откъде и да припечели.

Ще му пипнат търговийката, ще я разпродадат.

Някой чука на вратата.

- Кой е?

- Портиерът от бирарията Зи-зи Пан-пан.

Веднага трябвало да се сложи на заведението ново външно стъкло.

По пътя портиерът му разказва какво се било случило.

На любовника на голямата Юлия му се сторило през прозореца, че тя флиртува с друг.

От яд разбил стъклото, но веднага осъзнал грешката си.

И толкова се бил зарадвал, че пожелал веднага да се сложи ново стъкло.

- Ама стъкларите по това време спят...

- Нищо, ще събудите когото трябва... Час по-скоро стъклар... Давам двайсет и пет луидора за стъклар!

И както казал, така направи.

За стъклото бяха платени двайсет и пет луидора (петстотин франка).

С тази сума стъкларят можа да плати наема, ниския наем.

С останалите пари се съвзе и стъпи на крака.

В момента се пазари за едно ателие (огледала и позлатени рамки), което има намерение да купи в един богаташки квартал.

Направи добро, а то ще ти се върне.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Указателят Шекс (indicateur Chaix) - справочник на френските железници, в който между другото имало и разписание на влаковете (бел.прев., Е.Д.). [обратно]

2. Пон-Одмер ( Pont-Audemer ) - малко градче в Нормандия близо до гр. Руан (бел.прев., Е.Д.). [обратно]

3. Предсрочно изразходване на парите на клиента (бел.прев., Е.Д.). [обратно]

 

 

© Алфонс Але
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.03.2008, № 3 (100)